Бургас - Аликанте
Отиди на страница:
| Ипиотите постоянно дрънкат за либерален пазар. Националният ни е жертва на монополи и олигиполи. А там ценообразуването е помпа на капитал, включително човешки, поради сбъркана представа за регулаторната функция на националната държава. Дълга тема. |
За заплатите - вярно, но по-ниски цени по магазините на съм забелязал. Примерът с кравето масло вече е даден, за шоколадите Линдт и някои други шоколади го очаквам. |
| Като стана въпрос за маслото, проблемът не е в "Президент", наистина този който го внася надува цената неоправдано. Другите приемливи като качество марки обаче са на примерно 4 лева, което пак е повечко от нивото 1.5 евро и по-малко в други страни. Промоции и подобни не се броят естествено. Даже и това, че ДДС у нас е 20% а другаде 5-7% пак не е достатъчно обяснение. Единствено транспорт с хладилни камиони може да обясни нещичко по темата съчетано със скъпо местно производство. Понякога се дават и разлики в цени на зехтин, но без споменаване на класа на качество. |
Единствено транспорт с хладилни камиони може да обясни нещичко по темата съчетано със скъпо местно производство. Аз не съм забелязал във фирмените магазини на българските производители млечните продукти да са по-евтини, а тъкмо напротив. Ако в България се произвеждаше по-евтино масло едва ли щяха да продават немско и френско масло на такива цени. |
Ако в България се произвеждаше по-евтино масло едва ли щяха да продават немско и френско масло на такива цени.  време е да национализираме мандрите   |
| http://malvis.bg/catalog?categoryId=337 Като сте зациклили на маслото. |
| Това е среден бизнес с осигурена дистрибуция и приемливо качество. Като под качество разбирам цена-функционалност, не простотията мерцедес е по-качествен от дачия, ама много скъо http://sigmen.bg/ Има и регионални производители с невероятно качество, но пазарният им дял е нищожен. Дискусията не е да правя реклама, просто отбелязвам тенденции, собствените ви заблуди и че изключенията потвърждават правилото. |
Ако в България се произвеждаше по-евтино масло едва ли щяха да продават немско и френско масло на такива цени. Да, точно за това става въпрос. По-евтино местно има, но много често е смесица с други неща и по тази причина често даже се избягва, независимо от разликата в цената. Сигурно производството реално е малко, иначе нямам обяснения. При равно качество и еднаква цена, със сигурност в магазин ще купувам българско. То и сега купувам качествено българско на по-височка цена, но не мога винаги да го правя. |
Въобще,такова определение дават потомствени аристократи,а не внуци на гръцки рибари. Въпрос на статус...! Мдааа ... Нужна е просвета по тези места. След падането на Константинопол под османците Анхиало се превърнал в последно убежище на редица представители на византийската аристокрация в навечерието и след окончателното разгромяване на Византийската империя: родовете Палеолози, Дука, Кантакузиновци, Хрисоверги, Ватаци и др. Някои от тях, като Михаил Кантакузин, ще играят значителна роля в икономическия и култгурния просперитет на черноморския град. Душицо мила, безпросветна, от тези места, дето иде родът ти, навярно мнооо аристократичен, да попитам колко вселенски патриарха са излезли, да речем? А анхиалските знаеш ли колко са?  Карай, прочее, по-леко с внуците на гръцките рибари. Като ти се смеят, сигурно има за какво. Големи зевзеци са, да знаеш  |
| Което ни връща към въпроса пред полисмейкърите-баланса макроикономически плакати и заетост. Как разпределяме благата и дали сравнителният принцип за измерване на богатството не стимулира самогъзници, щастливи от пълният си хладилник на фона на ровещи по кофи. |
Което ни връща към въпроса ...за рибарите, техните потомци, сапьорските им лопатки...нема как да се разминем без представител от организацията на обидените нации... и, разбира се, за еврокомунизма, ма не на марше, а на ен марш... |
| Шовен е жив, и е сержант, сержант. Плакатната солидарност е сбор от национални егоизми, а ние сме с Цецерон. Чиляка с простите отговори на комплексни въпроси. Натюрел. |
е сбор от национални егоизми като френския - продават си маслото евтино на местния пазар и скъпо на чужденците, за да не им ядат хубавата храна? |
Как разпределяме благата и дали сравнителният принцип за измерване на богатството не стимулира самогъзници, щастливи от пълният си хладилник на фона на ровещи по кофи.  |
...за рибарите, техните потомци, сапьорските им лопатки... Еее, налага ми се, да ми простят боговете ... Тъй на това Одисей, находчивият мъж, й отвърна: „Ах, неразумна! Защо ме предумваш сега да изкажа 265 всичко? Но щом настояваш, аз нищо от теб не ще скрия. Само че няма сърцето ти да възсияе. Самият аз не се радвам, защото гадател ми даде съвета мигом да тръгна да бродя с пригодно весло във ръката чак до мъже доде стигна, които не знаят морето 270 и за подправка не слагат те никога сол в ядивата, нито са чували още за кораби пурпурногръди, ни за весла притъкмени — крилата на бързия кораб. Сигурен знак той ми каза и няма от теб да го скрия. Друг пътешественик, срещнат по друма, когато ми каже, 275 че съм понесъл на рамо блестяща веялна лопата, той ми поръча да спра и забия в земята веслото, бик да заколя, овен и глиган, оплодяващ свинете, жертва достойна да дам на владетеля бог Посейдона, после да ида дома да отдам хекатомби свещени 280 на боговете всевечни, които владеят небето, редом. Накрая далеч от бурливата шир на морето смърт ще ме стигне спокойна и сетния ден ще дочакам немощен в старост приятна, край мен ще живеят щастливо моите подвластни. Това ми предрече и то ще се сбъдне.“ |
| Всъщност, ако не бях потомък, нямаше да ми се налага. А този текст е велик. Ще си поръчам надгробен камък с него. Той очертава границата на цивилизацията на корабните народи. Когато стигнеш място, където не са кусвали морска сол и не разпознават корабното весло и го мислят за лопата, дето се вее зърно с нея, да се отдели от плявата, значи си стигнал границата на своята цивилизация. Така, побито, веслото става граничен стълб на цивилизацията, на света на Посейдон, нему и жертвата. Велика идея, велик образ! Но това величие можеш да оцениш само ако съдбата, подобно оброка на Одисей, те захвърли далеч от морето и морските хора. Не че са лоши хората от вътрешността. Не. Но те не разбират ... анабазиса. Не разбират защо душиш въздуха като вълк на магистралата, спускайки се към Бургас, за да вдишаш дъха на морето, прокраднал се сред отровите на Нефтохима. Понеже това ти е първият дъх и е отпечатан в мозъка ти завинаги. |