Бургас - Аликанте
Отиди на страница:
Финансова, не производствена верига. Това го обясни на нашите мандраджии-отворковци, дето при все това продължават да влагат в маслото, което ни продават, палмово масло или свинска мас. И нямаш избор - като искаш да ядеш масло от мляко, ядеш вносното.  |
палмово масло или свинска мас. гювечета, в които по традиция слагам два-три вида сирена, лук, царевица, домат, люта чушка, маслини, гъби, понякога и каперси...бе квото е останало в хладилника. на финала сирената повече или по-малко са оцелели, вижда се, че е слагано. последния път - български кашкавал (скъп), без други сирена + останалите продукти. на финала - никва следа от "кашкавала", нищо жълтичко, но мнооого мазнина... ми тва е. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
| Всъщност не е вярно че е правило. Има мнозина регионални производители с ниски цени и превъзходно качество. Що се отнася до тежката химия-почнаха баш големите. Да не говоря за йогурта на Данон в началото. Но очакванията на публиката да за млечен продукт, като е родно, не за сирене, примерно. Затуй набива ерзчците на мегле-шумен, с холанско и германско сухо мляко, но не иска да плати дори и по-ниска цена за Ситово(сравнително голям роден производител)) или съьата за ръчно произведени в Балкана. Въпрос на рекламен бюджет. Затова търговците зареждат боклуците с палмово, с цена два и двайсе на дребно, но не търси дребните производители с добро качество. Вярно, последната година само на Гладстон има поне пет фирмени магазина, малки, но в двеста хиляди град познай колко са ги забелязали и оценили-няма как да платят реклама по телевизията, а ефективна асоциация, дори кооперация, на производителите, за да се противопоставят и на лобизма на големите, няма. Остава самосиндикално да се давят. |
но в двеста хиляди град познай колко са ги забелязали и оценили-няма как да платят реклама по телевизията, а ефективна асоциация, дори кооперация, на производителите, за да се противопоставят и на лобизма на големите, няма. Остава самосиндикално да се давят. Недей така. Това което става (за вкус и изисквания за качество) на такива продукти се саморекламира "от врата на врата". Издънките също се антирекламират по този начин. Хората дето са готови да си плащат за качеството не са мнозинство, но са забележим дял от пазара и инвестицията в продукти които да купуват се изплаща. Андрешковците дето искат "сирене" и "кашкавал" по 2-3 лева килото си го получават. В нормалните държави е същото, но този опит вече е натрупан и осмислен, тук все още има народни маси които упорито за пореден път откриват колелото и топлата вода. С времето и това ще улегне, като си спомня какво беше преди години и сега - прогресът е огромен. |
Вярно, последната година само на Гладстон има поне пет фирмени магазина, малки, но в двеста хиляди град познай колко са ги забелязали и оценили-няма как да платят реклама по телевизията, а ефективна асоциация, дори кооперация, на производителите, за да се противопоставят и на лобизма на големите, няма. Остава самосиндикално да се давят. Е, че те Пазара на производителя натириха, и от Капана и от Четвъртък пазара, ти за противопоставяне питаш  |
дребните производители с добро качество трябва да си останат дребни, че кат почнат да се разрастват, обикновено качеството страда. но, да, сигурно биха спечелили от по-добра популярност. |
| Всъщност овмадяването на местната зеленчукова борса от общинар и кооперативният пазар от трибуквена доведе до верижни фалити на производители.Ол инклузив модата пък е пласмент на турскибзарзават и централизирано снабдяване с алкохол в туби. Туризма ни е за Турция. И първи пиха солена вода пишман капиталисти, решили че като са изкарали за мерцедес на лизинг и ще се конкурират с Метро, Майер и Майер или кооператива По. Икономиката е изграждането на взаимни зависимости, не отчет на бвп. Разпределението на свинското и зелетоц не статистика че всеки ден ядем свинско със зеле. Казионните социалисти трудно разбират капиталистическите отношения, за да разберат необходимостта от социална и комунална интеграция на национално ниво. Социализъм и принодителен национализъм, без националсоциализъм от германски тип или биене на баби по патриотарски. |
Чел е Шогун на Клавел, маузера. Затуй го избива на еко, ама се мръщи на вкуса на турския зарзават, гледан по японската система край Истанбул. Фсъщност, въобще не се сетих за Шогун-а, ами просто доразвих твоята теория, която между другото си има научната обосновка. На "еко" няма какво да ме избива, щото съм достатъчно наясно с материята за да знам какъв точно балон е. Пък и зарзават употребявам основно семейно производство. Градините ни са достатъчно големи и без да омаловажам способностите на форумците в тази област - ако ще целио форум на три смени да снася "мнения" па не мое да ги натори достатъчно. Затова се налага да ползваме калиеви, фосфорни и амониеви сурогати. Да не говорим, че от микробиологична гледна точка, акането в градинките с цел торене си е жива болест, по-скоро живи двайсе-трийсе болести, без да отчитаме шанса да лепнеш някой щам-мутант и да нарекат някой екзотичен вид кървав дрисък на твое име. |
някой екзотичен вид кървав дрисък на твое име. diarrhoea haemorrhagica keiseri или diarrhoea haemorrhagica mauzeri? |
| Споменах само че двайсе милионен Стамбул не си дава много труд да пречиства отпадните, а отиват за поливане на зарзавата. По твоя метод трябва да са с екстра вкус. |
Кайлето е говорила надълго и нашироко, за да каже неща, които са следствие от нещо добре известно - Испания е значително по-развита, по-уредена и по-богата държава от България. БВП БВП се прави 40% от държавни фирми и това е една от причините Испания да е богата. Причината да е добре уредена е, че не се управлява от неолиберални манерки. |
не се управлява от неолиберални манерки. испания и портокалия имат традиции в държавния корпоративизъм, въпреки че и там стават грешки. |
 Така изглеждат улиците и в крайните квартали, сякаш току що са ремонтирани, ама по социалистически, не с 1 см асфалт, и сякаш току що е положена маркировката. Друго, което ме впечатли, нямаше много коли по улиците и булевардите, младите джиткат с велосипеди, мотори и всякакви неща на колела, но коли и натрупвания по светофарите йок, по 2-3 коли се шляят обикновено на светофар.. |
| Между другото, понеже съм нощна птица в Барселона забелязах, че след като приберат боклука от казаните към 22-23 часа, по късно минават други машини които вдигат казаните и ги мият. При това с препарати с доста качествени есенции за аромат. Не отстъпваха по аромат на перилните препарати които ни рекламират сега.  |
| Това не ми прилича съвсем на краен квартал. Впрочем бях чел някъде, че Испания е рекордьор по усвояване на еврофондове. Вярно ли е? |
Впрочем бях чел някъде, че Испания е рекордьор по усвояване на еврофондове. Изглежда е така. За значително развитие може да се говори след 1952 г. главно с активното участие на държавата чрез НИИ. Но едва след 1982 г. и особено след приемането на Испания в ЕС през 1986 г. испанската промишленост започва бързо да се развива. Според определението на ЕС, 96 % от испанските промишлени предприятия са средни и малки по размер. Затова чрез Института за малки и средни промишлени предприятия държавата изпълнява програма за тяхното модернизиране и рационализиране, за да отговарят на условията на пазарната икономика. |
Испания е рекордьор по усвояване на еврофондове. Вярно ли е? да. съвсем отделен въпрос как http://www.politico.eu/article/eu-wasted-money-on-new-airports-say-auditors/ |
| В изтощителната автархия Франко изолира не само политически, но и икономически Испания от останалия свят. Вместо да изведе страната от плачевното състояние, той затваря границите за всякакво движение на хора, стоки и услуги, както и за чуждестранни инвестиции. Франко смята, че Испания е в състояние да произвежда всичко за задоволяване на нуждите на страната, без да е зависима от чужбина. Макар и останала извън Втората световна война, след нея Испания е изолирана политически поради тесните връзки с победените свои покровители. Тя не може да се възползва от плановете за възстановяване на Европа, нито след това от икономическата експанзия на западния свят през 50- те години. Дирижираната затворена икономика се придружава от опити за развиване на индустрията. Създаден е държавен орган – Национален институт за индустрия (НИИ), който поема ръководството на промишленото развитие. Но с всяка изминала година затворената икономика задушава страната и в края на 40-те години тя се изправя пред пълна катастрофа. Не помага въведената дълги години купонна система за най-необходимите продукти. Става ясно, че Испания не разполага със суровини и технология за модерна промишленост. Създадените от НИИ предприятия за тежка и преработвателна индустрия въпреки големите държавни субсидии не са в състояние да предоставят конкурентноспособна продукция за износ, от която да се получат необходимите валутни средства за внос на суровини и съоръжения. Катастрофалното положение принуждава Франко основно да смени икономическата си стратегия, като отваря границите на Испания за чуждестранни стоки, капитали и туристи. План за икономическо възстановяване е приет в Мадрид през 1959 г. Той е съставен с помощта на Европейската организация за икономическо сътрудничество, която отпуска на Испания заем от 546 млн. Долара. Испанската песета девалвира с 50 % което поскъпва значително живота в страна, но осигурява приток на чужди инвестиции. Започва период на относително бързо икономическо развитие. Но с него ниската конкурентноспособност и все по-голямата необходимост от суровини и технология предизвикват голям и хроничен дефицит на плащанията. Етапите на развитие са последвани от рецесия и кризи. Растящият дефицит се покрива отчасти от увеличаващите се всяка година валутни постъпления от туризма, който се развива през 60-те години. По това време над 2 млн. Испанци напускат страна, за да търсят работа в Западна Европа, която преживява икономически бум. Така Франко не само се отървава за дълъг период от проблемите на безработицата, но и започва да получава от емигрантите значителни валутни постъпления. Към това се прибавя и рекaта от чужди инвестиции, които потичат към Испания. На инвеститорите, главно от САЩ, Западна Германия, Франция, Швейцария, Италия, Холандия са предоставени благоприятни условия – евтина работна ръка, строго законодателство срещу стачки и трудови конфликти, редица финансови привилегии, като освобождаване от данъци, високи печалби и свободното им изнасяне. Промишленото производство се оживява до степен да се заговори за “испанското икономическо чудо”. Факт е, че през периода 1965-1968 г. годишният прираст на индустриалното производство надминава дори този на развитите западноевропейски държави. Но старият недъг, съпътстващ испанската икономика, отново се проявява, Испания далеч не постига общ подем, нито икономическа стабилност, а само подчертано неравномерно развитие. Вместо развитие, още в края на 60-те години започва период на икономическа стагнация. А когато през 1973 г. чуждите капиталовложения секват в резултат на икономически трудности на самия Запад, започва спадане на испанското промишлено производство, за да се стигне до пълен застой през 1975 г. Осемгодишната криза (1974-1982) започва с края на диктаторския режим и съвпада с трескавия преход към демокрация. Новите условия на пазара, покачването на цената на петрола в света, неконкурентноспособните стоки и други причини довеждат наново да нарастване на дефицита на търговския баланс, както и на вътрешния дълг. Кризата налага сурови мерки за структурни промени на макроикономиката със строг режим на икономии. Такова тежко икономическо наследство получава социалистическото правителство на Гонсалес. На него се пада да подготви испанската икономика за приемането на страната в Европейската икономическа общност. Затова през първите три години на своето управление социалистите полагат усилия за възстановяване на икономиката и възможно намаляване на нейните вековни слабости. При тези условия, променяща се политически и икономически, на 1 Януари 1986 г. Испания е приета в Европейската икономическа общност. От 1986 до 1989 г. Испания отбелязва най-голям прираст в Европа на брутен вътрешен продукт. През този период испанската икономика нараства средно с 4,5 % докато тези на страните на ЕИО – 3, 1 % годишно. Намаляване на дисбаланса в макроикономиката и приравняване на промишлеността към условията на пазарната икономика е извършена широка модернизация на производството, при висока степен на инвестиции. През 90-те години 2,5 пъти се увеличават и чуждите капиталовложения, с което се извършва необратимо интернационализиране на испанската икономика, за да отговори на нарасналите изисквания за конкурентноспособност след приемането на Испания в ЕИО. Продукцията в страната се увеличава с близо 20 % благодарение и на чувствителното нарастване на вътрешното потребление. Доходът на глава от населението, който през 1985 г. е 71, 8 % от средния доход в ЕИО, достига 79, 9 % през 1990 г. приближавайки страната към средното ниво на доходи в Западна Европа. Така през 1990 г. брутния вътрешен продукт достига 54 билиона песети – над 435 млрд. долара, което означава по 1 141 900 песети или 9200 щатски долара на глава от населението. Тази цифра достига през 1993 г. 1 396 196 песети или над 10 000 щатски долара. Създадени са над 1, 4 млн. Работни места, с което безработицата спада с 4, 2 %. Намалява се вътрешния дълг от 6,9% през 1985 г. на 2,8 % от брутния вътрешен продукт, а инфлацията е сведена до 6,9 % през 1989 г. Правителството на Гонсалес си поставя за цел до 2000-та година Испания да се изравни с най-развитите страни в Европейския съюз. Но още през 1990 г. се появяват симптоми на изчерпване на икономическата експанзия. Вътрешното потребителско търсене превишава с три пункта промишленото производство, което довежда до увеличаване на цените и нарастване на покупките в чужбина. Това принуждава правителството да наложи ограничителни мерки на потреблението. Въпреки това през 1994 г. вътрешния дълг нараства до степен да наруши изискването, прието от ЕС в Маастрихт, нивото на дълга да бъде под 60 % от брутния вътрешен продукт. Спада производството, намалява се годишният прираст на брутния вътрешен продукт средно с 1, 4 % за годините 1990 – 1993, което предизвиква съкращаване на работни места. Най-ниската точка на рецесията е отбелязана през 1993 г., когато ръстът на брутният вътрешен продукт пада на 1, 1 % за годината. Правителството приема редица мерки за икономии и нови икономически закони за овладяване на кризата. През Май 1994 г. се очертава началото на нова фаза на икономическо развитие. Но през 1995 г. този процес е забавен поради отслабване на позициите на социалистическото правителство в резултат на разкриване на финансови скандали и корупция, както и обвинения срещу Гонсалес и неговите министри в подкрепа на терористичната организация ГАЛ. Нестабилното вътрешнополитическо положение довежда страната до предсрочни парламентарни избори през Март 1996 г. спечелени от опозиционната Народна партия. През 1995 г. на всеки испанец се пада по един милион песети дълг. Данъците също се увеличават – през 1994 г. на 100 песети доход данъкът се увеличава от 24 на над 35 песети. От бюджета за 1995 г. 87 % отиват за текущи разходи и само 7 % за инвестиции. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Испания, страна претърпяла множество кризи в своето икономическо развитие. Държава с богато минало и история наситена с “различни краски”. И все пак, въпреки всички неуспехи в историята на Испания трябва да отбележим, че членството й в ЕС се отразява много благоприятно на испанската икономика. Промишлеността се модернизира и нейната продукция става конкурентноспособна. Продължава да се извършват промени за развитието на инфраструктурата, появяват се нови клонове на индустрията. Всичко това допринася за плътно приближаване до обединена Европа, в която Испания заема полагаемото и се място. За авторитета на Испания свидетелства фактът, че два пъти – през първата половина на 1989 г. и втората половина на 1995 г., тя поема председателството на ЕС, през които мандати са взети важни решения за по-нататъшното политическо и икономическо обединение на континента. |
| Какво всъщност иска Каталония? Не историята запали искрата на сепаратизма. Голямата диспропорция в икономическото отношение между Каталония и останалите испански провинции беше искрата. Каталония е втората по големина автономна област в Испания, наброяваща около 7,5 млн. жители (16% от населението на Испания) и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталония като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС. Реално погледнато каталонците внасят в испанския бюджет повече, отколкото получават. Точно искането за по-голяма фискална автономия беше и първата цел на Артур Мас като премиер на Каталония. Не е трудно да се предположи, че тези желания събуждат гняв в Мадрид. Това е може би най-демократичния процес за независимост в историята на Европа, след като и до днес каталонците търпят пренебрежението на испанските националисти, работили са наравно с другите за демократизацията на Испания и членството в ЕС и накрая осъзнават, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 млрд. евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |