The Economist: Дойде време да четем Карл Маркс
Отиди на страница:
И тия (Икономист) изтрещяха, продадоха се на КБЖ, поредната fake news.  Тути? Гевин? Рекидж? А лейбъристите тихомълком укрепват, ще изненадат кравата досущ Дональд Иванич, а? Може би четем бъдещите управляващи на Албиона? The Economist: Дойде време да четем Карл Маркс /Поглед.инфо/ С това неочаквано заглавие, флагманът на най-консервативните британски издания – списанието The Economist, неотдавна публикува статия, в подзаглавието на която, авторите пишат: "Лидерите на Лейбъристката партия са прави – днешните политици има какво да научат от Карл Маркс". Поводът е, че на 7 май лейбъристкият министър на финансите „в сянка” Джон Макдонъл припомня, че от „Капиталът” – главният труд на един от най-великите мислители, днес може да се поучим много; а на следващия ден, и лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин нарече Маркс „велик икономист”. В отговор, британската преса изригна с вълна от емоции. Имаше обаче и друга реакция, тази на The Economist. Според експертите на списанието, с всеки изминат ден това, което е казал Маркс, изглежда все по-вярно. Неговата теория се основава на идеята, че класата на капиталистите се състои не от производители на материални блага, а от паразити, които си присвояват резултатите от чуждия труд и ги представят като собствен принос. Той не признава ролята на управленците за увеличаване на производителността на труда. Впрочем, британски експерти днес смятат за очевидно, че британският бизнес е процъфтяващ паразитизъм. През 1980-те години ръководителите на стотици от най-големите публични компании са „заработвали” средно 25 пъти повече, отколкото техните наемни работници. През 2016 г. „ставката” вече е 130 пъти повече. Повечето изпълнителни директори нямат никакъв принос за прогреса на компаниите им. През 2000-2008 г. общият борсов индекс FTSE се понижи с 30%, но сумите, която компаниите изплатиха на своите ръководители нарастнаха с 80%. Джон Кенет Гълбрайт откровено споделя: "Заплатите на директорите на крупните компании не се явяват пазарно възнаграждение за техния принос. Често това са прояви на искрените приятелски чувства към самите себе си." Според самите британци, корпоративна среда на Великобритания е още по-коварна... За успокоение на душите на партньорите, иде реч за препечатка - ето го автентичния коментар на руски език (ще прощавате). Само да напомня, нашият (по думите на адвокат РаданКъ) "бай Хуй" през далечната 2008-2009 в интервю пред списание Max се прехласваше по господата Хитлер (за магистралите), Сталин (за водачеството) и Тодор Ж. (за цялостната дейност) - сега да не поискате линкове, няма да получите, търсете ги сами. И не се притеснявайте, във форума има здрава сталинистка ячейка, малко кландестино го дават за сега, `ма знае ли се. Пришло время читать Карла Маркса С таким неожиданным заголовком вышла статья в очередном номере журнала Economist, который, как известно, имеет репутацию одного из самых консервативных изданий Великобритании. Более того, в подзаголовке авторы материала пишут: «Лидеры Лейбористской партии правы — сегодняшним политикам есть чему поучиться у Карла Маркса». В Англии с незапамятных времён действует неофициальное правило, согласно которому участники предвыборных дебатов не ссылаются на имена крупных мыслителей. Но вот 7 мая эту традицию впервые нарушил «теневой» министр финансов лейбористов Джон Макдоннелл (John McDonnell), который в своём выступлении вспомнил не кого-то из великих мыслителей прошлого, традиционно уважаемых в Великобритании, а самого Карла Маркса, учитывая, что «Капитал» — главный труд этого экономиста-философа — сегодня может научить многому. Более того, уже на следующий день и лидер Лейбористской партии Джереми Корбин (Jeremy Corbyn) назвал Маркса «великим экономистом». В британской прессе поднялась волна эмоций. Газета The Daily Telegraph крайне пренебрежительно назвала Макдоннелла и Корбина «братьями Маркс», а The Daily Mail напомнила читателям о кровавой истории коммунизма. Даже первый заместитель министра финансов Великобритании Дэвид Гок (David Gauke) не удержался от публичных заявлений и предостерег о планах «лейбористских лидеров-марксистов» подвергнуть Великобританию «крайне левому эксперименту». По его мнению, рассуждения Маркса «бессмысленны». При этом, однако, в Великобритании была и другая реакция. Так, эксперты The Economist считают, что Макдоннелл прав: британцам действительно есть чему поучиться у Маркса. И вот какие аргументы приводят авторы статьи. На их взгляд, с каждым днем то, о чем говорил Маркс, кажется все более соответствующим действительности. Его теория основана на идее о том, что класс капиталистов состоит не из производителей материальных благ, а из паразитов — тех, кто присваивает себе результаты чужого труда и выдает их за свои собственные. Маркс упускал из виду важную роль предпринимательства в создании чего-то из ничего. Он не признавал роль управленцев в повышении производительности труда. Британские эксперты говорят: сегодня уже очевидно, что в почве британского бизнеса действительно процветает паразитизм. В 1980-х годах руководители сотни крупнейших публичных компаний зарабатывали в среднем в 25 раз больше своих наемных работников. В 2016 году — уже в 130 раз больше. Помимо непомерных зарплат они получают солидные пенсии, доступ к частной медицине, «золотые рукопожатия» и «золотые парашюты». Оправдывая эту роскошь, говорят, что каждый товар имеет свою цену: компании утверждают, что находят своих топ-менеджеров на открытом рынке и оплачивают их труд в соответствии с его качеством. Однако, как обращают внимание эксперты, факты свидетельствуют об обратном. Большинство генеральных директоров компаний — вовсе не люди извне: они построили карьеру в «своей» компании, в которой поднялись вверх по служебной лестнице. В 2000-2008 годах общий фондовый индекс FTSE упал на 30%, однако суммы, которые предприятия выплачивают своим руководителям, выросли на 80%. Джон Гэлбрейт (John Kenneth Galbraith) однажды откровенно сказал: «Зарплата директоров крупных компаний не является рыночным вознаграждением за их достижения. Зачастую это всего лишь проявление искренних дружеских чувств к самим себе». А британская корпоративная среда, по мнению самих же британцев, — еще коварнее: генеральные директора входят в правление корпораций друг друга и участвуют в замысловатом обмене такими «любезностями». Эксперты обращают внимание на то, что сегодня паразитизм в политике стал таким же обычным явлением. Британские эксперты пишут, что политики попросту превращают свой длительный опыт работы на госслужбе в источник дохода: уйдя с нее, они переквалифицируются из лесников в браконьеры, лоббируя министерства, которыми они когда-то заведовали; консультируя компании, деятельность которых они некогда регулировали, и произнося полные банальностей речи за бешеные деньги. Авторы статьи напоминают, что выйдя в отставку, Тони Блэйр (Tony Blair) разбогател на консультировании банкиров и диктаторов в странах третьего мира. Бывший министр финансов Джордж Осборн (George Osborne) также не упускает выгоду: он зарабатывает свыше 650 тысяч фунтов стерлингов (840 тысяч долларов), работая раз в неделю в компании по доверительному управлению инвестициями Black Rock, получает десятки тысяч за выступления и теперь даже стал редактором лондонской газеты Evening Standard. Маркс предсказывал, что по мере своего развития капитализм будет становиться все более концентрированным. Количество компаний, котирующихся на бирже, сократилось, хотя их доходы достигли исторического максимума. Концентрация особенно ярко выражена в передовых секторах экономики. В Великобритании компания Google контролирует 85% трафика поисковых систем. Кроме того, приходится констатировать, что сбываются и прогнозы Маркса о том, что в условиях капитализма все большее влияние приобретает финансовый сектор, который при этом становится с одной стороны все более безответственным, а с другой — всё более уязвимым перед лицом кризисных явлений. Эксперты The Economist задаются и другим неудобным вопросом: как насчет самого знаменитого прогноза Маркса о том, что капитализм неизбежно ведет к обнищанию рабочего класса, даже если он приносит сверхдоходы богатым? Аналитики отмечают, что, конечно, на поверхности вряд ли термин «обнищание» применим к положению бедных там, где есть система социальной защиты и минимальная заработная плата. Однако, по мнению экспертов, целый ряд ясно обозначенных тенденций действительно вызывает беспокойство. В Великобритании уровень средней заработной платы остается ниже аналогичного показателя в период до кризиса 2008 года. И эта ситуация, скорее всего, как считают британские эксперты, сохранится в течение ближайших нескольких лет. Развитие Uber-экономики грозит тем, что миллионы людей лишатся постоянной работы и попадут в зависимость от случайного заработка. Эксперты считают, что проблема с Марксом состоит не в том, что его теория бессмысленна, как полагает Гок, а в том, что предложенное им средство — гораздо хуже болезни, которую оно призвано лечить. Да и проблема с Корбином и Макдоннеллом — не в том, что они научились чему-то у Маркса, а в том, что они не извлекли ни единого урока из истории последних ста лет. Макдоннелл — фанат не только Маркса, но также Владимира Ленина и Льва Троцкого. Корбин называет Фиделя Кастро «поборником социальной справедливости». Предвыборный манифест лейбористов воскрешает некогда забытые планы ренационализировать производство и расширить возможности профсоюзов в части ведения переговоров с работодателями. Авторы статьи в The Economist считают, что тот факт, что лидеры Лейбористской партии не могут примириться с новым, только повышает шансы консерваторов на победу. Однако, по их мнению, тори рискуют совершить ошибку, игнорируя уроки Маркса. Они напоминают и слова другого революционера, Троцкого: «Вас может не интересовать диалектика, но диалектика интересуется вами». Ведь финансовый кризис уже продемонстрировал, что экономическая система пугающе уязвима. А победа «Брексита» показала, что миллионы людей глубоко недовольны статусом-кво. The Economist пишет, что гениальность британской системы всегда состояла в способности реформировать себя, и именно это защищало страну от социальных потрясений. По мнению авторов статьи, под весомым словом «реформирование» подразумевается нечто большее и более глубокое, чем, то, что, например, на прошлой неделе предложили консерваторы. Тори считают, что сейчас нужно просто зафиксировать цены на электроэнергию, и это, дескать, произведёт необходимый эффект. Однако британские эксперты восприняли эту новость иначе и охарактеризовали планы консерваторов как «глупость», поскольку этот шаг будет «препятствовать инвестициям и приведет к росту цен». По мнению экспертов, речь нужно вести о серьёзной стратегии и структурных преобразованиях. Аналитики уверены, что, прежде всего, необходимо взять под жёсткий контроль формирование монополий. Для этого потребуется модернизировать британское антитрестовское законодательство, учитывая при этом, что наиболее ценным ресурсом современности является информация. Сегодня совершенно очевидно, что эффект сетевой выгоды даёт компаниям огромные преимущества. Эксперты уверены, что уже давно пора положить конец «зарплатному рэкету» топ-менеджеров. Параллельно нужно расширить полномочия акционеров. И, наконец, важно закрыть «вращающуюся дверь» между политикой и бизнесом. Лучший способ не стать следующей жертвой Маркса — это начать принимать его всерьез. Вопрос, правда, заключается лишь в том, получится ли это. PS - Не било съвсем fake - ето оригиналното заглавие Labour is right—Karl Marx has a lot to teach today’s politicians - а това е пътечката до статията - Натисни тук |
| Вместо преразкази на руски и съветски (поглед.инфо), да беше поместил самата статия: Пускам я, че хората, които не са абонати , да не си хабят лимитите: Labour is right—Karl Marx has a lot to teach today’s politicians The shadow chancellor's comment provoked scorn. Yet Marx becomes more relevant by the day AN UNOFFICIAL rule of British elections holds that you don’t mention big thinkers. On May 7th John McDonnell, the shadow chancellor, broke this rule by mentioning not just any old big thinker but Karl Marx. “I believe there’s a lot to learn from reading ‘Capital’,” he declared. The next day Jeremy Corbyn, the Labour Party leader, described Marx as “a great economist”. This produced jubilation on the right. The Daily Telegraph dismissed Messrs McDonnell and Corbyn as “the Marx brothers”. The Daily Mail reminded its readers of the murderous history of communism. David Gauke, a Conservative minister, warned that “Labour’s Marxist leadership” was planning to turn Britain into a “hard-left experiment”. He added for good measure that Marx’s thinking is “nonsensical”. Yet Mr McDonnell is right: there is an enormous amount to learn from Marx. Indeed, much of what Marx said seems to become more relevant by the day. The essence of his argument is that the capitalist class consists not of wealth creators but of rent seekers—people who are skilled at expropriating other people’s work and presenting it as their own. Marx was blind to the importance of entrepreneurs in creating something from nothing. He ignored the role of managers in improving productivity. But a glance at British business confirms that there is a lot of rent seeking going on. In 1980 the bosses of the 100 biggest listed firms earned 25 times more than a typical employee. In 2016 they earned 130 times more. Their swollen salaries come with fat pensions, private health-care and golden hellos and goodbyes. The justification for this bonanza is that you get what you pay for: companies claim they hire chief executives on the open market and pay them according to their performance. But the evidence is brutal. Most CEOs are company men, who work their way up through the ranks, rather than free agents. In 2000-08 the FTSE all-share index fell by 30% but the pay for the bosses running those firms rose 80%. J.K. Galbraith once said that “the salary of the chief executive officer of the large corporation is not market reward for achievement. It is frequently in the nature of a warm personal gesture by the individual to himself.” Corporate Britain is more subtle: CEOs sit on each other’s boards and engage in an elaborate exchange of such gestures. The political system is no less rife with rent-seeking. Politicians routinely cash in on their life of public service by transforming themselves from gamekeepers into poachers when they retire, lobbying departments they once ran, offering advice to companies they once regulated and producing platitudinous speeches for exorbitant amounts of money. Tony Blair became rich in his retirement by offering advice to bankers and third-world dictators. George Osborne, a former chancellor, is also cashing in: he makes more than £650,000 ($840,000) for working for BlackRock investment managers one day a week, earns many tens of thousands for speeches and edits a London newspaper, the Evening Standard. Marx predicted that capitalism would become more concentrated as it advanced. The number of listed companies has declined at a time when profits are close to their highest levels ever. Concentration is particularly pronounced in the most advanced sectors of the economy. Google controls 85% of Britain’s search-engine traffic. Marx was also right that capitalism would be increasingly dominated by finance, which would become increasingly reckless and crisis-prone. What about his most famous prediction—that capitalism inevitably produces immiseration for the poor even as it produces super-profits for the rich? “Immiseration” is too strong a word to describe the condition of the poor in a country with a welfare state and a minimum wage. Yet many trends are worrying. Average wages are still below their level before the financial crisis in 2008 and are not expected to exceed it for several years. The rise of the Uber economy threatens to turn millions of people into casual workers who eat only what they can kill. Full Marx The problem with Marx is not that his analysis is nonsensical, as Mr Gauke maintains, but that his solution was far worse than the disease. And the problem with Messrs Corbyn and McDonnell is not that they have learned something from Marx but they haven’t learned anything from the past hundred years of history. Mr McDonnell is a fan not just of Marx but also of Lenin and Trotsky. Mr Corbyn described Fidel Castro as a “champion of social justice”. A leaked draft of the Labour manifesto resurrects defunct plans to renationalise industries and extend collective bargaining. The Tory party is heading for a substantial victory in large part because Labour’s leaders are so unreconstructed. But it would be a mistake for the Conservatives to ignore the lessons of the master himself. As Trotsky once put it, “You may not be interested in the dialectic, but the dialectic is interested in you.” The financial crisis suggested that the economic system is worryingly fragile. The vote for Brexit suggested that millions of people are profoundly unhappy with the status quo. The genius of the British system has always been to reform in order to prevent social breakdown. This means doing more than just engaging in silly gestures such as fixing energy prices, as the Conservatives proposed this week (silly because this will suppress investment and lead eventually to higher prices). It means preventing monopolies from forming: Britain’s antitrust rules need to be updated for an age where information is the most valuable resource and network effects convey huge advantages. It means ending the CEO salary racket, not least by giving more power to shareholders. It means thinking seriously about the casualisation of work. And it means closing the revolving door between politics and business. The best way to save yourself from being Marx’s next victim is to start taking him seriously. |
| Ми да гу четат... Ний - на времето - щем не щем сме го минали тов.* Маркс.. * А бе, наистина ли е още товарищ? Щот' неговия най-добър ученик май го разкулачиха? |
| г-н бонго, а сега по същество? Преди седмица низвергна Ленин и неговите Обединени европейски щати както и автро-унгареца Калерги, речи барем нещо за Маркс, а? Може с щурмиц да го вържете и с траките, страхотно ще стане. |
Преди седмица низвергна Ленин и неговите Обединени европейски щати както и автро-унгареца Калерги, речи барем нещо за Маркс, а? Сакън. "Австро-унгареца"не съм незвергвал никак. Иначе, как мислиш - защо съм си дал труда да копирам и пусна оригинала тук.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Какво са се размяукали ония ми ти капиталистически журналисти с банкови сметки в най-малко три банки? Ние, българите и нашият каунтърпарт, другарите от СССР, сме най-големите познавачи на учението, което ни вкара в комунистическото общество благодарение на икономическата си импотентност за развитие на безплатното общество, ритнато отзад от НЕПаджията с голата тиква. Сега, капиталягите да се стягат и учат както трябва, че може и да дочакат комунизма. Във Франция очакват събитието от времето на Жана Дарк и още чакат. |
| Маркс може би нямаше да е толко актуален, ако неолиберализмът не беше толко доминантна и агресивна философия в Кралството и не само... |
Преди дни София даде линк към статията, но бонго е чел история на БКП и неодобрява. Бонго не одобри нещо съвсем друго - опитите ти (твоите, не на София) да обясниш как няма противоречие между християнство и комунизъм и за топлите грижи на Партията да възпита младежта в християнски дух.  |
| @бонго-бонго 23 Май 2017 17:20 Вместо преразкази на руски и съветски (поглед.инфо), да беше поместил самата статия: Пускам я, че хората, които не са абонати , да не си хабят лимитите: Интересно, аз не съм абонат, пък не си изхабих лимита. |
и за топлите грижи на Партията да възпита младежта в християнски дух Тцъ. Други неща писах. Има архив. |
да обясниш как няма противоречие между християнство и комунизъм Как да няма противоречия? Има! Между религиите винаги има противоречия. Виж, между комунизъм и тероризъм, противоречия нема, защото са от единен произход. |
| Може би е дошло време да се чете Хегел, от когото Маркс безсрамно преписва. За хегеловия конфликт между националните държави, а не за класовата борба на Маркс | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Meto ot Interneto |
«Вас может не интересовать диалектика, но диалектика интересуется вами» Е, Троцки не я владееше добре колкото Ленин, но доста по добре от Сталин. Затова и точно предсказа, че в СССР ще има контрареволюция и реставрация на капитализма. По времето на Маркс 90% от работната сила в САЩ е била заета в селското стопанство. Сега там са само 2% По оценка на програмата Оксфорд-Мартин по технологии и заетост, само 0.5% от трудовите ресурси на САЩ са заети в отрасли не съществуващи в началото на века. По малко от 8% от новите работни места са създадени в 80те години и 4.5% в 90те години. Данните сочат че новите технологии увеличават производителността чрез замяна на работниците с автоматизация, а не чрез създаване на нови продукти които искат допълнителен труд за производството им. Както между другото го е предвидил Маркс. Толкоз за фантазиите че когато автоматизацията съкращава работни места се отварят много други работни места които да ги поемат. |
| >>><<< Енгелсе, тия 2% да ги разправят на старите ми чорапи! Ако летиш над Америка в разни посоки, ще видиш милиони ферми долу, милиони ферми и в тях да не работи само по един човек? В някои ферми работят по десет двайсет души, в друга само семейството, но гледката сиииилно противоречи на официалнаъта статистика. А реднеците какво са? - 2% Че само в Тексас те са няколко милиона...цели градчета със селяни и селскостопанско производство. Всеки реднек кара трак а и трактор и още един куп селскостопански машинки, но това не го прави гражданин. Америка си е фермерска страна и селскостопанското производство не е превзето още от китайците и не може да се аутсорсва. Селяните са поне 12 %, ако не 20... Дори в моя, иначе курортен град, има огромен квартал от ферми и фермери. Продават си стоката в местни магазини, в местен пазар или около пътя, както навсякъде по селските страни. Вървиш, гледаш ягоди, дини, череши...набрани и цена и кантар...мериш, оставяш си парите и заминаваш....Те тва е...На много места има покани да идеш и си набереш каквото има, после ходиш да го теглиш и го взимаш с огромна отстъпка, но оране, копане, торене, плевене и пр, въпреки механизирани си искат ръка, мнооого ръце. Търсят бригади за бране на домати, ябълки, круши. Студенти се навиват, а мексиканци гастролират. Ами в такъв момент те не са ли също селяни и не надуват ли шибания написан %??? Като за мен той е априорно грешен. Да ги разправят и на новите ми чорапи тия 2%- голямата гордост нм на гражданята амерички! Редица професии само изглеждат граждански - пилоти по наторяване и борба с вредителите, мелиоратори, комбайнери и разни механизатори по подръжката, всичкия селскостопански транспорт и логистика е бъкан със граждански селяни.....Абе не вервай на писаното! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| Епа, то човек може да чете и "Голият обяд", ама това не означава, че требе да прави като героите в книгата. |
Ами в такъв момент те не са ли също селяни и не надуват ли шибания написан %??? В България броят само регистрираните като фермери. Сигурно и в САЩ е така. А пък мексиканците са изобщо извън статистиката. |
| Две неща в последния абзац от статията ми се сториха забавно-наивни - "ending the CEO salary racket, not least by giving more power to shareholders" и "closing the revolving door between politics and business". Как ли си го представят ? Иначе не виждам нищо стряскащо в написаното. Но може би британците да се впечатляват - там, за разлика от Бг, където Маркс никога не е бил отричан изцяло, споменаването му навярно звучи еретично за средностатичстическия електорат. Но изцепките на Корбин и Макдонъл едва ли ще им донесат повече популярност и гласове, по-скоро обратното. |
| >>><<< В България броят само регистрираните като фермери.Сигурно и в САЩ е така.А пък мексиканците са изобщо извън статистиката. Това горе-долу оправя нещата. Значи всеки регистриран може да има десетки аргати и ратаи, но те не се броят, така ли!??. На един мой бивш ланборант, (сега професор по пречистване на води в един от квадратните щати) та, младата му женица-красавица и щерка на двама милионери (всеки родител си беше башка писател на детски сценарии за ТВ) три годин работИ като наемен работник по бране на плодове от парници, докато мъжа и напусна лабораторията и направи докторска дисертация. Tакива като нея са били много, според нейните разкази... Ставаше момето в 5 сутринта и цял ден работа за ...жълти ...на час. Взимаше повече отколкото би взимала като заместник учител по музика.... Искам да кажа, че има много скрита и неотчетена, а в много случаи и нерегистрирана работна сила, което прави стъкмистиката това, което е! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |