Добрата, стара и древна, низходяща, йерархическа система
Отиди на страница:
| Нищо не си сметнал. Ако един управлява десет работещи имаш десет процента за управление и едностепенна система, за хисто ти трябват единайсет и двустепенна, за хиляда ти трябват сто и единайсет и тристепенна, за десетхиляди ти трябват хилядасто и единайсет и четири нива....след петото си аут. Сигнала го няма. Сталин печели войната с пет нива от него фо заповед за атака, при Хитлер са от седем до девет. |
| Между другото-пак Макиавели обяснява ва главата за тези, които са взели властта с престъпление, що в Турция е трудно да влезеш, но смениш ли султана имаш страната и недостатъка на |
| Тоталитарната пирамида. Дали ще е аристокрация или меритокрация общество основано на принципа"всяка жаба да си знае гьола" е уязвимо. Таблета се шегува и яде редове. |
Кайзер Созе 29 Май 2017 22:14 Нищо не си сметнал. Ако един управлява десет работещи имаш десет процента за управление и едностепенна система, за хисто ти трябват единайсет и двустепенна, за хиляда ти трябват сто и единайсет и тристепенна, за десетхиляди ти трябват хилядасто и единайсет и четири нива....след петото си аут. Сигнала го няма. Чакай сега, за управленският сигнал ли говориш или за това че управленските работни места ще тежат на цялото общество? Аз ти смятам, че като дял не са хич много по схемата на Йотор. Те са много малко повече от десет процента. Аз всъщност ги намалих, като ги закръглих на десет. Но ето ще ги сложа дванайсет. От тях десет процента са първия ред, т.е. един на десет, което е равно в армията на отдельонен командир. Отдельонните са си почти войници - всичко правят, заедно с редниците. Фактически те работят малко по-малко реднишка работа, но имат известни ангажименти по организацията на отделението. За тоя по-висш труд или дори повече, ако приемем че десетниците в редовната икономика работят малко повече те ще получават малко по-голяма заплата и толкова. От това следва, че въпросните дванадесет процента могат да бъдат разделени на десет процента най-нисък управленски персонал, който въобще не тежи на редовия бачкатор и два процента висш управленски персонал (фактически е по-малко), който също не тежи, защото е много малко. По въпроса за управленския сигнал, който се губел, както казваш, поради големия брой на нивата. Дал съм ти Йотор и съм ти казал да внимаваш във всяка буква, щото има значение. Ето ти го кво казва: "22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб." Тука тва си е жив марксизъм. Касае въпроса за частната собственост и обществената. Само че Маркс не е казал, къде е заровено кучето и какво е това частна собственост. Имаш частна собственост над работното място. Това е така, защото всеки е до голяма степен цар над собственото си работно място, което е преди всичко място на собствения организъм. Никой не може да те контролира кога да вдишаш и да издишаш - да не надценяваме върховното работно място. Следователно нещата са точно така, както ги е дал Йотор - кадрите решават всичко. Те имат свободата да решават - това е тяхната частна собственост над работното място. Но от друга страна, те са подчинени и трябва да се придържат към някаква рамка, която иде като решения на не знам си кой конгрес на партията. Корабите на отделните по-ниски работни места и тоя който е най-отгоре в йерархията, трябва да плуват до голяма степен в една посока. Т.е. това ти е корпорация, общност на интереси. Обаче, ако само се казва така, се случва Енрон. А и не само енрон, щото цялото общество е корпорация, а върховната и най-важна власт е държавната власт. Именно корабите на държавната власт са се отклонили от общото стадо и си джиткат вече самички. Няма как да очакват, че няма да им саботират управлението останалите капитани. Ако са останали като капитани. Ама тези отгоре даже са им потопили корабите и капитаните са вече във спасителните лодки, и равни с редовия екипаж. Какъв е извода? Не можеш да управляваш много хора, ако не държиш сметка и за техните интереси. Ако газиш през интересите на мнозинството, не си кадърен шеф. Дори да си най-силната хиена от стадото, ти си неадекватен на реалността и ще бъдеш унищожен от мнозинството, което винаги е по-силно от тебе. Значи къде бъркаш, като мислиш, че управленският сигнал се губи, поради многото нива? Бъркаш, защото надценяваш частната собственост над върховното работно място. Казах, че всяко по-долно работно място има две страни - частна собственост, която си е личната работа на тоя който я извършва; и концепциите спуснати отгоре, които са повеля на йерархията над него. Но над върховното работно място изглежда че няма никой. Изглежда, че то си е само частна собственост на тоя който го заема. Но това не е така, това е илюзия. Над Моисей е Бог. Моисей е поставен от Бог, като най-кадърен да бъде водач. А пък Йотор ти дава и критерии за това кой е добия лидер: "способни мъже, които се боят от Бога,обичат истината и мразят несправедливата печалба". Какво значи да обичаш истината, от една страна? И какво значи да мразиш несправедливата печалба, от друга? Защото Моисей трябва да отговаря във висша степен на това условие. То обуславя, че Моисей чете обществения интерес и се съобразява с него. А така също и това което е над. Защото и обществото като цяло не може да си прави каквото му скимне, а трябва да се съобразява с природните закони. Или Божиите, което си е едно и също. Т.е. цялостното йерархическо взаимодействие не е частна собственост на нито един. То е разпределено между всички, макар и не съвсем по равно. А всички вкупом, са длъжни да спазват законите които са над правото, политиката и икономиката. Примерно земното притегляне. Ти мислиш, че управленският импулс се губи поради многото нива, защото го отъждествяваш като частна собственост на върховния лидер, който при това положение наистина би бил тоталитарен диктатор. Но ако той е справедлив и отчита интересите на мнозинството, той би бил кадърен лидер, неговото управление ще върви, защото основната маса от обществото, отъждествява това управление със собствените си интереси и е заинтересовано да го подкрепя. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Обществото и държавата не са корпорация и не са бюрократично-йерархична система. Идеите ти за кастови нива, за единно устройсгво, за таблица на чиновете и крепостни на дъното за които друг мисли, идеята че държавата се грижи за всичко и всеки... са адски остарели. |
| http://bgman13.blog.bg/politika/2017/05/29/dobrata-stara-i-drevna-nizhodiashta-ierarhicheska-sistema.1549032 |
Имаш много ... вехтозаветна представа за системите, включително и йерархичните  Доста далеч от ... реалността, впрочем. |
Кайзер Созе 30 Май 2017 09:32 Обществото и държавата не са корпорация и не са бюрократично-йерархична система. Идеите ти за кастови нива, за единно устройсгво, за таблица на чиновете и крепостни на дъното за които друг мисли, идеята че държавата се грижи за всичко и всеки... са адски остарели. Значи, както сме учили в часовете по марксизъм, практиката е единствен критерий за истинността на всяка теория. Още ли не можеш да схванеш, че тия теории, дето се позоваваш на тях, вече се провалиха? Провалиха се бе. Вече сме постфактум. Или ако щеш, вече живеем във посткапиталистическото, постлибералното, постисторическото или каквото щеш още там пост общество. В това днешно (а не вчерашно) пост общество, ирационалните теории вече не са валидни, защото са си чиста идеология. При това тоталитарна, фашистка - т.е. пост са си, откъдето и да го погледнеш, защото историята се повтаря като фарс. Така че да се върнем на добре забравеното старо, което ще стане модерно, уверявам те. Основните принципи на йерархическата система, които посочих в основната тема като се позвах на Йотор не са изобщо остарели. Днешното общество в момента е йерахическа система във висша степен. Но е много по-сложно и стават също така и едни други работи. Така например, в днешното йерархическо общество имаме постоянно прехвърляне на ресурсите от малките йерархически субекти към големите. Големите йерархически субекти са най-мощните корпорации. Всяка такава корпорация е абсолютна тоталитарна, монархическа йерархия. Де дай ми моля ти се съотношението на съседните нива на някоя от тия в България - т.е. можеш да почнеш от най-долните нива, дето ги вижда и последния циганин, който влезе да тегли примерно пари от банката. Като цяло обаче, целият тоя механизъм се обляга на закона, т.е. на публичната власт, на това което му се вика държава. И никога не е било иначе, защото основната заповед в йерархията иде от закона, а не можеш хем да заповядваш на всички, хем те да не знаят за тая заповед. Но не знаят, кой точно заповядва, т.е. не знаят, че това са именно частните корпорации, които преточват обществените ресурси в своя джоб и с тях контролират публичните държавни институции чрез корупция. Та значи. Цялата тая сложна йерархическа система отново си има своята проста гяволийка, която е много важна. Ако си представим цялостната йерархия, т.е. цялото световно общество разположено в географията, това е една йерархическа система. Понеже е една, тя е поляризирана между върха и основата. Това с което върха трепе основата е че върхът е организиран, т.е. върхът е истинска йерархия, точно такава като на Йотор. Или по-точно тоя връх, тая организирана система също се дезорганизира понеже йерархическите нива в нея все повече несъответстват на реалния елит в нея, т.е. несъответствието е между нивата в самата йерархия. Та значи имаме връх, който представлява все пак йерархическа организация, макар и умираща, поради нарастващото несъответствие вътре в нея между елит на власт и реален елит. А другият полюс е основата, която за да не бъде конкурентноспособна трябва да бъде дезорганизирана. Върхът на йерархията й пуска мухата, че трябва да се дезорганизира. Като се дезорганизира, тя макар и по-многобройна е небоеспособна. При това тя е небоеспособна първо икономически. От това следва, че населението в тая периферия, която е периферия на географията не може да произвежда. Като не може да произвежда тя загива, защото се превръща в безпросветна тълпа. При това положение вече, йерархическият връх я е туширал, но това е временно. Защто йерархическата периферия е органично цяло с върха. Тя е антитеза на върха. В горната част на йерархията продължава да се развива основният порочен процес, който унищожава самата йерархия. Тоя процес го казах и пак го казвам НАРАСТВАЩО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ЕЛИТ НА ВЛАСТ И РЕАЛЕН ЕЛИТ - във върха, не в основата. Всичко това означава, че организираната групичка във върха на йерархията става все по-малка. А тя е дефектна. Тя се свива, тя се маргинализира. И виж сега, кво ще ти кажа: А аз съм тук и там. – Навред. – Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Навред съм аз! Навред съм аз! Как мислиш, ще ли победиш, навъсен, мръсен, зъл живот? И аз горя, и ти гориш, и двамата се къпем в пот. Но ти изчерпваш свойте сили, слабееш ти, отпадаш ти. Затуй така жестоко жилиш, в предсмъртен ужас може би... Тогаз, на твойто място, дружно, ще изградим със много пот един живот желан и нужен, и то какъв живот! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
Та значи имаме връх, който представлява все пак йерархическа организация, макар и умираща, поради нарастващото несъответствие вътре в нея между елит на власт и реален елит. А другият полюс е основата, която за да не бъде конкурентноспособна трябва да бъде дезорганизирана. Върхът на йерархията й пуска мухата, че трябва да се дезорганизира. Като се дезорганизира, тя макар и по-многобройна е небоеспособна. При това тя е небоеспособна първо икономически. От това следва, че населението в тая периферия, която е периферия на географията не може да произвежда. Като не може да произвежда тя загива, защото се превръща в безпросветна тълпа. При това положение вече, йерархическият връх я е туширал, но това е временно. Защто йерархическата периферия е органично цяло с върха. Тя е антитеза на върха. В горната част на йерархията продължава да се развива основният порочен процес, който унищожава самата йерархия. Тоя процес го казах и пак го казвам НАРАСТВАЩО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ЕЛИТ НА ВЛАСТ И РЕАЛЕН ЕЛИТ - във върха, не в основата. И така - периферията на йерархията се дезорганизира и дебилизира. А допълнително, върхът я и бомбардира. Там вече имаме пролетариат, но и лумпенпролетариата. Тоя лумпен пролетариат е готов да се продава за жълти стотинки. Върхушката го вербува по тоя начин, строява го (йерархически и старозаветно) за джихад. И го изпраща в центъра на географията, където живеят и враговете на елита на власт - реалният елит. Ама йерархията е вече строшена. Сега иде апокалипсис. Вие не вярвата. Дали не вярвате? Или вече вярвате? Чакам да докажете на практика, че това което говорите е вярно. През това време вие вече почвате да вярвате, че иде апокалипсис? Войната иде насам. Т.е. революцията. Която е управлявана все още от върха на йерархията. Но проблемът е че йерархията се руши. Разрушителният принцип е вътре в нея. Т.е. тя се случва в хода на иманентните закони по които се развива. Вие просто няма къде да ходите, освен в един момент да признаете, че не разбирате, какво се случва. И понеже не разбирате, и понеже нямата визия, какво да се направи, ще трябва да послушате някой който разбира. |
Кайзер Созе 29 Май 2017 22:14 Сталин печели войната с пет нива от него фо заповед за атака, при Хитлер са от седем до девет. Значи за армията ли става въпрос? В армията нивата са малко по-нагъсто даже - отдельонен (един на десет), взводен (един на 33), ротен (един на 99), полковник (един на по-малко от 500) и т.н. До тука са четири нива. Ти казваш че при Сталин са пет? Ако СССР е по-многоброен от Германия, да има по-малко нива, значи срещу всеки човек от по-горно ниво имаш прекалено много негови подчинени и комуникацията между тях става проблемна. За деветте нива на Хитлер - с тях потвърждаваш, че така трябва: Първо ниво - десет, второ ниво - сто, трето ниво - хиляда, четвърто - десет хиляди, пето - сто хиляди, шесто - милион, седмо - десет милиона, осмо - сто милиона, девето - милиард. Ама германците не са били толкова много. |
Кайзер Созе Освен това! Много е важно, да се отбележи, че ти принципно не си оспорил гледната ми точка. Аз казвам, че съотношението между всеки две съседни йерархически нива не трябва да бъде прекалено голямо. То разбира се не трябва да бъде и прекалено малко. Оптималното съотношение се тества на практика и е различно за различните видове дейност. Ти това не си оспорил (долкокото разбирам). По принцип следователно, си приел, че съм прав. Твърдението на един друг колега, че било могло без йерархическа система, че на днешно време всеки си бил независим от директивите на партията (каквато и днес има) и дневния ред наложен от обществото са си чисти сънища. При това положение, проблемът на който акцентирам аз е че когато едно по-високо йерархическо място е заето от по-некадърния, само това звено вече представлява липса на йерархическа система на това място. И колкото повече високите йерархически места се заемат от некадърните да ги заемат, толкова повече това означава, че йерархическата система изчезва. А изчезвайки, изчезва и организираното обществено действие. Без организирано обществено действие няма не само човек, който е продукт именно на организираното обществено действие и най-сложната и многобройна йерархия, но и форма на живот изобщо. Защото йерархията е присъща дори и на най-нисшата материя - неживата. Когато се унищожава човешката йерархия, това означава че се унищожава висшата форма на йерахия. От по-низшата излизането е изобщо невъзможно. |
И виж сега, кво ще ти кажа: А аз съм тук и там. – Навред. – Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Навред съм аз! Навред съм аз! Как мислиш, ще ли победиш, навъсен, мръсен, зъл живот? И аз горя, и ти гориш, и двамата се къпем в пот. Но ти изчерпваш свойте сили, слабееш ти, отпадаш ти. Затуй така жестоко жилиш, в предсмъртен ужас може би... Тогаз, на твойто място, дружно, ще изградим със много пот един живот желан и нужен, и то какъв живот! Повтарям го. Дано, дано, дано...Но защо добрите същества не се обединяват все още? |
Кайзер Созе 29 Май 2017 22:22 Между другото-пак Макиавели обяснява ва главата за тези, които са взели властта с престъпление, що в Турция е трудно да влезеш, но смениш ли султана имаш страната и недостатъка на Тоталитарната пирамида. Дали ще е аристокрация или меритокрация общество основано на принципа"всяка жаба да си знае гьола" е уязвимо. Именно. Имаш дефектата система, която поражда несъответствието между елит на власт и реален елит. И понеже глобалният проблем не е в Турция, защото не тя е върха на йерархическата имперска пирамида, е очевидно, че именно върха на йерархическата имперска пирамида крепи тоталитарната власт в Турция и не само в Турция. По цял свят, самонабедилия се за демократичен западен имперски център (т.е. САЩ и ЕС) крепи тоталитарните диктатури, които пък крепят неговата дефатко антидемократична власт. Защото Саудитска Арабия е още по-диктаторски режим и от Турция. А пък Турция и е финансирана, въоръжавана и подкрепяна от запада. При лоша обществена организация, имаш застой и на икономиката. Как една примитивна държава би създала това оръжие и тая икономика която днес има Турция? Нямаше да я има. Къде е произведено оръжието на Турция? А колко диктаторски режими са инсталирали САЩ по целия свят, колко преврати са подкрепили, финансирали, въоръжили? Алиенде беше избран чрез избори (такива които са признати по западните стандарти - аз твърдя, че те са си същите ментета, каквито бяха и комунистическите избори в България). Пиночет дойде с преврат. Янукович дойде на власт чрез избори. САЩ и ЕС на висок глас подкрепиха фашистикия преврат. И т.н. Т.е. имаш дефектна система, която поражда тоталитаризма. Но същността на тоя тоталитаризъм е в това, че обществото подкрепя елита на власт в по-голяма степен от колкото го подлага на съмнение. От там се поражда нарастващо несъответствие между елит на власт и реален елит. Което пък директно означава, че се прецаква йерархическата система. Без йерархическа система нямаш организирано обществено действие. |
Дорис 02 Юни 2017 09:00 Повтарям го. Дано, дано, дано...Но защо добрите същества не се обединяват все още? Нещата не опират до доброта. Подал съм Вапцаров, защото той е описал днешната и изглежда винаги актуална картина на действителността. Явно е че ключовият проблем не е бил решен от борбата която се е водила в България и света по времето на Вапцаров. Доста време мина, за да разберем, че и фундаменталната идеология, т.е. схващания, която е ръководила опитите на света да излезе от кризата не са баш така. Измамно е твърдението, че ще настане някаква райска идилия, за каквато мечтае и Вапцаров. И на мене ми се ще, но няма да може. Тука става въпрос за минимализиране на проблемите и оптимизиране на дейността на обществения двигател (моторът, който не работеше добре). А не става въпрос за постигане на идеална утопия. Защо до сега не е решен проблема? Защото от една страна е сложен и скрит. От друга страна, все още може да продължава така. Което означава, че все още елитът на власт може да си остане незасегнат и скрит. Което пък е свързано с това че обществото му се подчинява. Докато се подчинява обаче, несъответствието между елит на власт и реален елит продължава да нараства. Което пък е задънена улица със сигурност, но има значение къде точно и е края. Щото тя може и да е много дълга. Кога ще спре да може? Когато ресурсите свършат. Понеже за сега има ресурси, има и ресрус с който върхушката плаща на поръчковата наука и тя развива псевдонаучните концепции. Но това не означава че в средите на тая поръчкова наука вече не се е не само прокраднало но и доста сериозно изкристализирало съмнението, къде е основната грешка. От друга страна ще дам пример с изобретяването на азбуката, за да стане ясно, колко просто нещо не е било възможно да бъде изобретено от раз а са му били необходими столетия и хилядолетия. Писмеността на човечеството еволюира от писменост с картинки изобразяваща първоначално цели сцени, през символи които означават отделни думи, след това срички, само съгласни и накрая звуци. Това е така, защото сричките се схващат по-лесно от отделния звук. Първата звукова азбука, която държи сметка за всички звуци, вкл. гласните е гръцката. Тя е създадена около осми век преди Христа. Това е точно периода на Омир, който е предал Илиада и Одисея по памет. Сократ не е написал нищо, но ученикът му Платон вече пише. От него днес знаем, за Сократ. Точно времето около създаването на гръцката писменост. Гръцката азбука е възникнала от писменост използваща само съгласни, възникнала около 1200 години преди Христа. Значи за кво става въпрос. Къде са Кирил и Методи през 9ти век, къде е гръцката азбука петнайсет века по-рано? А къде е предшестващата я писменост само от съгласни създадена над двайсе века по-рано? И в тоя интервал от време е имало видоизменения и вариации на буквите, които няма как да бъдат обхванати. Но си приличат, подобно на диалектите на един език, а така също и на различните езици от една езикова група. За да се пренесеш по-лесно в онова време, само си представи, момента, в който току що е било изобретено сричковото писмо. В следващите няколко века авангардни мислители на своето време са се занимавали с доста отвлечените за обичайното битие на повечето хора мисли, че сричката ат се състои от отделните звуци а и т. Които са повече на брой от въпросната сричка, но въпреки това, ако се запишат отделните звуци, това ще бъдат много по-малко символи отколкото са всичките срички. И което е най-важното, записването само на звуците може да има практическо значение за цялото общество. И няколко века са минали, докато се наложи това ноу-хау, което обаче и до днес не се е наложило навсякъде по света. И това просто нещо, дето се нарича азбука толкова много време си е пробивало път. А избирателната система е по-сложно нещо, а днес когато точно нуждата от нея става все по-голяма, това нарастване на нуждата от правилна избирателна система е свързано с увеличаващото се население на планетата. И за това не е лесно да се схване не нещо друго, а от къде иде причината за все по-потвърждаващите се думи на Вапцаров "у нас живота се обърка, моторът не работеше добре, започна подозрително да хърка и.. спре" След това Вапцаров казва: "Не знам защо, но може би, защото другият умре." Точно така. Ама още не е станало, щото населението на планетата продължава да нараства. В момента Хитър Петър, т.е. елитът който е вече деградирал е решил да научи магарето си да не яде. Като го научи, т.е. като му умре магарето, или по-точно, като почнат да измират магаретата, тогава пак ще приказваме. Абе ние тепърва има много да си приказваме. В тоя момент нуждата от някакъв енигматичен обществен продукт (неведом) ще стане непоносима. Това е ноу-хау. Аз казвам че това е правилната избирателна система и съм я сложил на масата. Пред вас, за да ви е нагледна. И всичките останали философии са след това. Ако не вярвате, погледнете първата ми тема, с която съм дебракрирал и в тоя форум! |