Чудесно написано и ... поучително. Имам предвид необяснимата реакция на възрастните синове на Герасим. Егоизъм? |
Така разбрал, че те отдавна са го отписали, че не му признават правото на някакво дори незначително бъдеще. Да Ви дарява Господ с живот и здраве още дълги години, г-н Донков, а на човека - мир и покой. |
LeDoyen 01 Юни 2017 21:05 ... необяснимата реакция на възрастните синове на Герасим. Егоизъм? Обяснима, и за нещастие толкова честа. Особено у нас. |
Някога великият професор Любомир Тенев ми беше казал, че и най-знаменити пиеси, когато бъдат преразказани сбито и без украса, се свеждат до банални житейски сюжети и съвсем не звучат възвишено или героично. |
Дано не прозвучи превзето, но бих казал-' Велико' на пасажа: Наказва го по най-изтънчения начин - като обезсмисля неговата жертва. |
Калин Донков е може би основнотo, заради което чета вестника. Вечерите преди петъка винаги са наслада от неговата кратка, но толкова изящна приказка - уж за дребни житейски случки, а всъщност за наистина важни неща, които те карат да се замислиш... Да е жив и здрав! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Сетих се за Герасим на Тургенев. Прочетох отново Муму Не мога да го чета без сълзи и целият ми ден е унил. |
Наказва го по най-изтънчения начин - като обезсмисля неговата жертва. - Разбира се, че в цитата има цяло море за изфилософстване. Съдбата не се съобразява с хепи-енд-ите. Дори точно обратното и това е по дефолт - достатъчно е да спомена "Последната врата" към Мрака. Всичко родено минава през нея. Дали обаче има не Мрак, а Светлина и множество учебни сцени за Душата, е спорен въпрос. Но дали вярваме или не в безкраят, това не е основание да не се придържаме, с повече или по-малко приближение към емфимерните критерии - сега отречени, стъпквани, осмивани от налагания "модерн свят". А децата са егоисти, така като има и родители егоисти. Този тип деца смятат, че останалия жив родител трябва да остане непроменен в картинката из паметта им, на прежното семейство от щастливата им, безметежна младост. Трябва едва ли не да бъде препариран, натъпкан със слама и заврян в ъгъла на гостната им, като символ на "неувяхващите" им представи и собствената залисаност с техните семейства. Отделна е причината, че алчността на съвремието отдавна е обсебила критичната маса сърца... Напълно същата, идентична история се разиграва с един мой близък, само името е друго. Е, и Загрижеността му е все още жива и тя няма намерение да го предварва засега (да чукам на дърво...). Г-н Донков, благодарности!!! |
Тъжна история! За съжаление понякога децата не разбират родителите си, а се интересуват само да не им бъдат засегнати материалните интереси. Пък и един нов брак е добър повод да се откажат от родителя си когато той има нужда от тях. От друга страна има възрастни родители, които се вкопчват в децата си и изискват цялото им време и внимание, като за всяко дребно неразположение се ходи по болници и на изследвания. Капризите и оплакванията им нямат край. Човек какъвто е като млад, такъв остава и на стари години. |