| Интересно ми е, защо, след като 10 години не си си платил, трябва специално да волеизявиш, че предпочиташ да си погасиш задължението по давност, вместо с плащане, че да отпадне? |
| Хикса, щото така могат да те ебават години наред че им дължиш нещо. Ей пример - жената имаше дупки във вноските носки за Кацата за 2002. Излизаше като "няма данни". Реши да отиде и да ги погаси по давност и и казаха "няма данни, трябва да ни кжете че имате данни, че не сте плащали". А, де? Кой луд? |
| Абсолютно подкрепям, трябва да има давност за частните дългове. Кредитодателите трябва да са по-дисциплинирани и по-професионални при даването на пари. Сега те практически не рискуват нищо, пробутват кредити на sub prime лица , и после ги заробват до смърт, че и по-нататък. |
| Доста несвързана работа, особено с фалшивата загриженост за наследниците. Ако някой трупа дългове и имущество, наследниците получават само имуществото а дълговете - балъците да си ги отписват. Ако наследяваното имущество е по-малко от дълговете и сега има законна възможност да се откаже плащането на тези дългове (просто не се поема наследството и като имущество и като дългове). Кофти законотворчески матриял е останал, ако такива основни неща не са им ясни. Радостта на повечето от андрешковците също е преждевременна. Ако започне да има абсолютна давност за необезпечени заеми, просто тези необезпечени заеми ще изчезнат, или ако ги има гаранцията за връщането им няма да е нещо върху хартия, а бухалка и пистолет. Опростените дългове за комунални услуги всъщност под една или друга форма във времето влизат в сметките и се плащат от всички останали потребители. Банковите кредити погасени по давност се плащат от по-високи лихви за кредитополучателите и по-ниски за спестителите.... В общи линии, частният фалит е по-чистата схема. Само дето това нещо съвсем не е като андрешковската мечта на длъжника при която всичко си остава както преди фалита, а само дълговете изчезват ако изрече три пъти "отричам се от теб". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
| Апропо, лошите банки при такова положение няма да се моткат около година с надеждата да уредят закъсняващи плащания мирно и тихо. Исковете към съда ще започнат да летят на третия, петия или там някъде ден след забавянето. Колко иначе читави длъжници с някакви моментни проблеми ще "изгорят" е интересен въпрос.При комуналните услуги пътешествията на документацията към съда няма да започва след обикновено 2 години а на втория месец след просрочено плащане, и там веселба... |
| В момента има хиляди хора, осъдени от частни арбитражи за взет кредит от 1000 лв. да връщат 15 000, че и повече, като дълговете им всяка година се увеличават вместо да намаляват. Осъдени са от арбитри, които дори нямат висше образование, камо ли юридическо. Защото държавата го позволяваше и защото зад повечето фирми за бързи кредити стои депутатско лоби. Едва тази година забраниха на арбитражите да се произнасят по потребителски спорове.Голяма част от пострадалите са млади и неразумни хора, които са взели кредит на възраст 20-25г без да си четат договорите, подлъгани от масираните реклами по телевизията. От няколко години те масово напускат страната, за да се спасят от частните съдебни изпълнители. Последна мода е да се установят в Англия и там да обявят фалит, защото в България нямат такава правна възможност. Държавата ни ги губи и като работна сила и като хора в репродуктивна възраст. По отношение на банките: Не може всички рискове да се поемат от кредитополучателя, а банката винаги да печели. Ако цената на ипотекирания имот например е паднала, вместо да се повиши, няма вина нито банката, нито длъжника, следователно рискът трябва да бъде поделен между страните. Крайно време е да се въведе абсолютната давност и който дава заем да си прави сметката на кого го дава и при какви условия. |
| Давам два примера, за да стане максимално ясно защо смятам, че приемането на абсолютната давност е престъпление. Първи пример: Някой пребива детето ви. Лекувате го месеци, дори години, заедно с него изживявате всяка болка, обърквате нормалния си ритъм на живот, търчите по болници, изследвания, купувате лекарства, отделно търчите и да давате показания - първо в производството по предварителната проверка, после в досъдебното производство. Срещу насилника се води наказателно производство. Досъдебното производство се точи 2-3 години въпреки законовите срокове, защото дознателят иска удължаване на сроковете, при предявяване на материалите адвокатите и на двете страни искат събиране на нови доказателства. Накрая обвинението влиза в съда. Започват отлагания - не са се явили свидетели, вещото лице е заето, подсъдимият е болен, адвокатът му е болен... Съдът не приема гражданския иск по някакви си съображения. Ако го предявите пред граждански състав преди влизане в сила на присъдата, съдът ще го спре до произнасяне на наказателния състав. След 2 години разтакаване и многократни отлагания, все пак имаме присъда. Следва обжалване, втората инстанция намира пороци в присъдата и връща делото за ново разглеждане на нов състав от първоинстанционния съд. Всичко започва от самото начало, ведно с отлаганията, болестите, заетостта... След още 2 години имаме присъда. След още една година имаме потвърждаване на присъдата и тя влиза в сила. Започва производството по гражданския иск и... абсолютната давност е минала. Край. Насилникът не дължи нищо, а вие му плащате разноските, които е направил за адвокат, щото губите делото. Възмездието е условна присъда за примерно 8 месеца. Това е. Болките, разходите, безсънието, разтакаването по институциите, притесненията, отсъствията от работа за гледане на детето, за разпитите в полицията и съда... Всичко си остава за ваша сметка. А вие ще платите парите, които този НЕвечен длъжник е дал за защитата си. Това е просто разкош, ще бият насилниците и ще убиват на воля. Поощряваме престъпниците и лъжците. Това е. Втори пример: Приятел ви моли за 10 000 лв., които ще върне възможно най-бързо. Имате му доверие, разполагате с парите, давате му ги. Минават година, две, три, а той все моли за отстрочка, няма възможност сега, излезли са някаква непредвидени разходи. Добър човек сте, няма да вадите на приятеля си душата я. Точно преди да изтекат 5-те години и вземането да се погаси по давност, вие най-приятелски го молите да подпише декларация, че ви дължи едни 10 000 лв., с което прекъсвате давността и започва да тече нова давност. Той категорично отказва, работата става ясна, човекът не смята да връща парите, а те са ви нужни. Отивате при адвокат, плащате хонорара му, плащате 400 лв. държавна такса, започва дело, търсите свидетели, било ви е неудобно да поискате разписка, че давате пари. Следват отлагания, после има решение, приятелят обжалва, печелите и на втора инстанция. Образувате изпълнително дело, плащате адвокатски хонорар, плащате таксите за изпълнението - съдебният изпълнител започва да удържа горницата над несеквестируемата част от заплатата му /пример - заплатата е 500 лв., 40 лв. могат да бъдат удържани всеки месец/. И тъкмо сте събрали 480 лв., които не покриват дори разходите ви по изпълнението, не говорим за разноските по делото, и абсолютната давност е минала и приятелят ви не ви дължи нищо. Питам, как ви изглежда това? Примерите са напълно реални и всеки от нас може да озове в такава ситуация. |