Отиди на страница:
Смяна на частната собственост, или отмяна на частната собственост? Само смяна, никаква отмяна не се предвижда. Пък и с wreckage не сте уточнили, кое ще е лична и кое частна собственост. Без това уточняване току виж сме отменили и личната собственост.  Сега тук тийнейджърите ми подсказват, че докато пиша тук във форума, компютърът ми е лична собственост. Но почна ли да вадя с него пари, ставал частна собственост. |
Banshee 11 Юли 2017 17:10 Хората банани нямаха, тоз за Епъл ми се размечтал. Специално питах някога баба ми, преди комунизма яли ли са банани? Не са, Питай сега и за тоалетната хартия. А питай дали е имало у сека къща и нужници. |
| Този звяр и банани на корем му давате, а той не само мърда ами и се зъби. Те това не е политкоректно, ама хич! |
Engels 11 Юли 2017 21:43 Смяна на частната собственост, или отмяна на частната собственост? Само смяна, никаква отмяна не се предвижда. Пък и с wreckage не сте уточнили, кое ще е лична и кое частна собственост. Без това уточняване току виж сме отменили и личната собственост. Сега тук тийнейджърите ми подсказват, че докато пиша тук във форума, компютърът ми е лична собственост. Но почна ли да вадя с него пари, ставал частна собственост. Според теорията на Маркс и Енгелс може и да е така. Но мисля да е станало ясно, че аз не я приемам безрезервно и си я обяснявам по мой личен (или частен) начин. Щото марксизмът не е догма, а матриал за преработка. Частната собственост над върховното работно място поражда капиталистическото натрупване. А не печалбата на амбулантните търговци. Енгелс много ясно е предложил именно държавата власт да се използва като лост от тия които ще я узурпират (и които ще се явят частни собственици, но ще се хамелеонизират като цялото общество), за да национализират от едрите собственици. На свой ред след падането на комунизма, именно частната собственост над върховното работно място приватизира до вчерашната уж народна собственост в ръцете на новите капиталисти, които натрупаха първоначален капитал за една нощ. Има хиляди търговци, които винаги ще си бъдат мизерници и никога няма да станат капиталисти. Търговията и парите са степен на развитието на разделението на труда. Да ги удариш е само част от методиката да удариш по разделението на труда. А парите ги е ударил Маркс с основополагащата си логика на която стъпва Капиталът. А днес ги удариха много по-хубаво и днешните либерали. Щото унищожиха мерната единица и я подмениха с фалшива. Абе звярът си е жив и тва си е. |
Щото марксизмът не е догма, а матриал за преработка. Боже, Боже!  На ишлеме, а? Някъде изучават ли се в България "Икономическите учения"? Че този ги преработва!  |
Като оставим настрана, че Енгелс явно не е бил от талантливите деца, които са готови да работят без пари (щото е имал доста пари), звярът преди 89та явно е бил сериозен звяр - тогава маса народ са били платежоспособни, за разлика от сега. В интерес на истината така беше. След казармата бачках няколко години в Нефтохим. Работата беше интересна, но заплатата само 200 лева. Затова 1983 отидох в СССР. Там получавах между 800 и 1200 рубли на месец. Така че един москвич се правеше за 4 месеца. Освен това с рубли можеше да се купи без да чакаш ред. 1985 започнах работа в Стан 300 Дебелт, заводът не беше още построен и ме изпратиха в ГДР на обучение за година и нещо с 1200 марки заплата в ГДР и около 150 лева в България. След ГДР ни изпратиха в Молдова, там имаше подобен завод за обмяна на опит. Правец 8Д струваше 420 лева плюс монитор за 300 лева, а две години по късно купих и Правец 8Ц за 1000 лева . Така че звярът от към пари, много не ни ограничаваше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Simplicissima 12 Юли 2017 11:52   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
985 започнах работа в Стан 300 Дебелт Преди десетина дни бях в музея срещу този Стан, от другата страна на главния път. Заслужава си разглеждането, има потенциал, а маската на Септимий Север (как ли са им я оставили?) е уникална. |
Преди десетина дни бях в музея срещу този Стан, от другата страна на главния път. Преди строежа на завода правиха разкопки. Доколкото си спомням, там е била базата на един от римските легиони. Но всичко вече е на около 2 метра под земята. Едва ли някога ще направят пълни разкопки. Там има и средновековен град, но е залят от Мандренското езеро. Като ученик край брега на езерото сме намирали стари римски монети. |
| Става дума за 8-ми августовски легион, който е бил базиран в Нове. Пенсиониралите се легионери са имали право на безплатна земя за създаване на своя колония и те избрали Деултум. |
Пенсиониралите се легионери са имали право на безплатна земя за създаване на своя колония и те избрали Деултум. Значи Деултум не е бил база на легиона, защото Нове си е доста отдалечено от Деултум. Правилно са се ориентирали старите легионери, Деултум е за предпочитане пред Нове.  |
Engels 12 Юли 2017 12:31 В интерес на истината така беше. След казармата бачках няколко години в Нефтохим. Работата беше интересна, но заплатата само 200 лева. 200 лева умножено по тринайсет, спрямо покупателаната си способност на едновремешния ток се равнява на сегашни 2 500. Тогава със стажа заплатата постоянно растеше, ти си бил млад специалист и 2 500 сегашни лева са ти се виждали малко. Мамка му и звяр мръсен - добре че го морят постепенно. Сега десет процента от младите специалисти работят даже без пари. Утрепаха звяра и построиха комунизма. Браво! |
Eх, Енгелс та Енгелс. Ще ме прощавате ама човек не се е родил за да се труди. Прави го по принуда за да оцелее. И то доста от скоро. Има няма от 6-7000 години. Цялото му същество протестира. Ама, прочетете отново библията, ама не както четат каките за Червения Звяр ("Червеният звяр който го пише в библията, в стария завет, се появява от север и се нарича комунизъм" . С какво наказва Господ човек: "то да бъде проклета земята поради тебе, със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева......и го изпъди да обработва земята".Човек не обича да работи и точно с това го наказват. |
| Преди това поне 200 000 години, в качеството си на "Човек Разумен", дето излязъл от Африка, абсолютно същия интелектуалец като нас е предпочитал да се шляе и да гони "мацките". |
| "Даже се бъзикаха с името ИМКО - Иван Марангозов" Завиждайте, през 1980-82 съм работил с него. Дано и днешните младежи да имат шанс да работят с подобни хора. |
| Явно читателите на на "Сега" доста са се ядосали както от темата, така и от съдържанието на интервюто. Няма да споря с тях. За до ги накарам да се усмихнат им предлагам нещо, което е свързано и с въпроса на Комарницки в края на разговора. То е от един друг филм, много по-забавен - "Ghostbusters" ("Ловци на духове" - https://www.youtube.com/watch?v=cU4qbnNmxWA= |
Engels 11 Юли 2017 21:43 Пък и с wreckage не сте уточнили, кое ще е лична и кое частна собственост. Без това уточняване току виж сме отменили и личната собственост. Сега тук тийнейджърите ми подсказват, че докато пиша тук във форума, компютърът ми е лична собственост. Но почна ли да вадя с него пари, ставал частна собственост. Еми добре, айде! Хубаво е че тинейджърите искат и те да се забъркат във всичко това. Айде тогава да му видим основанията на звяра. Основополагащият отдел от който произтичат тия мисли и чувства у твоите тийнейджъри е Отдел Втори на Капиталът. Ама дали е верен? Ако е верен, значи и тийнейджърите са прави, като повтарят нещо, както го повтаряхме и ние навремето, като ни изпитваха в училище. Ама има една малка разлика между тогава и сега. Тогава, въпреки че не беше забранено да се разсъждава и дори да се оспори в клас марксизмо ленинизъма, беше малко неудобно. Пък и с ученик с учител малко трудно може да спори - няма достатъчно ресрурс. Но сега не е така - ето даже комунизмът така го хокат с повод и без повод, приписват му кво ли не - той виновен вече и за глобалното затопляне, което е предизвикано от потреблението на потребителското общество. Дай да видим ето това нещо дали е верно. Ако не е верно, втори, трети и четвърти том на Капиталът отиват на кино - нали така? "ОТДЕЛ ВТОРИ ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ Глава четвърта ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ 1. ВСЕОБЩА ФОРМУЛА НА КАПИТАЛА Стоковата циркулация (обръщение) е изходната точка на капитала. Стоковото производство и развитата стокова циркулация, търговията, образуват историческите предпоставки, при които той се появява. Световна търговия и световен пазар откриват през 16 век модерната история на капитала. Ако оставим настрана материалното съдържание на стоковата циркулация, размяната на различните потребителни стойности, и разгледаме само икономическите форми, които създава този процес, ще намерим като негов последен продукт парите.1q Този последен продукт на стоковата циркулация е първата форма, за проявяване на капитала. Исторически капиталът навсякъде противостои на поземлената собственост, отначало във формата на пари, като парично богатство, като търговски капитал и лихварски капитал.*1 Обаче не е нужно да гледаме назад към историята на появяването на капитала, за да разпознаем парите като негова първа форма на проявление. Същата история всекидневно се разиграва пред нашите очи. Всеки нов капитал излиза на сцената, т.е. на пазара, на стоковия пазар, на пазара на труда или на паричния пазар, преди всичко все още като пари — пари, които чрез определени процеси трябва да се превърнат в капитал. Парите като пари и парите като капитал се различават преди всичко само по своята различна форма на обръщение (циркулация). Непосредната форма на стоковата циркулация е С—П—С, т.е. превръщането на стока в пари и обратно превръщане на пари в стока, да продадеш, за да купиш. Но наред с тази форма ние намираме една втора, специфично различна, формата П—С—П, т.е. превръщане на пари в стока и обратно превръщане на стока в пари, да купиш, за да продадеш. Пари, които в своето движение описват тази последна циркулация, се превръщат в капитал, стават капитал и вече по своето предназначение са капитал. Нека разгледаме циркулацията П—С—П по-отблизо. Тя преминава, подобно на простата стокова циркулация, през две противоположни фази. В първата фаза, П—С, покупка, парите се превръщат в стока. Във втората фаза, С—П, продажба, стоката се превръща обратно в пари.2q А единството на двете фази представлява общото движение, което разменя пари срещу стока и същата стока отново срещу пари, купува стока, за да я продаде, или ако пренебрегнем формалните различия между покупка и продажба — купува с парите стока и със стоката пари.*2 Резултатът, в който угасва целият процес, е размяна на пари срещу пари, П—П. Ако аз купя за 100 ф.ст. 2 000 фунта памук и отново продам тези 2 000 фунта памук за 110 ф.ст., то в края на краищата аз съм разменил 100 ф.ст. срещу 110 ф.ст., т.е. пари срещу пари. Наистина очевидно е, че циркулационният процес П—С—П би бил безсмислен и безсъдържателен, ако по неговия околен път бихме искали да разменяме една парична стойност срещу същата парична стойност, значи напр. 100 ф.ст. срещу 100 ф.ст. Несравнено по-прост и по-сигурен би си останал методът на този, който трупа съкровище и задържа своите 100 ф.ст., вместо да ги излага на опасностите на циркулацията. От друга страна все едно дали търговецът ще продаде купения за 100 ф.ст. памук за 110 ф.ст., или ще трябва да го даде за 100 ф.ст. или дори за 50 ф.ст. — във всеки случай неговите пари са описали едно своеобразно и оригинално движение, съвсем различно от това при простата стокова циркулация, където те отиват напр. в ръцете на селянина, който продава жито и с така получените пари купува дрехи. Така че най-напред трябва да се охарактеризират различията във формата между кръгооборотите П—С—П и С—П—С. Същевременно това ще даде и разликата в съдържанието, която се крие зад тези различия във формата. Нека видим най-напред какво общо имат двете форми. Двете кръгообращения се разпадат на същите две противоположни фази С—П, продажба, и П—С, покупка. Във всяка от двете фази си противостоят същите два вещни елемента, стока и пари, — и две лица в едни и същи икономически характерни маски, един купувач и един продавач. Всяко от двете кръгообращения представлява единството на същите противоположни фази, като и в двата случая това единство се постига чрез появяването на три контрагента, от които единият само продава, другият само купува, а третият последователно купува и продава. Но това, което по начало разделя двете кръгообращения С—П—С и П—С—П, е обратният ред на същите противоположни фази на циркулация. Простата стокова циркулация започва с продажбата и свършва с покупката, а циркулацията на парите като капитал започва с покупката и свършва с продажбата. Изходна и крайна точка на движението там е стоката, тук — парите. За общия ход посредничат в първата форма парите, в другата, наопаки — стоката. В циркулацията С—П—С парите в края на краищата се превръщат в стока, която служи като потребителна стойност. Парите са значи окончателно изразходвани.3q В обратната форма П—С—П купувачът, напротив, дава пари, за да получи пари като продавач. При покупката на стоката той пуска пари в циркулацията, за да й ги изтегли отново чрез продажбата на същата стока. Той пуска парите само с коварната мисъл пак да ги докопа. Затова те са само авансирани.*3 Във формата С—П—С една и съща монета променя два пъти мястото си. Продавачът я получава от купувача и плаща с нея на другия продавач. Целият процес, който започва с получаването на пари за стока, приключва с даването на пари за стока. Обратното е във формата П—С—П. Не една и съща монета сменя тук два пъти мястото си, а една и съща стока. Купувачът я получава от ръцете на продавача и я предава в ръцете на друг купувач. Също както в простата стокова циркулация двукратното преместване на една и съща монета довежда до окончателното й преминаване от едни ръце в други, така тук двукратното преместване на една и съща стока довежда до връщането на парите в тяхната първоначална изходна точка. Възвръщането на парите в тяхната изходна точка не зависи от това дали стоката е продадена по-скъпо отколкото е купена. Това обстоятелство влияе само върху величината на възвръщащата се парична сума. Самото явление на възвръщането се извършва щом купената стока бъде отново продадена, значи щом бъде напълно описано кръгообращението П—С—П. Това е значи една осезателно явна разлика между циркулацията на парите като капитал и тяхната циркулация като прости пари. Кръгообращението С—П—С е напълно завършено, щом продажбата на една стока донася пари, които пак се отнемат с купуването на друга стока. Ако все пак се получи възвръщане на парите към техния изходен пункт, това става само поради възобновяването или повторението на целия курс. Ако аз продам един квартер пшеница за 3 ф.ст. и за тези 3 ф.ст. купя дрехи, тогава за мене 3-те ф.ст. са окончателно изразходвани. Аз нямам повече никаква работа с тях. Те принадлежат на търговеца на дрехи. Но ако продам още един квартер пшеница, парите се възвръщат при мен, но не поради първата сделка, а поради нейното повторение. Те пак ще се отдалечат от мен, щом завърша втората сделка и пак купя нещо. Така че в циркулацията С—П—С изразходването на парите няма нищо общо с тяхното възвръщане. Напротив, в П—С—П възвръщането на парите е обусловено от самия начин на тяхното изразходване. Без това възвръщане операцията е несполучлива или процесът е прекъснат и още недовършен, понеже липсва неговата втора фаза — заключителната продажба, която допълня покупката. Кръгообращението С—П—С изхожда от полюса на едната стока и приключва с полюса на една друга стока, която излиза от циркулацията и навлиза в консумацията. Затова негова крайна цел е консумацията, задоволяването на потребности, с една дума — потребителната стойност. Напротив, кръгообращението П—С—П изхожда от полюса на парите и в края на краищата се връща към същия полюс. Затова негова движеща сила и определяща цел е самата разменна стойност. В простата стокова циркулация двата полюса имат една и съща икономическа форма. И двата са стока. Те са стоки с една и съща величина на стойността. Но те са качествено различни потребителни стойности, напр. пшеница и дрехи. Тук съдържание на движението съставя размяната на продуктите, смяната на различните материи, в които се изразява общественият труд. Другояче е в циркулацията П—С—П. На пръв поглед тя изглежда безсъдържателна, тъй като е тавтологична. Двата полюса имат една и съща икономическа форма. И двата са пари, значи не са качествено различни потребителни стойности, тъй като именно парите са онази превърната форма на стоките, в която са заличени техните особени потребителни стойности.4q Да размениш най-напред 100 ф.ст. срещу памук и след това отново същия памук срещу 100 ф.ст., т.е. по околен път — пари срещу пари, същото срещу същото, — тази сделка изглежда колкото безцелна, толкова и нелепа.*4 Една парична сума може да се различава от друга парична сума изобщо само по своята величина. Така че процесът П—С—П дължи своето съдържание не на някакво качествено различие на неговите полюси, тъй като те и двата са пари, а само на тяхното количествено различие. Накрая от циркулацията се извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в нея в началото. Памукът, който е бил купен за 100 ф.ст., се препродава напр. за 100-110 ф.ст. или за 110 ф.ст. Така че пълната форма на този процес е П—С—П', където П' = П+ΔП, т.е. е равно на първоначално авансираната парична сума плюс един прираст. Този прираст или добавка към първоначалната стойност аз наричам — принадена стойност ([Mehrwert] surplus value). По този начин първоначално авансираната стойност не само се запазва в циркулацията, но в нея тя изменя и своята величина, прибавя и една принадена стойност или увеличава стойността си. А това движение я превръща в капитал. " http://www.bgl-biz.com/new-civilization/second-section#mm0 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |