Отиди на страница:
От 20 години Мина живее и работи като аниматор в Лондон. Хем работила в Лондон, хем усвоила едни пари от ЕС, хем ни направила "доброто" и ни разяснила кой бил Звяра дето ни пречел и ни натискал надолу в блатото. То и Спас Русев гепнал едни хуманитарни помощи, направил милиони, отишъл да ги усвоява в Лондон, докарал "царя" и умножил милионите х100 и станал от най-богатите българи. Или за да е ясно кой е Звяра, трябва да се знае и кой е Ангелът!!!  |
Gan(ю)гоТрий 14 Юли 2017 13:55 Е нищо де, и с пари и без пари и от Лондон - щом иска да бистри марксизмо-ленинизъма, викам да й дадем възможност да се проба. А и нали е дама - може да я изчакаме първа да се изкаже. В смисъл на всички дами, дето са забъркани в основната тема, да им дадем възможност да се пробват. Пък и на другите, дето не са, но се интересуват от темата. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
И си бачкаха директно с програмното осигуряване на Бил Гейтс. Engels, MS DOS на Бил Гайтс, не беше единствената DOS по това време. Не беше и първата дискова операционна система за PC. |
За да ги накарам да се усмихнат им предлагам нещо, което е свързано и с въпроса на Комарницки в края на разговора. То е от един друг филм, много по-забавен - "Ghostbusters" ("Ловци на духове" В този филм имаше далеч по-силен момент: https://www.youtube.com/watch?v=RjzC1Dgh17A Dr. Raymond Stantz: "Personally, I liked the university. They gave us money and facilities, we didn't have to produce anything! You've never been out of college! You don't know what it's like out there! I've WORKED in the private sector. They expect *results*. " |
Agasi След 10 минути тръгва по БНТ 1.08 Юли 2017 23:43 И филм като "Животът на другите" (Das Leben der Anderen) не може да се появи. Най-малкото защото хипотезата за човечно ченге от ДС, жертващо кариерата си, за да спаси от репресии този, когото подслушва и наблюдава, у нас звучи отчайващо наивно, нагласено и изкуствено. |
Енгелс също прави решителна крачка в живота си. На 30 юни 1869 г. той окончателно напуска семейния бизнес и работата си във фирмата „Ермен&Енгелс”. При напускането бизнес партньорите му оценяват неговия дял на 2,4 милиона долара сегашни пари. Това не е особено много за тази успешна мултинационална компания, но Енгелс не се пазари. След близо 20 години досадна работа той е готов да приеме всякаква цена. Eто как описва началото и края на последния работен ден на Енгелс Елеонор Маркс, която по това време е на гости в дома му в Манчестър: „Никога няма да забравя радостта, с която възкликна: „За последен път!”, докато си обуваше ботушите, за да отиде в офиса. Няколко часа по-късно двете с Лизи го чакахме пред входа. Още докато идваше към вратата, забелязахме сияещото му лице и го чухме да си пее, докато размахва бастуна си във въздуха. По-късно приготвихме тържествена вечеря, пихме шампанско и бяхме много щастливи”. Енгелс е на 49 години и се чувства прероден. Най-после може да се заеме с това, с което винаги е искал да се занимава – да работи за тържеството на комунизма. Настанява се в Лондон в съседство с приятеля си Маркс и се захваща здраво за работа. Една от основните му задачи е да поддържа връзката с представители на радикалната левица в цяла Европа. Енгелс е полиглот. Неговото знаене на езици се простира от руски през френски, английски и италиански до португалски, полски и румънски, като се мине през диалекти като провансалски и каталунски. Всяка неделя домът му на Реджентс парк е отворен за всеки, който иска да дискутира теорията и практиката на революционната борба. В същото време се грижи за спестяванията си. Вече не е бизнесмен и влага голяма част от парите си в акции. Оказва се, че има добър нюх и скоро състоянието му се увеличава на 4 милиона долара днешни пари. И през следващите години, както и в предишните, Енгелс демонстрира голяма щедрост. Дава много пари за различни леви вестници, подпомага материално изпаднали левичари. Но, разбира се, основната част от дотациите му са насочени към семейство Маркс. Трите дъщери на приятеля му си остават голямата му слабост. Това го знаят не само те, но и мъжете им. И не пропускат да се възползват. Особено нахален е Пол Лафарг, съпругът на Лора Маркс. Освен че е убеден марксист, Лафарг се смята и за голям бизнесмен. Само че всичките му бизнес начинания се провалят, унищожавайки и вложените в тях средства. Съпругът на Лора Маркс не се притеснява особено от поредния провал, защото знае, че винаги може да се обърне към чичо Енгелс с подобно писмо: „Много ме е срам, че пак те притеснявам, при положение че ми изпрати поредица от значителни суми. Но за да успея да си платя дълговете и да финансирам новите си идеи, ще те помоля да ми пратиш още”. Много рядко Енгелс отказва на такива молби. Това, което Фридрих също много обича да прави с парите си, е да води целия Марксов клан на море през лятото. С течение на годините смъртта започва все по-често да навестява тази задружна компания. На 17 февруари 1878 г. умира любимата на Енгелс – Лизи. Часове преди смъртта й той официално се жени за нея. Енгелс никога не е вярвал в брачната институция, но в този момент не може да откаже на любимата жена. Три години по-късно умира и Жени Маркс. На 14 март 1883 г. Карл Маркс също напуска този свят. Той така и не успява да подготви за печат втория и третия том на „Капиталът”. С тази задача се заема Фридрих Енгелс, както и със задачите, първо, да подреди и опази Марксовото наследство и, второ, да спомогне за разпространението му. Можем смело да кажем, че той преуспява в тези си начинания. Всъщност популярността на марксизма не се дължи нито на „Капиталът”, нито на раздирания от противоречия Първи интернационал. Дължи се основно на пропагандаторската работа, извършена от Енгелс през 80-те години на XIX век, на книгите и статиите, които пише. Енгелс е за марксизма това, което е апостол Павел за християнството. И двамата съумяват да превърнат две малобройни секти в религии със световно значение. Tрудовете на Енгелс „Анти-Дюринг”, „Развитието на социализма от утопия в наука”, „Произходът на семейството, частната собственост и държавата” правят марксизма истински популярен. Интересното е, че собствените му възгледи по някои въпроси претърпяват любопитна промяна. В началото на 90-те Енгелс вече признава, че с Маркс доста прибързано са обявили тоталното господство на базата над надстройката. Сега вече той твърди, че при определени обстоятелства е възможно сфери като религията или философията да са не просто резултат от икономическите отношения, а самите те да предизвикват промени в материалния живот. Затова Енгелс предупреждава младите марксисти в никакъв случай да не се превръщат в безкритични и стопроцентови материалисти. В началото на март 1895 г. докторите поставят фатална диагноза на Фридрих Енгелс – рак. Разбирайки че краят му наближава, той прилежно съставя завещанието си. Разделя парите и акциите си на осем части. Три части отиват при Лора Лафарг, други три при Елеонор Маркс, двете останали са за децата на починалата трета дъщеря на Маркс – Жени. Опрощава всички заеми, които е давал на мъжете на Марксовите дъщери. Енгелс заделя и специална немалка сума, с която да бъдат подпомагани кандидати за депутати от социалдемократическата партия в Германия. Към края на живота си той вече не изключва възможността пролетариатът да вземе властта не само по пътя на революцията, но и по пътя на парламентарната борба. Фридрих Енгелс умира на 8 август 1895 г. Тялото му е кремирано, а прахът му – разпръснат над Атлантическия океан. |
Мнозинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ), се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S , намиращ се в джоба ни. 1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма) Ключовият аспект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи, природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба, рано или късно, ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците няма да са в състояние да закупят продукта на труда си. Без всякакво съмнение, в нашата съвременната история, от Великата рецесия, до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм”, т.е. такива финансови инструменти като облигациите или сделки с кредитни неустойки. Ние произвеждаме ли произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: Простичко казано - именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да потънат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да погасяват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна както и предсказваше Маркс. 2. iPhone 5S (мними потребности) Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем, например, iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте миналата година, или iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима ? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки, без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал. 3. МВФ (глобалният капитализъм) Размислите на Маркс за свръхпроизводството, го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация , т.е. разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо.” - пише Маркс. – „Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” Макар днес тези идеи да изглеждат очевидна истина, Маркс ги изрича още през 1848 г., т.е. 100 години преди началото на глобализацията. Той не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но обяснява също и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на нови ресурси – това са чудовищата, който трябва непрекъснато да бъдат хранени. 4. Walmart (монополите) Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самозапазващо се съществуване. Но Маркс предсказва, че цялата икономическа власт, в края на краищата се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които са готови да се бият помежду си. Това, вероятно, е звучало твърде странно в края на 19 век. Както пише историкът Ричард Хофщадтер, „тогава американците смятаха за естествено имуществото да се разпредели между всички, а политическата власт да се децентрализира”. Но вече през 20 век, посочената от Маркс тенденция започна стремително да се засилва и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, (такива като Walmart), на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, - такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопански корпорации като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръщаше все повече и повече в един централизиран свят: големите компании поглъщаха малките фирми толкова бързо, че свят да ти се завие. Политиците вече твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес. Някои от политиците продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това - по всяка вероятност завинаги. 5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд) Маркс твърди, че работната заплата ще бъде държана ниска от „резервната армия на труда”, което се обяснява от класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труд колкото се може по-малко, което е най-лесно да се направи, когато има твърде много незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, може да се каже, че при рецесия, високото равнище на безработица няма да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбите: хората ще бъдат толкова притеснени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, колкото и да са ужасни условията на труд. Дори авторитетният Wall Street Journal предупреждава: „В последно време, в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително се увеличава, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни”. Явлението се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходящото време за справедлив ръст би настъпил само когато имаме „пълна заетост” , т.е. безработицата да падне толкова, че работниците да могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и намиране на нова работа. Заключение Маркс не е бил прав за много неща. Но повечето от творчеството му се фокусира върху критика на капитализма, а не върху предложение за това с какво да го замени, което го остави отворено за неправилно тълкуване от безумци като Сталин през 20-ти век. Но трудовете му все още обясняват нашия свят по адекватен начин. Когато Карл Маркс в „Манифест на Комунистическата партия” призовава за прогресивно подоходно облагане, в света няма все още нито една държава, която би могла да направи това. Сега, в света, практически не останаха държави, в които да не се прилага прогресивно подоходно облагане. То се превърна в един от инструментите, с които САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст, са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем. Както пише Робърт Хайлброунър: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен”. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на 3-милиардната армия от бедняци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
2. iPhone 5S (мними потребности) Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Звярът е още жив. Но си живее на запад. Това което беше в България преди 28 години (предполагам че беше Марксизъм) беше издигнало лозунга за все по-пълно задоволяване на потребностите на трудещите се. Но го убиха, в името на все по-пълното задоволяване на американските и европейските трудещи се. На които обаче, както казваш, стандартът на живота въпреки това продължава да пада - ама и комунистическите хора скоростно се преселват и те в тая Мека, нищо че уж си мислят, че не са талибани. Тия които живеят в България днес са малък процент богаташи и много мизерници, които обаче не спират да потребяват айфони. Ситуацията силно наподобява жабата дето вдигнала крак, щото видяла от вола. Не зная Маркс дали си го е представял това днешно "на гол тумбак чифте пищови". Гледам във фейсбук това с което се занимават болшинството от младежите и не мога още да сфана. Снимат се. Красиви са. Отдолу коментарите са кратки,банални и еднотипни комплименти. И нищо. Обикновено се снимат с телефона. А понякога и с два - като Сандокан с двата ножа. Всъщност Маркс това нещо го видял и в миналото. В Римската империя се е смятало, че колкото човек е по-знатен, толкова повече трябва да яде. Най-знатните ядяли непрекъснато. Тоя архаичен рудимент на мисленето може да се срещне и при Маркс. Той изглежда е убеден, че трупането на тлъстини е полезно за човека. Сега се сещам и за росомахата, другото име на която е лакомец. Защото се тъпче буквално до пръсване и малко след това. В дивата природа, където разходът на енергия е голям, а храната е малко, гладът е движеща сила и признак за сила и приспособяване. Какво ли се случва обаче с една росомаха, която стигне до мястото на все по-пълното задоволяване на нейния неистов глад? Феноменът вероятно е психофизиологически - подобен на тоя дето е описал Джек Лондон в "Жажда за живот" и Достоевски в "Записки от Мъртвия дом", когато Лучка убива майора в неговия разказ, защото оня е викал "Аз съм цар, аз съм Бог", и после Достоевски разказва, че склонност да говорят така са имали тия военни, които са се издигнали от низините. Не и потомствените. |
Engels 17 Юли 2017 04:14 Абе и аз съм съгласен с това, че много неща дето Маркс ги е казал са верни. Ама и нещата дето не са верни никак не са за пренебрегване. Та за това искам да ги избистрим тях. |
Така че процесът П—С—П дължи своето съдържание не на някакво качествено различие на неговите полюси, тъй като те и двата са пари, а само на тяхното количествено различие. Накрая от циркулацията се извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в нея в началото. Памукът, който е бил купен за 100 ф.ст., се препродава напр. за 100-110 ф.ст. или за 110 ф.ст. Така че пълната форма на този процес е П—С—П', където П' = П ΔП, т.е. е равно на първоначално авансираната парична сума плюс един прираст. Този прираст или добавка към първоначалната стойност аз наричам — принадена стойност ([Mehrwert] surplus value). По този начин първоначално авансираната стойност не само се запазва в циркулацията, но в нея тя изменя и своята величина, прибавя и една принадена стойност или увеличава стойността си. А това движение я превръща в капитал. Така. Явно и Енгелс се затруднява, да коментира изходната позиция от която излита ракетата на Маркс. Ми аз тогава да се включа с помощни въпроси. Щото нали трябва да бъдем последователни и да се придвижваме стъпка по стъпка. Като внимаваме много къде стъпваме, щото има много подводни камъни там където ни превежда Маркс. И така, стоково-паричните отношения се развиват, едновременно с развитието на разделението на труда. Колкото повече видове стоки се появяват, толкова повече видове труд и толкова повече тесни специализации също са се появили. Постепенно се появяват парите, като специфична стока, чиято потребителна стойност е да функционира като мерна единица за стойност при размяната и средство за посредничество при размяната на стоките за потребление - потребителната стойност на парите е да преминават от ръка на ръка, при което монетите даже се износват, както всяка друга стока при нейното потребление. Под "пари" Маркс обаче разбира злато и сребро. Появява се и специализираният вид труд, който обслужва по-лесната размяна на пазара - търговците. Както парите, така и търговията са част от механизма на обществената организация, която фактически асоциира, интегрира в нарастваща степен различните пазарни субекти. Разделението на труда е под формата на йерархия. Маркс от самото начало отрича значението на йерархията, като твърди, че надстройката нямала значение, а базата я била определяла. След това той се фиксира в търговията и парите, т.е. в това което улеснява разделението на труда и обществената интеграция. Кой е аргументът? Това е цитата който съм извадил. Търговецът има Пари (П). Той ги разменя срещу Стока (С), за да я размени впоследствие срещу П'. П' = П + ΔП ΔП е принадена стойност, която увеличава стойността на първоначално авансираните П и в резултат на това движение (т.е. на търговията), П се превръщат в капитал, т.е. в самонарастваща стойност. За да са самонарастваща стойност обаче, ΔП трябва да бъде отъждествено по някакъв начин с монополно висока печалба. Защото за всеки вид труд в обществото се полага работна заплата. Така както в едно капиталистическо предприятие например, или в държавно по времето на реалния соц в България за един артелчик, счетоводител, домакин или снабдител се полага работна заплата. Не е достатъчно да установиш факта, че някой получава възнаграждение за труда си и от тоя едничък факт, да направиш извода, че тоя е е капиталист. Трябва да докажеш и че тоя, по силата на упражняваната дейност получава по-голяма заплата отколкото му се полага. Т.е. Маркс трябва да ни докаже, че реалната работна заплата на търговеца трябва да е еди колко си. И че ΔП я надвишава. Но Маркс не прави така. Той фактически ни казва, че търговецът получава заплата за труда си. И понеже това със сигурност е очевидно, автоматически е нарочен за монополист целият бранш. А така също и парите (мерната единица), както и разделението на труда. |
Стоковата циркулация (обръщение) е изходната точка на капитала. ... Обаче не е нужно да гледаме назад към историята на появяването на капитала, за да разпознаем парите като негова първа форма на проявление. Същата история всекидневно се разиграва пред нашите очи. Всеки нов капитал излиза на сцената, т.е. на пазара, на стоковия пазар, на пазара на труда или на паричния пазар, преди всичко все още като пари — пари, които чрез определени процеси трябва да се превърнат в капитал. Парите като пари и парите като капитал се различават преди всичко само по своята различна форма на обръщение (циркулация). Непосредната форма на стоковата циркулация е С—П—С, т.е. превръщането на стока в пари и обратно превръщане на пари в стока, да продадеш, за да купиш. Но наред с тази форма ние намираме една втора, специфично различна, формата П—С—П, т.е. превръщане на пари в стока и обратно превръщане на стока в пари, да купиш, за да продадеш. Значи стоковата циркулация била изходна точка на капитала, но не е нужно да гледаме назад към тая изходна точка - достатъчно е да погледнем, какво се случва днес. Ще се постарая да спазя тоя метод на анализ на произхода на капитала. Ако стоковата циркулация е изходната точка, това означава, че движението С-П-С е изходната точка. Т.е. това е някакъв момент в миналото когато парите са се били обособили като предмети, като функция или зачатъци на функция в някаква степен. Търговци не е имало - появяват се първо парите. Което означава, че парите и рамяната на стоки опосредствана от парите е наистина предстадий на търговията. Всъщност при размяната на стоки изгодната сделка е също възможна. А така също е възможно да бъдат давани и стоки на кредит с лихва. Не е изключено и е даже вероятно да е имало търговия и лихварство и преди появата на парите. Т.е. може би е спорно, парите дали са се появили преди търговията и лихварството. Но е сигурно, че властта над кредитополучателите и останалите ресурси е налагана със сила от организирана група хора. Т.е. имало е йерархия - имало е преди да се появят стоките, т.е. размяната на стоки за потребление без посредничеството на пари при някакво установено за нормално вече количествено съотношение (цена). Йерархия е имало и преди появата на човека. Ако тръгнем от логиката, че това което е било преди е предстадий на това което е сега, стигаме до йерархията. Освен това, превземането на ресурсите по начина който е описан от Маркс се състои първо от постепенното превземане на парите от обращението, след това превземането на производството (т.е на стоките) и накрая или паралелно завземането на производствения процес чрез обявяването на хората за стока. Цели армии от хора, цели народи, които са организирани от капиталистите - това си е йерархическа система. Т.е. имаме като предстадий йерархическа система, т.е. надстройка, която определя базата. Обаче не е нужно да гледаме назад към историята на появяването на капитала, за да разпознаем ... Същата история всекидневно се разиграва пред нашите очи. Всеки нов капитал излиза на сцената, т.е. на пазара, на стоковия пазар, на пазара на труда или на паричния пазар, преди всичко все още като пари — пари, които чрез определени процеси трябва да се превърнат в капитал. Излизат парите всекидневно на пазара, като капиталови разходи, като количествени облекчения, но извират изглежда от законодателната власт, която се е сляла с банката. Какво са днешните субсидии но само за едрите бизнесмени? А какво са финансовите инжекции за фалиращи банки на запад? Когато Симеон Дянков каза, че Орешарски е финансирал търговските банки с пари от фискалния резерв, го осъдиха май, че бил издал държавна тайна. Тази банко-държава представлява надстройка, която се разраства. Днешните пари са под формата на купони или електронни пари или др. подобни - т.е. това са пари без покритие. Парите без покритие се различават от истинските пари по голямата разлика между стойността вложена при тяхното производство и разменната им стойност на пазара. Предстадият на паричната емисия е лихвата, която произтича от внедряването на това ноухау за преразпределение и спекулативно надценяване на стойността на парите, чрез държавни декрети. А пък предстадият на лихварското ноу-хау може и да е била търговията, която обаче е управлявана от надстройката. Но пък предстадият на търговията е била друга първобитна форма на йерархията. През цялото това време на трансформация на обществото трансформацията е била трансформация от по-простата форма на йерархия към по-сложната. При по-простата форма на йерархия също е имало капиталистическо натрупване. Сега тинейджърите на Енгелс може да му подскажат, че богатството по времето на Египиетския фараон не е капиталистическо а е робовладелско. Само че това са условни формулировки, които имат своето място, но само след като дефинираме главното, скелетът над който се надгражда и който по същество си остава неизменяем. Промяна има, сърцевината е неизменна. Освен това и Маркс както ни казва, че това което поражда производството на капитала е търговията, т.е. че именно този вид дейност е причината за капиталистическото натрупване, в един момент обяснява как се е случило Така нареченото първоначално натрупване на капитала. И разказва, как феодалите в определен момент изгонили с огън и меч крепостните селяни, заграбили им земята и те станали свободни селяни - т.е. освободили ги от имуществото и ги превърнали в пролетариат. Също както се случило и с Фараона, който под влияние на Йосиф поробил египетския народ. |
След 28 години звярът е все още жив Разбира се, всеки може да се прави на ... Ай така да го кажем - на €мушморок. Тва не е интересно, ако ще и двайсе препечата да пуснат. Въпросът е, колко години по 28 ще им требат, че да докладват нещо смислено, некъв резултат? Ай да им помогна малко - не им е виновна ДС. Просто са си противни персони - отдето и да ги гледаш. |
За да са самонарастваща стойност обаче, ΔП трябва да бъде отъждествено по някакъв начин с монополно висока печалба. Защото за всеки вид труд в обществото се полага работна заплата. Е, глейте го тоа - ама копвал, че пействал! Ама ко копвал, ко пействал - хал хабер си няма! И след малко ще скочи - ама имам си мнение! Кво мнение можеш да имаш, когато още в първото изречение се опитваш да смесваш огън и вода, олио и вода, дърво и желязо. Ма от вас толкоз! |
hamel 17 Юли 2017 13:51 За да са самонарастваща стойност обаче, ΔП трябва да бъде отъждествено по някакъв начин с монополно висока печалба. Защото за всеки вид труд в обществото се полага работна заплата. Е, глейте го тоа - ама копвал, че пействал! Ама ко копвал, ко пействал - хал хабер си няма! И след малко ще скочи - ама имам си мнение! Кво мнение можеш да имаш, когато още в първото изречение се опитваш да смесваш огън и вода, олио и вода, дърво и желязо. Ма от вас толкоз! Интересно! И от къде по-точно съм пействал, това дето си ми го извадил от лично моя цитат, дето ми го роди главата преди малко и дето си го мисля отдавна? |