Осетинските войници в състава на руската армия показват чудеса от мъжество и героизъм. Те участват в почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив и други градове на България. В някои от битките с Владикавказкия полк се сражава и отрядът на славния капитан Петко Войвода.
За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получава Георгиевското знаме. 400 бойци са удостоени с орден „Свети Георги“, I, II, III и IV степен, а мнозина и с други бойни отличия. За качеството на тази войска свидетелства писмо на генерал-майор Михаил Скобелев до император Александър II. В него той е кратък: “Изпратете повече осетинци!”. С такъв произход е и личният адютант на генерала – Джамболат Константинович Абадзиев, стигнал по-късно до чин генерал-лейтенант. Абадзиев участва практически във всички сражения на Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, води щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе. Със Скобелев достига до Сан Стефано. За храбростта си 3 пъти получава войнишкият „Георгиевски кръст” и е произведен в офицерско звание прапоршчик.
Награждаван е и с българските ордени „Свети Александър“ III ст. (1896) и „За храброст“ (1903).

Дудар Караев, отстъпил коня си на тежко ранения подполковник Калитин и бранил до последно с него Самарското знаме, Асламурза Есиев, кадрови офицер, доброволно събрал и въоръжил конен дивизион, Инал Кусов, Гуда Бекузаров и Беслон Сокаев, отличили се с отнемането на 2 вражески знамена, Данилбек Цаликов, Идрис Шананев… Техните и на стотици други доблестни осетинци подвизи са оценени от България. Подвигът им не е забравен. Паметници на падналите стоят и днес. Сред тях се извисява монументът на легендарния връх Шипка. Върху него са изписани имената на 2000 загинали войници и офицери от Русия. Сред тях 166 са осетинци.

С една дума европейци

Гурко хвалит Церетелева, который был полезен, усерден и выказал мужество. Ругает Лейхтенбергских, в особенности Николая Максимилиановича, явившего доказательства своей совершенной неспособности, растерянности и робости. В деле у Эски-Загры он расплакался и прислал просить, чтобы прислан был кто другой командовать, ибо чувствует, что не может продолжать вести бой (он даром погубил 3-ю болгарскую дружину, у которой взяли 350 чел. в плен). Гурко тотчас прислал Рауха, а Николай Максимилианович, поблагодарив, поспешил удалиться с места сражения в Казанлык вместе со своим братом и конвоем, забрав всех вестовых и ординарцев (считая их как исключительно существующих для личной их охраны) и оставив Рауха с одним офицером в пылу дела, что всякий военный сочтет непростительным со стороны их императорских высочеств

Спектакълът е част от програмата на общината за отбелязване на 140-годишнината от боевете край града по време на Руско-турската освободителна война.

Интересно е без руската нагайка дали тези европейци биха тръгнали да ни освобождават?