
| >>><<< Хамеле, ти и на немската учителка ли така разтопи сърцето? Ми фнимавай, сички си имаме сърца!... |
Всъщност, била е от някакъв род на западнали грузински аристократи и по рождение, ама едва ли се е забелязвало. То там всеки втори е княз, а другия - вор в законе |
| Извън статията, но по коментарите за втори път ми напомнихте за Приключенията на Швейк в Кирай Хида Деветдесет и първи полк се местеше в Мост на Литава — Кирай Хида. След тридневен затвор, тъкмо три часа преди да бъде пуснат на свобода, Швейк заедно с школника бе отведен в главното караулно помещение и оттам под конвой бе изпратен на гарата. .. — Та нали разправяха — подхвърли Швейк, — че Австрия имала колонии, някъде на север. Някаква си там земя на император Франц Йосиф… — Оставете това, момчета — каза един войник от конвоя, — да се говори днес за някаква си там земя на император Франц Йосиф, е много непредпазливо. Недейте назовава никого и ще направите най-добре… — Но погледнете на картата — намеси се школникът — и ще видите, че наистина съществува земя на нашия най-милостив монарх император Франц Йосиф. Според статистиката на нея има само лед, който се изнася оттам с ледоразбивачи, собственост на пражките ледопроизводителни заводи. Тая ледена индустрия е високо ценена и уважавана даже и в чужбина, понеже предприятието с доходно, но опасно. Най-голямата опасност съществува при транспортирането на леда от земята на император Франц Йосиф през полярния кръг. Можете ли да си представите? Войникът от конвоя измърмори нещо неясно, а кандидат-подофицерът, който водеше конвоя, се приближи и заслуша школника, който важно продължи лекцията си: — Тая единствена австрийска колония може да запаси с лед цяла Европа и има първостепенно икономическо значение, Колонизацията, разбира се, напредва бавно, понеже колонисти, от една страна, не се явяват, а от друга — измръзват. Но независимо от това чрез нормализиране на климатическите условия, от което са заинтересувани министерството на търговията и министерството на външните работа, има надежда да бъдат рационално използувани големите ледени площи. С обзавеждането на няколко хотела ще бъдат привлечени маса туристи. Естествено ще бъде нужно да се прокарат удобни туристически пътеки и пътища между ледените планини и да се нарисуват върху ледените блокове туристически знаци. Единствената пречка тук са ескимосите, които спъват работата на нашите органи… — Интересни хора, не искат да учат немски — продължи школникът. През това време кандидат-подофицерът с интерес го слушаше. Той беше деен човек (като цивилен бил ратай), простак и грубиян, мозъкът му попиваше всичко, от което нямаше понятие, и идеалът му беше да служи за „чорба“. — Министерството на просветата, господин кандидат-подофицер, с цената на големи средства и жертви изгради за тях училища — през време на строежа измръзнаха пет души архитекти… — Зидарите се спасили — прекъсна го Швейк, — защото се стоплили с лулите си. — Не всички — каза школникът, — с двама от тях се случило нещастие, те просто забравили да смучат и лулите им угаснали. Трябвало да ги погребат в ледовете. Накрая все пак училището било изградено от ледени тухли и железобетон, материали, които великолепно се комбинират. С дървения материал обаче, взет от търговските кораби, които били сковани от ледовете, ескимосите запалили огън около училището и постигнали целта си. Ледът, върху който било изградено училището, се стопил и цялото училище заедно с директора и с представителя на правителството, който на следния ден трябвало да присъствува при освещаване на училището, потънало в морето. Могло да се чуе само как представителят на властта, вече потънал до гуша във водата, извикал: „Gott strafe England!“[3]. Сега навярно ще изпратят войска, за да усмири ескимосите. Разбира се, войната с тях ще бъде трудна. Най-големи поражения ще нанасят на войските ни опитомените бели мечки. — Само това оставаше — забеляза кандидат-подофицерът мъдро, — и без това военните изобретения станаха вече толкова много. Да вземем например газовите маски за отравяне с отровни газове. Нахлузваш я на главата си и веднага си отровен, така ни разправяха в подофицерската школа. — Те само ви плашат — обади се Швейк, — никой войник не бива да се бои от нищо. Даже и в някой нужник да хлътне през време на боя, той трябва само да се оближе и да продължи да атакува, а колкото се отнася до отровните газове, всеки е свикнал с тях още от казармата, където често дават пресен хлебец и грах с булгур. Но сега русите били изнамерили нещо против началствата… — Това трябва да са специални електрически токове — допълни школникът, — те се съединяват със звездичките на яката и понеже последните са от целулоид, избухват. Пак едно страшно бедствие. Въпреки че кандидат-подофицерът беше голямо ампе в цивилния живот, накрая все пак може би разбра, че го поднасят и се отдалечи от тях, като застана начело на патрула. Само дето в конвоя липсвала жена. |
Ако онуй го е написала дама още другарка, става интересно, спирам за да не стъпча форумния устав. Бря, де го надървингов? Не злорадствам, може дори да ида да му правя компания. Защото инак явно дотук не се е намерило кой да го да научи, че освен форумни правила, има и други, заради които хората и на дуел са ходили. А не си е струвало. Светът има иманентни правила, фиксирани в частност в моралните такива, но и сам е такъв нареден, че поуката идва с неизбежността на стремителен кран ![]() |
я, преди падането на стената гедерейките идваха на Сънито, след падането на стената ходят като западнячките на гръцката и френската Ривиера. от там , не само ЕГН то и двойният спад на ефективността. та така. И кво се оказа: че не просто соцът, лекува пърхут, плешивост и полова немощ, ами българският соц конкретно. Зер сексуално фрустрираните чехкини и гедерманки идеха от соц. страни заради едното пълноценно изживяване с български социалистически гларус ![]() |
| >>><<< Зер сексуално фрустрираните чехкини и гедерманки идеха от соц. страни заради едното пълноценно изживяване с български социалистически гларус Ще излезе верна оная древна лакърдия за Леда и лебеда, щом и с гларуси са могли. Ма кво му е било социалистическото на един гларус? |
| >>><<< че поуката идва с неизбежността на стремителен кран Страхотен образ, запечати ми се дълбоко в гънките! Начи, купих си керамични кранове и те толку стремителни, че ако държиш чиния да плакнеш, удря я в мивката и я кърти. А завчера в една градинка в центъра на София, току до некъф св,Йосифт и старините имаше фонтанче за пиене и то със стремителен кран. Пускам - отнесе ми шапката до два етажа нагоре щото пък тя идиотка, с козирка. Хванах я, нахлупих я, а онова стремителното, празнеше язовира с бързо темпо. Добре че успях някак да завъртя дръжката - едно модерно метално квадратче. Ако минавате оттам и искате да пиете вода, действайте много внимателно, щото няма инструкция! До обяд успях да изсъхна, но получих болки във врата. |
че поуката идва с неизбежността на стремителен кран Не е ли крик в оригинала? Вълните се прехвърляха през вълнолома и падаха надолу като стремителен крик… Никифор Ляпис Трубецкой - вестник "Капитански мостик" |
| >>><<<< Малейиии, криковете са тежки предмети и като падат, бая шум вдигат! Дан'би да е било кртясък, А? |
| "Дванадесетте стола" Глава XXIX Авторът на "Гаврилиадата" http://chitanka.info/text/15681/30 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
>>><<< Разплака ме от кеф!"Вие ли писахте този очерк в „Капитански мостик“? — Аз. — Това е май първият ви опит в прозата, нали? Поздравявам ви! „Вълните се прехвърляха през вълнолома и падаха надолу като стремителен крик…“ Няма що, направили сте приятелска услуга на „Капитански мостик“! „Мостик“ сега дълго няма да ви забрави, Ляпис! — Но какво има? — Това, че… Знаете ли вие що е крик? — Разбира се, зная, оставете ме на мира… — Как си представлявате вие крика? Опишете ни го със свои думи. — Такъв… Пада, с една дума. — Крикът пада. Забележете всички! Крикът стремително пада! Почакайте, Ляпсус, ей сега ще ви донеса половин рубла. Не го пускайте! "... |
| Запомнила съм го като кран, падащ неотвратимо, когато пада, поради което заслужил да бъде наричан стремителен кран. Моя грешка, да, в оригинала е домкрат. «Волны перекатывались через мол и падали вниз стремительным домкратом» Демек: "Вълните се прехвърляха през материалноотговорното лице и падаха надолу като стремителен крик". Това как да е, обаче кой да знае, че един от прототипите на Ляпис е бил... Маяковский https://ru.wikipedia.org/wiki/Никифор_Ляпис-Трубецкой О том, как сильно братья Катаевы любили своего брата в Революции ВеВе Маяковского http://wyradhe.livejournal.com/31580.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplicissima |
Моя грешка, Аз не възразявам, почувствах се от много начетените и досетливи, специално за които е била поставена за забелязване препратката. |
Ехехей Чудесии: Эту первую, юношескую влюбленность в Маяковского Ильф пронес через всю жизнь. Евгений Петров совершенно справедливо пишет в своих воспоминаниях об Ильфе: "Ильф очень любил Маяковского. Его все восхищало в нем. И талант, и рост, и виртуозное владение словом, а больше всего литературная честность". Тут же замечу, что чувство это было взаимным. Маяковский высоко ценил Ильфа и Петрова. Маяковски се е правел май, че не се е разпознал в пародията. И никога не им е върнал жеста. Тук хубав спомен за ИлфПетров: http://ilfipetrov.ru/biograf4.htm И нещо от дъщерята на Илф: http://bulvar.com.ua/gazeta/archive/s51_65095/7220.html |