Истинската история - 8. Защо не им казват истината за комунизма?
Отиди на страница:
Ами - да сте били. И сега няма какво да се правите на света вода ненапита. Е, ти си над тези неща. Ти не си част от този народ. Ти си някакъв витаещ над събитията дух. Нали? |
Седем години след публикуваното интервю ..... Та като казваш, че говориш глупости на ангро - QED. Такива са ти на теб всичките доказателства. Д-р Михайлов, както съм казал по-горе, беше човек с политическа амбиция и страст, които го караха да прави тежки компромиси със съвестта си и с оценката на хора и събития. В името на някаква висша цел, както той я е виждал тогава. Но с течение на времето разбра за какво става дума и с кого си има работа. Това ли опровергаваш? |
Такива са ти на теб всичките доказателства. Д-р Михайлов, както съм казал по-горе, беше човек с политическа амбиция и страст, които го караха да прави тежки компромиси със съвестта си и с оценката на хора и събития. В името на някаква висша цел, както той я е виждал тогава. Но с течение на времето разбра за какво става дума и с кого си има работа. Това ли опровергаваш? Аре сега - опитваш се да се измъкнеш от една конкретно казана глупост....Ма така е то във форума на безгрешните, в който - като се коригираш - все ще се намери някой  да ти напише "Късно е чадо, мандалото лопна". Иначе , моето мнение е, че човекът си е казвал нещата такива каквито и както тогава ги е приемал. Има хора, които еволюират , а с тях - и оценките им. Това не значи, че предишните им оценки са били "компромис със съвестта" .... |
виждаш ли ги двамата по-горе със сменените никове, респективно идентичност. Гнусно.... и то в толкова много аспекти .....  |
Вината за това, което се случи в България през последните 30-на години е обща, на всички ни. Някой има по-голяма, някой - по-малка, но всички сме в кюпа. Дори и онези, които емигрираха, пък сега се опитват да раздават акъл отдалече. А конкретната вина на излъганите, Туткалчев, е в това, че са били достатъчно глупави, за да се оставята да ги излъжат Точно така!  |
Гнусно.... и то в толкова много аспекти ..... Да, кофти е да носиш много ликове. Малко карагьозчийско си пада. Евтинийка. Довчера говорех глупости, ама вече не отговарям за тях.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Това не значи, че предишните им оценки са били "компромис със съвестта" .... Да, бе! Щото преди е бил сляп и глух и не е виждал, и то отвътре, какво се прави. |
Ами - да сте били. И сега няма какво да се правите на света вода ненапита. Е, ти си над тези неща. Ти не си част от този народ. Ти си някакъв витаещ над събитията дух. Нали? Да. Аз ясно и отчетливо съзнавам вината си и не се опитвам да я отричам. За разлика от тюхкащите се. |
Памфуций 21 Авг 2017 18:30 Не му обръщай внимание. Това е проява на безсилна злоба - понеже няма смислена реплика се старае да измести акцента. |
Аз ясно и отчетливо съзнавам вината си и не се опитвам да я отричам. Не личи, но това са лични впечатления, а няма безгрешни хора, уви! |
| NO COMMENT ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА, ПАРТИЯТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, състоял се на 11 декември 1989 година На 11 декември 1989 година, месец след дворцовия преврат, който сваля диктатора Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи." "Освен членовете и кандидат-членовете на Централния комитет на партията в пленума участвуват секретарят на БЗНС, членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, първият секретар на ЦК на ДКМС, ветерани на партията, изявени дейци на стопанската и духовната сфера", отбелязва официозът "Работническо дело". http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/15/2454459_nasledstvoto_na_soca/?sp=0#storystart |
Аз ясно и отчетливо съзнавам вината си и не се опитвам да я отричам. И в какво се състои вината ти? Мога ли да я науча, след като не я отричаш? |
Аз съм ничий, Асол. Калки може би някога е бил нечий. Да, бе! Пречистил си се и си станал нов човек. И нямаш нищо общо с предишния. Да ви имам преражданията!  |
Да ви имам преражданията! Придаваш на тези неща значение, което нямат. Погледни го от антропологическа гледна точка. Форумна антропология. Смяната на името при определено събитие или етап в живота е много разпространена практика. В Япония например - детско име, после име на възрастен, после име на монах, после посмъртно име. Случвало се и след тежка болест да се смени името. Което, ако не се лъжа, е практика и при българите. Изкусително е да стовариш на старото си име миналото и, навярно, с него, грешки, мъки, разочарования, включително и от себе си, пък да продължиш с ново. Но докато все още имаш сили да си ги носиш, защо да бързаш. През 90-та, когато се обсъждаше смяната на името на партията, бях против, така и гласувах на референдума. Когато обсъждахме, им казах на другарите "с което име сме дробили, с него и ще сърбаме". Така мисля и СЕГА. Но допускам и друга гледна точка и наличие на основания. Впрочем, имам предубеждение към преименуване в контекст на възраждане. Против възродителния процес бях и още съм. Поради очевидната тъпота на начинанието. А тогава ми се струваше и още по-тъпо. Не разбирах как братският Съветски съюз се гордее с етническото си многообразие (умален модел, впрочем, на интернационалната класова солидарност), пък ние искаме да заличим цял етнос. Много тъпа идея. Чужда на разбирането ми. |
Смяната на името при определено събитие или етап в живота е много разпространена практика. В Япония например - детско име, после име на възрастен, после име на монах, после посмъртно име. Ся, ти в кой етап смяташ, че Калкито и Обитателя на Нгоро-Нгоро са преминали? От инфантилност в зрялост? От зрялост в монашеска немощ? Любопитно...   |
Kenobi 21 Авг 2017 16:38 Мнения: 298 От: Italy Скрий: Име,IP Знам, че е нередно при така създалото се положение да Ви опонирам, понеже няма как да ми отговорите... затуй ще се опитам да споделя позицията си отчасти неутрално, без да се позовавам много много на цитати от постинга Ви адресиран до мен...само донякъде структурно тъй да се каже... Надявам се така отговорът ми да стане малко по-приемлив!  Демокрацията ни дава право на частна собственост и частна инициатива от които до голяма степен изхожда свободата на личността. Това несъмнено е чудесно и аз в никакъв случай не го оспорвам. Не е някаква тайна обаче, че над някакви граници частните собственост и инициатива започва да поражда зависимост, а от там и власт върху притежаващите по-малка или не притежаващите частна собственост. Някои собственици на голяма частна собственост могат дори да си позволят мощно корупционно влияние даващо вече и голяма политическа власт, чрез която постепенно започват да засмукват и частната собственост на по-бедните, с което още повече засилват зависимостта им и властта си над тях. Такива се превръщат в олигарси. Какво обаче се случва при тази ситуация със свободата на оказалите се зависими и под властта на олигарсите хора, че и с частната им собственост?  Формално комунистите се противопоставят на този механизъм... което, а не убийствата, ако трябва да бъдем честни ги провали. Убийствата действително са най-голямото престъпление, но опитът да бъде ограничена чрез национализации частната собственост, за да не може последната да поражда нерегламентирана и нечистоплътна власт... е камъчето което винаги е обръщало колата на левичарските идеологии: Владетелят трябва да предизвика в поданиците си боязън, та ако не спечели обичта им, да избегне омразата им. Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си. Дори когато му се наложи да прилага смъртно наказание, трябва да спазва произнесената присъда и да изложи основанията си, но винаги да внимава да не посегне върху имота на осъдения. Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот. ... с цинична откровеност Макиавели съветва своя принц и е прав, само дето за комунистите, предвид целите които са си поставили, им е невъзможно да се възползват от този съвет, докато пред олигарсите такъв проблем изобщо не стои.  За докопалите посредством свободата дадена им демокрацията /представителната либерална.../, до голяма власт олигарси...не е проблем при нужда да стигнат дори до убийства, а дали ще е директно чрез фашизъм или чрез някакъв "демократически сговор" е второстепенен въпрос. Та ние в момента сме свидетели, как съвременната наднационална финансова олигархия, без никакво колебание посяга дори върху другия основен стълб на свободата- свободата на словото, чрез упоритото налагане на т.нар. политкоректност... Понеже вече съм започнал, ще си позволя отново да използвам творбата на Макиавели: Във всеки град съществуват тези две сили, чиито интереси не съвпадат: от една страна народът, който не желае да бъде управляван и подтискан, а от друга страна — знатните, които желаят да управляват и подтискат народа. От сблъскването на тези противоположни интереси се ражда или абсолютна власт, или свобода, или произвол. Ако заменим в горния цитат град с държава и знатни с олигарси... получаваме опростена, но достатъчно изчерпателна схема на съвременното състояние в Света. Можем да добавим приказките на комунистите за световно обединение на подтиснатите и показващия вече видими резултати, реален стремеж на някои олигарси да действат съвместно в наднационални измерения. Такава добавка обаче не променя динамиката на схемата- две сили и три възможни резултата от противопоставянето им. Доколкото сам не съм никакъв олигарх, то най-приемлив за мен е втория резултат- свобода, а в случай, че няма такава възможност, то на второ бих предпочел абсолютната власт, ако тя е от вида: Когато народът види, че вече е безсилен да се бори с властниците, провъзгласява някого за владетел, за да бъде защитен чрез властта му. и произвол, в случай, че се оформи опасност от установяване на абсолютна власт от вида: Когато високопоставените разберат, че не могат да се съпротивляват на народа, избират един от своите и го провъзгласяват за княз, за да могат в сянката на властта му да дадат воля на стремежите си. ...За да се осъществи най-приемливия втори вариант, пределно ясно става още от думите на самия Макиавели, че е необходимо да бъде ограничавана някак си силата на олигарсите /знатните в оригинал/. Тя е активната сила, тя е която желае нещо- да управлява и подтиска, докато противостоящата и сила на народа е пасивна- тя не желае...т.е. не е и толкова опасна, че да разруши по собствена инициатива едно статическо равновесие...каквото би представлявало свободата. Подобен баланс изобщо не е непостижим. Донякъде, макар и не кой знае колко убедително, днес това като че ли са го постигнали в Скандинавките държави. Така или иначе обаче, такова равновесие би изисквало някакви изкуствени препятствия пред прекомерното съсредоточаване на частна собственост в нечии ръце /още древните гърци и римляни са достигнали до същия извод и са се опитвали... уви неуспешно в крайна сметка, да приложат правила възпрепятстващи голямото лично забогатяване/. Възможностите за нещо подобно, струва ми се неминуемо минават през някаква по-пряка демокрация от СЕГА съществуващата представителна, либерална, но няма да се отклонявам тук в тази посока. Важното е, че съществува висока вероятност опитите, дори и ненасилствени подобни, а примерно чисто парламентарни... за установяване на подобен баланс, да не допаднат особено на някои вече израснали олигарси... с незаситен/ненаситен апетит... и до какво може да се стигне тогава... |