А. Пантев - Особености на нашия антикомунизъм в исторически контекст
Отиди на страница:
Но аз знам, че остават у мен всеки стон, всеки жест спотаен (а човек от това се бои!), мойто детство и в тоя момент неотлъчно до мене стои! И е пълно край мен с народ, всички — преди мен живели, пряко смърт и раздели дълго са плели и плели всички брънки на моя живот. Янков- от тарашене на полози всички петна ти изглеждат голи жени,Явно ген, Вековна злоба и занапред |
| ...................................................... А... Докторите вече те отвориха! Сега оголват мозъчния ствол... Като корона на огромен орех аз виждам сивото ти вещество! Аз виждам чудо, за което никой не можеше да ме предизвести... От тая крехка тъкан е пониквал безкраен космос... Е - това си ти! Безкраен космос. И безкрайно малък... Но той до молекула е побрал и звездния, и хорския наваляк; и корените в земните недра; безумието: "Вие или ние?!" - с кръвта, която те́че и тече́; надеждата в летящите чинии с невинното зелено човече́; и тая вечна вяра - че сме вечни! - разгаряна в любовния екстаз на всичко живо - и живяло вече - и станало на прах... And all that jazz. Къде са те сега? Къде потъват угасналите в буря светове? Дали съвпада пътят към отвъдното със тоя, който тук ни е довел? Къде отиваме? Защо? За дълго ли? Или е само за милион плюс хикс години, след което като гълъби се връщаме под старите стрехи? Да! Виждам всичко, що е излетяло по тоя път: натам - насам - натам... И жалко, че сегашното ми тяло е тежичко за тая красота. Аз виждам как летим! Ах, няма начин пробудената памет да греши - познавам тия полети безбрачни на мъничките бъдещи души... Аз виждам и смъртта: Като утроба - там зреем. Ден след ден. И ген след ген, докато в своя образ и подобие отново ще се възпроизведем! Аз виждам - бурно клетъчно делене - полу-кошмар, наполовина - стих, и - някогашният ни дъх последен се слива с първия ни вик... Mehr Licht!* |
| Другарю Созе, по-добре красиво голо женско тяло, отколкото изсъхнала мумия на болшевишки вожд. А животът си тече независимо от разни идеологии и религии. Живота - уличен скандал - върти шарманката си стара над обич, горест и печал до прага скучен на гробаря. Тамян, довиждане... и край, любима, двойно ще измъчи сърцата гробищния рай без вино, оргии и кръчми. Затуй без болка и тъга аз плюя в календара прашен и миналите дни броя в звъна на счупените чаши. |
| За достойния няма награда. За грях, че ще страдаш отвъд ли, сега те е страх? Пo е страшен живот сред глупци недестойни, пo- ужасен от ада е разговор с тях. |
Кайзер Созе 14 Сеп 2017 10:47 Мнения: 13,721 От: Palestinian Territory Екзистенциалните ти проблеми не са от вчера. Докато бърниках из полозите на кокошките ми попадна някаква пиеса от Жан-Пол Сартр ли беше...., абе някакъв френски екзистенциалист, където един от героите се беше завайкал L'enfer, c'est les autres. По-късно, като пораснах ми обясниха, че фрустрацията е обхванала цялото некомунистическо общество, с което ме успокоиха, щото, нали аз имах късмета да живея в най-хуманното общество, където човек за човека е брат. Така бях възпитан в пролетарски оптимизъм, който съм съхранил и до днес. Е, понякога като чета професионалните форумни писачи се сещам, че въпросния Жан-Пол САтър беше споменал и нещо от сорта на - нищо не се мени така често, както миналото, ама... |
Дорис, прекрасни стихове! Блестящо!   Само не знам защо са сред словесните отпадъци на хора като Тормозчиян и Янков?  |
Добре, че не пишеш ти, защото стиховете нямаше тъй да изпъкват сред блясъка на челебийните ти бисери, изумруди и чат-пат диаманти.  |
Добре, че не пишеш ти, защото стиховете нямаше тъй да изпъкват сред блясъка на челебийните ти бисери, изумруди и чат-пат диаманти. Така е. Забрави само за латинския. Там е истинския му блясък. BTW, знаеш ли какво точно означава думата мижитурка? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Yankov |
Само не знам защо са сред словесните отпадъци на хора като Тормозчиян и Янков?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
x 10| Къде изчезна обичайният зоподозрян? Не ми харесва тая работа. Няма изящна словесност, няма рибарски и ловни истории, няма брилянтен анализ на историческите процеси. Въобще - скука. Останахме само тия със словесните отпадъци. А... Туткалчев и поетесата не влизат в тая графа. Те поддържат високото ниво на форума с латинския. |
Ма ни съ тръшкайти толкоз, де! Абе притеснявам се. Да вземем да звъннем до отрезвителното в Карнобат ли? Туткалчев, ти комунист или антикомунист си? Не можах да разбера!? Че четеш Вергилий в оригинал - ясно. Обаче с Маркс, Енгелс, Ленин как си? |
| Не знам защо ти е подобна информация, но ще ти кажа, че не съм нито комунист, нито антикомунист. Възприемам теоретичния комунизъм и неговото осъществяване на практика под формата на сталински военен комунизъм като силно противоречиви и нееднозначни явления. За това, какво смятам за ценностно в обществен и политически план, говори отворената от мен тема ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Там - в уводните думи и в редица постинги в дискусиите - може да се видят най-отчетливо моите възгледи. Те нямат нищо общо с комунизма или антикомунизма, които за мен са анахронизми през ХХІ в. |