Няма!!! |
Електронното обслужване в голяма степен и за съществен период от време ще е с много ниска ефективност и ефикасност. То е като да асфалтираш бързата лента на магистралата и да вдигнеш разрешената скорост, щото баровецът иска да си пробва Ферарито на път за морето. И държавата инвестира. Опитът показва, че относителният дял на потребителите, които ползват електронен канал за достъп до административно обслужване, е по-нисък от прогнозния или планирания - ниска ефективност. Заедно с това инвестициите са сериозни - хардуер, софтуер (доставчиците се изхитриха и вече не продават продукта, а прибират годишни такси за ползването му, като правят всичко възможно те да диктуват условията), обучение на служителите - отнесени към твърде скромния "оборот" на електронната услуга водят до ниска ефикасност. Обществена тайна е, че в ред организации, след инвестиции за електронно обслужване за стотици хиляди левове, електронните услуги се ползват от единици потребители. Наскоро ми попадна годишен доклад на една такава, в който се отчита ... един потребител за цялата година. Истина е и че години наред изборът на административни услуги, които да бъдат "електронизирани" беше съвсем произволен и дори корупционен - определена, близка до ръководителя на администрацията или посочена му, фирма сама си прави техническото задание, по което да и се възложи изпълнението и си подбира удобни за нея услуги, които въобще не са сред най-масовите. Сега нещата мааалко се попромениха, защото се започна да се взима предвид и годишния брой услуги, които се доставят, преди да се пристъпи към "електронизирането" им. Веднъж въведена електронната услуга изисква ежегодно да се подкрепя със значителен финансов ресурс, независимо дали е поискана и доставена 3, 30 или 300 пъти. Таксите за софтуера си вървят неотменно. А те са на порядък по-високи от събраното за услугата или, в най-добрия случай, в паритет, както законът си мечтае. И в повечето пъти това е непреодолимо. Не се ли сещате защо? Ами да ви светна - просто защото по начало годишната сума на постъпления от такси и цени на услугите е по-ниска от разходите дори за поддръжка на абонамента на софтуера. Която ще расте, вервайте ми. Особено когато софтуерните доставчици осъзнаят, че всъщност са ти "опрели пистолета" - ако спрат софтуера, административното ти обслужване все едно са му дръпнали шалтера. Тук диверсификационен подход за намаляване на риска е невъзможен. Две администрации от един и същи тип могат да направят еднакви инвестиции, за да осигурят технически и организационно възможност за административно обслужване, но никак не е задължително да доставят първо, еднакъв брой услуги и второ, с еднакъв относителен дял на електронно доставените. Обаче размерът на постъпленията от една услуга е еднакъв - държавна, нормативно определена и в размера си, чрез тарифа, такса. Как това се отразява на бюджетите им, обаче? Дежурно политиците се отриват с "чиновниците" за изоставането с административните услуги. Цинично и невярно обвинение. Цинично, защото от безумните поръчки за електронно управление дасетилетия крадат не чиновниците, а именно началстващите и ръководещи администрациите политици. Невярно, защото служителите също биха предпочели административното обслужване да е електронно, по ред причини, които няма да изброявам. Но още нещо ... Ако тази задача е с най-висок държавен приоритет, то къде са стимулите за изпълнението и от тези, дето наистина ще я изпълнят, а не тези, дето се перят на пресконференциите колко са ангажирани с нея. Щото ние, служителите, добре знаем и колко малко разбират и колко малко им пука за това, за което си късат СЕГА ризите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
за техника досега са хвърлени стотици милиони, различните държавни служби си говорят предимно "на хартия". Защо? Защото в Родината всеки келеш, който се води н-к създава закони. Пример: - Тегля пари. Тикам картата, набирам кода, ДАВА ми пари. - Плащам на ТЕЦ с карта. За да им ДАМ пари ми искат лична карта. Да не би някой друг да отиде да плати вместо мен! Плащам. Дават ми разписка и искат да се ПОДПИША на място на което пише НЕ СЕ ИЗИСКВА ПОДПИС ! Този идиотизъм виси при касите за плащане. Ако отида с фактурата, не ми искат лична карта. Значи и друг може да плати. Никъде не се подписвам. Значи на бумажката имаме доверие, на картата - не! Много вересии има Господ да прибира. |
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/scribbles/essays/3289-nai-netolerantnite-pobezhdavat-diktat-na-maltzinstvoto#!/ccomment-coment=23060 | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: deaf |
deaf 11 Сеп 2017 11:47 Демократично. Просветителско. От друга страна, знанието е сила, но пък и не всички знания са за ... всички. |
Firmin 10 Септември 2017 20:54 Твоят опит са абсолютни глупости . Бюрократичната тежест е особено голяма за малките фирми - големите се оправят, защото могат да си позволят отдели за обслужване на бюрокрацията . Аз съм се замислил да си регистрирам фирма в Полша, Холандия или Канада и да карам клиентите си да се занимават с "внос", вместо да се занимавам аз с бюрокрацията. И тогава моят данък печалба няма да влиза в българския бюджет. Въпреки, че съм малък български производител. |
Твоят опит са абсолютни глупости . Бюрократичната тежест е особено голяма за малките фирми - големите се оправят, защото могат да си позволят отдели за обслужване на бюрокрацията Де да беше. Ама не. Бюрократичната тежест не я създават "чиновниците". Не ние пишем законите. С нашите становища много често въобще не се съобразяват. Под диктовката на заинтересовани фирми и цели бизнеси, скъпо платени "консултанти" пишат законите, а лобистите ги прокарват през министерствата, правителството и в парламента. По подобен начин са писани през годините и голяма част от подзаконовите нормативни актове. С такава "юридическа техника" - такъв краен резултат. |
The_Voice 11 Сеп 2017 15:13 Firmin 10 Септември 2017 20:54 Твоят опит са абсолютни глупости . Не е така. Firmin е прав в общи линии. Ще възразя само на фирма сама си прави техническото задание, по което да и се възложи изпълнението и си подбира удобни за нея услуги, От собствен опит (немалък при това) зная, че фирмите наистина сами си правят техническото задание, но основна причина за това е пълната неспособност на администрацията да формулира нуждите и исканията си. Обикновено възложителят представя някакво мъгляво формулирано задание, което след това се допълва, коригира и доизяснява от изпълнителя. Независимо от уточненията, истинската работа по дизайна започва едва когато на клиента (администрацияат) бъде предоставена първата работеща версия на продукта. Тогава започват едни безкрайни "ама това не е онова, което искахме","ама тука трябва да бъде иначе", "ама тука не може ли да е еди-как си" и т.н. В оправдание трябва да се признае, че тази неспособност да формулират нуждите си не е някаква българска специфика, а масово разпространен ефект. |
В оправдание трябва да се признае, че тази неспособност да формулират нуждите си не е някаква българска специфика, а масово разпространен ефект. С това архаично разбиране за качество ... гориш. Пазарът те изхвърля. Елитарното мислене на системните програмисти ги подвежда. Създават продукт на много високо технологично ниво, по и над известните им към момента професионални стандарти. И се наслаждават на умението и професионализма си. Но ... Сметката без кръчмаря. С такъв продукт гориш. Защото пет пари не даваш за потребностите на потребителя на продукта - каквито са сега и каквито ще бъдат към края на цикъла на употребата му. Напротив, опиваш се от превъзходството си и казваш тези простаци не разбират и не могат да оценят какъв гений съм, какво съм им създал и дал. Ами ... да. Не разбират. Ако разбираха, щяха да си пишат те софтуера, а не да те наемат или да купуват твоя. Аз също бих могъл да кажа, че вопълът за "неспособност (на потребителите) да формулират нуждите си" не е някаква българска специфика. И по други места не разбират, че именно "нуждите" на потребителя следва да са във фокуса на бизнеса им. И горят, вече посочихме. Не трябва да си ... Стив Джобс, за да го разбираш, надявам се. Защото ... помисли си, ако Стив Джобс бе зачакал мечтаната от теб "способност" на потребителя да осъзнае потребността си, дали щеше да е ... Стив Джобс. А тук задачата е и още по-сложна. Защото заинтересованите страни са поне ... три. Потребителят на услугата, която се "електронизира". Този, който му я доставя. Този, дето плаща сметката на първите двама да им е тъй хубаво да си общуват. И четвъртата си ти - доставчикът, разработчикът. И някъде в този калабалък съм и аз, дето трябва да взема решение. И ако ти не ме убедиш, че си с внимание и наясно за интересите и потребностите на другите в ... четириъгълника, съжалявам - гориш. |
От собствен опит (немалък при това) зная, че фирмите наистина сами си правят техническото задание, но основна причина за това е пълната неспособност на администрацията да формулира нуждите и исканията си. Това като всяко обобщение не е съвсем точно. Корупционните схеми се структурират и движат от шефовете и те не са заинтересовани да имат подчинен, наясно с нещата. И обикновено го шунтират ако не го уволнят.Друга съществена слабост на цялата система е тази, че мерки, предназначени за администрации, които регистрират някакви факти и после ги удостоверяват, са задължителни и за администрации с контролни функции. Т.е. правила, подходящи за част от администрациите, са задължителни за всички. Има администрации, чиито функции не са да бъде потвърден известен вече факт, а да удостовери дали състоянието на заявителя съответства на изискванията за заявяваната дейност. Това са контролните администрации, при чиято дейност общественият интерес за безопасност и сигурност доминира над интереса на заявителя. Такива администрации биват заставяни да правят проекти и развиват функционалности, насочени към "обслужването", вместо да бъдат поощрявани да си подреждат вътре къщичката, да създават контролни процеси, да създават процедури и вътрешни документи, документиращи тези процедури и да внедряват системи, чрез които административният процес бива дисциплиниран и обективизиран, а натрупващата се информация служи за анализ и управление. Не се отчита, че именно тогава обществото ще бъде максимално защитено, ще бъдат намалени възможностите за корупционни практики, ще бъдат поставени всички заявители в равни условия. |
С такъв продукт гориш. Защото пет пари не даваш за потребностите на потребителя на продукта - каквито са сега и каквито ще бъдат към края на цикъла на употребата му. В български условия (и не само), потребителят на продукта си представя изискванията в писмен вид. На тази база се провеждат конкурси и прочие, определя се цена на исканото и далият най-добра оферта печели. След това идва моментът на истината - Великият Чиновник Който Знае Всичко започва да реве, че е получил това което е поискал. Първоначално даже е и нагъл, не било това което иска, като се извади написаното започва да прикляка и да търси виновни бушони. Едно е да се плямпа колко си велик, друго е да поискаш нещо свястно и да го получиш. Отделно на държавно ниво май е практика различните организации да поръчват неща несъвместими с другите. Пак защото ВЧКЗВ е най-умния. Апропо, електронното "управление" и намаляване на бюрократичната тежест въобще не са синоними. Електронното "управление" позволява просто да се пести време от физическо разнасяне на безсмислени неща. Електронното разнасяне на същите безсмислици не ги прави нещо смислено. |
И някъде в този калабалък съм и аз, дето трябва да взема решение. И ако ти не ме убедиш, че си с внимание и наясно за интересите и потребностите на другите в ... четириъгълника, съжалявам - гориш. Firmin, Имам достатъчно богат опит и зная много добре как се убеждават такива като теб. Останалият текст- ами, неизненадващ тесногръд чиновнически мироглед, леко комплексиран от някой агресивен sysadmin. Не намесвай Стив Джобс, мир на праха му - въобще не става въпрос някой като теб 'да осъзнае потребностите си' - с вас се води непрекъсната агитационна война дано проумеете как може да подобрите и облегчите работата си. А тя е - обслужване на гражданите. За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт . Та, думата ми беше, че от вас не се иска да осъзнавате потребности, от вас се иска само да ги формулирате. Което, както вече писах, не ви се удава много. |
За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт . Та, думата ми беше, че от вас не се иска да осъзнавате потребности, от вас се иска само да ги формулирате. Което, както вече писах, не ви се удава много. Ей така като почне някой да отсъжда кой знае от каква позиция и да пробутва общи и нищонезначещи лафове... А и интересно как някой нещо може да формулира, ако не го осъзнава, т.е разбира за какво иде реч... |
СЕГА ще ти струпат кладата и ще те покачат връз нея. Защо ? Човекът го е казал съвсем точно - 'Корупционните схеми се структурират и движат от шефовете ' - с други думи, от 'аз, дето трябва да взема решение'. |
За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт . Това са ... пълни глупости. С тях въоръжен, ще си тръгнеш от мен на петата минута, ако реша милостиво да ти спестя времето. Такива като теб съм ги виждал много. И страшно ме забавляват. Идва, не си е написал домашното, що му е. Не ме познава. Не знае какво съм учил. Не знае каква е квалификацията ми. Не знае и чий син съм, а то пък в случая може да се окаже важно. Не познава организацията ни. И започва да ме къпе в хладка вода, или да ме респектира с неймдропинг. Защото е жертва на собствения си предразсъдък - скучен чиновник на средна възраст, чичко с шкембенце, най-вероятно политически назначен или връзкар, раболепен на тези, дето са го сложили и държат, гладен те гледа в ръцете, ще му бутнеш ли, кво ли разбира. И ... хубаво стъпва в капана. Аз не възразявам. За да си свърша работата, понякога е добре така да мисли и по възможност по-дълго. Щото аз, за разлика от него, съм си написал домашното. Проучил съм продукта, пазара, него, бизнеса му, партньорите му, клиентите му, баджанаците, балдъзките, етървите и шуренайките му, до пето ниво. Но той не е свикнал да отива при такива с написано домашно. Което създава преимущество. За мен и администрацията ми, не за него. Той, вероятно, вече се е запътил да ... гори. Защото надменността му, в добрия случай професионално обусловена, вече го е сложила в позицията на мишката. Пък котката съм аз. |