Отиди на страница:
И пред мен има подобен проблем, макар че съм далече от годините на стареца... И есето на К. Донков  , ми предлага едно потенциално решение. За което много благодря! Ето че освен удоволствието от четенето на творбите на К.Донков, те имат за мен и практическо приложение. Още веднъж- Благодаря Майсторе и да си жив и здрав! И много плодовит...  |
| Чудя се за съдбата на библиотеката ми... А, и искам да чуя последно "Адажио" на Албинони... Пък ако може и да ме кремират - за всеки случай, да не хабят трепетлики после... |
готови ли сме да се разделим с онова, което не можем да отнесем със себе си? Заминаването ще се състои в отредения ни миг. Без никак да Го е грижа готови ли сме или неготови. |
| Подробностите с които живеем си отиват с нас. Всичко с което живеем е преходно. Колкото по рано осъзнаем че всичко остава тук, а ние си отиваме както сме дошли, толкова по добре. |
| Hope you got your things together. Hope you are quite prepared to die. Looks like we're in for nasty weather. https://www.youtube.com/watch?v=5BmEGm-mraE&pbjreload=10 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
Извъртя се десетилетие и въпросът, който някога ни смути, сега вече доби друг, личен смисъл: готови ли сме да се разделим с онова, което не можем да отнесем със себе си? И въобще принадлежи ли ни то, има ли някакъв смисъл притежанието, или всичко това са само подробности... И какво от това, ще отсъдите и вие, наистина всичко на всичко едни подробности. Но пък нали дяволът бил в подробностите... Авторе, ние се разделяме с "онова, което не можем да отнесем със себе си", както и с всяко друго под това небе, накрая. Оставяме го на тези след нас, както тези преди нас са ни го оставили със спомена за тях. Просто сме добавили и спомена за себе си в него. Да заличи спомена за себе си по такъв начин може само човек, който не е доволен от изживяния живот, не е доволен от себе си, дълбоко вътре мразещ се и мразещ всичко наоколо. Няма ме, не съм бил е подтикът му. Такъв човек е достоен за съжаление, не за възхита. Не му се възхищавам. Съжалявам го. |
Не знам защо, но този етюд ми напомни за друг, любим, със същия автор - "Рапсодия на прашинките"  В крайна сметка, всеки сам решава как да премине по пътя си и какво да полепва по него. Пък, глобалният поглед на собственото съществувание, на фона на Космоса, за някои е успокояващ, за други - обратното |
Firmin 17 Сеп 2017 10:49 Да видим пак за какъв човек става дума в случая:... Да заличи спомена за себе си по такъв начин може само човек, който не е доволен от изживяния живот, не е доволен от себе си, дълбоко вътре мразещ се и мразещ всичко наоколо. Няма ме, не съм бил е подтикът му. Такъв човек е достоен за съжаление, не за възхита. Не му се възхищавам. Съжалявам го. Старият бе известен хидроинженер, а в занаята, строил бе язовири и каскади до насита - времето бе благоприятно за такава страст. ...изработил бе всички по-известни обекти, май само прословутият "Цанков камък" му се бе изплъзнал. По причина на възрастта. Почести не бе получил особени, произходът му не позволявал. Но го почитаха и величаеха в бранша, рождените му дни се превръщаха в поклонения. А бе напуснал отдавна това поприще... Мисля си, ако написаното от Firmin е вярно за този човек, то "какво да кажем ние с гайдите?" Бе воювал на фронта, бе учил с прекъсвания поради неблагонадеждност... ...имал кутия с ордени и значки. ...в Египет - в някаква командировка на строежа на язовира в Асуан.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Досадно повторение! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Знаете ли кой сега завижда на Калин Донков? С бялата завист, дето я раздават в Отвъдното дори на злъчни хора като Труман Капоти. Упс, издадох ся. Случаят във Виноградец не е частен наистина, ами вече масова практика. Братската дружба между мутри, местна власт, полиция, следователи, прокуратура е пуснала джунглата в градове и села. Брей, как ме подведе клишето. "Нека влезе джунглата" означава съвсем друго: възмездието, което идва когато човешките нрави помагат на престъпленията, а не ги спират. Всъщност въпросната братска дружбащина ни връща в Кърджалийското време, надлежно описано от науката. И тук никакви посланици няма да помогнат, пък били те френски или американски. Но си требе един як български Труман Капоти, да опише хладнокръвно тази българска история. После авторът да продаде книгата на един як сценарист-режисьор, американски или български -- който даде повече. Не кеш, а качество на вникване. Номерът е, че този филм ще свърши работата на сметкаджии политици и заспал народ по реформата на правосъдната система. Народът вярва на филми, ТВ и риалити. Политиците се плашат от гласността, която дава изкуството, а вестниците вече не ги плашат, уви. Заглавието -- бадева от мен, ако остане време от чистене и готвене. |
Мисля си, ако написаното от Firmin е вярно за този човек, то "какво да кажем ние с гайдите?" Тук не става дума за оценката, която му е дадена или бихме дали ние, а за оценката, която (си) дава той. И това е трагизмът в текста на Донков. Кое кара човек, оставил следа, да иска да я заличи, заедно с тази на други преди него. Прозрение или ... разочарование. |