Отиди на страница:
Местим мебели на фона на Космоса... Мисленето "ние и Космоса", "ние в Космоса" и други предложни словосъчетания е ... инфантилно. А може би даже не съм точен, не е и инфантилно, а невежо. Истината е друга и тя е ... "ние, Космосът". Прочее и ние и мебелите ни, и чирепчетата и саханчетата ни, сме Космос. Самоорганизирал се звезден прах. До следваща ... самоорганизация.  |
Firmin 19 Сеп 2017 10:30 Това имам предвид и аз. Ако си прав, че този човек "не е доволен от изживяния живот, не е доволен от себе си", то по неговите критерии как изглеждаме хората, които не сме оставили подобна следа? Как би трябвало да коригираме нашата самооценка, особено като се има предвид, че по принцип всеки човек е склонен да се самонадценява. И често пъти колкото е по-глупав, толкова повече се самонадценява, като в някои случаи нещата стават комични. Тук не става дума за оценката, която му е дадена или бихме дали ние, а за оценката, която (си) дава той. Кое кара човек, оставил следа, да иска да я заличи, заедно с тази на други преди него. Не мисля, че оставената от този човек и предхождащите го следа са мебелите, с които той е поискал да се раздели още приживе. Дори може в това му желание да се види нещо съвсем различно - "мебелите са ми скъпи, но и аз, и тези преди мен сме оставили след себе си по-важни неща". |
Firmin 19 Септември 2017 10:35 Струва ми се, че гледаш доста буквално, а в случая става дума за алегория:Мисленето "ние и Космоса", "ние в Космоса" и други предложни словосъчетания е ... инфантилно. А може би даже не съм точен, не е и инфантилно, а невежо. Истината е друга и тя е ... "ние, Космосът". Прочее и ние и мебелите ни, и чирепчетата и саханчетата ни, сме Космос. Самоорганизирал се звезден прах. До следваща ... самоорганизация. ...неведнъж да заключава по повод скромното предназначение на човека: "И какво правим ние цял живот? Местим мебели на фона на Космоса...". Не е бил човек, пропит от съзнание за незначителност, просто е искал всичко да е ясно. |