Отиди на страница:
| минахме на ученически разработки... сравнението носи познанието. а включването на едно място туй нещо и есето на Калин Донков играе лоша шега на тукашния писач... |
| Ндааа... и хуманизъм... и болшевизъм все на "зъм" завършват а са антиподи.. Апропо - забелязал съм, че там където има хуманизъм, болшевизма липсва... И обратното... що тъй? А? |
| А вхат абоут Стоенка. Из ши а блудница? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| А бе, майтапим съ, ама един москвич ката ден ми звъни... Купил си някаква Баракуда... и аман заман... не мога да се откача... С две думи - зор᷇ вижда Стоянка... Добре, бе... турих лигатура... с'я съ две  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бармалей |
Хуманизмът е този, който разпали човешката гордост до мащаби, съизмерими с онези в навечерието на Потопа Авторът се е заел с непосилна задача. Некви субекти подлайват към Бокачо, а Иван им налива в кратуните доброто, разумното, вечното. Сизифов труд, макар и добре написан. Един виц, във връзка с подлайващите и по повод Потопа: Мравоядът пита Ной; - Абе, майсторче, ти верно ли зел само две мравки? |
| Сега не знам как е, но ние не изучавахме еротиката само по Бокачо. Искам да кажа, теоретично Чосър, Сафо, Мопасан, Омар Хайям, Ксавиера Холандер... последната май не бе в учебната програма, но я знаехме наизуст. Старогръцките митове и легенди. Омир. Помня, цял час разисквахме сексуалния живот на Ахил и Патрокъл. Ами Шекспир? Та у него има повече кекс, отколкото у Бокачо. Нямам предвид комедиите му като "Хамлет", а сериозните парчета. Какъв спор бе защо е "Венера и Адонис", а не "Афродита и Адонис" |
| Много сериозна работа на Сула... За мен Декамерон е жизнерадостен, весел... лек... И - голям майстор разказвач... Има защо да се учи в училище... А патологичните пуритани трябва да си дадат сметка, че след като сме потопени в море от порнография, трябва да полагаме усиля да научим децата да познават и ценят еротиката... Новото време го изисква... |
| След Картаген, Иванчо най-много се вълнува от липсата на вероучение в учебните програми. Лошо няма - да спонсорира неделни училища в колкото черкви може и да не иска това от държавата. Макар че Светиня Му и черковна инфраструктура възстановявал с пари от бюджета и от Брасълс... И друго - недоволните не искат "Декамерон" да бъде махнат въоще, а да не се учи в 8-ми клас, вместо в 10-ти. Има известна разлика. Интересно е какво ще разберат от произведението 15-годишните, от които две трети са функционално неграмотни? Шансовете на десетокласниците са една идея по-големи да не объркат хуманизма с един друг изъм. Или не? |
А патологичните пуритани трябва да си дадат сметка, че след като сме потопени в море от порнография, трябва да полагаме усиля да научим децата да познават и ценят еротиката... Новото време го изисква... Майката на Сузанита: - Да ви кажа ли нещо… Аз исках да пробва наркотици на тази възраст, на която няма да може да ги понесе. Рисковано действие, обаче ефективно. Два дена тя повръщаше, беше й гадно, но аз нарочно исках да стане така, защото е един добър пример защо не трябва да посяга към наркотиците никога. Видях, че тя изпитва любопитство и й казах, че ще й разреша – обаче след като видя как й се отразяват заяви, че няма да докосне повече наркотици. Може би така трябва да постъпват всички родители, за да може да са спокойни за децата си в това отношение. Забраните иначе доказано предизвикват обратен ефект. |
| Сула и Дърт реалист, разсъжденията ви удивително съвпадат с тези на руски сайт: Генри Миллер — виднейший представитель экспериментального направления в американской прозе XX века, дерзкий новатор, чьи лучшие произведения долгое время находились под запретом на его родине, мастер исповедально-автобиографического жанра. Скандальную славу принесла ему трилогия, составленная романами «Тропик Рака», «Черная весна» и «Тропик Козерога»: именно эти книги шли к широкому читателю десятилетиями, преодолевая судебные запреты и цензурные рогатки. «Тропик Козерога» — это история любви и ненависти, история неисправимого романтика, вечно балансирующего между животным инстинктом и мощным духовным началом, это отражение философских исканий писателя, который, по его собственным словам, был «философом с пеленок»… Подробнее на livelib.ru: https://www.livelib.ru/author/1272/top-genri-miller Sexus в 4 клас вместо "Приключенията на Том Сойер" с еротиката на Том и Бети в пещерата. Да минат към романтика! |
| Мравояда кърти ! Какъв хуманизъм , хората няма какво да ядат !? Порното в наше време , трябваше да се изстрада , сега е под път и над път , жалко . "-Каква комсомолка , тя се такова като партийка , бе другарю !" |
| Откъде се нароиха толко проповедници, които се напъват да поучават "публиката" за неща, за които имат само любителски поглед и познания, стъпвайки върху един-единствен факт от врявата на деня? |
| Тва теория и история на литературата и културата, тва уместност на подбора на произведенията в учебната програма, тва възрастова психология и особености, тва цялостен поглед върху поредните промени и драстични упражнявания в пореднтата "реформа" на обучението не само по литература, а изобщо - мъ нооо шъ въ замола, туй са дреболии. Важното е кво е писала някоя бгмамица във форума или ФБ-то и цяло ято анализатори връхлита да оборва мамицата, а не да одума факта, че смъкването в осми клас на неподходящ за осмокласници материал турга точка на смисъла на обучението. |
Забраните иначе доказано предизвикват обратен ефект. Точно така. Сексуалността е навсякъде. Тя е нормална и съществена част от живота и за нея трябва да се говори, във всички възрасти. Табуизирането й до някаква възраст с нищо не помага на социализирането. Отдавна се знае, че психическите отклонения със сексуален мотив са много по-малко в селски условия, защото там децата срещат сексуалността навсякъде и свикват с нея от рано. Да си призная, аз също се сепнах в първия момент, като научих за Декамерон в 8 клас... Но, после си спомних за един лагер, през лятото на 7 с/у 8-ми... и емоционалната буря, като си държахме ръцете с една Соня... И - премислих. Точно си е добре 8-ми клас, навреме... Сексуалното има много нива на разбиране. ... Не помня кога учихме Илиада, но помня, че не я "усещах". Даже си мислех, че много рано ни я дават... Може би истински я усетих едва когато прочетох Илион... |
| Времената са несравними, както и "продуктите" на просветата с образованието... Примери - бол. От "примосия" до "Укопация". Първият - на магистралата, вторият - в унито... Сега ходят всекидневно на лагер. В мола. Също се държат, но не за ръка... |
| Обикновено избягвам да чета, камо ли да коментирам словесните изделия от Автора, но сега се излъгах заради злободневната тема. Има и откровено нелепи неща в критиките за изучаване на Декамерон в 8 клас, но същността не е в отричането на Бокачо, както ни го представя текстчето. При едно системно образование, историческите произведения на литературата се изучават като нещо най-добро и стойностно за епохата когато са създадени. Учениците в 8 клас (предполагаемо евентуално запознаване с произведенията - след 7 клас) просто не са подготвени за това което са им направили като учебен план. Планирането ми прилича на правено от някакви неграмотни маниаци по време на алкохолен или наркотичен транс. В 8 клас се предвижда да се премине Античността (програма: митовете за Прометей, историята за Едип, Илиадата, любовна поезия на Сафо...), след това да се изучат основните неща от Библията (с основни сюжети грехопадението, Каин и Авел и тук-там още нещо), след това ще вникнат в идеите на Ренесанса с Бокачо, и ще завършат 8 клас с осъзнаването на "Дон Кихот" и "Хамлет", като в промеждутъците ще се запознаят и със средновековната българска литература. В 8 клас. На фона на това програмно безумие, Декамерон изглежда един от най-малките проблеми. |