
| Сбогом Мария - Емил Димитров https://www.youtube.com/watch?v=HV0PqWJ8DXg Заслужава си да се прочетат и коментарите под клипа... |
| бонго-бонго пак ли вие сте в издънка, веднъж вече ви казах, за несправяне с поставените задачи на източния фронт ще ви пратят. Една жена от пазара му казала, че БНА за чеп за зеле не ставала и вие се чуствате длъжен да го споделите с нас, а бе я марш да копате окопи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JackRock |
| Чета във форума нещо и се сетих за тази тема и друго нещо, което съм чел в Интернет: ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА Понеже – като мъж! – съм готин пич, пък и, нали съм стар боклук от Варна, вместо да пийвам с кеф на теферич! – запас ме взеха – в родната казарма. Обръснаха ми бялата брада. Колан, кубинки, кепе, униформа! На успоредка, лост – и на греда цял ден, пък и ноще! – поддържах форма. Палатката си беше чист палат! – направо беше Божия обител. Дори ми зачислиха автомат „Калашников”! – с един ръждив пълнител. Трамбовах плаца – марш на скок в зори. Хвърчаха ми ръждясалите цинти! И викак си: – Пич, я не се мори! – поне да бяха дали малко кинти? И мислех – над войнишката чорба, държавата не чини лев, Валерка! – и – прав! – заспивах с бойната тръба! – тъй мила! – след вечерната проверка. Щом призори ни будеха за крос по келявите Витошки баири, от мен течеше – сякаш Нил под мост! – потта от неизпитите три бири. Полковникът ми каза: – Ей, боклук! А старшината: – Скачай, пич, на лоста! И аз висях – бях свикнал! – във Фейсбук – и туй за мене работа бе проста. Запасът мен направо ме стопи! – дали съм жив? – не давам вече знаци. България под мене се крепи на ей такива – като мен! – дъртаци. Източник: http://4udovi6teto.blog.bg/poezia/2015/03/08/zapasniakyt-ot-varna.1344021 |
| Братоко Мето е служил в едно от поделенията на Грудовския гарнизон и иска да разсее некои упорито повтаряни измислици за Трета армия. Например: Никой никога не е казвал на войниците, че требвало само да се удържи фронта, докато дойде Съветската армия. Това е идиотски мит. Никой никога не е спал с дрехи, очаквайки тревога. Нашият дивизион по начало провеждаше извънказармени занятия само нощем, но никога не сме знаели кога ще ни вдигнат по тревога за непланирани занятия. |