Отиди на страница:
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Икономистите напоследък май набараха дамара на Нобела. Четат физиците, особено тия дето копат по самоорганизацията (Пригожин, например) и с прости примерчета от икономиката - хоп ей ти Нобел. Ако почнат да смятат и потенциали и интеграли, хептен ще изпедепцат "побутването" и формирането на фрактали и структури в системата. Оффф, заболя ме главата от толкоз наука! Що ми трябваше... |
Според класическата икономическа теория стойността на един продукт не бива да зависи от неговата собственост. В един от най-известните си експерименти, извършен заедно с нобелиста Даниел Канеман, Талер раздава чаши на половината от студентите в залата и ги кара да им поставят цена. Студентите, които вече притежавали такива чаши, им поставили двойно по-висока цена от студентите, които нямат чаши. Хората дават по-висока стойност на нещо, което вече притежават. С подобни евтини номера са опитвали да "опровергават" още Адам Смит. И още тогава човекот им е казвал, че икономическата теория се занимава с масовото производство, а не с раритети, и с масовите икономически явления, а не с поведението на измислени групички. Ако субектите в залата не са си убивали времето с професорските майтапи, а от производството и продажбата на чашите е зависело оцеляването им, са щели да реагират по много по-различен начин, билийв ми. И щеше да има един икономист-нобелист по-малко, което си е бонус  |
Всяка една от тези идеи, а той има доста повече, открива цял нов свят. Те не означават, че хората са "ирационални", но показват, че не сме чак толкова рационални, колкото допускат икономическите теории. Описвайки психологическите си находки и стъпвайки върху откритията на Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Талер стана най-важната сила в създаването на поведенческата икономика.  |
| Спомням си една студентска "мозъчна атака" преди три десетилетия. Темата бе именно поведенческа и по-точно доколко машините могат да се приближат до човешкото поведение. Тогава не се съмнявахме, че идването на изкуствения интелект е въпрос на най-близко бъдеще. Още по-малко се съмнявахме, че неразумното поведение е главното, което отличава човека от машината. Аз бях в групата, която трябваше да убеди другата група, че машината никога няма да ни наподоби. И нали съм си най-умен - вие също не го оспорвате, нали се сетих за Буридановото магаре. Тамам да победим, и една хубавица от противника каза: "Буриданово магаре? Пфу! Точно за магарета като колегата - пауза, поглед към мене - Бурри-дан, са измислени генераторите на случайни числа." Та да си знаете истината от хубава мацка. Отсекъде | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
| Това са елементарни истини открити още от съветските учени още през 17ти век. Прав е Боев а и другите калцифицирани мозъци, които смятат, че бой, а не Нобелови награди трябва да се раздават на прогнили западни интелектуалци (пе..ли по Боев). Само не мога да разбера какво търси Боев в прогнилия Запад а не отпраши към Твърдината над Мръсната Река, където му е мястото. |
Това са елементарни истини открити още от съветските учени още през 17ти век. Бъркаш с цял век. Откриват ги през 18-я. Не е много ясно какво разбира авторът на "есето" под класическа икономическа наука, но не би трябвало да е икономикс-а. В "Икономикс" на Пол Самуелсън и Уилям Нортхаус едното от определенията за предмета на икономическата теория е "наука за избора и за вземането на решения". Нима авторът говори за класическата политическа икономия? Така ще да е, поне така излиза. По какво се различават политическата икономия, икономиксът и шарлатаниите на Талер? По орязването на предмета и окълцването на моделите, с които се изучава. Класическата политическа икономия изучава всичко, което и икономиксът (дейностите по производството и разпределението, промените в икономиката, избора и решенията, за които споменах, парите, банковото дело, капитала и богатството), плюс отношенията между хората по повод изброеното. Икономиксът "изважда" от науката отношенията между хората. Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм. Затова и моделите им са сакати: няма йерархия, няма придобити правила на поведение (все едно изследват кърмачета), няма ограничения и условия на външната среда, няма развитие на процесите във времето и най-ненаучното - няма ги отношенията между хората. Липсата на последните две - развитието и отношенията - е ненаучно дори според поведенческите шарлатании. Непрекъснато променящата се ситуация е аксиома дори според тях. Иначе не могат да дават акъл как да се манипулират робите, което е основната задача на бихейвиоризма. Какво очаквате от саката "наука" и сакати модели  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
Памфуций 10 Октомври 2017 22:13 Колега, разчитам на твоята любезност. Ти бе свидетел на малкия ни спор със Симчо дали Форд е имал 100% от акциите на Фолксваген. Не открих потвърждение на такова нещо. Ще пиша на тези, които цитирах и ще ги смъмря. В интерес на истината, стигнах до един период, 1945-1947, в който е възможно Форд да е имал някакво отношение към ФВ, но не намерих нищо положително. Тъй че Симчо е правият в нашия спор. Ще му дам и малко лимонче Ей тука http://autoutro.ru/review/2015/11/27/realnaya-istoriya-o-nacistah-i-folksvagene/ твърдят, че Kraft durch Freude (KdF) също не е произвеждала фолксвагени |
С ясни примери, усет към играта и с малко математика той показва, че хората всъщност изобщо не действат така, както прогнозира стандартната икономическа теория. Стандартната икономическа теория работи само с формална логика, затова и прогнозите и са грешни, за разлика от тези на диалектическата логика. |
Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм. Откъде накъде? По дефиниция икономиката е дисциплина, която се занимава с производството, обмяната и потреблението на стоки. И трите са немислими без човешкия и обществения фактор, така че без "тъпия и примитивен бихейвиоризъм", вкл. човешката глупост, тя е най-малкото непълна, подобно и на историята и социологията, впрочем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Sine_metu http://www.wikiwand.com/de/Deutsche_Arbeitsfront11 Окт 2017 00:21 Die DAF gründete auch eine Reihe von Unternehmen wie zum Beispiel die Volkswagen AG, diese für ihre Unterorganisation "Kraft durch Freude", KdF; sowie die Bank der Deutschen Arbeit und das Heimstättensiedlungswerk. Zur Schulung ihrer Funktionäre unterhielt die DAF eine Reihe von Schulungszentren, die Reichsschulungsburgen. http://www.wikiwand.com/de/Volkswagen_AG#/Gr.C3.BCndung Da die Automobilindustrie an einer Subventionierung des Volkswagens kein Interesse hatte, beauftragte Hitler die Deutsche Arbeitsfront (DAF) mit dem Bau der größten Automobilfabrik Europas. Am 28. Mai 1937 wurde unter der Aufsicht des Leiters der DAF Robert Ley die Gesellschaft zur Vorbereitung des Deutschen Volkswagens mbH (GeZuVor) mit Sitz in Berlin-Grunewald, Taubertstraße 4, gegründet. Ihr erstes und einziges Produkt sollte der „KdF-Wagen“ (KdF = Kraft durch Freude) werden. Sie finanzierte den Aufbau des Volkswagenwerkes vor allem aus dem Verkauf des 1933 beschlagnahmten Gewerkschaftsvermögens. Die spätere Produktion wurde nach einem von der DAF entwickelten Konzept vorfinanziert, dem zufolge die künftigen Käufer des Volkswagens Vorauszahlungen zu leisten hatten. Симчо е прав | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Откъде накъде? По дефиниция икономиката е дисциплина, която се занимава с производството, обмяната и потреблението на стоки. И трите са немислими без човешкия и обществения фактор, така че без "тъпия и примитивен бихейвиоризъм", вкл. човешката глупост, тя е най-малкото непълна, подобно и на историята и социологията, впрочем Не е само икономическата наука, всяка социална теория изобщо, която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът |
| Като чета форума ми идва наум следния въпрос: защо в математическите науки, за разлика от икономическите науки, не се случи така, че някой веднага да напише АнтиДюринг (например АнтиНютон) и да нарече последния шарлатан. Макар, че и Нютон се е занимавал с алхимия, пък и с други неща. |
Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм. |
която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата. |
| Драги опоненти, да видим бавничко за что иде реч. Казват ни "Някои от най-интересните разработки на Талер установяват, че предсказуемата ирационалност засяга собствеността" и като пример сочат експеримента с чашите. Да разгледаме този връх на експерименталната наука. Той е всичко друго, но не и модел на икономическо поведение. Посочил съм синтезирано защо, ще го повторя: 1. Икономиката изследва масови явления, а не раритети. Лично аз, ако получа чаша от нобелов лауреат (и един бъдещ), няма да я продам за по-малко от неколко хиляди долара. Барем две хиляди пъти над цената й, а не два. 2. Не отчита йерархията. Има я дори в семпличкия експеримент, студентите се съобразяват с очакванията на началството. Ами в реална икономическа ситуация? В нея колко лица въртят бичове над главата ви? Работодател, тумба мениджъри, външни инспектори, малоумни клиенти, държавни регулации. 3. Игнорира придобитите правила на поведение. Какво правите, ако мама или тати са ви възпитали правилно, че вкъщи се внася и че кучета я яли къща, в която всички внасят с колА, а един изнася с игла? 4. Не отчита ограниченията и условията на външната среда. Колко ще струва чашата ви при екологична норма, която може да ви задължи да я унищожите? А външните изисквания са безброй. Многократно повече от вътрешните. 5. Няма развитие на процесите във времето. В експеримента продават чашите си всички заедно и едновременно. В реалната икономика всяка продажба повлиява останалите, както и всеки участник. Поведението на некой умник или на некоя фея като онази от примерчето с моята студентска игра като нищо ще обърне експеримента на лауреатите нагоре с краката. 6. Липсват отношенията между хората. Едно е поведението ви, ако с тази чаша трябва да храните семейството си и съвсем друго - ако е от многото, изработвани или продавани за чужда сметка. Като извадите даже не всичко това, а само едно от изброените, чистият остатък от "науката" на Талер е шарлатанство в чист вид. Шарлатанство по съдържание, шарлатанство и по форма. "Предсказуема ирационалност при собствеността", айде бе | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Sine_metu |
Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата. Отчитат - дръжки... Като тук, например: 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; идват, нахранват се, а който желае я лимонада, я бира - в ресторант няма да ходи; за всички - за теб и за мене - в левия ъгъл при входа тука бюфет уреден е. Не се озъртай, не губи време! Не ще ти сервира друг; вземай, каквото ще вземеш - ти си бюфетчик тук! Става просто така: едната ръка е продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач. На отсрещната маса стои малка кутия - това е бюфетната каса. Да кажем, че бира изпиеш - сам заплащаш цената, ресто си връщаш пак сам. А съвестта ти е контрольор там. В нея насочил свойто съмнение, днеска аз питам домакина Давид: - Как е паричното обръщение? Сигурно има голям дефицит? - А той ме упреква и се възмущава: - Как може - казва - обида такава? Несправедлив съм бил към съвестта! Сметката точна била. А пък вчера, при преброяването вечерта, в касата той и бележка намерил. Вземам бележката, в ръце я държа, засрамен я гледам и в нея - прочитам: "Десет стотинки още дължа!" - Сложил и подпис длъжникът строител. Пил той, платил, но парите не му достигнали с малко тогава касата все пак не е дефицитна - ето - човекът бележка оставил! А над кутията глава надвесил, днешната сума брои домакина; свършва проверката и казва весел: - 30 стотинки в повече има! - Радост голяма в сърцето ми бризна, сякаш най-после в същия час рухна световният капитализъм. Братя строители, гордея се с вас! Запад, сложи си монокъла и виж колко богата е мойта страна! - Банките в Нюйорк, Лондон, Париж: нямат такава висока цена! В мойта Родина растат и живеят нови хора с нов морал! - Днес тези 30 стотинки за нея са огромен капитал! |
hamel 11 Октомври 2017 10:21 "която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът" Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата. Некой по-краен наблюдател вместо "май" би казал, че отчитането на глупостта, страха и алчността са сред крайъгълните камъни на марксизма-ленинизма. И няма да е неправ. Нема как да създадете наука за насилствено преобразяване на света, без да започнете от причините за насилието |
ManfromUtopia 11 Октомври 2017 12:19 30-стотинковата столова трябва да е от времето, когато се наливаха основите. Не го помня. Работническите столове от късния соц беха 20-стотинкови. По въпроса имаше решение на ВСПС, ако некой знае какво бе това. Изключенията беха в мините - 10 и 15 стотинки, и в туризма. Там имаше столови по 30, но беха нещо като шведска маса. Без бира, разбира се. Насекъде. Бирата е художествена измислица. За последен път обядвах с 30 ст. в стола на "Балканфарма-Разград". Не е за вярване, но бе през 1999. |
Бирата е художествена измислица. То, само бирата да беше... А за обяда от 30ст. през 1999г.... Явно не е било преди деноминацията, щото тогава стотинки нямаше. А след деноминацията не е толкова чудно - все пак минималната работна заплата тогава беше 67 лв. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ManfromUtopia |