След цялата революционна драма днес Русия стигна до изходното положение: президентска квазимонархия с помешчици-олигарси. Ми това ѝ приляга на Матушката. Иначе пълен разпад... |
Има устойчивост в поредността на пропагандния модел feat. Ивайло Дичев: Ден 1: ДВ Ден 2-4: Дневник Ден 3-5 - Медиапул Ден 5 - туканка. И несменяемата снимка отпреди 20 г. също е устойчива и неподатлива на влиянията на времето. |
Както винаги-дрънканици. Много ви пречи ТАЗИ Русия.Не Русия на Елцин или Горбачов.Точно тази. *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Проф. Ивайло Дичев, "Дойче веле" (снимка: натиснете тук) Директивите на ЦК се следват безпрекословно. Молодец! |
Най-живописния пример ни е оставил идеологът на "Пролеткулт" Александър Богданов, директор на Института за преливане на кръв. Към един момент Богданов започва кръвопреливане между работниците, за да може общото притежание на тази символична субстанция да разгроми индивидуализма и да ги направи братя. Глупости пише Дичев, глупости. Богданов е търсил елексира на вечната младост: … есть все основания полагать, что молодая кровь, с её материалами, взятыми из молодых тканей, способна помочь стареющему организму в его борьбе по тем линиям, по которым он уже терпит поражения, т.-е., по которым он именно «стареется» |
Ех, Дичев, това все едно Сула го е писал. Ако и да не е профессор кат тебе. Ама...ще чакаме до утре какво ще снесе. Това с фасцинацията на "прогресивното..." дигна цяла подводница на перископна дълбочина. Башка избитите водалази.... |
С демографския проблем, при соцЯлизма нещата не вървят. Женорята се стискат и не щат да раждат. Сал един Китай ми е загадка. Какво решиха на конгреса? Ще стават ли 500 милиона? *************** Аз вече чета само заглавията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
Тези дни се навършват 100 години от ВОСР - Великата октомврийска социалистическа революция. Защо е "октомврийска" е ясно. За "велика" и "социалистическа" може да се поспори. Но най-трудна си остава думата "революция" Струва ми се, че 7-ми ноември е доста далече и не е "тези дни". (освен Дичев да е старостилец). Наистина е ясно, защо е "Октомврийска" но не е спорно че тя не нито "Велика" нито е "Социалистическа". И не е трудно да се осъзнае, че това все пак е "Революция". Нито велика нито социалистическа, а просто злощастна. Защо му трябваше на Николай II да вземе страна в касапницата на I-вата световна война? Едва ли е заради Проливите... Просто заради глупост. |
Това е буквализацията на метафорите - готвачката, която започва да управлява държавата, според прочутата фраза на Ленин. Абе Дичев, толкоз ли не бръкна в дебелите томове някога, в интернет напоследък, че да прочетеш: В статье «Удержат ли большевики государственную власть?»[2](первоначально опубликована в октябре 1917 года в № 1 — 2 журнала «Просвещение» Ленин писал: Мы не утописты. Мы знаем, что любой чернорабочий и любая кухарка не способны сейчас же вступить в управление государством. В этом мы согласны и с кадетами, и с Брешковской, и с Церетели. Но мы отличаемся от этих граждан тем, что требуем немедленного разрыва с тем предрассудком, будто управлять государством, нести будничную, ежедневную работу управления в состоянии только богатые или из богатых семей взятые чиновники. Мы требуем, чтобы обучение делу государственного управления велось сознательными рабочими и солдатами и чтобы начато было оно немедленно, то есть к обучению этому немедленно начали привлекать всех трудящихся, всю бедноту. Егати учената глава. Не видиш ли, че на наша почва се сбъдна ленинското чудо - премиерът ни е пожарникаррр! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Въпросът не е в това, че едни читатели на Маркс целенасочено са се посветили на това да мъчат хората. Най-много го четеше Ванката от ТУ. Преди мно-о-о-го години. И той измъчи бая хора, но днес гледа внук и теменужки. |
Владимир Маяковский - стихи Прозаседавшиеся Чуть ночь превратится в рассвет, вижу каждый день я: кто в глав, кто в ком, кто в полит, кто в просвет, расходится народ в учрежденья. Обдают дождем дела бумажные, чуть войдешь в здание: отобрав с полсотни - самые важные!- служащие расходятся на заседания. Заявишься: "Не могут ли аудиенцию дать? Хожу со времени она".- "Товарищ Иван Ваныч ушли заседать - объединение Тео и Гукона". Исколесишь сто лестниц. Свет не мил. Опять: "Через час велели прийти вам. Заседают: покупка склянки чернил Губкооперативом". Через час: ни секретаря, ни секретарши нет - голо! Все до 22-х лет на заседании комсомола. Снова взбираюсь, глядя на ночь, на верхний этаж семиэтажного дома. "Пришел товарищ Иван Ваныч?" - "На заседании А-бе-ве-ге-де-е-же-зе-кома". Взъяренный, на заседание врываюсь лавиной, дикие проклятья дорогой изрыгая. И вижу: сидят людей половины. О дьявольщина! Где же половина другая? "Зарезали! Убили!" Мечусь, оря. От страшной картины свихнулся разум. И слышу спокойнейший голосок секретаря: "Оне на двух заседаниях сразу. В день заседаний на двадцать надо поспеть нам. Поневоле приходится раздвояться. До пояса здесь, а остальное там". С волнением не уснешь. Утро раннее. Мечтой встречаю рассвет ранний: "О, хотя бы еще одно заседание относительно искоренения всех заседаний!" Стихотворението - люта сатира, заставя Ленин, чужд на поезията, да се заинтересува от Маяковски. След смъртта му поетът пише поемата "Ленин". По-късно Сталин го обявява за най-добър поет на епохата. Прости вождове? Отнюд. Но да не тормозим г-н Дичев с варварски строфи. |
Какво са правили Ленин, Сталин и болшевиките е производно на онова, което се е случвало и натрупвало мното години преди тях. Без ретроспекция не може да се стигне да истината. |
Да де, ама ние искаме да знаем какво са правили мекеретата у нас, и колко са ни сбъркали историята. На всичко отгоре ни смукаха 50 години, и още ни смучат. |