Гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство!“
Отиди на страница:
| http://pogled.info/bulgarski/nash-ta-sistema-10-10-10-vreme-e-danachniyat-eksperiment-da-priklyuchi.90425 Това е фактически презентацията на Григорова от срещата в СУ. Ако видео-файлът ви е затруднил, по причина на качество, в разбирането, де.  |
  та кой казва, че нямаме пропорционално облагане? Имаме, само че обратнопропорционално - колкото е по-висока заплатата, толкова е по-нисък процента облагане. Е, при останалите 6 европейски държави пак ли е така? |
Мило, знаеш, че по социални въпроси за мен си авторитет. Как щяло да е другояче след като и двамата витаете из облаците!  Внимавай какво си пожелаваш за да не се сбъдне! Примерно минимална заплата от 1-2 хиляди и то веднага! Предният път желаниято за високи заплати в левове ни се преизпълни и получавахме по няколко стотин хиляди. |
Това е фактически презентацията на Григорова от срещата в СУ. Ако видео-файлът ви е затруднил, по причина на качество, в разбирането, де Това същата Григорова ли е, която се мяркаше преди из аналите на небезизвестната фондация "Отворено Общество"?  В разбирането очевидно има трудности. Както се и очакваше, игрички със ставките, а не с реално платените данъци при тези ставки, по групи. Всъщност има някакви обективни данни. Преди въвеждането на плоския данък (2007 година) разликата в доходите на най-богатите 10% и най бедните 10% на ниво "домакинство" е била 5.7 пъти. Веднага след въвеждането, през 2008 година тази разлика става 4.6 пъти и се задържа на подобни нива до днешни дни (последни данни за 2016 година - 4.5 пъти). Изключително уместно е напомнянето на Патагонеца, да се внимава с пожелаванията, че може да се сбъднат. Примерно от историческите данни следва, че пожелаваното от Григорова ще увеличи неравенството от раз с около 27%. Да няма после сълзи и сополи, че друго и по-добро било исканото а станало както винаги когато са се следвали популистите. Как беше, хотели как лучше... |
Всъщност има някакви обективни данни. Преди въвеждането на плоския данък (2007 година) разликата в доходите на най-богатите 10% и най бедните 10% на ниво "домакинство" е била 5.7 пъти. Веднага след въвеждането, през 2008 година тази разлика става 4.6 пъти и се задържа на подобни нива до днешни дни (последни данни за 2016 година - 4.5 пъти) Не е вярно това. Отиди на сайта на НСИ и в ИНФОСТАТ си направи справка и сметки. През 2008 девети към първи децил е 4.96. През 2016 е 5.73. 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 Първи децил лв. 1825 2334 2453 2293 2235 2322 2496 2619 2360 Девети децил лв. 9055 11401 11740 11770 10850 11976 13462 14023 13529 |
| Средно на домакинство - левове Общо 2016 година Първи децил 5638 Десети децил 25539 https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=457 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------- 2008 година Първи децил 4419 Десети децил 20326 https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=457 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 2007 година Първи децил 3935 Десети децил 18546 https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=337 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Фалшиви идеи се защитават с фалшиви данни, с истински не става. PS През 2008 девети към първи децил е 4.96. През 2016 е 5.73. През 2008 девети към първи децил е 3.03 а през 2016 е 3.12  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Дежурния |
Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика Неотдавна НСИ публикува детайлни данни за доходите и разходите на домакинствата, които представят редица любопитни наблюдения. От информацията се вижда ясно, че разликите в благосъстоянието на домакинствата в различните доходни групи се задълбочават най-чувствително в периода 2010-2013 г., след което следват години на спад. През 2009 г. общият доход на лице в най-богатите 10% от домакинствата е 8,0 пъти по-висок от този в най-бедните 10%. В годините до 2013 г. разликата набъбва до 10,1 пъти, след което отново спада до 8,2 пъти през 2015 г. Данните за промените в структурата на доходите на домакинствата в отделните децили подсказват, че доходите от работна заплата играят водеща роля за задълбочаването на разликата в периода 2010-2013 г. Върхът на „неравенството” по отношение на дохода от работна заплата на лице в най-горния и най-долния децил е през 2012 г., когато разликата достига 18,7 пъти. Следва период на спад, като през 2015 г. разликата вече е 17,2 пъти. Ако разгледаме съотношението в средните доходи от заплати между най-богатите и най-бедните 20%, тенденцията е сходна, но върхът (9,2 пъти разлика) е през 2013 г., а към 2015 г. тя вече е 8,5 пъти. Разликата между доходите на домакинството като цяло и на лице от домакинството в отделните децилни групи подсказва и различията в състава им, най-вече що се касае до броя на членовете в тези домакинства и тяхната икономическа активност. Ето някои по-общи наблюдения: - Най-богатите 10% от лицата формират 12,3% от общия брой на домакинствата, като във всяко домакинство живеят средно по 1,95 лица. Това е и единствената група, в която средният брой на лицата в домакинството е под двама души; - Най-бедните 10% от населението формират едва 6,7% от домакинствата, но всяко домакинство се състои от близо 3,5 лица, т.е. бедните домакинства са много по-многолюдни; - При най-богатите 10% от лицата работят 71,3%, а при най-бедните – едва 15,5%; - Безработните сред най-бедните 10% са 30,9% при едва 2,6% сред най-богатите 10%; - Подобни зависимости (ниска заетост, висока безработица, икономическа неактивност и неблагоприятна структура на доходите) се наблюдава и във втория и третия децил на доходното разпределение, но с уговорката, че в тези два децила влизат голяма част от пенсионерите; - Огромната част от пенсионерите в страната се позиционират между втория и петия децил на доходното разпределение, като средният годишен доход от пенсии на лице от домакинството се увеличава от 810 на 1 286 лв. в периода 2008-2015 г.; - Средната стойност на дохода от работна заплата се движи в края на 7-мия децил, като през 2013 г. дори влиза за кратко в 8-мия такъв. Това е в унисон с наблюдението на ИПИ, че едва 30% от населението на страната получава работна заплата, която е равна или по-висока от средната за страната. Данните на НСИ подсказват, че покачването на нивото на минималната работна заплата в периода 2008-2015 г. (от 220 до 380 лв.) няма ефект върху доходите на най-бедните 10% от българите и домакинствата, в които те живеят. Нещо повече – те са единствената децилна група, при която относителният дял на доходите от работна заплата в общия доход на домакинството през 2015 г. е по-нисък от този през 2008 г. Това означава, че възстановяването на трудовия пазар както по линия на работни места, така и по линия на по-високи заплати, е подминало най-бедните 10% от домакинствата. Накрая, прави впечатление, че най-бедните и най-богатите 10% от домакинствата отчитат и най-високия дял на доходите от самостоятелна заетост и доходите извън работната заплата (т.е. от предприемачество). Разбира се, обхватът на този термин е широк и най-вероятно има коренно различни измерения в двете групи. Не е изненадващ и фактът, че доходите от различни видове социални помощи и обезщетения формират значителна част (над 14%) от общия доход на най-бедните 10% от домакинствата. Тук водеща роля играят семейните помощи (включително т.нар. детски надбавки), които през 2015 г. формират 8,3% от бюджета на тези домакинства. Пенсиите също играят относително важна роля, но само що се касае до структурата – номиналният им размер е изключително нисък (422 лв. годишно на човек от домакинството през 2015 г.) в сравнение с два пъти по-висока номинална стойност във втория децил и три пъти по-висока стойност средно за страната. Именно в първия децил най-ясно се вижда портретът на дълбоката бедност в България. Това са лица, които изостават далеч назад спрямо доходите в обществото и при тях липсва каквато и да е динамика за излизане от бедност през годините. Очевидно е, че повишаването на минималната работна заплата няма ефект върху структурата на бюджета на домакинствата на тези лица, поради простата причина, че огромна част от тях са трайно изключени от пазара на труда. При повишаването на пенсиите ефектът е по-ясно видим, но дори и тук – съставът на тези домакинства минимизира ефекта от покачването на пенсионните плащания върху тяхното благосъстояние. Дори значително увеличаване на минималната пенсия няма да има осезаем ефект върху благосъстоянието им поради по-високия брой на лицата в тях, включително броя на децата, и по-ниската продължителност на живота сред ромското население, което очевидно формират значителна част от тази група на доходното разпределение. Expert.bg |
Фалшиви идеи се защитават с фалшиви данни, с истински не става. Баш така си е. Затова и съм ти пейстнал експерта, да направиш разлика между лица и домакинства. Той го е обяснил. |
| Просто като не можеш да намериш други фалшификати мажеш. Данните са ясни, от 2007 до 2016 и първият и десетият децил са си увеличили доходите номинално с около 50%, неравенството в домакинствата е намаляло с около 25% а между индивидите в децилите се запазило. Това при почтена дискусия навява мисли за многобройна челяд в някой от децилите и развитие през годините. В непочтена дискусия може да служи за всякакви партизански цели. |
 Добър слуга, но лош господар Кинти. Кеш. Пари. Money. Деньги. Онова, за което казват, че е добър слуга, но лош господар. Нещото, по което всички обезумяват. От което всички се интересуват. Колкото и да се преструват… Нещото, заради което мразим бедните, завиждаме на богатите, страхуваме се от немотията, копнеем по разгулния живот, пълен с охолство, питаме се дали щастието е разменимо срещу това нещо, а защо не и любовта, здравето, безсмъртието, знанието, цялата власт на света? Ще ви докажа каква е истинската природа на парите: Те са просто нещо полезно. Нито повече, нито по-малко. Useful shit, на американски жаргон. Полезни са като съдомиялната, пералната машина, кафеварката и бойлера. Защо никой не откача по съдомиялната, пералнята, бойлера, кафеварката или ютията си? Нима те не са в състояние да направят човека щастлив? Къпаните, изгладени, избръснати, епилирани, задоволили никотиновия си и кофеинов глад хора дали са по-щастливи от останалите? Не, защото има и друг глад – стомашният. За задоволяването му влизат в употреба други полезни неща като фурната и хладилника. За чистотата у дома много помага прахосмукачката, а пасаторът е направо незаменим при домашните витаминозни шейкове. Дори най-скромното домакинство в най-богатата част на света (където живееш и ти, скъпи читателю) има толкова много кухненски роботи, толкова много интелигентни уреди, толкова много полезни неща, които правят живота му по-лесен, че на подобен комфорт са се радвали владетелите на Древен Рим от Палатинския хълм, които са можели да си позволят няколко стотин роби, ангажирани само в домакинството. Или египетските фараони. Или царете на Вавилон. Без да броим електричеството, нета, компютрите и смартфоните… Без да броим нефта и залежите от природен газ. Без да броим колите, самолетите, спътниците и орбиталния телескоп „Хъбъл“. Имаме толкова много полезни неща! И само едно от тях са парите. Защо тогава откачаме на тема кинти постоянно? Защо забиваме на този въпрос? Защо най-големите ни мечти, страхове, надежди и копнежи са свързани с парите? Тъй като те са „универсално средство за размяна“, биха казали някои. Тоест, могат да се разменят срещу всички останали блага от изброения по-горе списък… Но дали това наистина е така? В смисъл, полезни са уредите, посочени по-горе, но дали са блага? От гледна точка на Икономикса със сигурност, от гледна точка на Живота, обаче, не са. Истинското благо, по смисъла на житейската мъдрост, е незаменимо, невъзстановимо и БЕЗПЛАТНО. Онагледявам с примери моментално: Здравето е безплатно, болничното лечение, операциите, лекарствата, протезите, спринцовките и медицинското обслужване струват пари. Свободата е безплатна, затворите, охранителните камери, СОТ-ът, системите за видеонаблюдение, надзирателите и решетките струват пари. Животът е безплатен, екзекуциите, погребенията, опелата, траурните процесии и надгробните паметници струват пари. Любовта е безплатна, разводите, адвокатите, нотариусите и подялбата на имущество струват пари. Да продължавам ли? Ето защо казват, че парите са добър слуга и лош господар. Всичко зависи от коя страна на неравенството ще поставиш себе си. А това зависи от твоя личен избор! Ще бъдеш повече от един портефйл или той ще те притежава? Ще излизаш с този човек заради общите ви интереси или той/тя ще излиза с банковата ти сметка? Ще му служиш или ще го управляваш? Не човека, а that useful shit? М? Решението си е изцяло твое, приятелю! Благото да избираш и всички останали БЛАГА – също. Говоря за истинските блага. Научи се да ги различаваш… Тихомир Димитров |
Имаше доста български държавни банки, до 1996-1997 г, с доста печален опит от съществуването им - или раздаваха "кредити без връщане" на частни лица или на държавни предприятия. Има много живи свидетели как свърши историята с тези български държавни банки. Забелязъл съм, че манипулираш. Помня, първата банка която фалира феерично беше Първа Частна Банка. После други частни банки. Собствениците на една се изнесоха чак в Южна Африка. ДЪржавните банки - повечето не фалираха. Една помня - Булбанк беше печеливша и я продадоха за по-малко от от годишната печалба. Подари я лаборанта, за да подсигури дъщеря си. Държавният сектор върви със съд който осъждаше на смърт за 20000 лева кражба. Това се смяташе "в особено големи размери". Или поне както китайците - изпълняване на присъдата на площада. Окончателната. Не е необходимо десетки или стотици изпълнени присъди. Предполагам само няколко ще внесат някакъв морал и приземяване на безумните щения за забогатяване на всяка цена. Няма да има нужда да се "лишаваме" от "елита на нацията". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
ДЪржавните банки - повечето не фалираха. По онова време, отрицателният капитал само на най-големите банки беше около 80 милиарда (тогавашни) лева. От тази сума кръгло 60 милиарда бяха на държавните и 20 милиарда на частните. Фалираха "само" 3 големи държавни банки - Стопанска, Балканбанк и Минералбанк. Останалите бяха "подкрепени" чрез "печатницата", която обезцени до ниво практическо унищожаване парите на вложителите и дълговете. Пари като абсолютна стойност трудно се възприемат. По онези времена като груба оценка историята с банките (не само с тях естествено) беше около половината БВП. Това като сравнение означава в днешен мащаб около 50 милиарда лева и още десетина години истинска и здрава мизерия, не плакатни лозунги. Явно не са само псевдодесните дето разчитат, че вече са измрели тези дето са виждали тези неща с очите си и са ги преживели. При мантрата за голям държавен сектор неясно защо се смята, че този сектор ще се управлява както сега, само парите (и то много) ще отиват в бюджета. Няма такова нещо. Няма кой сега да добре да управлява големи държавни предприятия в България при условия на пазарна икономика. Това е положението. Има някакви уникални изключения, но това е правилото. Опит за държавно управление в големи части на икономиката с наличния матриял е просто опит за присвояване, независимо какво се плямпа. Ако някой е в състояние добре да управлява банка, завод, хотел... то този някой го прави и сега, но няма да го прави за заплата по единни щатни таблици. Който не може - просто ще обере държавните активи и ще се измете с прибраното. "Обещанията", че банките и предприятията ще си работят като преди 1989 но в условията на 2017 са само сиренето в капана за мишлетата. |
- При най-богатите 10% от лицата работят 71,3%, а при най-бедните – едва 15,5%; - Безработните сред най-бедните 10% са 30,9% при едва 2,6% сред най-богатите 10%; От което следва, че ако си необразован и без квалификация съвсем логично е да си беден освен ако държавата не раздава тлъст социал, който в България няма откъде да се вземе. |
Опит за държавно управление в големи части на икономиката с наличния матриял е просто опит за присвояване, независимо какво се плямпа. Каква фирма е ЧЕЗ? Не е ли държавна? Но на чужда държава? Защо пишеш глупости? Значи може чужда държава, а не може българската държава? Да оперира в България с наличния "материал". |
| ЧЕЗ въпреки широко разпространеното схващане не е "държавна компания" в социалистическия смисъл на думата. ЧЕЗ си е компания която работи на пазарен принцип в която чешката държава държи 70% от акциите. Чешката държава получава по около половин милиард евро годишно от активи които е вложила с текуща пазарна оценка 10 милиарда евро. Да си вложиш умно държавните активи и да пратиш комисар да управлява предприятие са много различни неща. Може би си струва да се отбележи, че в Чехия цената на тока за домакинствата е 40-50% по-висока от тази в България. У нас еквивалентът на ЧЕЗ е БЕХ, който обаче поддържа социални цени на ток и парно, вместо да събира печалба и да я разпределя. Ако заработи по модела на ЧЕЗ, сходен дял спрямо активите ще отива за дивидент на българската държава. Всъщност ако се сложат реално плащаните дивиденти от българските държавни дружества в енергетиката и сумата еквивалентна на субсидиите за ниски енергийни цени, в България на държавата се плаща много по-голям дивидент отколкото дава ЧЕЗ (спрямо активите). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
| Жилищният пазар в България: дисбалансите се задълбочават, над 40% от едночленните домакинства и една трета от наемателите на пазарни цени не могат да си позволят собствен дом За около 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите на пазарни цени разходите за жилище са непосилни. Повече от една трета от младите не могат да си позволят собствен дом и затова продължават да живеят с родителите си, констатират от финансовата институция. Същевременно се отчита и несъразмерно голям брой свободни имоти, т.е. много апартаменти имат собственици, но не и хора, които да живеят в тях. В същото време все повече хора живеят в бедняшки квартали и незаконни селища. Според данните, цитирани в доклада, в България има 3 млн. домакинства и 3,9 млн. жилищни единици, което може да предполага, че има излишък от жилища. Всъщност става въпрос за обратното - почти една трета от тези жилища са необитаеми, което предполага, че около 3 млн. български домакинства живеят само в 2,7 млн. жилищни единици. Около един милион души или един от седем българи живеят в жилища, които се споделят от повече от едно домакинство. С други думи "удвояването" на домакинствата в едно жилище е често срещано, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Често до три поколения - или 6-8 членове на семейството, живеят в малък апартамент от 60 кв.м, подчертава Световната банка. Освен това голяма част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни сгради от социалистическата епоха, много от които са изградени от панели. Повече от три четвърти от апартаментите в страната се намират в сгради, които са на възраст над 30 години, а липсата на поддръжка е довела до повреждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища и коридори и течове. На фона на тези проблеми в България няма стабилен и достъпен пазар за отдаване жилища под наем. По-малко от 5% от жилищния фонд на страната се отдава под наем, което е недостатъчно за осигуряване на жилища на достъпни цени и влияе неблагоприятно на трудовата мобилност, особено сред младите хора. Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Значителната липса на публични и частни инвестиции в райони с ниски доходи доведе до създаването на гета, посочва се в документа. В доклада се допълва, че в момента правителството разработва нова национална жилищна стратегия, включително и оценка на жилищния сектор. Съществена първа стъпка за преодоляване на високия процент необитавани жилищни единици е анализ на основните причини за това състояние, особено в иначе разрастващите и устойчиви пазари на жилища. Високите проценти на необитавани жилища в почти всички български градове представляват огромна възможност: потенциален резерв, който, ако бъде "отключен", би могъл да послужи както на пазара на наемите, така и в подкрепа на програма за субсидирани социални жилища, смятат от банката. Най-бедните домакинства в България обикновено не следва да харчат повече от 10-15% от доходите си за жилище и свързаните с него разходи за комунални услуги. Жилищното подпомагане и енергийните субсидии биха били по-ефективни и справедливи, ако са структурирани на база ваучери, каквато е практиката в много държави от ЕС. Тази помощ може да се използва за подпомагане на бедните домакинства да наемат социално жилище или да заплащат вноските си за ремонти и подобрения на сградите или такси за поддръжка в многофамилни сгради, заключава се в доклада. |
Най-бедните домакинства в България обикновено не следва да харчат повече от 10-15% от доходите си за жилище и свързаните с него разходи за комунални услуги. Верно? Че те, ако живеят в собствен дом, харчат над 50%, а ако са и под наем? Какво разработва правителството? Докато не стане като в Испания, нищо няма да се промени. А в Испания самонанесъл се в чуждо жилище си стои там, докато свят светува. Откъде накъде толкова много свободни жилища и толкова много хора без жилища... |