Юри Михалков
Отиди на страница:
Ако има сериозни историчари, които знаят повече по въпроса за парижките преговори и мирния договор, моля да споделят. Това изречение беше напълно достатъчно за нормална дискусия вместо да привнясяш глупостите на този .... екземпляр. Имаше доста наскоро една дискусия по матрял от Петрински, а преди две-или три години още една - доста по-подробна. Сега нямам време да ти търся линковете, но ако обещаеш да си миеш редовно зъбите и да пиеш млякото сутрин, обещавам да ти ги потърся. |
вторачването в проблема, безкрайното връщане към едно и също, дори след като пикът му е отминал призоваването на форумци да четат, или не, разискването на детайли от руския живот, политика, политици етс е наистина прекалено и ненужно, превръщате го в проблем дори за неизкушени от подобни драми, като мен и в драма за изкушените Jedem das Seine. Или - кому - как. |
Бачо Кольо, пиши ме в дежурните оплювачи, ама тази горната боза не става за нищо Никъде няма да те пиша, само ще ти кажа, че не си ме разбрала. Тънката ми мисъл беше, че независимо дали е боза или откровение Варухово, щом препечатът е руски, плювачите са строени и готови... |
Тънката ми мисъл беше, че независимо дали е боза или откровение Варухово, щом препечатът е руски, плювачите са строени и готови... Това конкретно словотворчество си е почтено за изхвърляне, печат, препечат или превод. Просто не струва. И Памфуций, и Златия четат преди да пишат. Инак що препечати руски са били постнати от колегите - д-р Томасян с колегата доналд на дайджест го обърнаха форума по едно време - ама и там препечат препечату рознь.  |
вместо да привнясяш глупостите на този .... екземпляр. Фактите са си факти. Многословието, обаче, е ненужно. Чувал съм, че в архива на МВнР има един опис - "ПМК - Парижка мирна конференция". Не знам дали е предаден в Централен държавен архив. Не знам и руските архиви дали са вече достъпни. От научна гледна точка въпросът не е проучен сериозно, защото достъпът до архива не беше лесен. Сега би трябвало да е друго, стига да има кой да проучва. И този въпрос, обаче, е превърнат в елемент на добре заплащаната антируската пропаганда у нас ( както и този с паметниците, което е направо нечистоплътно ) и поради това темата не се ползва с "научен" интерес. И историците, наред с журналистите, трябва да ядат хляб. А като няма от бюджета, умишлено, естествено, то остават "проектите". Които имат за обект само "необходими" теми и резултат, съобразен с пропагандния интерес. Който от своя страна има за цел в общественото съзнание да се формира "приемливост" към ненужната, неизгодната и глупава антируска политика, водена от нашите политици. |
| МОЧА би могъл да остане. Заслугите на РККА през ВСВ не се отричат от никого. Но заслугите по темата, спомената от Юри Михалков, не са на РККА. Така че, нека остане. Но определено мястото, което заема, не е това, което трябва. Огромен, на централно място, доминиращ над околността. Неуместно. Остатък от друга епоха, на блюдолизство и слугинаж към една държава североизточно от България. Удачно би било да се демонтира и да се постави на друго място в София. Да речем, някъде в Борисовата градина, близо до руското посолство. Или другаде, където е удачно. И не в този огромен вид, т.е. без грамаден постамент отдолу. |
Това изречение беше напълно достатъчно за нормална дискусия вместо да привнясяш глупостите на този .... екземпляр. А това не беше ли? ...поднасям извиненията си на бонго, Памфуции и някои други "събеседници", няма как, (пък и не съм виновен), но само петата колона на Москва (по бонго) публикува този материал. Приканвам ги да не го четат. |
Но определено мястото, което заема, не е това, което трябва. Огромен, на централно място, доминиращ над околността. Неуместно. Остатък от друга епоха, на блюдолизство и слугинаж към една държава североизточно от България. Удачно би било да се демонтира и да се постави на друго място в София. Да речем, някъде в Борисовата градина, близо до руското посолство. Или другаде, където е удачно. Именно. Само за сравнение с паметника на цар Освободител, на бул "Руски" пред Народното Събрание, чиято функция е да напомня, а не да доминира . |
А това не беше ли? ...поднасям извиненията си на бонго, Памфуции и някои други "събеседници", няма как, (пък и не съм виновен), но само петата колона на Москва (по бонго) публикува този материал. Приканвам ги да не го четат. Не. Ако дискусията е само за някои по-равни, това е друг въпрос. Ако е за всички във форума - не става. |
67 За тези англо-гръцки претенции съм чел в спомените на Стойчо Мошанов. А че Чърчил недолюбва България е известно от многобройните му изказвания - никога не го е крил. Все "странни литературни произведения"?27 Ное 2017 17:47 Предполагам, че авторът е чел странни литературни произведения за фанатизирани ислямисти. Антихитлеристка Гърция, например, искала да прилапа Пирин, Родопите, Кърджалийския Балкан, долината на река Арда. Тя предявила и сметка България да я обезвъзмезди с 1 млрд долара за нанесени щети. Гръцките пък искания са имали мощна подкрепа от Великобритания на Уинстън Чърчил, когото нашите атлантисти величаят едва ли не като икона. |
Или другаде, където е удачно. Предложението ти е твърде неудачно. Удачно и да бъде там, където нашите предшественици са решили, че е удачно. И именно на този изключително удачен постамент. Зашото по този начин паметникът удачно парира неудачните ви напъни да изтриете паметта от съзнанието на хората.И не в този огромен вид, т.е. без грамаден постамент отдолу |
За тези англо-гръцки претенции съм чел в спомените на Стойчо Мошанов. А че Чърчил недолюбва България е известно от многобройните му изказвания - никога не го е крил. Все "странни литературни произведения"? За "любовта" на Чърчил към България - спор няма. Но за претенциите и подкрепата - според господин Михалков и на Гърция, и на Турция все същите парчета от баницата им се виждат, и Великобритания иска и на двете да ги даде? |
| Под матрялачето на Петрински http://www.segabg.com/article.php?id=874955 пуснах една връзка: В случая препоръчвам статията на Васили Кондис, Гръцките национални искания на Парижката конференция 1946, http://www.yumpu.com/en/document/view/59456751/2488-4976-1-sm. (на английски език) Ценното на тази статия е, че тя няма отношение към нашите политизирани спорове, а проследява усилията на Гърция да привлече подкрепата на Великобритания и САЩ за ревизия на границите си, както и еволюцията на тяхното отношение, форми и степен на подкрепа за гръцките искания. Особено ценно е, че авторът разглежда не само и изолирано претенциите към България, но и към други страни. Вече цитирах и дадох връзка към книгата на Елизабет Бейкър, от която става ясно, че решения за промени на границите в следвоенна Европа са можели са станат единствено на базата на тристранни преговори между СССР, САЩ и Великобритания. На множеството тристранни срещи между трите страни гръцките претенции (които са предявени в Лондон още през 1941 г.) за промяна на българските граници изобщо не са обсъждани - изтеглянето на българските войски от окупираните територии - да, но промяна на границата - не. Независимо от декларирана на няколко пъти британска подкрепа, дори включването на силно редуцираните вече гръцки искания в Териториалната комисия , на 1 октовмри 1946 г. всички членове единодушно - вкл. Великобритания гласуват за запазването на бългаските граници от 1.01.1946. Дебилските обснения с лично отношение и патологична омраза на Чърчил към България и българите блестят с трагизма на факта, че онези, които ги изтъкват, дори не са си направили труда да проверят кога Чърчил пада от власт и че още на Потсдамската конференция той е сменен от лейбъриста Клемент Атли, а "старият империалист"(както го нарича Рузвелт) остава в опозиция чак до 1951 г. |