"Епопея на забравените". Че какво й е на Епопеята? Виж само колко съвременно звучи: Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! По-надолу може да предизвика бая дисконфорт на нЕкои (чалга)патрЕоте: Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. |
Социализмът се оказа едно недоносче. Федя 04 Декември 2017 16:26 "Строителите" ги обсъждахме в училище. Не знам дали беха в програмата, но ги учехме и по история Само да не вземеш да кажеш, че това се е случило преди 1989 г. Много преди '89, за съжаление. Мани я тая чалга за "недоношчето" Виж какво казва Петър Младенов в доклада от декември '89 "Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем същината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се ситуация. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многобройни обективни и субективни причини за създалото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателното заключение тепърва предстои." Не знаем какво стана. Тепърва ще изучаваме и осъзнаваме. Така и не стана ясно изучиха ли нещо, осъзнаха ли? И тия, и всички след тях |
Sine_metu 04 Декември 2017 16:55 Социализмът се оказа едно недоносче. Федя 04 Декември 2017 16:26 "Строителите" ги обсъждахме в училище. Не знам дали беха в програмата, но ги учехме и по история Само да не вземеш да кажеш, че това се е случило преди 1989 г. Много преди '89, за съжаление. Хайде малко по0сериозно, ако обичаш! |
Доста оплетено и неясно писание. Професурата не е извинение. Не е оплетено, има съвсем ясна структура, а и тезата е ясна. Лошото е друго - има много неверни и взаимно противоречащи си твърдения, аргументите са зле подбрани и неубедителни (при критичен прочит). Например как това твърдение Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, която угажда на масовия вкус, се връзва със следното И в музиката, и в историята чалга изпълнителят се приспособява към вкуса на една социална категория, която се появи след 10 ноември - новобогаташите. Така излиза, че носители на масовия вкус са новобогаташите, което по никакъв начин не може да бъде вярно. Най-малкото защото те не са толкова многобройни, та да съставляват масата от българите. Свързването на появата на чалгата пък, било то в музиката, било то в историографията, с периода след 10/11/1989 г. е абсолютно невярно чалга-твърдение. В музиката тя води началото си от ония пет века "под игото" и никога не е губила популярност сред широките народни маси. Класово-партийният подход към историята пък произведе немалко чалга в периода 1944-1989 г. Още през 50-те години кърджалиите за малко да бъдат провъзгласени за борци за национално освобождение. За такива все пак биват обявени хайдутите, което е много далеч от истината. Да не говорим за чалгарщини от рода на "първото антифашистко въстание в Европа" и "монархофашизма". |
Иили пък това Патриотите тръбят не само че Кирил и Методий били българи, но и едва ли не търсят родата им по кръвна и съребрена линия в Първото българско царство - непатриотите с неудобство казват, че това едва ли има някакво особено значение. Важното е, че България като държава не само подхваща делото им, но го разпространява далеч на север, на запад и на изток. Без нея то щеше да умре. Явно уважаемият проф. Илчев кара по спомени от ученическите си години и е изтървал научните приноси от последните 30 години. Дори и четиритомната "Кирило-Методиевска енциклопедия" не е попрелистил, та поне малко да си опресни познанията. То и повечето участници във форума са на тоя хал, но все пак очакванията към авторите са малко по-височки. |
Единственото, с което съм безусловно съгласен, е самокритичното му признание: А чалгата в историята? Замълчаваме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, но тихомълком. Зер, кой ще иска да си разваля отношенията с колеги. Ако гилдията на историците си беше на мястото, Божо нямаше да има простор да вилнее и да плещи каквото му щукне. |
Федя 04 Декември 2017 16:56 "Строителите" ги обсъждахме в училище. Не знам дали беха в програмата, но ги учехме и по история Само да не вземеш да кажеш, че това се е случило преди 1989 г. Много преди '89, за съжаление. Хайде малко по0сериозно, ако обичаш! По-сериозно е да ти кажа имената на учителките. Но не бива. "Историчката", Бог да я прости!, е майка на известен политик, "българичката" стана университетски преподавател. Изумяват ме градските легенди. Дали в София бе по-различно или вие нещо грешите, но чак след '89 узнах през какви "геройства" са минали некои автори. Сега научавам и за перипетиите на книги |
Sine_metu 04 Декември 2017 18:15 Федя 04 Декември 2017 16:56 "Строителите" ги обсъждахме в училище. Не знам дали беха в програмата, но ги учехме и по история Само да не вземеш да кажеш, че това се е случило преди 1989 г. Много преди '89, за съжаление. Хайде малко по0сериозно, ако обичаш! По-сериозно е да ти кажа имената на учителките. Имената на учителките нямат нищо общо тук. В програмите на училищата преди 1989г +Строителите" не бяха вклювани под никаква форма. Изумяват ме градските легенди. Дали в София бе по-различно или вие нещо грешите, но чак след '89 узнах през какви "геройства" са минали некои автори. Сега научавам и за перипетиите на книги Тук нещата са малко по-различни. Тъй като част от тиражите бяха "разпределяни" по библиотеки, в това число и в провинцията, то там можеха да се намерят редки книги. Например. Една от най-добрите книги, на историческа тематика, симбиоза от литература и цитирани в романа исторически источници "Изпитание" на Цончо Родев, аз намери в селска библиотека. |
Нашите историци си умират да се плюят едни други, дори повече от останалите българи. Защо е нужен този зловещ патос, тази язвителност, поднесена в езоповски стил, тази непоносимост към различното мнение, достигаща (при Иван Петрински) до клинични прояви? Не може ли просто да кажеш: "Професор едикой си, който застъпва еди каква си теза, не е прев, защото 1...2...3..." |
Нашите историци си умират да се плюят едни други, дори повече от останалите българи. Защо е нужен този зловещ патос, тази язвителност, поднесена в езоповски стил, тази непоносимост към различното мнение, достигаща (при Иван Петрински) до клинични прояви? Не може ли просто да кажеш: "Професор едикой си, който застъпва еди каква си теза, не е прев, защото 1...2...3..." Да беше научна статия в научно издание, да стане ясно от бележките под линния. Не , че в статията няма достатъчно ясно указани екземпляри. |
батваню, книгата /"строители"/ я взех от Бяла Слатина. два екземпляра имаше. щом в малко ия град са били две, колко ли екземпляран са пуснали в; Пловдив или в София? |
Федя 04 Декември 2017 18:38 В програмите на училищата преди 1989г +Строителите" не бяха вклювани под никаква форма. Злоупотребяваш с доброто ми възпитание. Виж какво съм писал в 16:11 |
Ама... тука не е научно списание и може да се пише с чувство... Грешката на Илчев е, че се обявява, че пише като професор. Ми, мн.се извинявам. Имах един познат... Звъниш у тях, той вдига... и се представя: доцент едикойси... ? |
Не зная как, но умът ми плъзна по тангента и заби в спомена за укопацията на Софийския университет при ректорството на проф. Илчев. И се запитах - не дочу ли той добре платената чалга в това срамно събитие. Какъв контраст с университетската криза през 1907 г. |