Отиди на страница:
От личен опит - за тахана на Каракехайови  Успех на всички тамошни производители! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Forza NATO |
| Не си спомням кога сусаменото олио е било изместено от слънчогледовото. Сигурно не е било през 60те. Или 60те на 19век? |
Или 60те на 19век? Не, тогава няма никакво слънчогледово масло. Използва се само шарлан или шарлаган от сусам или орехи, както и, разбира се, животински мазнини - говежда и овча лой, свинска мас, особено през зимата. Слънчогледът се появява, и то като декоративно растение, по българските земи едва след Първата световна война. Постепенно започват да го ползват като маслодайно растение и да произвеждат слънчогледово олио. Но масовата употреба на слънчогледово олио, особено по селата, може да се отнесе едва към 40-50-те години. По време на Втората световна война много софиянци се евакуират в провинцията и там развращават селяните, като ги приучват да употребяват слънчогледово олио, вместо свинска мас.  |
Хе-хе, и во "македонска земя" е било тъй  Правење шарлаган (масло за јадење) Во минатото некаде пред почетокот на Втората светска војна во Македонија ( а со тоа и во околината на Миравци) како масло за јадење од растително потекло се користел шарлаган. Ова растително масло исклучиво се правело одф сусам. Тоа било растение кое како втора култура се сеело по жетва на житните растенија. Расте од половина до еден метар висина со повеќе гранки од страните на кои се формираат долгнавести четирипреградни шиѓарки. Пред созревањето на сините зрнца во шишарките, се прави гумно полирано со кашест измет од добиток и откако ќе се исуши површината на гумното се редат снопчиња од откорнатиот сусам во вертикална насока и тие под влијание на сонцето ќе почнат да ги отвораат шишарките и сусамовите зрнца да паѓаат на чистата и мазна гумнена површина. Потоа се собира се прочистува ни посеби решата (се дрмонисува). После сусамот с еноси да се пече во посебна фурна. Испечениот сусам потоа се меле во воденица и претворен во дебела кашеста маса се става на преса. Прои пресирањето потекува во канти густа мрсна течност на која ис е додава шарлаганова маја. По извесно време се врши прецедување ци така се добива најквалитетното масло за јадење. Остатокот од пресираната маса се вика ќуспе. Од него се прави прочуената таан-алва. Во околината на Миравци или поточно на Петровска река постоеле наколку воденици и преси за правење на парлаган. До Балканските војни познат центар на шарлаганџијници бил градот Кукуш, а меѓу познатите трговци и сопственици на шарлаганџијници било семејството Станишеви и посебно трговецот и македонски преродбеник Нако Станишев (1810-1876), познат борец против грцизмот. Спасот од грцизмот Станишев го гледал во прифаќање на унијата со Римокатоличката црква. Негова мисла била: „Ја сменивмењ верата за да ја зачуваме народноста“. |
| Тахан и нахут и става това на което му казват хъмъс. Шарлан и шарланджийница е когато се мелят орехи. |
Тахан и нахут и става това на което му казват хъмъс. Само сусамов и непечен тахън, две лъжици и четири - зейтин. Чесънец и лютив бибер...и лемон - цял ! Трепач. Минава през сичкото метаболизъм и не изфърля нищо |
| "Шарлан" е всякаква нерафинирана растителна мазнина. Слънчогледовото олио става популярно, когато се създават ТКЗСтата. Слънчогледът е капризно растение и никой селянин с 20-30 декара няма да рискува да го отглежда. По подобен начин стои въпроса и с царевицата, която я имаме в изобилие благодарение на другаря Хрушчов, Азотно-торовите заводи и Напоителни системи. До 9ти септември земеделието у нас е било с една идея по-напреднало от първобитно ловуване и събирачество. |
Angel Kandiloto 23 Яну 2018 21:37 От: Burkina Faso Тахан и нахут и става това на което му казват хъмъс. По вашенско може да му викате хъмъс, при нас е хумус. |
| Зехтинът (дървено масло) е бил вносна и луксозна стока, внасяна от Гърция и Мала Азия в тулуми от овча кожа. За храна е ползван от богатите, за бедните е бил лекарство. Ползван и за технически цели - терзиите си смазват ножиците с него. |
| До 9ти септември земеделието у нас е било с една идея по-напреднало от първобитно ловуване и събирачество. Май си правен след демокрацията. Сега сме на идеята да внасяме чесън от Китай и люти чушки от Индия. До 9.09 сме изнасяли градинари по Европа. Унгарците и сега признават ,че българи са ги научили на градинарство. И сега там има наследници на тези градинари, запазили спомен и българско съзнание. След 9.09 и преди 10.11 също изнасяхме много селска продукция. Тахан се прави от всички семенни и ядкови растения. Това, което сега продават като фастъчено масло и фастъчен тахан с палмово масло за мазане. Истинското фастъчено масло е скъпо и се продава в шишета. Често шоколадите са какаов тахан с палмово масло. |
| Ако 7500 седем хиляди и петстотин години преди Христа на територияата на България са можели да преработват злато и да направят от него бижута и накити , представете си какво са могли да направят с храната , която консумират всекидневно . И представа нямаме . А би трябвало . Не искай да те уважават , ако сам не се уважаваш . Наздраве аркадашлар . |
| Преди 09.09 не знам, ама преди 10.11 наистина се изнасяше много селскостопанска продукция. Толкова много, че за нас нищо не оставаше... |
| Внос ? От Гърция ? Ю кидинг ми ! Уау ! Ами как са плащали ! Може би с драхми ? В цялата Империя от единия до другия край се е стигало с едно тескере . А преди Империята , цяло солунско , дедеагачко , кавалско ,диарбекирско и тн. е било населено с хора , който са знаели минимум 2 езика , но майчиният е български , бащиният на някои гръцки или турски .Зехтин , шарлан и свинска мас плюс всякаква друга животинска мазнина не са били лукс а необходимост имало е във всеки дом . За бедния духом , всичко е недоимък . |
| Отглеждаш мак , коноп , сусам , орехи , бадем , събрал си лешници , произвел си фъстъци и тн. семена , носиш при шарланджията и ти дава масло , кюспето е за него плюс 10 процента от маслото . Такива хави . |
| Нивите са били малки и разпръснати , понеже една култура се сее или сади на едно място не повече от 5 пет години , изключение прави само тютюна понеже него болест не го лови . Капиш . Няма пестициди , няма хербициди . Син камък и вар . |
| Браво, на хората, които поддържат този занаят. А колкото до тютюна - ловят го много болести и се отглежда с много химия. |
Неверния Тома "Та казвам аз: Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер..." написано далеч преди 60те... Е, анджак, де - поетът е осъзнал, че предстоят още поне две десетилетия, докато започне да има олио - оттам и усещането за обществена драма.  |
"Та казвам аз: Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер..." написано далеч преди 60те... Да, написано е през 1940 г. И какво доказва това? Че е имало неплодородни години, през които е бил налице дефицит на олио? Такъв временен дефицит имаше и след 60-те години. И амбалажът за олио до едно време беше кът, та ходехме с едни зелени бутилки да ни налива магазинерката олио от варела. Освен това, наличие на олио като продукт и фабрично производство на слънчогледово олио за масова употреба са две различни неща. Още през 20-те години селяни отглеждат слънчоглед като маслодайна култура, но предимно за лични, на семейството нужди. Слънчогледовото семе се откарвало с каруци до маслобойната и после се връщат с олиото. Част от това олио се продава на гражданите. Особено през военните години софиянци ходят до близките сала за продукти, включително олио. В следвоенните години пък е известен т. нар. "мазен влак" - Видин-София - чрез който софиянци се снабдяват с всякакви благини, сред тях и олио. |