Стефан Симеонов за т.н. “Истанбулска конвенция”
Дата: 16.01.2018

Някак си оставам с впечатление, че гоним фалшива мишена. Несъмнено в конвенцията има доста подлагане на килими към ЛГБТ организациите, но важни неща не виждам в дискусията. Сякаш третият пол отвлича вниманието. Ето моите съображения:

1. Твърди се, че конвенцията била, с цел да се защитят правата на жените от домашно насилие. Добре, обаче чисто юридически конвенцията отнема права от жените и държавата рязко нахлува в семейството. Всички мъжемразци и НСО-та се хвалят, че само те са чели документа правилно. Чели ли сте я наистина?
Жената престава да бъде субект в производството по домашно насилие, и става ОБЕКТ.
Не е страна вече в делото, може да бъде привлечена като свидетел. Не е тя ищеца.

Съгласно Чл. 7.3 и ред други със същия смисъл, Жената е изключена като участник в процеса на реакция на насилието. Там са НСОтата, но жената я няма.

Съгласно 18.4. Действията на държавата изключват да се вземе предвид желанието на жертвата да подава или да не подава иск.

Казано с други думи в новото производство обвинител е държавата. ЖЕНАТА НЯМА ДУМАТА.

Какво произтича от това. Че по усмотрение на държавата на мъжа може да бъде наложен затвор, конфискация, глоба и прочие, или просто да бъде въвлечен в скъпи дела.

Конвенцията дава ясни и идиотски определения на понятия като ПОЛ, с които изобщо няма работа да се занимава, а е пропуснала да определи примерно Психическия Тормоз, нещо, с което се е занимавала на няколко пъти и дори го обявява за обект на преследване. Психически тормоз не се доказва и е почти невъзможно да установиш кой го е започнал пръв. Но става повод държавата да се намеси.

Даже се стига до пълни абсурди, като в чл. 30.2. Държавата дава обезщетение на жертвата , което си взема от извършителя.

Като чете човек това, не си представя ситуацията. Държавата предявява към лицето иск, спира го от работа, кара го да заплати и глоба, и в крайна сметка и делото, за нещо, което жертвата не е искала. Т.е. ако присъди на жертвата да кажем 30 000 лв , още на делото, преди съдия-изпълнител, лихви и запори, ще се окаже, че ответника има да дава на държавата 60 000 лв. След което евентуално влиза и в затвора.

И какво излиза. Че жената е изправена пред дилемата да търпи насилието и да се крие, или мъжът й да получи криминално досие и да загуби имуществото си. Предвид факта, че повечето жертви на домашно насилие са всъщност хора с икономически труден живот, хора на ръба на оцеляването, до какво мислите ще доведе това.

Ще почнат да се крият. Ще предпочетат шутове в главата пред гладно дете и дете на улицата. Ще й дадат 2-3 хиляди лева и отива на улицата с децата. Съпругът днес е лош, утре добър. Държавата, каквото вземе, не го връща.

Излиза, че не се занимаваме с правата на жените, а ги отнемаме, за да може от тяхно име държавата да нахлуе в семейството. Колко изненадващо за международна либерална правна норма. Държавата вече е легитимен правово участник в семейството. Жената е свидетел. И защо не го виждаме това? Кажете… Нали за жените, дрън бръм…

2. Бежанките.
А туй как го проспиваме аз не знам. Няма да цитирам всички точки, само най – важните.

По чл.23 Подслони – държавата бива ЗАДЪЛЖЕНА да изгради подслони за лица, пострадали от всякаква форма на домашно насилие.

Под 44. Юрисдикция – ако лицето пребивава на територията на страната то е обект на конвенцията.

Чл. 59.3 – издава се разрешително за дългосрочно пребиваване на чуждестранно лице без такова, ако
А) органите решат, че личната им ситуация го налага.

Забележете: 60.1. Насилието над жени по отношение на пола се признава за преследване по конвенцията за статута на бежанците, т.е. лицето може да иска статут на бежанец, защото мъжът му в Бомбайистан не го е слушал, дори и ако мъжът е неизвестно и неподлежащо на издирване лице.

И последно, което затапва устата на всички пишман правни тълкуватели какво би могло да се има предвид: 61.2. Връщането на жените, пострадали от насилие в страните където са били насилени, е ЗАБРАНЕНО. Как се доказва страданието 10 000 км по късно не е ясно.

Има още 10 точки по темата. Единствено за 59 се разрешават резерви при прилагането, но 60 е неотменима, т.е. независимо какъв статут им дадеш, нямаш право да ги връщаш откъдето са дошли. Хитро, а.

Съгласно тази конвенция и неопределеното определение за психически тормоз. АБСОЛЮТНО ВСЯКА жена от мюсюлманска страна може да получи статут на бежанец у нас и сме длъжни да й осигурим подслон, ако заяви, че е обект на дискриминация и психически тормоз по пол. ТО е толкова ясно и последователно формулирано, и толкова модерно. 20 точки от конвенцията с тоя проблем се занимават, накрая всички са чели конвенцията, а никой не го коментира. Ирански травестити значи.

Какво ще кажете по точка 2 за правата на жената? Изобщо нерде домашното насилие в българското семейство… нерде бежанците. Половин конвенция с бежанци се занимава и още никой от читателите не го е забелязал… Не знам.

Либерално и интернационално, може би. Ама правата на българските граждани дотук само ги нарушава.

3. Не забелязваме ли вече, че изкуствено се насажда клин в отношенията между мъжете и жените. Че борбата за права на жените, поверена на мъжемразки и мъжемразци и на НСОта, често със спорни ценности, води до това, че се създава изкуствено неравенство и противопоставяне между двата пола привидно в полза на жените, което се превръща насила в неразрешим конфликт.

Има чисто женски роли в правото, като раждането.

Но юридически не трябва да имаме КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ. ТРЯБВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.

Конвенцията отлично СЪЗНАВА ,че въвежда дискриминация към мъжете. Затова приема право по изключение: Чл.4 ал.4 – Специалните мерки за закрила на жените не се приемат за дискриминация. Забележете и вулгарност.

Тая “женска” юрисдикция създаде вече правови уроди, като например правното положение, че само мъж може да изнасили жена, а не обратното, и че за да е налице изнасилване, жената трябва само да го заяви и да докаже полов акт.

Борбата за равно заплащане посредством закони всъщност избутва жените в канавката. Ако човек работи в услугите, банка и друго, ок. Там за един месец ставаш знаещ. Но ако си на производствена линия, с график по часове, дни и месеци?

Идва жена. Да кажем ще работи цял живот при теб. И ти може да си индустриалец жена, но в случая правите не дамско парти, а бизнес. Да, но жената изкарва между 5 и 10 години от живота си в майчинство, над година в болнични, не можеш да я натовариш с всяка задача както мъжа – примерно да си пренесе архива, а се пенсионира 3 години по – рано. Междувременно, без да работи ти и дължиш пари по разни обезщетения…. Законът те задължава да не компенсираш тея загуби.

Какво ще направиш? Естествено, дори и леля Тръмп да си, просто още на интервюто ще посбуташ жената и ще избереш мъжа. Излиза, че при различни резултати има нужда от еднаква отплата на база пол…. Излиза, че полът е по – важен от пазарния принцип в пазарните отношения.

Абсурдно. И точно този абсурд правят тея конвенции. И без тях половете са равнопоставени, поне у нас.

И, отбележете си. С тази точка ще има несъгласни с мен.

Но картинката скоро ще ви се проясни.

Прогнозирам ,че точно тея, които ви пробутват ЖЕНАТА като отделен правен субект, различен от ГРАЖДАНИНА, само до няколко месеца ще ви пробутат премахване от закона на понятието ИНВАЛИД, щото то го сегрегира и въпреки че уж му дава права, но всъщност го прави неравностоен.
Т.е. със същия довод, който е според тях отличен и с който прокарват жената като самостоятелен правен субект, ще ви премахнат инвалидите като субекти от закона , защото за тях е унизителен и ги прави различни от нормалните граждани, макар че им дава права.

4. Определението за пол.

Много е казано, само ще систематизирам.
1/Конвенцията няма работа да дава определение за пол. Особено при факта, че не е дала правно определение на деяния, които преследва наказателно, не е ясно защо се ангажира с глобални теории извън сферата й на дейност.

2/Определението за пол е биологично. Няма такова нещо като социален пол. Може да има роля на пола в различните общества, но да се прокарва тихичко идеята психично нездрав човек или пък физически нездрав, в самовъзприятие на отхвърляне на биологичната си принадлежност, да бъде признат за норма, е тотална девиация. Тази точка просто следва да се махне. Защо да не си избираме свободно и едностранно бащите и майките тогава, възрастта и ЕГНто. Майната им, социални роли някакви. Или да се даде нормално обяснение на пол ако толкова искат. От науката, а не от ЛГБТ организации.

3/Липсва обяснение на Жена. Женската конвенция е дала идиотско обяснение на ПОЛ, а ЖЕНА е пропуснала да обясни. Необяснимо. Обяснила е само което не й е работа. А социалната жена не е известна.

5. Идеята за обучение в “неконвенционални роли на пола”. Нещо особено опасно, най — голямата обществена заплаха.
Защото:
чл. 12.1 _ Насърчават се промени в социалните и културните модели, с цел ИЗКОРЕНЯВАНЕ на предразсъдъци, ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ.

Джанъм, чакай малко .Тъпите обичаи и традиции са еволюционно създадени в 10 000 години цивилизация. Събрали се там две до три гейски организации, бай Сорос, хелзинкски комитет, 5 корумпирани политика и взели решение, как ДА НАДМОГНЕМ ЕВОЛЮЦИЯТА, от утре, с еднакво решение за всички различни по света. Айде де.
Комунизмът дойде. Дочаках го.

Ще изкорениш традициите на обществата и те ще станат еднакви, или просто ще руинираш морала, за да прокараш интересите си?
Ще обучиш мюсюлмани, християни, маори, заирци, че най – добре всичко , каквото правят мъжа и жената да почне да се прави НАОБРАТНО, за да не се чувства някой ощетен. Просто ей така. Ха-ха-ха.

И то спешно.
Според членовете:
чл. 14.1 Обучение на децата по нестереотипни роли на пола.
14.2. Да се провежда и пропаганда в медиите.

Как мислите. Дали наистина ще работи. Или НСО и Медии ще бъдат ползвани за нещо друго всъщност под тая маска?

6. КОЙ
Ами от си го пише. Заинтересовани от тая конвенция са медиите и НСОтата. То си е написано в конвенцията. В конвенцията ясно се дефинират те като участници на всички нива, следователно и като разпоредители на средства. Създава се международен комитет GREVIO. Парламентите на държавите на него се отчитат и докладват. Той разпределя средствата.
Така че като видите някой да пищи за тая конвенция. ВИцепрезидент, председател… Ваш приятел… Проследете връзката му до медия или НСО и твърде вероятно е разберете за какво става въпрос. Не че няма и натурално объркани хора.

Да обобщим ясните ми опасения.

Не става дума за конвенция за защита на правата на жените. Правата на жените се отнемат в полза на държавата, която нахлува в семейството. Семейното право на практика се суспендира с тая конвенция.
Откровено голяма мъка изпитват писалите тая конвенция по отношение на статута на полово дискриминираните емигрантки, с него повече се занимават да издават права, отколкото с българските жени, на които отнемат.
Пробутва се идея да се изкореняват традиции и обичаи. Гениално и хитро.

Големите печеливши се очаква да са нсотата и медиите, за които се отваря канал за финансиране. Вбиват клин в отношенията мъже жени. Откъдето работата за тях се увеличава. Откъдето финансирането. Могат ли и по голям клин ще набият.

Насажда се междуполова вражда и се създава изкуствена неравнопоставеност между половете, от която няма нужда.
Конвенцията всъщност не дава нови права на българската жена. Те са й дадени по закон. Проблемът е че полицията НЕ СЪДЕЙСТВА при домашно насилие, а не че липсва закон.

Дотук, има ли нещо, с което интернационализмът да ни изненадва? Мен не.

Резултатите ще бъдат:

Ще нараснат случаите на домашно насилие с фатален или инвалидизиращ край. Просто скоро жертвите ще почнат да се крият, след като видят ползите за първите 10-20 “защитени”.

Ще се прокара тихомълком идеята за “динамичните полове” в обществото. Единствената реално постижима цел.

Помислете, преценете. Дори не мъжете. Скъпи дами. Това ли искате. Под благовиден предлог. Заради частни случаи семейството и образованието на децата ли ще принесем в жертва на международния олтар. Задето институциите крият случаите на насилие и престъпници с тежки досиета ходят по улицата без безпокойство.

“Теорията за джендъра”: фантазъм или тоталитарен сън? Автор: Йожени Бастие, Фигаро
01.02.2018 14:04

Всички тези съждения можеха да си останат в университетските кулоари, ако теорията за джендъра не бе придобила “технократско и наднационално” измерение, и ако не бе налагана отгоре, а именно с доклади и резолюции от институциите на Европейския съюз. Така една конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 г. в Истанбул, постановява страните “да вземат необходимите мерки (… за изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, основана на (… стереотипни роли за жените и мъжете” (Глава III, член 12). Програма за социално инженерство, “тоталитарен сън”, който се изплъзва на всякакъв демократичен дебат. Това е неумолимият закон на джендъра.

~~~~~

“Джендър” (djendeur). Така свободомислещите умове наричат теорията за рода (genre), за да се подиграят на онези, които са разтревожени от нея. Според тях не съществува теория за джендъра, а онези, които твърдят, че я разобличават, не знаят за какво говорят. Те няма от какво да се страхуват: джендърът е прост инструмент в служба на равенството.

В кратко есе със строга и безпощадна аргументация, “Законът на джендъра” (La loi du genre), юристът и философ Дрийо Годфриди, се стреми да докаже обратното. Да, “теорията за джендъра” съществува. Да, зад консенсусния прогресистки дискурс се крие идеологическо желание за деконструиране на обществото.

Разбира се, изследванията на пола (les études de genre), които съществуват отдавна, са уместни. Проучването на “относителността на категориите мъжко и женско” очевидно принадлежи към полето на познанието. Но, подчертава авторът, “много бързо в сърцето на изследванията на пола се очертава едно течение, което вече не се стреми да познае своя обект, да го опише и разбере, а да го преобрази”. Знание-власт (savoir-pouvoir), казваше Фуко, учител на американската папеса на джендъра Джудит Бътлър, който подчертаваше неразривните връзки между теорията и социалното инженерство.

Do you have a vagina?*

Годфриди разделя идеология на джендъра в две направления.
В “хомосексуалисткото” направление, теоретизирано от Бътлър в „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble), тя се развива с явната цел да “премахне хетеронормативността”. Става въпрос да се сложи край на униварселната поляризация на човешкия род в два пола (sexes), смятана за изкуствена, произволна и стигматизираща, в полза на една неясна “трансидентичност” (queer), и в противоположност на много точните етикети за “сексуалната ориентация” (“гей”, “лесбийка”, “би” и т.н.). Двата могат, разбира се, да се комбинират. Do you have a vagina?*, на този въпрос Моник Витиг, вдъхновителка на Бътлър, отговаря просто: “не”. Този неистов идеализъм (Бътлър защитава дисертация за Хегел, ненадминатия майстор на немския идеализъм), който скъсва с биологичния реализъм, е също - парадокс - релативизъм. Ако наистина всичко е култура, всичко е език, значи няма никаква норма извън субективността на човека.

Феминисто-джендъристите, полезните идиоти на Бътлър

Там, където Бътлър иска да разруши универсалното разделение на човечеството на два пола - или хетеросексуалната матрица - феминистките имат най-скромната амбиция да унищожат господството на единия пол над другия. Така, в своята “феминистка” версия, джендърът служи като инструмент за установяването на континуум между стереотипите и насилието над жени, превърнало се в острие на феминистката кауза. От “Госпожо председател” на Народното събрание до изнасилването в метрото, става дума за едно и също насилие - това на патриархата, което се упражнява във всички физически и символични форми. Накратко, понеже мама мие съдовете, татко се чувства в правото си да я удря. Понеже малките момиченца мечтаят да бъдат принцеси, няма президентка на републиката.

Философът Силвиан Агасински проумя този капан и разкритикува “подриването на феминизма”, каквото е приемането на тезите на Бътлър от феминистките. “Затъвайки в отричане на биологията, в следствие на Бътлър, феминистките на джендъра се държат като чужденци спрямо своята кауза, която, в крайна сметка, е пълното материално равенство на мъжете и жените”, пише Годфриди. “Феминисто-джендъристите са полезните идиоти на джендъра на Бътлър”, заключава авторът.

Неуспешното съгласуване на тези битки намира очевиден израз в претенцията на ЛГБТ за сурогатно майчинство, което е истинско поробване на женското тяло. Освен че освобождава от отговорност (не е моя вината, а на обществото), връзката между предразсъдъците и премиването към физическо насилие няма никаква научна валидност, доказва авторът.

Ненаучност на теорията за джендъра

Едно от най-вълнуващите прозрения на това есе е противопоставянето на “теорията за джендъра” на критерия за научност на Карл Попър. Според Карл Попър това, което различава една научна теория от една метафизична теория (или от една идеология), е възможността да бъде опровергана или фалсифицирана. Една неподлежаща на фалсифициране, т.е. ненаучна теория, е теория, която устоява на демонстрацията на обратното, и включва опровержението като част от теорията. Пример: ако критикувате марксизма, то е защото сте буржоа. Ако критикувате психоанализата, то е защото сте невротичен. Ако критикувате теорията за джендъра, това е доказателство, че светът се управлява от “хетеросексуална каста”, която се стреми да задържи властта си с всички средства. Неумолима оруелска логика, която отрича всяка възможност за критика, препращайки към фантазмите на “джендъра”.

Всички тези съждения можеха да си останат в университетските кулоари или на митингите на троцкистко-феминистките активисти, ако теорията за джендъра не бе придобила “технократско и наднационално” измерение, и ако не бе налагана отгоре, а именно с доклади и резолюции от институциите на Европейския съюз. Така, припомня авторът, една конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 г. в Истанбул, постановява страните “да вземат необходимите мерки (… за изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, основана на (… стереотипни роли за жените и мъжете” (Глава III, член 12). Програма за социално инженерство, “тоталитарен сън”, който се изплъзва на всякакъв демократичен дебат. Това е неумолимият закон на джендъра.

* Do you have a vagina? - Имате ли вагина?

Статията е публикувана във “Фигаро” на 12/11/2015 г. Превод от френски: Галя Дачкова

ИК и прокламираната джендър идеология ограбват човека на генетично равнище, променят и унищожават неговия генетичен код, което се нарича геноцид, а геноцидът е най-тежкото престъпление срещу човечеството.