Искам само да кажа на venstar, че за разлика от другите посочени от него освободени държави България, ако не беше Освобождението от Русия, щеше със сигурност да дочака "освобождение" подобно на арменското.

Идеите на прогреса, забравянето на бащините предания и всеобщият стремеж към равенство на хората проникват в масите и променят предишния тип хора. Истинско народно и здраво развитие може да има само при образуването под ръководството на Русия на самостоятелни и единоверни области. Дотогава е невъзможно да се промени и насочи образованието на младежите, слабо приспособено към действителните нужди на православните народи. Умовете на младежите сега са насочени не към нас, а към Запада. Това, което става вече в Румъния, ще се случи и в Сърбия, и в България.

Батьо, ами защото не сме били мюслюмани на 80% като албанците.. Башка дето сме в "чрево адово"..

Да бе ясно, че няма как се знае какво ще стане АКО не беше се случило това 1877/78, но можем да предполагаме.
Сам знаеш при какви ос

Батьо, аз съм лаик.. Но не съм съгласен, че Македония е по - близо до Цариград от Тракия.. Османлиите не ги бъркам с младотурците също. И изобщо ако имаше османлии, а не младотурци, и кюрдите ли щяха да имат държава??

пп " Чрево адово" ми е наум, но забравих откъде, а Гугал не помогна.

Ама, нали каза А защо не, например, подобно на албанското Аз го имам за какво щяло да стане

върлаков
02 Мар 2018 20:58

Османлиите не колят гърците след Крит, защото раята работи и плаща данъци, а турците не плащат, защото са войници. Арменците са изклани, защото не са селяни, които дават жито за аскера , а са търговци.

Сега те разбрах. Ако беше сложил питанка ..

Дали ще става дума за пълната независимост на балканските области, или само за тяхната отделна автономия, ние не трябва да изпускаме предвид, че всичко, което се ореже от България, още веднага или след известно време, ще се падне на гърците. Споразумението за българските вилаети, което беше постигнато на Цариградската конференция, противоречеше много на този принцип. Може да сме доволни, че то не се състоя, и по-добре да искаме много по-малко, отколкото отрано да онеправдаваме българите и в същото време да си създаваме опасен, непримирим противник, сега вече натрапващ се за ролята да служи като крепост на цяла южна Европа против руското варварство.

....
Ако осъществяването на Българското Княжество на базата на тези основи срещне непреодолими препятствия, тогава ще се наложи да се обърнем към другата комбинация, допускаща за християните вече много по-тесни предели на автономия.

Тук преди всичко могат да изплуват цариградските условия (Солсбъри), даващи на България почти същите граници в северната част, но съвършено променящи южните й предели, и изискващи свръх това разделяне на България на два вилаета, с центрове в Търново и София. Според тези условия България никъде не се допира до Егейско море; цялото крайбрежие на това море, както и на Мраморно, остават за турците, т. е. на гърците. Също така към тях напълно преминават санджаците Родосто, Галиполи и Одрин. Всичките южни и югоизточни епархии с масата от българския народ остават за гърците. България се обрича на живот без свободни пристанища (понеже от което и да е, дадено й в Черно море, трябва все пак да се преминава през Босфора и Дарданелите), без търговско развитие; отрано се поставя в положението на икономически роб на Гърция.

Можем ли ние да се съгласим на това; ще ни благословят ли българите и ще удовлетворим ли ние поне гърците? Доволни няма да има, а българите ще ги погубим. Очевидно трябва да се търси друга комбинация.

Най-добре е в този случай да се стои на принципа, щото подобряването на участта на Балканските християни да се прилага към тях без разлика в националностите, без нови изкуствени административни или териториални деления. Това е европейски принцип. Европа не може да го отхвърли.

След това, придържайки се към този принцип, ние можем да искаме въвеждането на вече изпробваните от Европа начала: изборно управление за каазите, местен контрол в по-големите административни единици, изравняване и ограничаване на данъците, правилна система за събирането им, охрана на вътрешната безопасност от местната полиция, - и трябва да прибавим към тези изисквания още: правилното прилагане на също европейския принцип - реална свобода на изповеданията, опираща се на безпристрастна и правилна административно-църковна организация.

Прилагането на тези начала, особено на последното, ще облекчи съдбата на България много повече, отколкото всякакво преправяне на нейните граници и назначаване на някакви идеални генерал-губернатори за нейните вилаети. Важно е това, че с осъществяване на последното условие, всичките български епархии веднага ще се освободят от гърците, че ще се очертае напълно границата на българските земи, която след това вече няма да успеят да изтрият нито турците, нито гърците, нито англичаните.

Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.

Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат - отечеството ни беше разкъсано на три части. И големия български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския обществен организъм в цялост.

Сещам се за едни спомени на Вазов, как след навлизането на руските войски в България, княз Черкаски събрал членовете на букурещкия комитет и започнал да ги разпределя за "переводчици" в различни части на руската армия. Стамболов заявил (Вазов уточнява "обиден", а той хич не му е фен), че не ще служба и Черкаски отговорил, че тогава ще бъде "под надзор", каквото и да означава.