Отиди на страница:
Бате Джимо,усетих аромата на кафето!Хвала!  |
| Майсторе https://www.youtube.com/watch?v=bYyK922PsUw Claude Debussy, Prélude à l'Après-midi d'un faune |
госпожа Йовкова продължи да идва на приказки и на кафе. Един следобед се заседя, тръгна си по здрач, последвахме я баща ми и аз, да я преведем през "Цариградското" (подлези още нямаше), връхлетя един шевролет и я уби. На задната табелка на шевролета вместо номер имаше наразгадаеми арабски заврънтулки. Дали е вярно ... ? |
| . Там вместо мангал имаше котлон с открит реотан, на него тавичка с пясък и Катеринка знаеше какво кафе, робуста или арабика, с колко леблебия да сложи в джезвенцето на всеки: на художника Дачев тънко, сладко, преварено, на учителя Медникаров гъсто, тежко, каймаклия, на Йордан Йовков синджирлия (с огърличка от мехурчета във филджанчето), на баща ми с бучка небетшекер (другояче кристализирала захар), да си я държи под езика и да си сърба кафето неподсладено. Думата еспресо не я бяхме чували. . Един президент на САЩ възвести нов световен ред години след времето, когато сипвахме суровото кафе в опушеното ламаринено цилиндърче с дълга дръжка, което Йовков наричаше "долап" и много-много бавно въртеше над жарта, но не в пернишката печка, а в кахлената камина. После - опеченото кафе в по-тясното месингово цилиндърче - мелничката, на която й въртиш ръкохватката, докато ти излязат пришки на детските пръстчета, но се инатиш и не отстъпваш мелничката на големите. Кафето възвираше в бакърените джезвета, калайдисани от циганите калайджии, и Йовков казваше, че кафето става "каймаклия", ако му се добави мляна леблебия; "тънко-преварено", ако трижди кипне и се свали от огъня; "синджирлия" - ако е само с огърлица от мехурчета; хеллия - с щипка от бледозеления прашец хел от Арабия; небет-шекерлия, ако сипеш в джезвето кафе, студена вода и вместо захар небет-шекер, който също е захар, но другояче кристализирала. Захарта - заедно със смляното кафе и студената вода, а не после да подслаждаш. Но когато го питаха какво да е кафето, Йовков казваше "Все едно". . Защо "Все едно" : Знаете ли каква е разликата между хубаво кафе и много хубаво кафе ? Ако не знаете, да ви кажа - в мохабета. . |
„Елате, бабините момченца! Ще ви бучне баба по едно екшени кюфтеце, да не ви падат пишките„  А на сегашните момченца, от кюфтенцата, и цици им растат, и пишките им не стават. Къде ти да падат! |
Знаете ли каква е разликата между хубаво кафе и много хубаво кафе ? Ако не знаете, да ви кажа - в мохабета. Преди мнооого години, на Слънчев бряг, един арменец ми зададе същия въпрос. Отговорих ме, че не знам. Човека ми каза, че разликата между хубаво и много хубаво кафе е в количеството на кафето в джезвето. След това ми направи едно джезве на пясък и наистина беше чудесно. |
| . duzov 13 Мар 2018 21:10 . А ето какво е казал Уилям Сароян в "Тигърът на Трейси" : . Отначало Ото Сейфанг смяташе, че ще стори нещо изненадващо, нещо, което е виждал някога на сцената. Нещо неочаквано за Валора например, а може би дори и за Трейси. Но след малко реши, че не е на никаква театрална сцена, а във фирмата си за внос на кафе, която е място за бизнес, а не за изкуство. Беше повярвал, че би назначил четвърти дегустатор, при това самия Трейси, защото Трейси бе намерил достатъчно смелост да дойде при Валора и да му каже истината: че той, Трейси, разбира от хубаво кафе, когато той, Трейси, го опитва и като връх на всичко да оповести, че той, Трейси, има идеи в главата си. За рекламирането, например. (Каква шега е изкуството, ако смяташ, че всичко става ей така, помисли си Ото Сейфанг. В изкуството се очаква да дадеш на момчето онова, което иска, и да направиш нещо от него, само защото е дошло от Калифорния с остроумни отговори на някакви идиотски въпроси. Но какво всъщност беше това момче? Разбираше ли нещо от кафе? Да не би да живее и диша само с кафе? Не. Просто един находчив всезнайко.) . . Кръстан Дянков за Сароян : Тази „отломка“ на арменския народ с бухналите мустаци като че иска всекиму да внуши: ти си добър и никой не може да ти отнеме времето, което ти е съдено да прекараш на този свят, времето на твоя живот, ти си щастлив и никой няма право да ти попречи на щастието да бъдеш най-добрият пиколо, ти си по душа поет, нищо, че ръсиш потта си, разнасяйки чували на гръб, ти си храбрец като онзи дързък младеж на летящия трапец от цирка на въодушевените сополанковци. Ти си това и онова, ти си всичко, само едно не си — човешка отрепка не си, защото макар и да живееш на две мили от Сан Франциско и понякога да нямаш и цент, ти не си роб на тази страна, която не мисли за тебе, а само за себе си. Ти си по-голям от големите, нищо, че те никога няма да те направят дегустатор на кафе! . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gringo |
| Срам ме е да попитам, ама ако не попитам, ще съжалявам. Какви са тези екшени кюфтенца, знае ли някой? |
екшени кюфтенца За тия не знам, но имаше екшили (т. е. кисели) кюфтенца от говеждо, ориз и яйца, с подправки и лимонов сок, варят се... И майка ни правеше от тях (и тя е родена край Попа, но срещу Нотариата, арменка обаче не бе, а влахиня). |
| Джимо, кооперацията срещу паметника е първата построена чрез "Собствен дом" - предшественик на Инвестиционната банка. Нещо като взаимоспомагателна каса за строеж на жилища. Снимката на кооперацията беше рекламата на фонда, а на фасадата откъм Графа пишеше "Собствен дом". След войната е възстановиха. И сега я има. |