Отиди на страница:
 |
| Много хубава история, опусът много ми хареса - както винаги, но може би с една идея повече. Честността е достойнство на силните характери, на хора отрасли с морал, етика, родолюбие, възпитание. Може и да са най-обикновени хора, може и големци, но тези качества са универсални и са на все-обозрение и достъпност. Отворен въпрос обаче е кои, как и колко ще си вземат за изпът през живота си! |
Беглеж е село, избягало от турски зверства, чувствата му към поробителя са отдавна установени - замръкването на турчин в Беглеж е било извънредно смъртоносно през столетията. Но в своята история е запазил за Осман паша образ симпатичен и великодушен, разумен, благороден и справедлив. Извън стереотипите в обрисуването на поробителя. Преданието, а сетне и летописецът са се отнесли с отговорност към историята на селото, както и към приноса си към българската история въобще. Интересно, че преди известно време един форумец, Firmin беше дружно охулен именно заради основаната на фактите своя оценка за Осман паша. |
| === | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
| бих добавил, че Осман паша по произход е кримски татарин, в турския генерален щаб и във войските са го наричали още "кара булгар", каквито са били повечето кримски татари, потомци на българите от Кубратова и Бат Боянова Велика Булгария.. |
Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва! Трябва да го приемем и запомним. |
| Дедо ми (Бог да го прОсти), говореше: "Чедо, турчин да ти е ортак! Хора на честта!" По темата: ... Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва! |
| Може би е добре да се рисуват успоредни животописи за да се придаде по-голяма достоверност и обективност. Да речем освен с така изказаната почит към Осман паша, да се обрисува и Сюлейман паша. С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500, най-големият български град) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава. Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. |
| Г-н Донков, Като сте на тема Руско-турската война, помолете Иво Хаджимишев да Ви покаже фотографиите на Иванов и Душек, които преди 10 години събра в изложба. И да Ви разкаже за онези, които не влязоха в изложбата. Там е например снимката на казаци, единият от които е метнал малко дете на коня. Беше много известна като литография в България преди десетилетия като "казак спасява българско дете". Във руския военен архив описанието е, че спасеното дете е турче, изоставено при изселването на родителите. И една неизвестна до тогава за мен - руски войници с пушки охраняват арестувани български селяни - мародери, хванати да разграбват изоставено турско село. Иво смяташе, че патриотичния възторг около 130 годишнината тогава не е подходяща атмосфера за показването на тези, кайто и др. подобни. Сега стана 140-тата годишнина, патриотизмът изби до върховете на правителството и все не е подходящо. Може би днешната Ви колонка е стъпка в посока "снимка под вратата"? Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост. Приказката не казва кога водата отново става чиста и прозрачна. И показва всичко по дъното. И може да се пие. |
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост. Така и трябва да бъде. Така се гради национално съзнание, така се обединява нацията. |
| За калин Донков- ! Да ни е жив и здрав и още дълго време да ни радва! Но като че ли, още повече се зарадвах от появата на Йори!!! Добре си дошел отново! И ти от здраве да не се оттървеш! Дано и другите "стари" форумци се появят отново! Ехх, какъв форум бе преди години! |
| "Ще добавя, че селото е бежанско, спасило се е в Северна България от потурчванията в Източните Родопи през ХVI в." В духа на статията, съветвам автора да направи справка и да установи без особени затруднения, че такива "потурчванията в Източните Родопи през ХVI в." са ставали без насилие. |
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост. Удобно , нали ? Колкото повече се отдалечаваш от събитието , което не си изпитал на гърба си - толкова по-розово става , та чак златисто ! Не е поробване , а е присъствие ; не е клане а инцидент ; не е Освобождение , а окупация ; не е предателство , а сътрудничество ; не е фалшификация на историята , а "нов прочит" ! Те евреите затова са се запазили като народ и религия , защото 2000 години празнуват освобождението си от робство в Египет на Песах(Пасха), ВСЯКА ГОДИНА , по един и същи начин - за да не забравят и да не им се вижда робството розово , та чак златисто ! Всяка година празнуват освобождението си от Асиро-Вавилония на Пурим ! А късопаметни и безпаметни се хвърлят от едно робство към друго ! По-розово и по-златисто !  |
| След Плевенската епопея Осман паша е титулован "Гази". Гази Осман, т.е., който побеждава неверниците. При едно служебно пътуване в Турция, домакините ни поканиха на вечеря в един ресторант на брега на Босфора, доста далеч от хотела, в който бяхме настанени. Когато пристигнахме видях, че улицата се казва "Гази Осман". Попитах турците дали избора на ресторант не е някакъв намек, но се оказа, че никой от тях не знаеше кой е Осман паша. |
voivodata 23 Мар 2018 08:28 Мнения: 3,062 От: Bulgaria Скрий: Име,IP А пък от Форума знам , "Сюлейман безумни" , е евреин. Г- н Донков пише много сладкодумно. Аферим!!! Ти ако от Форума черпиш всичките си информации и знания , можеш и да се застреляш в един момент !  Ако всичките Сюлейманчовци бяха евреи - Соломончовци , утре може да се окаже , че не сме били под Османско , а под Юдейско робство - не че няма такива напъни ! Ама тя простотията ходи по хората , а шапа по говедата ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чок觧 |