Отиди на страница:
| Пак ще има революции. |
Състоянието на свръхбогатите хора продължава да расте и при подем на икономиката, и при спад Сиреч, или свръхбогатите нямат нищо общо с късмета, или късметът няма нищо общо с икономиката!? Но едно е сигурно, че италианските изследователи нямат нищо общо с науката, дори и с логиката. Или и те са разчитали на късмета някоя заблудена редакция да ги публикува!? |
През последните десетилетия неравенството в доходите се увеличава в почти всички страни с различни темпове, казват икономистите. И Кашпировски казва различни “истини” от последна истанция, но в науката трябва да се доказва. Иначе ще излезе, че късметът се усмихва на тия с по-високия доход, а не на по-щастливите както твърдят тия пишман учени. Отделно че не е ясно дали “неравенството в доходите” или “преразпределениео на доходите” е причина за разслояване в обществото. Защото едно е да се получи енергийна помощ или обезщетение за безработица и съвсем друго е държавна субсидия или отстъпени данъци за милиарди. |
| Няма нужда от компютърни модели. Има една елелементарна теротетична постановка която обяснява много. Накратко: Имаме петчленен пиратски екипаж. Начело е капитан, който държи и разпределя плячка от 100 златни гулдена. Понеже на кораба има демокрация, екипажът има право да гласува разпределение различно от капитанското с 50% от гласовете, при което капитанът бива обесен на мачтата и следващия по старшинство става капитан. Процесът може да се повтори докато остане един участник. Освен това приемаме че пиратите си нямат никакво доверие и са убедени, че всеки иска да прецака останалите. Въпросът е как трябва да разпредели капитанът парите за да си запази главата (т.е. устойчиво решение на задачата в което всички учстници са доволни). Парадоксалният отговор е че при липса на доверие между участниците устойчивото решение е 98 гулдена за капитана и само 2 за останалите участници. Мързи ме да описвам доказателството, но е така. Излиза, че мнозинството е съгласно на малко или даже нищо, ако може да загуби малкото постигнато до този момент. Съвременните елити са напълно наясно с това активно промива мозъците на масите в тази посока. Средностатистическият жител на 'златния милиард' е всекидневно е облъчван с послания как 'може много по-зле', как може да си загуби работата, жилището, пенсията, достъп до здравеопазване и т.н. докато чичковците с парите системно понижават жизненият му стандарт. За последните 50г трудовият ден си остава същия, даже по-дълъг, за де-факто по ниско заплащане при повишаване на производителнстта с 260% (цитирам по спомени). Всичко си има край обаче. Чакат ни интересни времена. |
Имаме петчленен пиратски екипаж. Начело е капитан, който държи и разпределя плячка от 100 златни гулдена. тц, ултиматум(ultimatum game) е релевантната игра ф случая. Данните от контролни двойки по цял свят показват, че хората(и маймуните, щото играта е играна и от шимпанзета) определено предпочитат да делят по-равно. Ако играта не ти е известна, виш ф уикито. |
| нейсе, темата не е за тва, а че RNG rulz. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| "Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството,че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това,което притежават." - Николо Макиавели |
Богатството е въпрос на късмет Само в държавите с правораздаване. Там късмет = да ти се размине кражбата В България късмет = да докопаш общо благо Кражбата му се разминава по закон, късметът не играе |
| Просто богатите не плащат данъци пропорционално на богатството си.. данъци плащат работещите, щото се плаща на база доход. Това какво означава? Ами, че на работещите им е трудно, дори невъзможно да наваксат разликата, щото това им се явява доход, който се изземва от държавата. Просто частната собственост + наследяването ѝ е нещо което прави богатите все по-богати. А пък държавите се грижат данъците да идват от бедните и работещите, а не от богатите. От друга страна човек получава услуги от държавата на база богатство, а не на доходи. Т.е. държавата е измислила хубавият принцип - един плаща/бедният/, друг получава/богатият/. |
Само в държавите с правораздаване. Там късмет = да ти се размине кражбата фсъщност, стаа дума за ноо по-интересни неща. Твърдението ти не отхвърля неолибералния модел/американската мечта/калвинисткия булшит постулиращ, че който си скъсва трътката от бачкане, ще стане богат, а бедните са некадърни и мързеливи. То имплицира, че моделът е ок, но не дава желания резултат, щото законите били нам кви си. Тва наблюдение на "икономистите" казва друго, а именно, че моделът е пожелателно-магически скам, функциониращ на лотариен принцип и рекламиран както се рекламира лотарията, а именно, печелифшите единици получават гигантска медийна експозиция, под въздействието на която губещите милиарди трескаво търкат талончета. |
"Нашият модел ясно показва, че основният фактор на неравномерното разпределение на богатството не е талантът, а просто късмет", констатират авторите на изследването. За да подкрепят изводите си, те сортират хората по броя щастливи и нещастни събития, случили се в 40-годишния им кариерен път. Оказва се, че най-успешните хора са тези, които са имали най-много щастливи събития, а най-бедните са тези, които са с най-малко късмет. Така, де! Едни играят на какви ли не игри на късмета с години и нищо не печелят, а други само от няколко пъти уцелват джакпота! Това ако не е късмет, здраве му кажи!  Съгласен съм, че късмет има: да попаднеш в правилното време на правилното място. Обаче трябва да се възползваш от възможностите, които животът ти предлага и активно да ги търсиш. Нещастията в живота, на които не може да се повлияе са болести и смърт. |
За последните 50г трудовият ден си остава същия, даже по-дълъг, за де-факто по ниско заплащане при повишаване на производителнстта с 260% (цитирам по спомен Всичко си има край обаче. Чакат ни интересни времена. Трудовият ден е достигнал някакъв оптимум, при 12 часа ти остава време колкото да се наспиш, при повече и за това не стига, заплатите нямат нищо общо с производителността, тя не се е увеличила, щото хората работят повече, а и изобщо, удовлетворението зависи от това, как живее човекът спрямо другите, сума народ са убедени, че са живели по-добре при социализма, само защото имаше по-малко неща за купуване. Та, надай се... |
mick 26 Март 2018 13:31 А пък държавите се грижат данъците да идват от бедните и работещите, а не от богатите. Има некои разлики, все още. Максималната ставка в еврозоната е 54% Не 75%, както докато бяха цивилизовани, но и не са окончателно подивели. Все още са далеч от българското варварство. |
| Въртележката така е направена, че който има, още да му се даде, а който няма, и това да му се вземе. Правилата на въртележката са такива. Някъде из Библията имало текст, че веднъж на 25 ли, на 50 години ли всичко трябва да се занули и да се почне отначало. Даже навремето го имах тоя текст - не е казан, естествено, със същите думи, но това беше смисълът. Затова се занулява - щото въртележката избива маслото от млякото, избива, докато остане само масло и суроватка и процесът трябва да почне отначало. Ама едни еврейски хитреци решили да преработят принципите, да ги обърнат в закони и така да остават само в маслото... |
| И писанието неиздържано и "икономистите" правили халтура... Умните, образовани и работливи (в повечето случаи) не са бедни. Огромната част от "горната" класа са именно такива хора. Свръхбогатите са единици на фона на световното население и там наистина може да става въпрос за късмет, но не че е свръхбогат, а че точно този човек е такъв а друг не е. Друга заблуда е сравняването едно към едно с модели преди век-два. Тогава голямата част от богатството са били материални неща, практически конвертируеми едно в друго - земя, стомана, добитък, жито, петрол... Сега едва ли акциите на Майкрософт и Гугъл ще могат да се заменят за 500 милиарда хляба например. От другастрана, няма и как да се преразпределят. Ако държавата изземе 1 тон жито, на 1000 човека може да раздаде по килограм. Ако изземе Майкрософт и Гугъл, след това ще може да преразпредели хартийка без никаква стойност зад нея. Освен това, данните от последните десетилетия недвусмислено показват, че крайната бедност намалява в световен мащаб и то при увеличаващо се население. Това че свръхбогатите се увеличават (с хартийки които имат стойност сега и в техните ръце) не е същото като да се увеличават бедните. Апропо, размерите на най-големите лични богатства от края на 19 и началото на 20 век като реална стойност са били няколко пъти по-големи от сегашните челници при свръхбогатите. а надниците на работниците - много пъти по-малки. |
wreckage 26 Март 2018 13:36 Къде видя "бачкане" в думите ми? Последното нещо, което бих отнесъл към забогатяването |
Обаче трябва да се възползваш от възможностите, които животът ти предлага и активно да ги търсиш. Ако животът ти е предложил възможността да те направят подходящи родители, да те изпратят да учиш ф подходящи училища, да ти намерят работа на подходящо място и въобще да бъдеш ф контакт с подобни на тебе от люлката до гроба, тогава няма никаква необходимост от активно търсене, квото и да било усилие или знание защо е така. Тва е същото като рекордьорите по дълголетие. Когато журналистката пита некой сточетиресеишесгодишен дедо или баба как така си откарал/а толкова дълго, кво ядеш, кво пиеш, интервюираните дават напълно ирелевантни отговори. Отчасти щото не чуват, но най-вече щото не знаят и не им дреме. |