Отиди на страница:
Критерият за свобода е какво и колко ти струва да бъдеш свободен,тоест да бъдеш ОТГОРЕ. Това очевидно е вашият критерий. Много тъжно. Еми да вземе примера даден от самият Сула,че когато политкоректно се толерира некадърен ученик,за сметка на кадърен,това било свободия,а не свобода. Сула обаче,като типичен утопист не дава рецепта как да направим СВОБОДЕН кадърният ученик?! Тоест,как да ограничим завистта на некадърният ученик,която му дава огромни сили да мачка кадърният?! И възможно ли е въобще да стане това при всички случаи?! Така,ако кадърният ученик не успее да бъде ОТГОРЕ,няма да бъде свободен. |
християнството, което е формирало светогледа на огромно количество хора за нечовешки дълъг период от време и създало света, който сега наричаме цивилизован. Вредите нанесени от християнството са много повече отколкото добрите неща! Християнството няма две хиляди годишна история! Това е лъжа на християнската/ите Църква/и. През последните две хиляди години Европа сумарно е живяла по християнски не повече от два-три века. Например,през 15-16-ти век във Византия християнството на практика е било мъртво. Тогава е имало толкова вярващи християни,колкото днес през 2018год. в България. |
Вредите нанесени от християнството са много повече отколкото добрите неща! Въпреки използвачите на идеологии, които стигат до извращения, като днес, човеколюбивите идеи попиват в общественото съзнание и оформят колективната ни философия, променят светогледа и живота ни. Например,през 15-16-ти век във Византия християнството на практика е било мъртво. От средата на 15 век няма Византия. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: doodle |
човеколюбивите идеи попиват в общественото съзнание и оформят колективната ни философия, променят светогледа и живота ни. Не,не и три пъти не! Идеите,(на християнството например),променят само ВИРТУАЛНИЯТ свят на човека,(разбирай духовният). Реалният свят обаче,си остава същият. Или почти същият. |
От средата на 15 век няма Византия. Правилно,често се обърквам при математическите изчисления на вековете. |
От средата на 15 век няма Византия. За първи път термина Византия е употребен от Йероним Волф-1557г Шарл Дюканж го фърля в ефир през 1648г........по принцип Византия е измишльотина става въпрос за Източната Римска Империя |
Не,не и три пъти не! Идеите,(на християнството например),променят само ВИРТУАЛНИЯТ свят на човека,(разбирай духовният). Реалният свят обаче,си остава същият. Или почти същият. Това е нонсенс. Духовният свят определя материалния, а не обратното. Изобщо да се търси идеята за свобода - или самата свобода- в общество, което изначално се основава на сравнения и съревнования, си е ...под вола теле. |
И какво, да тръгваме, като швейцарските крави, към пропастта ли. Напротив! Човек трябва да се тренира как да ПРАВИ нещата. Духовността е само спътник на човешкият живот. Стоичков е такъв,какъвто е защото може да ПРАВИ футбол,а не защото духовно е "модерен ляв". |
deaf 08 Април 2018 19:45 Еми да вземе примера даден от самият Сула,че когато политкоректно се толерира некадърен ученик,за сметка на кадърен,това било свободия,а не свобода. Специално в това изречение, Сула хвърля камъче към второто частично заключение от "Втория принцип на справедливостта" на Ролс. Най-сладкото е, че 40 години положението е било критикувано от противоположни позиции - наричали са го насилие, призив към експроприация и т.н. Самият Ролс в "Политическият либерализъм" - вторият му капитален труд, издаден през 1993 г., 22 години след "Теория на справедливостта" - прави лекичко отстъпление от безкомпромисните формулировки на принципа и вече говори за "припокриващи се ценности". Сула е първият, навярно в цял свят, който го нарича свободия  Сериозни публикации има Даниел Смилов, например "Изгубеното в превода на либерализма I" http://kultura.bg/web/%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-i/ |
| Рядко чета нещо от край до край, но този път ми се случи. Благодаря на автора за интересното и на достъпен език четиво.  |
Хората са равни единствено пред закона, бил той човешки, естествен или богооткровен Това не е вярно! Хората никога не са равни и то пред никакъв закон, най-вече естествен. Обществото им "изравнява талантиге" като им налага общ закон с цел префотратяване развихрянето на скритите заложби (садизъм, лскомия, егоизъм или проста алчност или завист). Истинското равенство е преди всичко справедливост. Да спънеш талантливия човек, за да дадеш възможност на посредствения да го догони - това е несправедливост, следователно не е никакво равенство. Къде тогава е солидарността? Солидарността е любов между равни, но различни хора. Нерде равенство=справедливост=солидарност=любов! Тъй де, когато не може да се обясни "еквивалентната размяна", идва времето на "политкоректността" - индулгенции, вяра, любов, солидарност. Тая работа с либерализма все повече ми прилича на оная с комунизма. Колкото се "задоволиха нарастващите потребности на нуждаещия се", толкова се реализира световната глупост "свободен пазар" и/или "свободна конкуренция". И продължават либертастите да дуднат, че "свободният пазар" е свободен само когато е ограничен в доларова търговия; когато е подчинен на квотите, на картелни споразумения или направо на тоталитарни санкции ... щото по-добро нямало измислено. И това "Добро" техните ограничени мозъци го възприетат като "демокрация" - една "пазарна демокрация" и една уж по-развита "либерална демокрация". А исторически погледнато, най-големите "цивилизационни постижения" са постигнати чрез "диктатура" (строга йерархия). И днес обществата залагат на нея, когато става дума за сигурност (армия, съд) или знанке (образованке и наука). |
Всичката философия се крие във факта, че човешката поврътливост няма граници. Има граници. Щото не са змии за да се гънат с отрова в устата, а човеци с ръце, за които да се хванат и крака за да тропнат. |
А исторически погледнато, най-големите "цивилизационни постижения" са постигнати чрез "диктатура" (строга йерархия). И днес обществата залагат на нея, когато става дума за сигурност (армия, съд) или знанке (образованке и наука). И най-големите беди са докарани от диктатурите също. И какво следва? Че майсторлъкът на цялата работа е да набараш баланса между свободата и йерархията. Залитнеш ли в едната посока - получаваш диктатура където всички се водят по акъла на един, а той винаги (на 100%) е сигурно че ще греши и тогава всичките отиват в батака. Залитнеш ли в другата - следва разпад и откачалките почват да тормозят мнозинството. Демокрацията помага да се държат нещата горе-доле балансирани. Идеално положения няма. Затова тоя който е най-близо до баланса с помощта на демокрацията е силен и може да налага правилата на играта - дали ще е за търговия, дали ще са санкции или там квото е. Другия, дето се стреми към диктатурата ближе рани, дуе се и кудкудяка за пред поданиците си да си удържи диктатурата, може и някоя беля да направи ама колкото повече мърда, толкова повече му стягат примката и нищо не може да направи. Просто силата е там където е балансираната свобода. |