Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така: Социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика. Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление. Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта. С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника. Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията. Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище

Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа, искахме допълнително пари

Фашизъм било нямало, а - а щпицкомандите, а Гео, а Румянцев, а Хербст, а шшлеповете с удавниците, а "Клаха народа ни, както турчин не го е клал", а отрязаните партизански глави, а ястребинчетата, ммм?

През есента на 1948 година Людмила Славова е отведена в София и е подложена на мъчения от Държавна сигурност, като е варена жива. Умира на 16 октомври 1948 година в болницата Централния софийски затвор.[2]

Лиляна Паница
Лиляна е брутално бита и изнасилвана в Дирекцията на милицията на Лъвов мост. Остава загадка кое поражда тази зверска злоба точно към нея. За жестоките мъчения разказва на семейството писателката Фани Попова Мутафова, набедена за пронацистка, която лежи в една килия с Лили. Ритаха я като футболна топка, по нея нямаше здраво място, разказва Фани. Цели кичури от косата на Лиляна липсват след изтезанията. Въпреки че е най-зверски изтезавана, тя запазва дух и дава кураж на останалите жени в килията, разказва Мутафова.

В окръжно №6 от 20 септември, публикувано на 22 септември 1944 г. в „Работническо дело”, на местните комитети на ОФ се възлага задачата за съставянето на списъци на обречените. В статия, публикувана в партийния орган на БКП в. „Работническо дело” от 25 септември 1944 г., озаглавена „Отмъщение” се призовава: Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със затаен дъх”.

В МВР са формирани специални групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „врагове на народа” представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил впоследствие мрачна слава с дейността си в МВР-ДС, като организатор и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като носител на корупция и ръководител на контрабандни канали и неправомерно изразходване на милиони левове в служба „Културно наследство” към МВнР през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.

„Решително и бързо прочистване...”

Същият ден е издадено Окръжно № 5 на ЦК на БРП (к), с което се указва: „При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива”. Политическият секретар на ЦК Трайчо Костов заявява, че „тя [чистката] беше проведена от нашите изпълнителни тройки”.

На 13 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) докладва на Георги Димитров в Москва: „В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи”.