Патриотизъм и Матриотизъм - Окончателната и Напълно Фсеопхватна Тема по Въпроса
Отиди на страница:
| Треа да сме смели! Bravely bold Sir Robin Rode forth from Camelot. He was not afraid to die, Oh brave Sir Robin. He was not at all afraid To be killed in nasty ways. Brave, brave, brave, brave Sir Robin. He was not in the least bit scared To be mashed into a pulp. Or to have his eyes gouged out, And his elbows broken. To have his kneecaps split And his body burned away, And his limbs all hacked and mangled Brave Sir Robin. His head smashed in And his heart cut out And his liver removed And his bowls unplugged And his nostrils raped And his bottom burnt off And his penis... |
| Let the Turks now carry away their abuses, in the only possible manner, namely, by carrying off themselves. Their Zaptiehs and their Mudirs, their Blmhashis and Yuzbashis, their Kaimakams and their Pashas, one and all, bag and baggage, shall, I hope, clear out from the province that they have desolated and profaned. This thorough riddance, this most blessed deliverance, is the only reparation we can make to those heaps and heaps of dead, the violated purity alike of matron and of maiden and of child; to the civilization which has been affronted and shamed; to the laws of God, or, if you like, of Allah; to the moral sense of mankind at large. There is not a criminal in an European jail, there is not a criminal in the South Sea Islands, whose indignation would not rise and over-boil at the recital of that which has been done, which has too late been examined, but which remains unavenged, which has left behind all the foul and all the fierce passions which produced it and which may again spring up in another murderous harvest from the soil soaked and reeking with blood and in the air tainted with every imaginable deed of crime and shame. That such things should be done once is a damning disgrace to the portion of our race which did them; that the door should be left open to the ever so barely possible repetition would spread that shame over the world. We may ransack the annals of the world, but I know not what research can furnish us with so portentous an example of the fiendish misuse of the powers established by God for the punishment of evil doers and the encouragement of them that do well. No government ever has so sinned, none has proved itself so incorrigible in sin, or which is the same, so impotent in reformation Let me endeavor, very briefly to sketch, in the rudest outline what the Turkish race was and what it is. It is not a question of Mohammedanism simply, but of Mohammedanism compounded with the peculiar character of a race. They are not the mild Mohammedans of India, nor the chivalrous Saladins of Syria, nor the cultured Moors of Spain. They were, upon the whole, from the black day when they first entered Europe, the one great anti-human specimen of humanity. Wherever they went a broad line of blood marked the track behind them, and, as far as their dominion reached, civilization disappeared from view. They represented everywhere government by force as opposed to government by law.—Yet a government by force can not be maintained without the aid of an intellectual element.— Hence there grew up, what has been rare in the history of the world, a kind of tolerance in the midst of cruelty, tyranny and rapine. Much of Christian life was contemptuously left alone and a race of Greeks was attracted to Constantinople which has all along made up, in some degree, the deficiencies of Turkish Islam in the element of mind! Уилям Гладстон Вечна Му памет. Ако го преведа, отивам при Стайнбек  |
| Нали, Патритизъм Матритизъм, баш 5 деня ми беше такова. Хем в една романтична за историята ни страна, хем со булката ми. |
| Ама съм и блейка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vance |
kiro or efiro .... Те бяха общо казано, черният ден, от както за пръв път се появиха в Европа ........ Мой превод...  |
До въстанието в 1876 г. панагюрското население в материално положение стоеше повече от добре. Главният поминък беше скотовъдстворто, търговията с огни, с козиняви чували , шаяци, аби, табаклък и други. Хората бяха доста духовити, доста свободни и неустрашими. На всеки панагюрец, когато щеше да пътува по работата си извън града, беше като обязаност да езди добър натруфен кон и добре въоръжен със салтанатски прибори, така щото, където преминаваха, все бяха отбелязвани като сербез и свободни хора. Тук турското владичество дип не се усещаше и никакви натиски от турците не се допускаха, защото за малко забележено такова се правеха постъпки и протести. ... В тия времена читалището се имаше за нещо безценно. Тук постояно ще видиш големи събирания от граждани да слушат чететенето на вестници и разни книги. Когато някой панагюрец се завърнеше от освободеите държави - Сърбия или Румъния и разказваше за тамошните нрави, за войска, за княз и народа, всеки с възхищение слушаше как ония народи имат свое управление. Всичко това из ден раждаше у панагюреца стрелмение към политическо освободжение. Съгласието между хората беше такова, щото навсякъде публично и без никакво стеснение почна да се приказва и бленува за политическо освобождение. Хвала и чест получаваше оня, който намери и принесе от издаваемите в Сърбия и Румъния бунтовнически вестници, които охотно се четяха от по-интелигентните хора. Спомени на Найден Дринов Натисни тук Найден Стоянов Дринов е български революционер, активен участник в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV-ти революционен окръг. Член на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище по време на въстанието. Брат на Марин Дринов. Биография Заедно с брат си Пейо е съдържател на хан в Панагюрище. Многократно приютява Васил Левски при посещенията му в града. Съосновава местния революционен комитет през 1871. Когато Георги Бенковски пристига с мисията си в града, първо се свързва с Найден Дринов. В подготовката на въстанието е водещ член на революционния комитет и отговаря за бунтовническата кореспонденция и други организационни дейности. След потушаване на въстанието е арестуван, бива многократно тежко измъчван и лежи в затвори в Пазарджик и Пловдив. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена поради идването на чуждестранни наблюдатели. Не е освободен при общата амнистия през лятото на 1876, а едва няколко месеца по-късно. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Памфуций |