Отиди на страница:
Е, ако и там не е бил успял да влезе, щял е да се класира поне в Богословския. По приятелите им ще ги познаете.  |
По приятелите им ще ги познаете. По-кротко. Познавам доста "питомци"на другарката Тончева и повечето са свестни хора (някои бяха, защото си отидоха млади), както и друг път съм писал тук. Имам отлични впечатления, но далеч не от всички. За мен лично проблемът - освен самоизяждащите се родители, учители и директор, основният проблем на тая гимназия винаги е бил, че от една страна в тази гимназия се влиза доста лесно, от друга тя просто не е за всеки. Изисква се особена нагласа и любознателност. Това неминуемо води до наличие на ученици, чието основно достойство е, че са завършили "елитарна гимназия" и толкоз. |
Когато докараха нещата дотам, че училището нямаше сграда (в тази на 12-то училище му даваха цифром и словом 2 /две/ стаи), тя събираше учителите и родителите и ги лъжеше в очите, че всеки момент въпросът ще бъде решен, посочвайки като варианти сгради на действащи училища, които трябваше едва ли не да престанат да съществуват, за да влезе НГДЕК в сградата им. Това е защото 12то (което не можеше да се се диша с НГДЕК) успя да си изиграе картите и да стане средно (впрочем хич не е лошо училище), защото сградата беше на Министерството на Просветата. |
Кхъ-кхъ! Като правнуче на прабаба, чиято къща била една от първите в квартала с вътрешна тоалетна, Би мо мяуката ! Елит отвсякъде  |
Нямаше нито един възпитаник на гимназията, който да не е продължил образованието си във ВУЗ. Във времена, когато във ВУЗ се влиза и с двойки, това никак не е за хвалба. |
Дежурния, НГДЕК отдавна не е най-доброто, а едно от най-добрите училища в България. Факторите за това напоследък са: 1. Драстичното намаляване на часовете по антични езици и култури (наполовина). 2. Отмяната на обучението в групи. 3. Рязката смяна на учителския състав. 4. Учебният план, който не се различава Бог знае колко от останалите училища. 5. Поредицата от скандали, породили огромни вътрешни и външни напрежения. 6. Затънтеното положение на училището. "Най-добро" за училище звучи някак нелепо. Ако критерият е най-известни българи, вероятно ще се конкурират три спортни училища - две в София и едно в Пловдив. Ако е за постижения на млади хора в наука - няколко математически гимназии в различни градове. и прочие... От най-добрите - по критерий резултати от изпити по основните за училището предмети - статистиката е красноречива. А основната причина е напълването на училището с голям дял пиленца на кокошки за които важното е името да е престижно, да е нещо на жълтите павета, да звучи внушително...Как се става пилчарник (и срещу колко на пиленце) наистина може да сподели и човешкият фактор от училището. Както стана дума, това не пречи и сега 20% да получават читаво образование, за разлика от времената когато бяха 80%. С лъскава сграда "в центъра" това няма да се промени и на милиметър. |
За мен лично проблемът - освен самоизяждащите се родители, учители и директор, основният проблем на тая гимназия винаги е бил, че от една страна в тази гимназия се влиза доста лесно, от друга тя просто не е за всеки. Изисква се особена нагласа и любознателност. Не знам откъде ти е хрумнало да говориш за лесни изпити. Това просто не е вярно. От началото на 80-те имаше изпит по литература, който не се различаваше от този за езиковите гимназии, а след време и НГДЕК просто влезе в пула на езиковите гимназии за този изпит. Другият беше (и сега май е) по история и цивилизация. Беше устен пред 5-членна комисия, която не само изслушваше отговорите по изтеглените въпроси, но и разпитваше подробно кандидата за какво ли не по изпитната материя. Последното, което може да се каже, е, че този изпит беше лесен. Да, чрез него можеше да се осигури влизането на някой друг VIP, но това едва ли се отнасяше за повече от 10% от приетите. А и те полагаха сериозни усилия и без поне елементарно ниво не се явяваха, защото освен комисията в изпитната стая седяха поне още 3-4-ма кандидати, изтеглили въпросите и готвещи се да отговарят. Просто единият изпит беше различен. И това не улесняваше, а напротив, затрудняваше кандидатите, защото трябваше да се готвят по специфична материя, която не се отнасяше за другите училища. Що се отнася до нагласите и любознателността. Да, това е вярно. Но за периода, за който говоря (80-те години), най-важното за училището беше огромната интелектуална и творческа свобода, която съществуваше в него. И тази свобода се дължи изцяло на поведението на Гергина Тончева. От изключителна важност беше и всеобщата еуфория, че се възстановява важен дял от средното образование, и усещането, че ще се работи по най-високи стандарти. Това се предаваше от учителите на учениците и действително имаше страхотна симбиоза в учебната работа. Мнозина от учителите и университетските преподаватели бяха ако не обожавани, то дълбоко уважавани. А имаше и обожавани. Защото сред тях имаше забележителни личности. Тази първоначална еуфория, която неминуемо щеше да спадне, трябваше да се смени с изрядна педагогическа, методическа и административна организираност, която така и не настъпи. От една страна, Тончева не знаеше точно как да я направи (а може би положението, при което тя е върховният арбитър за всичко, я устройваше), а от друга, гимназията навлезе в режим на оцеляване и пишенето на учебници, изработването на методики, специализациите, усъвършенстването на програмите, и т.н., бяха последното, за което се мислеше. Още повече, че всички тези неща изискват и немалко средства. Така започна залезът на НГДЕК. Началото му датира още от края на 80-те години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Другият беше (и сега май е) по история и цивилизация. Другият беше по руски език. Поне през 1981-ва. При това беше така направен, че изпитът по руски се падаше в едниствения ден между изпита по български и изпита по математика за езикови училища. Бабата на едно провинциалистче пътека направи до София, та чак до приемната на госпожа Живкова, да разрешат на внучето й еквилибристиката с изпит в Пловдив, изпит в София, и пак изпит в Пловдив в рамките на три дни. С аргумента, че изпитът по български е национален, темите се предават по радиото, всички пишат еднакво (и вероятно се оценяват еднакво), значи може да се зачете за приема за две гимназии. За късмет на внучето, госпожа Тончева беше сладкодумна и обясни на палци как гимназията няма общежитие, значи осмокласничето от провинцията ще се наложи да се засели я при роднини, я да си наеме квартира, пък и все пак виждате кои са родителите и какъв е стандартът на учениците, до какво имат достъп, що ви требе на баир лозе. Права беше, за това дума да няма, и тъй като аз бях това провинциалистче, до ден днешен съм й благодарна. |
| В НГДЕК до края на 80-те се влизаше трудно. И на учениците им се набиваше в главите, че са направили нещо невероятно, че са избраните, че са нещо повече от другите деца... По тая причина за много питомци (както им викаше Гергина) това си остана и най-голямото им постижение.  Между другото тая ранна специализация си струва, ако ще се занимава съответното лице с история или археология. Става и за право и родеещи се специалности, както и класически филологии  |
Права беше, за това дума да няма, и тъй като аз бях това провинциалистче, до ден днешен съм й благодарна. Господи, помилуй!  |
Между другото тая ранна специализация си струва, ако ще се занимава съответното лице с история или археология. Става и за право и родеещи се специалности, както и класически филологии Спектърът на това, с което се занимават "питомците", е максимално широк. Изобщо не става дума само за история и археология. Изобщо. |
| Мхм, процентно няма много със специалност математика, физика или химия. Обаче тва класическа филология, история, политология, право и журналистика - колкото щеш. А с какво ще се занимава политолога след това е нещо съвсем различно.  |
Не ждали? Разбирам настървението. Наблюдавал съм го много пъти. Но със сигурност Тончева едва ли ти е виновна, че са те лашкали из Филибето. |
Мхм, процентно няма много със специалност математика, физика или химия. Не би и трябвало да се очаква да има. Все пак училището е с изявена хуманитерна насоченост. Но, доколкото знам, все пак има и хора с тези специалности. Но има страшно много журналисти, прависти (адвокати, съдии), актьори и режисьори, пиари, бизнесмени, икономисти (познавам човек, работещ в PwC България), дори политици...  Корнелия Нинова и Божидар Лукарски само какво струват! Да не говорим за Росен Карадимов или Атанас Семов... |
Разбирам настървението. Наблюдавал съм го много пъти. Но със сигурност Тончева едва ли ти е виновна, че са те лашкали из Филибето. Забележително разминаване с идеята ми! Тончева не само че не ми е виновна, ами аз съм й много благодарна за ясното обозначаване на позициите, което позволи да се направи правилен избор. Идеята да прекарам няколко години в мразовита таванска стаичка в София, с месечен бюджет за всичко по-малък от цената на блузката на съседката по чин, гарнирано с автостопаджийство ако ми домъчнее за родата беше ясно обозначена - и напълно реалистична. Гергина Тончева не искаше да ме разкара, тя просто искаше да съм наясно с това какво представляват опциите. Може да е било съжаление, пристъп на нетипична откровеност или нещо трето - но аз съм й благодарна. А Филибето - у дома и стените ( и на панса) помагат, и сутрешната разходка от няколко километра и жп мост в средата държат човек във форма, па ставаш кирковче, а не питомец!  Дето се вика, кирковец в сянка не стои, кирковец сянка прави! Доживотна закалка, дето казваше Любо Шефа, това тук е като спестовна касичка, сега слагате, а после цял живот имате да вадите! Жал ми е, че не е жив, да гледа колко е бил прав. Впрочем, на 2 юни на Античния в Пловдив ще се събере една групичка да отпразнува 60 години на гимназията.  |