
| Че селджуките са братята хазари с които Кубрат не се разбрал за власта та кат сепаратист създал Велика България, а после, като волжските българи приели първо юдаизма, после исляма? Че туй направо оправдава претенции за половината Стар свят бе, Плътеник? |
| Верно, какви са тия дреболии - България на три морета! Ето, монголските братчеди и писмеността веке са усвоили, значи от монголските степи до аризонските степи - всичко е наше! Е, те тогаз ще могат кирето, Сгугню и Стайнбек да си разиграят коня (на Пржевалски, да речем, или ахалтекинец някой) и да преименуват, преименуват, преименуват - имената няма да им стигнат. Как беше старото име на Еверест, казвате? |
Сам дето ората ходят в Пловдив вкл. заради Филипопол и Филибе ... А в Несебър ходят изключително и само заради Месемврия Тва за кво ходят хората в Несебър (който се казва, забележи, Несебър, а не Месемврия) кво общо има с промяната на имената? Нещо концентрация ли губиш или се опитваш да разводняваш? И от теб научавам, че Филип бил основал града, пък тва преди града на Филип не било град, ма било само селище. Как разграничаваш двете неща или по-правилно как са си мислиш, че са ги разграничавали тогава? Примерите със Солун и Димотика не са твърде относими, защото тези градове имат названия и на български, освен настоящите им названия на гръцки. Имаме историческа връзка с тях. Затова им викаме не с новите им имена, а със старите (за нас) имена. Но, забележи, че хората ходят в Истанбул, а не в Константинопол. И в Измит, а не в Никомедия. И в Кония, а не в Иконион. И в Измир, а не в Смирна. И т.н. Стопляш ли - точно обратния пример на твоя с гръцките градове. И що така? Ами да ти кажа - щото за тия градове нямаме български дублиращи имена. И затова им викаме с новите им имена, а не със старите. Разликата мож` ли я усети? |
Впрочем в Смолян като си вземеш такси в Райково, питат "За Устово или за Пашмакли?" ... Бил съм в Смолян, ползвал съм такси, не питат така. Имам и близки от Смолян, не наричат града или някоя негова част така. Пробвай с друго. |
И от теб научавам, че Филип бил основал града, пък тва преди града на Филип не било град, ма било само селище. Как разграничаваш двете неща или по-правилно как са си мислиш, че са ги разграничавали тогава? Филипополис. Името обяснява всичко, ама кой да чете и разчита имена. Плътеника трябва да му се назначи заплата, за ликбеза. |
| Държа на балхарския си произход, а и конете са от седем педи нагоре. Какъв джигит ще съм на пони? И виснал мустак ще пусна и чубра ье оставя, да ми ходят на шашката и други неща до колене. Не да преименувам дерета с местно значение. |
Що тогаз Пловдив, драги Сгугню, а не правилното древно Плъндив? Или Пулпудева? Що така половинчато? А що не Вратца, ами Враца И що не Бъдин, ами Видин. Ми щото и езика се променя, душа. Българският език. |
Имам и близки от Смолян, не наричат града или някоя негова част така. Пробвай с друго. Нали не се заблуждаваш, че си единственият с връзки в Смолян. ![]() |
А що не Вратца, ами Враца И що не Бъдин, ами Видин. Ми щото и езика се променя, душа. Българският език. Не думай! И коя точно промяна в българския език е наложила отпадането на "т" във ВраТцата? Или трансформацията на "б" във "в"? Испанското наследство? П.П. мързи ме да търся по-приличен източник, но засега и уикито ще свърши работа: "Вратцата е пролом (ждрело) на река Лева (десен приток на река Ботуня, от басейна на Огоста) в североизточната част на Врачанска планина (част от Западна Стара планина), в Община Враца.Ждрелото е символ на град Враца и е дало името му. В средновековието е наричан Вратица и в него са запазени останки от средновековната крепост Вратица (10 – 12 век)" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67 |
Да не забравяме, че основателят на добруджанското деспотство е някой си Балък, за благозвучие наричан Балик, и това само поколение след заселването на сума ти селджуки там. Ъхъ, тъй ше е, амчи как. Сигур и имената на братята му Теодор и Добротица и те селджушки ти идат, нъл тъй? И тва на деспот Иванко, и то ще да е селджушко. Даа-а-авай, давай нататък! |
тези градове имат названия и на български, освен настоящите им названия на гръцки. Имаме историческа връзка с тях. Затова им викаме не с новите им имена, а със старите (за нас) имена. Тъй де, тъй ... Има и стотици хиляди, а с оттатък границата и милиони, които имат историческа връзка с Филибе, Карнавад, Айваджик, Правади, Еркеч, Кюпрюкьой, Шумла, Йени пазар, Урум факъ, Карабунар, Къзълаач, Систова ... Та имената са живи, немай грижа. |
Не думай! И коя точно промяна в българския език е наложила отпадането на "т" във ВраТцата? Или трансформацията на "б" във "в"? Ми не знам. Ама промяната е факт. Както е и при Пловдив. И ти дадох тия примери, за да ти обясня що е Пловдив, а не Плъвдин, каквото питаше. Други въпроси имаш ли? |