Вижте речта на евродепутата от ДПС в Европейския парламент!
Отиди на страница:
Не знам дали знаете, но днес е Видовден...  Денят, в който България помогна на османците да бият сърбите на Косово поле.  |
Значи, заставаме ти и аз долу пред стълбата на Каменница и почваме да питаме минувачите как да стигнем до Данов хълм. Ако се намери един на хиляда, ти печелиш! Виж, ако питаш за Венерин хълм, още п-зле ще е, щото богинята не се е погрижила за храма да е известен. Но ако питаш за Сахат тепе - всеки ще вдигне ръка да ти го посочи. Така е днес. След 10 години всеки ще знае кой е 'Данов хълм'. А след 20 години 2/3 от хората ще се чудят що е то 'Сахат тепе'. Промени от този тип искат време. Колцина се сещат днес къде е 'Ел тепе', например ? |
След 10 години всеки ще знае кой е 'Данов хълм'. Това няма да стане. Но има един друг, "дребен" проблем. 99.999999999999999999999999999998% от населението на държавата нема грам идея кой' тоз ми ти Данов. Най-много да стане Дънов хълм.  |
| Що играем на дребно? Да сменим Балкана, Сакар, Мусала, дори България че е тюркско. И да подкараме умрелите. За начало цар Чака, за финал Инджето и Караджата |
Колцина се сещат днес къде е 'Ел тепе', например ? Елтепе и Юмрукчал не са особено удачни примери, защото не са били "ежедневна топонимия". Отдалечени и непознати са били за повечето. Имената на по-личните ни върхове станаха известни на по-голямата част от населението благодарение на явлението "планинарство", така че е нормално тези нови имена да се наложат сравнително бързо и безпроблемно. Нота бене, това се отнася тъкмо до най-посещаваните от тях, десетки други преименувани върхове не оцеляха в новата си премяна. И днес още преваляме Демир Капия, прекосявайки Рила от Самоков към Семково. |
| След възродителния един общински съвет пак тъй бе подкарал. Смениха дори Балтията, че било османско. Дълго познат им обяснявал че балтия е един езиков реликт-една от двайсетината пра-български думи. Добре че шеф на окръжния се случил не АОНСУ, а историк, та спрял настървената самодейност на дебилите. |
Елтепе и Юмрукчал не са особено удачни примери, защото не са били "ежедневна топонимия". Отдалечени и непознати са били за повечето. Увърташ. За мен, например, Сахат тепе също не е ежедневна топонимия. Отдалечено и непознато. Трябваше да питам гугъл, за да разбера къде се намира. Бабите и дядовците ни са преживели масовта смяна на имената след 44-а и какво ? Привикнали са. Ние пък привикнахме към върнатите 'стари' имена. А по-младите знаят само тях. Кой 30-на годишен се сеща къде е булевард 'Карл Маркс' във Варна ? |
| Не увъртам, а ти обяснявам като как стоят нещата. за мен, например, Сахат тепе също не е ежедневна топонимия Но за стотици хиляди е. А колкото ти е на тебе Сахат тепе ежедневен, толкова и Данов хълм. |
| И хайдути на Ботев да редактираме патреотарски коректно. Я надуй , Стайнбек, кавала и почвай да заменяш |
Я надуй , Стайнбек Ако го чуят наш Стайнбек какви ги плещи, бат Жилязку и бат Теню от Вълчи извор, по-известен като Куртбунар, ще рекат на чист български език: Еййй, мойто мумче, ма гулям будаллък каза, да знайш. Машалла |
за мен, например, Сахат тепе също не е ежедневна топонимия Но за стотици хиляди е. Писах вече - след 10-20 години няма да е. Трябва само да се започне. Толкоз. |
| Можете ли да отличите, уважаеми котьо, тюркоарабски топоними от преди османците у нас, някои останали от прабългари, други от гагаузи-тия пък са интегрална част от нацията за които свидетелстват гагаузко-гаджалските топоними в Делиормана, Варненско, Търговище, Разхрад и Добрич, и се готвите да изтриете следата, на която се крепи и претенцията че болшинството в региона не са потомци на анадолски колонисти, поради конюктурна простотия, както и вероятно печенежко или друго степно влияние? Да не говорим за претенцията Казанлък-Малкия Казан което отпраща към общо минало с Кубер, колкото и съмнителна дае. |
Кой 30-на годишен се сеща къде е булевард 'Карл Маркс' във Варна ? Но пък "Семинарията" в София се оказа жилав топоним през всичките години, когато тя беше пионерски дворец. |
Можете ли да отличите, уважаеми котьо, тюркоарабски топоними от преди османците у нас, някои останали от прабългари, други от гагаузи-тия пък са интегрална част от нацията за които свидетелстват гагаузко-гаджалските топоними в Делиормана, Варненско, Търговище, Разхрад и Добрич, и се готвите да изтриете следата, на която се крепи и претенцията че болшинството в региона не са потомци на анадолски колонисти, поради конюктурна простотия, както и вероятно печенежко или друго степно влияние? Мога. |