
Но пък "Семинарията" в София се оказа жилав топоним през всичките години, когато тя беше пионерски дворец. Не е верно. Ако не се беше обърнала палачинката през 89-а, сега почти никой нямаше да нзае къде е било това нещо 'семинария'. Турцизмите са част от богатството на българския език. Османотурската топонимия е част от историята на земите ни. Историята не е собственост на днешните българи. Българската история е животът на поколенията преди нас, ние трябва да я продължим без да я изнасилваме. Мисленето на* Памфуций, Плътеник, 67, Кайзер Созе умива лицето на родолюбието. И да, лице и сурат не е едно и също ____________________ * извинявам се, знам колко може да додяват комплиментите |
| Simplicissima, "турцизми", "Османотурската топонимия", "история"... е на това му се вика буламач (смесица) от теми. Би трябвало да се средоточите на темата - смяната на названията на местности. Но все пак с по една дума на Вашите "подтемички": - Турцизмите - да, те могат да се изпозват за осочняване, но главно на разговорната реч. Никой все още не им е размахал ятаган над главата (на турцизмиете де). Така че Вашето тръшкане е на хавая.- "Османотурската топонимия е част от историята на земите ни." Огромна манипулация. Историята на земите ни е друга - кой ги е владял и кой ни е клал.- "Историята не е собственост на днешните българи." -- ха, ха. А на кои българи е - на утрешните или на вчерашните. Или може би все още е собственост на турците. Историята не е на поколенията преди нас. За тях тя е била действителността, а за нас вече е история. И бас държа че дедите ни биха въздъхнали от облекчение като раберат че турските имена най-после са изтрити от нашата действителност (тяхното бъдеще) и са отправени в историята, там където им е мястото.Сега за названията на местности (топонимите). Те изразяват кой е владетеля на тези места. Те израяват господство. По топонимите ще разбереш кой е собственик на земите, местностите. Вие предлагате от някаква си Ваша неясна романтичност да продължаваме да признаваме турското господство над нашите земи. Тук историята няма място, защото става въпрос за сегашното време - кой е владетеля на тези места сега. Палачинките трябва да се обръщат Но обръщането трябва да е докрай а не половинчато. Започното е след 1978 да се обръщат имената на месности, селища, реки и т.н. защото се е обърнал собственикът им. Този процес трябва да бъде завършен докрай. Трябва да се изчистят всички турски названия на местности, за да не даваме основание за териториални претенции. И тук няма никакво място за сантименталности или поетичност. Земята трябва да се пази. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| Трябва да си доста смотан и неуверен в господарлъка си, за да го демонстрираш с насилствена промяна на топонимия, пренаписвайки по комичен начин историята на земята си и де факто повеждайки война със самата нея. Потомак, Мисури, Мисисипи, Ниагара, Сан Диего, Сан Франциско и Лас Вегас едва ли накърняват нечие "господарско самочувствие". Впрочем съхранените в Мала Азия предосмански топоними са в огромни количества, това се отнася и до Сирия, Йордания, Палестина. Друг е въпросът дали един патрьот ще ги разпознае. Дори столицата на днешна Турция носи античното си име. Анкира се е казвала. ![]() |
И бас държа че дедите ни биха... "Голям залък лапни, голяма дума не казвай" е вашата тирада, плямпало. Тъкмо този начин на... мислене (говорене всъщност, звукопроизвеждане) е в основата на едно 50% от бедите ни. Късичка е модерната ни история, това е вероятно причината. Но пък предмодерната ни е длъжка. Добре е да бъде тя осмислювана внимателно, с вникване и с почтителност към душевност и бит. Преименуването, когато е безогледно и неинформирано, е добре да бъде пресечено в зародиш. Таквизи практики са като Монсанто и ГМО. Земята е по-добре да си е чиста и природна. |
| Плътеник и Simplicissima сегашните турски имена преди 500 години са били български. Самите турски поробители опровергават вашите дълбоки чувства като са направили първата промяна — смяна на българските названия с турски. Сега просто е възстановяване на истината. Тюхкайте се защо тези поробители навремето не са запазили българските названия, защо са проявили всички грехове срещу които сега въставате. |
сегашните турски имена преди 500 години са били български. Това не е вярно. Не случайно ви обяснявам, че неграмотността и непознаването на историята е най-голямата трагедия на модерния български патрьот. Турски топоними има там, където са живели турци. Не просто няколко, а в ролята си на доминиращо или дори изключително мнозинство. Турска топонимия в доминираните от българи региони няма да срещнете. Дори само този простичък факт показва колко е дебилна тезата за "насилственото прекръстване на заварената топонимия от османците". Отделно от това средновековната топонимия на днешните български земи далеч не е само "българска". Така или иначе нямаме запазени почти никакви данни за микротопонимията (т. е. местности), но онова, което знаем за макротопонимията, е доста показателно. Впрочем какви са "османските" имена на Търново, Никопол, Проватон (упс, що ли не е Овеч), Ловеч, Варна, Шумен и т. н.? ![]() |
"Историята не е собственост на днешните българи." -- ха, ха. А на кои българи е - на утрешните или на вчерашните. Или може би все още е собственост на турците. Историята не е на поколенията преди нас. За тях тя е била действителността, а за нас вече е история. И бас държа че дедите ни биха въздъхнали от облекчение като раберат че турските имена най-после са изтрити от нашата действителност (тяхното бъдеще) и са отправени в историята, там където им е мястото. Сега за названията на местности (топонимите). Те изразяват кой е владетеля на тези места. Те израяват господство. По топонимите ще разбереш кой е собственик на земите, местностите. Вие предлагате от някаква си Ваша неясна романтичност да продължаваме да признаваме турското господство над нашите земи. Историята, разбира се, не може да бъде собственост. Що се отнася до топоними и хидроними , тези наименования са обикновено консервативни и са свързани не със собственост, владеене и господство , а с език и култура на населението. Затова най-често тези имена се запазват с хилядолетия, като просто променят звучението си според новото население, както славяните направили с Места и Струма. Същото е и с градовете - напр. Средец, Пловдив и Солун. османлиите също не ги прекръщават, а наименованията на тези градове и на десетки други просто се променят според турското произношение подобно на дадените вече примери с Истанбул, Анкира, Едирне/Одрин, Измир/Смирна, Трабзон/Трапезунд и прочее и прочее. Разбира се, имало е практиката и владетели - най-често в името на лична власт и престиж да променят имена на градове, обикновено след завладяването - както Цимисхи прави с Преслав, или както направиха деветнайсетомайци, а след това и комунягите - Сталин, Коларовград, Благоевград, Михайловград, СтанкеДимитров и прочее. Гърците направиха подобен ход в Тракия и особено в Македония, за да заличат всякакви следи от българско население |
| Непосредствено след Освобождението започва и "възродителен процес" при гагаузите.Тюркоезично малцинство , остатък от куманите-според Шкорпил, Иреек и Манов,Естествен процес на интеграция.Подобно се случва и сред помаците.Естествен процес на реинтеграция и формиране на нова политическа нация,Правителството на Радославов спира започнатото за да спечели турската подкрепа за нагласените си избори,Сопаджийска история ,Въпреки това "Възраждане" продължава да действа до 1944 , когато е обявена за "фашистка и националистическа",Едновременно с реколонизацията на Добруджа, примерно, както и след изселванията(до 1947 има пет, след това още три) върви естествен процес на подмяна на някои топоними по естествен път, както и няколко кампании-като на деветнайсетомайци и ОФ, По време на соца има именна система с български окончания- Моллов, Мустафов, Мехмедов, Интеграцият продължава, макар и не съвсем гладко,След 560а се изоставя идеята за многонационална държава окончателно*историята с мизийци, тракийци и добруджанци) както и турските училища са закрити 68-а , макар и да остава турско читалище и театър,По това време е и първият опит за въоръжен бунт инспириран от Турция (която винаги е ограничавала изселванията на 220-240 хиляди с оглед да прибере квалифицираните, но да поддържа значително "турско " малцинство като средство за натиск,Въпреки това процесът на интеграция продължава,Особено в градовете,Смесените бракове остават изключения , но пък младите използват български псевдоними като се представят, 1981 Живков посещава Турция,Тъкмо военните са спретнали преврат,една от секретните точки от преговорите е ние да се откажем от претенции за територии, Турция спира изселванията и се отказва от намеса през "турското" малцинство, 1984-1985 започва "възродителният процес" Първоначално сред помаците (в градовете отдавна са побългарили поне първото си име, но в селата не) след което продължава из цялата страна,Което слага край на всякакви интеграционни процеси и води до ново капсулиране,Влючително и до бунтове,Това е голямата екскурзия от 1989- поставила началото на краха на Живков,След свалянето на Живков първият митинг на опозиция, организирана, е на ДПС от 27 декември,Из цялата страна,С искане за връщане на имената,Стига се до там в регреса , че ов и ев вече се изоставя и се използва турско арабска именна система,Молла, Мустафа, Карадайъ, Връщаме се към етнофилетизма в политиката и се отказваме да изграждаме интегрирана, гражданска и модерна нация,Процес активно провокиран от паричния фронт- скачен съд с ДПС, Последните напъни на разни общинари са част от този деструктивен , антинационален процес на парцелиране и демонтиране на България,Широко подкрепян от протофашистки илитерати , въобразили си че са патриотично настроени |
Последните напъни на разни общинари са част от този деструктивен , антинационален процес на парцелиране и демонтиране на България,Широко подкрепян от протофашистки илитерати , въобразили си че са патриотично настроени Туй требе да се ламинира. ![]() |
| За Пловдив си спомням, че по едно време, като тръгнеш по "Парикян щрасе" ще стигнеш до "Дражевата дупка"! |
а с език и култура на населението. а населението и езика му и културата му с какво са свързани - не е ли с господство. Но дори и без господство, дори само да се опрем на нанаселенито и езика му и културата му... то тогава пак няма проблеми. Сега в българия населението е българско, езикът е български и културата е българска. Що щат тука някаква си турски названия. |
| Кайзер Созе 16 Юни 2018 11:40 Да, има множество вълни на възродителни процеси. Съответно и множество последвали ги спирания по политически причини. И сега се правят опити да се политизира спирането. Процесът на възстановяване на българщината е естествен, както Вие забелявате. Политизирането на спирането ще е само временно. Процесът е нименуемем защто е естествен. |
Сега в българия населението е българско, езикът е български и културата е българска. Що щат тука някаква си турски названия. С други думи всичко, което е причинено на българите и българското извън днешните български граници е напълно в реда на нещата, така ли? Щото нали, такованка, днес господстващите там са в пълното си право да изличават минало и съвремие на владените от тях земи както им е угодно, така ли? Де гиди патрьоти ... Че вие сте си живи македонисти, сърбомани, мегали грецисти и младотурци ... Като бобчета в шушулка ... |
Не е верно. Ако не се беше обърнала палачинката през 89-а, сега почти никой нямаше да нзае къде е било това нещо 'семинария'. Много обичам, когато някой дава аргументи в условно наклонение "ако". Факт е, че близо 40 години, т.е. близо поколение и половина, названието "семинарията" си остана в употреба, въпреки че самата семинария беше премахната оттам. Същото беше с "Кръста", което започна да изчезва, когото се появи ландмарк, който да замести вече изчезналия , а именно "японския хотел", който хората почнаха да използват като наименование за мястото. Както 67 отбеляза, няма нищо от Данов, което да материализира паметта и да свърже Сахат тепе с Данов хълм в съзнанието на хората в Пловдив, така както го прави часовниковата кула. Затова налагането на това име ще е трудно и проблематично. По аналогия, другият хълм, освен като Бунарджика, е познат на хората и като "Альошата" по внушителния паметник, но официалното име "Хълм на освободителите" никой не използва вече в продължение на поколения. |
| +++ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
| Ако някой има желание да се ограмотява, може да вземе устава на основания в 1083 г. Бачковски манастир. http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_039.html Този тип документи, както и последващите дарствени грамоти на манастири, са едни от най-добрите източници за изучаването на средновековната топонимия, тъй като в тях се изброяват (имена на) села и местности, които иначе (почти) не намират място в "големия разказ", в историите и хрониките. Spoiler alert! С оглед на тукашната дискусия документът ни учи на три много важни неща: 1) Топонимията на района около Стенимахос и Бачковския манастир не е "чиста", а смесена - има както множество славянски (български?)* имена, така и значително количество гръцки такива. Има и едни особени имена, завършващи на -οβα (вкл. и самото Βάτζοκοβα 2) Независимо, че тези уж (sic!) български до 971 г. земи са под "византийско робство" , злата империя не е направила и грам опит да удостоверява господството си, заличавайки имена като Бачково, Добростан, Воден, Лалково и т. н.3) Топонимите в района около Стенимахос и Бачково продължават да носят същите имена и до днес, близо хиляда години по-късно, като изключим селища, които вече не съществуват, както и онези, които са прекръстени в най-ново време (Стенимахос - Асеновград, както и други селища с до неотдавна гръцки имена). Види се, и злата Османска империя не е направила опит да удостоверява "господарлъка си", изличавайки заварената топонимия. Тъпотиите по чистенето на имената на селища, местности и хора са продукт на епохата на дебилния нацьонализъм и патрьотизъм в последните около 150 години, заразил огромни части от планетата. ____________________________ *Не бих нарекъл славянската топонимия тук непременно "българска", тъй като знаем, че значителни части от византийската империя (в това число и Тракия) се "славянизират" и без българско участие, а славянски микро- и макротопоними се срещат в обилни количества и на места, които българската държава е гледала само на пощенски картички (крещящ пример Пелопонес). Българската власт върху земите около Стенимахос и изобщо Пловдивско през ранното средновековие е твърде проблематична, твърде краткосрочна, да не кажем направо имагинерна, така щото приемането на славяноговорящото население в района за априори "българско" е, меко казано, трудна работа. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Плътеник |
| Туй, дето е нарочено за Плиска не е много сигурно. Абоба може и да няма връзка. Не е като да е открита табела с името. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |