Отиди на страница:
УП, па как е тръгнало чикистите ще ни станат сателит.  Колеги ШАМПИОНИ, моля по-внимателно с бъзиците, щото такова, видите ли полвината катаджийски отбор е от наши момчета. |
| Брей много се активизира академията през последните дни. Сърце аонсувско не трае и веднага си припомни старата максима - появят ли се проблеми, да се отклонява вниманието. Какво ли толкова ги уплаши: Дали, че германските третодивизионни отбори не са така любезни като българските първодивизионни? Едва ли, те вц Германия са свикнали да отнасят поне по 4 гола, така че това вчера си е направо успех. Дали, че новите попълнения още не са се включили в подготовката? И това няма да е - та нали Пражки затова ги заведе на санаторюм в Германия - да си излекуват мазолите. Дали, че отличника отложи лагера, за да прибере някоя комисионка от кукловода за сметка на Велинов? Хм, че това си е обичайна панчаревска практика. Май ще са някои предчувствия за новия сезон. _ Люк, то е ясно, че администраторите тук не си вършат работата, но следващия път, когато решихс да си пишеш някъде цинизмите се замисли дали ще ти е приятно да ги види дъщеря ти, майка ти, жена ти или приятелкатата ти. Редактирано от - Back to the future на 10/7/2003 г/ 08:55:53 |
| Може ли някой да ми припомни с колко бихте по време на зимната подготовка "евроколоса "Партизан, че ми се губи резултата нещо...За това че се потяхте срещу моряци и скиори си е верно. Най- после един от вас да си признае. |
| Бай Илия, По отношение на тях психологическата наука има много работа. Има много материал, от който могат да произлязат много дисертации. Понеже те не знаят и няма откъде другаде да разберат, от Академията ще им сложим още един акцент. Големият въпрос е дали осъзнават тази тенденция - с голяма охота и без никакъв критицизъм и желание да пробват, да прибират всичко изпаднало по нашия път ? Мисля, че не съвсем. Всичко иде от онова високо място, на което са ни поставили несъзнателно в собствените си представи и което поражда неизтребими комплекси у тях. И понеже основното им и единствено намерение е да станат нещо друго, нещо повече, те правилно го разбират като да бъдат подобни на нас. И ето че несъзнателно се опитват да реализират това. Като прибират неосъществените наши играчи. Въобразяват си, че като взимат тия и ще станат като нас. Ще стигнат и до нашата съдба , до нашето величие . Въпрос е обаче дали ще го постигнат точно по този път. |
Момчета, не трябва да се драматизира загубата. Единствената причина за нея е, че бат'стойчо трябваше да отложи заминажването с още един ден. Това е! А иначе като се върнат и контузените Станев-Царицата (проблем с ахилеса), Митревски (хепатит В), Хаджи (мазоли) и Жакс (диск. херния) отборът ще придобие истинското си лице. Напред към ШЛ!  |
| Прочетох нещо интересно в пресата/ в. Труд /написано от бившия шеф на БФС Недялко Донски. Става дума за новия правилник от 1962 че юноши след като отбият военна служба се връщат с първи договор в родните си отбори.От тук нататък цитирам: " Помня как в кабинета на Желязко Колев / тогавашен шеф на БСФС / в средата на 1962 Добри Джуров, вече министър на отбраната, държи новия правилник с два пръста като парцал и казва: "Желязко, Желязко, не виждаш ли тук ръката на врага?.." Сега светна ли ви кой спря полета на цецетата към световния рекорд по завоювани титли. Ръката на врага. Мъка, потрес и съклет. |
| добрю утру строители на кремиковци, пионерчета, комсомолци и ВКР-та, абе цецка кво значи клиника или ТЕЛК комисия |
| Luke, попитах нещо , отговори ми ,защото явно че си вътре в нещата около зимната подготовка на отбора от градинката . |
Явно ЦСКА имат проблем-при отсъствието на Царицата в отбора зейват пробойни, в които се вмъкват нек'ви третодивизионни немски отборчета  |
| Кой бил спрял полета? Дрън, дрън. Ако разбирачите от градинката пред банята знаеха историята, та дори собствената си или биографиите на собствените си идоли, нямаше да повтарят подобни глупости. Един въпрос от Академията. Като е имало подобен правилник, който бил спрял нашия "полет", защо Аспарухов решава да остане след края на службата в Ботев Пд и защо Донски, като луд лефскар, е трябвало да му оказва силен натиск, за да се върне на Подуяне. Нещо, което силно е измъчвало Гунди до края на земния му път. |
| dunai, Знаеш, че за те виждат Ръката на врага навсякъде. Сега  спокойно пак може да изпише 2313213123 символа, за да ни обясни подробно за подлите планове на всички врагове на цска по всички земни кълбета. След като свърши темата за собственото си величие, разбира се.  А трябва да ви каже, че победата на предпоследния в 3 немска дивизия над служебния шампион на България изобщо не може да предизвика голяма радост у мен специално. Просто тепърва истинската радост предстои. Като начало резилът в квалификациите за ШЛ. |
| Ravaneli, значи всички проблеми идват от отсъствието на Царицата. Ключов играч е той, знам го от ей такъв..Където да отиде и става водеща фигура. Те и заради това му викат Царицата...Да бе, защо точно царица. Да не би нещо... В 11 кръг ще видим. Какъвто на магарицата, такъв и на Царицата. Да живее синята РеПУБЛИКА |
Като гледам май отказва да приеме дори думите на Майчицата на цска Добри Джуров /Бащицата е Милко Балев /. Типично по шумкарски - безкрайно бла-бла-бла свободни съчинения без факти, а като излезе неоспорим факт, който противоречи с техните бръщолевения /то пък като че ли може да има факт, който да не противоречи/ се правят че не го виждат. |
| Fen, tova e edin dostoen turniren rezultat, sreshtu edin ne po-malko ot cska klasen protivnik. Vse pak tezi momcheta trenirat usileno vsiaka sedmica (ako ne vali). |
| Умерен , ти това всичкото от Гунди ли го знаеш . Сигурно ти го е споделил разплакан на рамота . Или ти го прошепна от отвъдното докато спиш . Това твойто е диагноза бе човече , лекувай се с време .Ако не те излекуват поне ще спрат развитието /на болестта искам да кажа ./ |
| Dunai, Luke сега спи - чакай отговора довечера. А Недялко Донски отдавна беше разкрит като враг №1 от баш академика. Ангел Солаков е враг №2, така че и от него ако ти попадне нещо хич и не го споменавай. Тепърва ще се сблъскаш ти с "мощта" на академията. Те боравят с факти*, а не с митове и легенди** ___________________________________________________ _______ * факт - нещо, подкрепено със спомени и фантазии на бивши играчи и най-вече поклонници на ЦДНА, ЦДВ, ЦФКА и прочие абревитури, в което се твърди, че ПФК-то е по по най. ** митове и легенди - всякакви случки и събития, които опровергават горните факти |
| Не ме интересува дали ЦСКА са загубили пьрвата контрола в Германия, а по-скоро бих обърнал внимание на факта, че някакъв си неизвестен треторазряден немски отбор е по-добър от подобните му в България - "Конелиано", "Бели орли" и т.н. И ако съотношението на силите се запазва и за по-горните дивизии, то не виждам как ЦСКА ще издрапа до групите на ШЛ. Наистина това са само едни учебни, приятелски игри, в които загубата не означава нищо, но в случая говорим за носителя на 29 титли, евробоеца, полуфиналиста (но никога бил финалист), клуба на армията без армия и пр. И както и преди сьм писал - ЦСКА уверено върви по стъпките на ПФК Левски, т.е поне на този етап не виждам как ще стане пробива в ШЛ. Но все пак без капка ирония си казвам "Дай боже!" |
| Те не знаят, но ние ще им кажем. Кой дал и кой взел в родния футбол? Не ни отива на нас, феновете на най-успелия и обичан роден отбор, да преливаме от пусто в празно, както го правят нашите подуенски опоненти. Всъщност опоненти е прекалено силно казано. Няма кой да ни опонира от тези среди по простата причина, че всичко, зад което те стоят, няма нищо общо с истината и естествено, като логическо продължение, и с фактите. В подкрепа на това ще си позволя да се спра, от позициите на историческата наука и на безпристрастната статистика, на една обикната тема в подуенския фолклор. Темата, че сме взимали всичко най-добро от онази епоха и че точно на това дължим своите исторически успехи. За разлика от тях. Вярно ли е това, наистина ли така стоят нещата или просто това е поредната хула, която трябва да оправдае цялата тяхна безпомощност и импотентност. В търсене на истината ще разгледам периода от 1946г., когато е възобновен вътрешния шампионат, до 1970г., световното първенство в Мексико, изпреварено и от някои реорганизации в родния футбол. Период, в който, особено след 50-а година, в най-пълна степен ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, успява да реализира подчертано превъзходство, намерило материален израз и в порасналата класа на националния отбор, в призовите класирания на олимпийски игри и в участието на три световни финала. Анализът на темата очевидно предполага и дефиниция на понятието “най-добри”. Без съмнение, с някои характерни изключения, най-добрите са тези, които са включвани в състава на националния отбор и които защитават честта на страната. От тази дефиниция е лесно да бъде направено и едно съществено разграничение. Дали отборът привлича утвърдени играчи, получили вече известност като национални състезатели или ги подготвя по такъв начин, че те биват забелязани и съответно, благодарение на показаната класа, се утвърждават като национален капитал. Това, де факто, е разграничението и между онзи, който взима и този, който дава. На нацията и на футбола. От тези позиции до 1970г. Лефски е дал на националния отбор 26 играчи. 8 от тях са били привиквани в юношеския национален отбор и 9 в младежкия. Последните уточнения са важни, защото все пак представляват и някакъв индикатор за проява на интерес към точно тези състезатели. По-известните имена в тази група са Стефан Абаджиев – 27 мача в нац. отбор, Христо Илиев – 24, Васил Спасов – 17, Иван Вуцов – 16, Апостол Соколов – 15. Отборът на ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, е дал по-малко играчи на представителния тим. 20 имена. 9 от тях са играли в юношеския национален отбор, а 10 в младежкия, показател, по който “сини” и “червени” реално не се разграничават. При все това, на фона на ясно подчертаната тенденция да се пробват последователно и упорито играчи от Герена за националната гарнитура, изпъква една убийствена, смазваща разлика в значението и класата на онова, което е било създавано в Подуяне и в Парка на свободата. 26 “сини” футболери са участвали в 163 мача с националната фланелка, средно по 6.3 участия, докато 20 армейски състезатели са играли в 500 срещи. Средно по 25 мача или четири пъти повече. Дори само това съотношение на футболната продукция с марка ЦДНА, в сравнение с произлязлото от подуенската школа, убедително демонстрира защо е такова и съотношението между шампионските титли на двата отбора в този период. По-известните имена в този пантеон на “червената” слава до 1970г. са Иван Колев – 75 участия за честта на родината, Кирил Ракаров – 58, Манол Манолов – 57, Георги Найденов – 51, Димитър Пенев – 46, Панайот Панайотов-Гацо –45, Борис Гаганелов – 41, Димитър Миланов – 39, Крум Янев – 31, Гаврил Стоянов – 17 и т.н. На фона на тези цифри можем да констатираме убедено. На Армията много по-добре са разбирали играта, както по отношение на това, което трябва да попадне в клуба като материал, така и най-вече, по отношение на това как този материал трябва де се извае, така че да заблести с целия блясък на онова, което носи като потенциал в себе си. Анализът на безпристрастните факти е интересен и що се касае до това какви играчи, които вече са попадали в националния отбор от други клубове, са привличани от “червени” и “сини” в този период. Лефски е взел девет такива футболисти. Софийските армейци осем. При “сините” тези подкрепления се появяват преди всичко в два периода. Периода до 50г., когато благодарение на побеждаващия социализъм подуенци триумфират в четири от проведените шест шампионата, нещо непостижимо за тях в епохата на капитализма и от януари 1969г., когато придобиват ново, несравнимо по-високо качество, благодарение на обединението с отбора на милицията “Спартак” Сф. Националите, приютени на Герена до 50-а година, са Драган Георгиев, Георги Пачеджиев, Любомир Петров и Иван Димчев, а тези от “Спартак” - Милко Гайдарски, Добромир Жечев и Васил Митков. Освен това в средата на 50-те години на Герена отива опитният Борис Апостолов, а през 63-а година и Георги Аспарухов, юноша на “сините”, но напреднал и възмъжал за играта в пловдивския Ботев, където прави първите си мачове за националния отбор и откъдето участва и на световното първенство в Чили. Кои състезатели със срещи за националния отбор отиват в Парка на свободата? Още от 48-а година в “Септември” при ЦДВ са Стефан Божков от “Спортист” и вратарят Стефан Геренски от “Металик”. По-късно при “червените” заиграват Борис Трънков от “Спортист” Сф и през 49-а година Атанас Цанов от Лефски с един мач като резерва при победата срещу Унгария от 7 ноември 1948г. През 54-а година в ЦДНА идва Георги Димитров от “Черно море” с 4 срещи в първия състав и през 56-а Никола Ковачев от “Ботев” Пд с едно участие. През 60-те години отново идват двама национали. В началото на десетилетието деветнайсетгодишния Димитър Якимов от “Септември”с 6 мача и през 68-а двадесет и четири годишния Петър Жеков от “Берое” Стара Загора с 13 мача. На фона на това, което взимат “червените” като неутвърдени, полуутвърдени или утвърдени играчи в родния футбол, е интересно да бъде очертано и какво те не взимат През 50-те години, когато армейците дават облика на родния футбол, благодарение най-вече на състезатели, подготвени за национала в армейската школа, в Парка на свободата, в отбора на т.нар. в подуенския фолклор “отбор на партията”, извън играчите на т.нар. в същия фолклор “отбор на фашистите”, не са привлечени играчи като: Добромир Ташков – играч на “Спартак” В-на със 7 мача в националния отбор, голмайстор на първенство 51-52 с екипа на “Спартак” Сф и на първенства 53-54 и 57-58 с екипа на Славия. Тодор Диев – играч на “Спартак” Пд и “Спартак” Сф, голмайстор през 55-а и 63-а година, играл за националния отбор в 55 срещи за периода 55-65-а с отбелязани 16 гола. Иван Димитров – 70 двубоя за трикольора от 57-а до 70-а година, играч на Локо Сф и Спартак Сф Трайчо Петков - “Локо” Сф, 22 мача от 46-а до 52-а г. Петър Аргиров – “Локо” Сф, 17 мача от 47-а до 55-а г. Спиро Дебърски – “Локо” Сф, 24 мача от 57-а до 65-а г. Милчо Горанов – “Славия” Сф, 21 мача от 50-а до 57-а г. Йордан Йосифов – “Славия” Сф и “Локо” Сф, 13 мача от 54-а до 63-а г. След 60-а година, когато вече отборът на ЦДНА е изпълнил своята историческа мисия и е изтеглил родния футбол на несравнимо по-високо равнище от това, което е заварил в началото на 48-а година, списъкът от играчите, които партията не е могла да “изпрати” на Армията с партийно поръчение е несравнимо по-внушителен. От армейския “Ботев” Пд, шампион на страната за 67-а година, по-известните имена са Динко Дерменджиев с 37 участия до 70-а година и с 12 гола, Георги Попов-Тумбето с 15 участия до 70-а г. “Локо” Сф, шампион за 64-а година: Никола Котков, футболист на годината 1964-а., 15 участия в национала, Васил Методиев 17 и младият Атанас Михайлов, впоследствие също футболист на годината “Славия”, три пъти носители на Купата на съветската армия за периода – Александър Шаламанов-Шами, футболист на годината 63-а и 66-а, 30 участия в националния отбор, Димитър Ларгов – 20, Петър Величков – 16 и т.н. Не е без значение да бъде споменато, че ЦСКА реално не привлича нито един футболист на годината в цялата си история, като единственото изключение е вратарят Симеонов, изиграл за “червените” 12 мача след една контузия, заради която е замразен на резервната скамейка дори и в родната “Славия”. За сметка на това “Лефски-Спартак” привлича Никола Котков и създава организация и за привличането на Христо Бонев, футболист на годината за 1969-а, който има и пет мача като войник с “червената” фланелка преди пак да се завърне в “Локо” Пд. Всички тези анонси ни дават право да направим категоричния извод, че отборът на ЦДНА, а впоследствие ЦСКА, не се е намирал в по-привилигировано положение в българския футбол що се отнася до състави примерно като “Лефски”Сф или “Спартак” Сф. Неговата привилегия е била друга. Да подготвя таланти за националния отбор, да издига равнището на футболната игра и да представя достойно родината в европейските клубни турнири. Младите дарования, които са обличали националната фланелка преди да облекат червената, като Георги Димитров, Никола Ковачев и Димитър Якимов, са успели да разгърнат таланта си именно в армейската школа, да постигнат сериозно лично израстване и по този начин да бъдат несравнимо по-полезни на националния футбол. Единственият сериозно утвърден играч, който ние привличаме след 48-а година е Петър Жеков, който е два пъти голмайстор на страната преди да постигне най-големите си лични успехи в отбора на ЦСКА. Разсъждавайки върху темата, не можем да подминем и въпроса дали футболната общност е осъзнавала това, което са в състояние да дават футболистите с “червени” фланелки на клубно и на национално ниво. В това отношение отговорът е категорично “НЕ”. Нашите основания за това. Известно е, че в онези времена юношеският футбол е бил организиран на териториален принцип. Това именно се оказва и причината футболист като Георги Аспарухов-Гунди, заради това, че живее в кв. “Редута”, да играе не в отбора, на който той е страстен почитател и на чиито мачове неизменно присъства, ЦДНА, а в отбора на Лефски Сф. Притискани от системата, младежи като Аспарухов са имали една последна възможност. Да попаднат в Парка на свободата и да облекат бленуваната червена фланелка благодарение на казармата. На Гунди обаче е отказано дори и това. Според неговите биографи, Спас Тодоров и Милко Стефанов, треньорът на армейците от онази епоха, големият познавач на младото дарование и на неговата шлифовка, Крум Милев, е заявил следното: “-Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник…” /“Незабравимият Гунди”, издание на ИК Спорт от 1991г. Стр. 22-23/. Изваден силово от отбора на ЦДНА, на Аспарухов, разбира се, е било позволено да отиде в “Ботев” Пд, наричан по това време “малкото “Лефски”. Какъв удар е било това за надеждите на талантливия футболист личи от негови по-късни размисли за характера на системата: “Не по райони, а по сърдечни импулси трябва да става приемането на младите таланти! Ако са привърженици на "Левски - Спартак", защо трябва да тренират в ЦСКА или "Славия"? Нали така ще загубят точно юношеската си възторженост, която после непременно ще им потрябва!" - казваше Георги Аспарухов." /Г.Тодоров, "Гунди - голямото завръщане", стр.198/. До колко силно идолът на Подуяне се е изживявал като лефскар се вижда впоследствие и от неговото решение след казармата да остане да се състезава за “Ботев”, при което е подложен на силен натиск, за да промени решението си. Все неща, които са се случили и на друг голям футболист от онези времена, но който за негово щастие е имал по-различна съдба. Никола Цанев. Какъв е неговият случай? Никола Цанев, подобно на Гунди, също е бил цеденевист и също е бил юноша на “сините”. Като войник Цанев е привлечен в състава на ЦДНА и благодарение на качествата си се утвърждава в отбора, чийто почитател е бил и дотогава. След уволнението си Цанев категорично отказва да се върне на Герена, независимо от заплахите, че ако не го направи, “ще види национален отбор през крив макарон”. Никола Цанев избира достойнството и щастието да се състезава за този отбор, на който единствено принадлежи сърцето му. В резултат и националът губи един от най-големите играчи в родния футбол. Футболистът, отбелязал гол на полуфинал за КЕШ срещу гранда “Интер” от Милано, има само три мача и два гола с националната фланелка. Очевидно точно твърдостта, проявена от Цанев, е накарала влиятелни общественици да не позволят на Гунди под каквато и да е форма, дори и за кратко, да остане на Армията. Те са имали достатъчно основания да осъзнаят, че ако Гунди, морален продукт на баща-цеденевист и на продължително общуване с “червената” кауза от трибуните на най-великия роден стадион, е заиграел с червената фланелка, е нямало как тя впоследствие да бъде съблечена и от душата му. Подобно на Цанев. Отношението към играчите, които вече са били участници в националния отбор, но които са предпочели ЦСКА, също е показателно за нагласите на футболната общност от този период. Така например, брилянтният техник, футболистът, вкарал гола срещу Франция, който ни класира за първи път на световно първенство в Чили през 1962г. и който е неизменно включван в най-различни анкети за идеален отбор, Димитър Якимов, нито веднъж не е избиран за футболист на годината. Същото се случва и на Петър Жеков, дори и през 1969г., когато заема 9-о място в анкетата на “Франс футбол”, посочен в листите от трима чужди журналисти с общо 14 точки, докато дори и Гунди, през най-силната си година, 65-а, е на 8-10 място с 9т., посочен от само един чужд журналист. Ако трябва да обобщим ситуацията до 70-те години, не можем да избягаме от констатацията, че на Армията са успели да привлекат нищожно малко утвърдени играчи за значението и мястото на отбора в родния футбол. По тази причина армейските специалисти, селекционери и треньори, са работили в друга посока. В откриването на млади, неутвърдени дарования, които са били извайвани в школата за високо спортно майсторство и които благодарение на тази талантлива и отговорна работа, са се превръщали в големите имена за футболната игра. Именно тази работа и това значение подлъгва онези, които не са притежавали тези способности и тези аргументи в своя си отбор, да търсят оправдания за собствената си безпомощност в лъжата, че ЦДНА, респективно ЦСКА, е взимал всичко по-стойностно в родния футбол. Истината обаче е друга. Армията не е взимала най-добрите, тя е правила най-добрите. Ако ние бяхме срещали по-голямо разбиране за онова, което сме вършили и което сме давали на този спорт, то несъмнено и успехите щяха да бъдат по-големи. Както на ЦДНА и ЦСКА в клубните европейски турнири, така и на националния отбор в най-високите форуми. Защото големите таланти не се раждат всеки ден. А във футболната игра са нужни поне 11 добре подготвени, добре възпитани и добре мотивирани дарования. |
нека одат да строят живота НОВ при ТИТО, СТАЛИН, ДИМИТРОВ