Отиди на страница:
| Здравей, cattle ripper! Ако ти е минал мързела би ли обосновал твърдението си. Просто ще ми е люпобитно да науча нещо повече за Пламен Марков като треньор. Бъди жив и здрав! |
| Няколко интересни мнения на Георги Донков - Все пак ние тренираме заедно само от 9 дни, а с топка се готвим от 2. През първото полувреме треньорът Павел Дочев пуска в игра 7 от общо 11-те нови играчи. Независимо от това не позволихме на ЦСКА да създаде голово положение, въпреки че водеше играта. Червените се разиграха чак в края на мача. Тогава се получиха и двете им чисти голови положения. Като цяло червените дори играха доста грубо на моменти. Според мен 7-те жълти картона, които получиха, са напълно заслужени. Мукаси пък бе изгонен, защото псуваше съдията на английски. Стойчо Младенов усети, че той е изнервен, и започна да го вика за смяна, но Мукаси се спря и атакува словесно рефера. За чужденците на червените ще кажа само, че не са на нивото, което е нужно за отбор с амбициите на ЦСКА. Пожелавам успех на бившия ми тим в атаката на Шампионската лига. Моят съвет към всички в тима е да слязат на земята, докато е време, защото след месец вече ще е късно. * Павел Дочев Моят тим обаче бе мотивиран и показа добра дисциплина на терена. Действително ние не сме в такова състояние, в каквото е ЦСКА, защото те са започнали подготовка от 16 юни, а ние тренираме от 9 дни и още не сме ходили на подготвителен лагер. * ами ако бяха тренирали |
Виж какво  , нещо да си чувал за отбора на ВВС, нещо да си чувал за отбора на квартал Хаджи Димитър - Спортист.Това са няколко от принудително "основоположниците" на т.н. ЦДВ. И цялата Ви история е път от обединения и унищожения на малки отбори. Септември при ЦДВ, Цептември при ЦДНВ, цска Септемврийско знаме и прочие. Не сте развалили само Септемврийска слава /Михайловград/ и не сте се казвали камо цска земеделско знаме във Вашата история. Учи се. |
| Не знам дали заглавието е тъпо, но по-тъпото е изказването на Стойчо, че полезно било изгонването на Муканси ?!? Трябва ли и в мачовете за ШЛ да изгонят някой и друг играч, за да се разиграе отбора от Борисовата градина ? Колкото до имената на клубовете, отново започва ненужен спор, защото наименованието "Левски" е непреходно, а ЦСКА или Централен Спортен Клуб на Армията е просто нелепа асоциация с близкото минало, нямаща никаква връзка с реалността, защото: 1. МНО е дала спортните си бази за ползване на един футболен клуб. Работниците в този клуб (разбирай играчи и тренъори) не са на щат в МНО. Или пък са но го крият  Аз поне не съм видял да носят пагони ?!? 2. Самото включване на думичката "Армия" е нелепо, защото доколкто ни е известно в България армията отдавна наброява едва толкова състав, колкото да се напьлни националния ни стадион. 3. След като в името е включен централен, то означава че има и и нецентрални армейски спортни дружества, а всъщност такива отдавна няма 4. Нелепо е да се свърза ЦСКА АД с армията защото има противоречие между армия - институция, която се поддържа от държавен бюджет, акционерно дружество и частна собственост. Ако МНО участва в ЦСКА с апортни вноски, т.е спортните бази, то излиза, че отбора се поддържа и от държавния бюджет, нещо което едва ли се нрави на държавата. 5. Изводи: името ЦСКА е толкова нелепо колкото и наименованието на БАНКА ДСК АД, или БАНКА "ДЬРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА" АД, т.е абривиетурата ДСК остана само за да зальгва гражданите, че това е държавната спестовна каса. Ако и ЦСКА запазва името си за да залъгва гражданите, че това е спотния клуб на армията - ами само може да се   За името "Левски" - името се свърза не толкова с националния герой на България - Васил Иванов Кунчев, колкото с митологичното му наименование "Левски" или по-тчно "Лъвски", прозвище, което тази наистина невероятна личност си е извоювала. Под "Левски" се разбира един сборен образ на редица положителни геройски качества: смелост, решителност, съобразителност, хитрост, храброст, честност и т.н. Завършвам: ето защо и клуба от Подуене, или Герена, или както щете си го наричайте (защото да не забравяме, селските си корени) е свързан по-скоро с митологията на един свят герой, с неговите силни черти, а не с човека Васил Иванов Кунчев. Много ми харесва да перефразирам руското наименование на "Стани богат", а именно "КТО ХОЧЕТ СТАТЬ МИЛИ..ЦИОНЕРОМ" |
| Скорпи, предложи го това, дето си го написал, във форума на дир.бг. или пък в новинарската група, където са по хард цесекарите, всички, които не пропускат мачове, които са част от фенската ни история и които истински бмолеят за нашия отбор и на мен ще ми бъде много, ама много забавно какво ще се случи. |
| Scorpion-е абсолютно съм съгласен, че ФК "Левски 1914" не трябва да се свързва с Васил Иванов Кунчев, защото е нелепо те двете имена са абсолютно противоположни, казвам го относно някои твърдения във форума относно отношенията ФК Левски и турските отбори, че нашите винаги губят, а онзи Левски истинския няма да го коментирам! За това смятам да свържем наименованието с името ЛЕВ Шарней /Чорни/! |
| Арчи, така като чета, виждам, че аматьорите от ПА-ДЕ-ДЬО-рн дори не са играли с титулярния си състав  Кой знае - може би пък титулярите не са могли да се освободят от работа - банки, пощи, ресторанти. Имали са кадрови проблеми хората Сигурно по тази причина са победили цецето само с един гол.... а, какно казва Донков, едва от няколко дни тренират заедно... има задачи за решаване в ПА-ДЕ-ДЬОрн, има Редактирано от - ATLETICO DE MADRID на 11/7/2003 г/ 09:37:26 |
| Добрю утру на всички строители, монтьори, миньори, КГБ-ци, шумкари, комсомолци и партийни секретари АПК Преглед АД ПАк се разминало с некъф бразилиеро искам да питам кой, кой му скри химикалката????? |
| Не те знам японец ли си, кореец ли си, но си зелен. Аз разбира се се уча, учил съм се и продължавам да го правя и не е срам от това. Напротив. Все пак независимо, че се уча и от вашата глупост най-вече се уча от историята. Във връзка с нелепиците, които си застъпил и не толкова заради теб, а заради нашите цесекари в този форум пускам две теми на наше момче от Академията, Стойчо29шампион, публикувани в цска.нет. Защото ние тачим историята си, знаем я и няма от какво да се срамуваме. За разлика от вас. АС 23. Футболните клубове, както и привържениците на отборите са длъжни да пазят своето минало. Защото когато човек не знае историята на любимия тим, когато му липсва желание да опознае корените на отбора си, той няма да има и прозорливостта да предусети изненадите, които му е подготвило бъдещето. Това е и причината всеки четвъртък в седмицата тук, на това място във виртуалното пространство, да започна да изваждам парченце по парченце от съкровищница наречена “исторически фонд на ЦСКА”. От първоапостолите - офицерският “АС 23” и “Шипка”, през “Чавдар”, до появяването на бял свят и постиженията през годините на сегашния “ЦСКА”. "Историята", така както е замислена, ще бъде един разказ за безграничната обич към футбола, упоритата работа и вярата, че и в малка България може да се изгради и съществува нещо голямо и красиво. Надявам се, че когато завърша с необикновената приказка за създаването и постепенното съзряването на отбора, превърнал се в институция и нарицателно за успех, ТИ, който ще прочетеш написаното тук, ще се отдадеш и ще останеш завинаги в плен на магията “ЦСКА”. Началото. Офицерският “АС 23”. “АС 23” е учреден 1923 година, когато “Атлетик” (София) се обединява с офицерски спортен клуб “Слава” (София). “Атлетик” е основан в далечната 1910 година и е бил от района на Докторската градина. Терена, на който “Атлетик” е провеждал срещите си се е намирал на мястото на Ректората. Екипът – жълто и черно. “Слава” е от района на ул."Цар Иван Асен 2” в посока от Орлов Мост към Ситняково. Там е било и игрището. Основан е 1918 година. И двата отбора участват в първите организирани футболни срещи на територията на София – 1922, както и през следващата 1923, когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, където е “Атлетик” и Софийски спортен съюз – “Слава”. След обединението от 1923 Общината отрежда на новосформирания армейски клуб терен в местността Пустинята в Борисовата градина. В началото там е гола поляна. После се изгражда стадион, който след 1944 се наследява от “Чавдар”, а от 1948 година става дом на “ЦСКА”. Цветовете на “АС 23” са бели или раирани черно-бели фланелки с емблемата - изправено лъвче. Отборът е участник във всички първенства на Софийската елитна дивизия от 1923/24 до 1943/44, като представянето в официалните и неофициални столични шампионати е задоволително и армейците на три пъти се окичват с титлата – 1931, 1939 и 1944. В продължение на няколко деситилетия “АС 23” осигурява много от състезателите за националния отбор. Сред тях - най-добрият футболист преди 1944 Любомир Ангелов –Старото, вратарят Тодор Дермонски, Крум Николов, Георги Печеджиев, Любомир Петров – Боби, Вучко Йорданов, Георги и Благой Балъкчиеви, Борислав Габровски, Бенджамин Аструг, Владимир Тодоров, Иван Димчев, Атанас Деспотов, Драган Георгиев, Борислав Футеков и др. “АС 23” е елитен клуб. Ръководството, съставено от висши офицери, старателно подпомага футболистите. Играчите са стимулирани финансово. Получават по 25 лв. дори за тренировките. Управлението е било добре организирано, а ръководителите на “АС 23” са се опитвали, съобразявайки се със ситуацията в държавата, да гонят не мимолетни успехи в слабото първенство на България, а да градят условията за бъдещия просперитет на армейския спорт и играта в страната. Отборът е първия, който налага тренировки на футболистите си и през зимата. В началото на 1940 година “АС 23” построява първият затревен терен в България, като по негова инициатива в края на 1939 година се провежда благотворителен турнир за набиране на средства с участието на 4 отбора. Първи прави модерна съблекалня с баня и отделни шкафчета за играчите, която се е намирала на втория етаж под официалната трибуна на стадиона. Офицерският клуб пръв въвежда и поставянето на бутони на обувките на състезателите си, а за тренировки използва специални гуменки. Първият футболен химн, макар и немногословен, също е изобретен от симпатизанти на “АС 23”. Като всеки клуб, принадлежащ към армията и “АС 23”, с помощта на серия от действия, в които “воините” от София са лидери, се стреми към повдигане на общото ниво на футбола в България, но за жалост остава неразбран и не е последван от други състави. “АС 23” е отборът, който в сравнение с останалите тимове в България полага най-големи грижи за подрастващите футболисти в школата си. Прочути са били детските подготвителни групи, организирани от “АС 23”. Ежегодно, в началото на лятната ваканция, се е откривала 3 месечна учебната година за деца и юноши на специално помощно игрище, за чието построяване благоволението си дава лично Цар Борис ІІІ. Там всеки ден да тренират са се събирали над 200 деца. Клубът подарявал на всяко от тях фланелка с клубните цветове и герб, а по-бедните получавали безплатна храна и закуски. Не случайно младежите на “АС 23” с треньор Ангел Зафиров стават първият шампион на България за юноши – 1943 година, когато на финала на стадион “Юнак” в София, на 17.10 с 1:0 (след прод.) е победен “Шипченски сокол” (Варна), а в състава са двама бъдещи играчи на “ЦСКА” – Михаил Михайлов (за кратко след обединението на “Септември” и “Чавдар” в “Септември при ЦДВ” – 1948 година) и шампиона от 1948 Никола Алексиев. Предшественикът на “ЦСКА” е имал строго фиксиран бюджет и както отбелязахме разгръща широка строителна дейност. Клубът разполагал със самостоятелни игрища за волейбол и баскетбол, както и с лекоатлетическа писта. На щат са се водели треньори, инкасатори и домакин. На няколко пъти се наемат чуждестранни специалисти, като унгарецът Карл Немеш, извел “АС 23” до шампионския връх – 1931 и немецът Лидерер. За финансирането на тима пример с дарения са давали ръководителите на офицерския отбор. Армейците са събирали доброволен членски вноски. Традиционно са се организирали забави за набиране на парични средства в помощ на клуба с участието на видни софиянци - почитатели на “АС 23” във Военният клуб, градското казино и ресторант “България”. Когата тръгваме да изброяваме успехите на “АС 23”, задължително трябва да споменем, че дългът към футбола в онзи момент от цялостното незадоволително спортно, социално, стопанско и обществено развитие на България, според ръководителите на военния клуб, се е изразявал не в киченето с медали, а в съзнателната и целенасочена работа в посока поставянето на играта на един стабилен фундамент, във формирането на една добре функционираща юношеска школа и създаването на елитна материална база. Първостепенно значение във философията на “АС 23” има съзидателния елемент. Бавният и труден градеж, чийто плодове да бъдат брани от идващите поколения военни спортисти, а не непременото печелене на нищо неозначаващи титли. Правилната и учудващо прозорливата и перспективна позиция на “АС 23”, която по-късно носи големи успехи на армейците, не попречва на офицерския клуб да е от водещите в България и да вдигне всички най-ценни трофей на вътрешната сцена. Особено успешен е периода на трийсетте години. Тогава в състава са цяла плеяда изявени имена. Трима от титулярите в българската единайсеторка по време на единствения ни футболен триумф преди втората световна война – спечелената баланска купа през 1932 година, са играчи на армейците. 1931 година - офицерският клуб е шампион и е втори отбор от София (след “Славия”), нарушил хегемонията на варненци. По пътя към първото място са преодолени “Етър”, “Слава” (Ямбол) със 7:0 и “Напредък” (Русе) в ½ финалите. Финалът е в София, 13.09, на стадион “Юнак” и завършва с победа на “АС 23” над “Шипченски сокол” (Варна) с 3:0. Двубоят е белязан и от неприятен инцидент, който донякъде хвърля сянка върху срещата. През второто полувреме Б. Габровски от “АС 23” неволно контузва тежко Г.Пармаков от Варна и гостите в знак на протест напускат терена. Две години по-късно е спечелена купата “Улпия Сердика”, разигравана между софийските клубове. Пролетта на 1936 година “АС 23” предприема турне във Франция, продължило до края на март. Изиграни са 9 мача с най-силните френски професионални отбори, а баланса е положителен – по 3 победи и 3 загуби. Армейците стават част и от Националната футболна дивизия (1938-1940), където в два поредни сезона заемат четвърто място в крайното класиране сред клубовете от цяла България. 1941 година е завоювана последната голяма липсваща купа във витрината на “АС 23”. Царската купа, която е била със статута на национална купа на България. Армейците отстраняват последователно в софийската област “Спортист Х.Д.” (София) - 3:0, “Цар Борис ІІІ” (София) – 3:2, “Средец” (София) – 3:1, “ЖСК” (София) – 1:0, в първи кръг “Бенковски” (Видин) – 3:0, втори кръг “Х.Славчев” (Павликени) – 6:0 и на финала се изправят срещу “Напредък” (Русе). Решителният друбой за купата се играе в Добрич и влиза в общите празненства по случай 1 година от присъединяването на Добруджа към пределите на България. Проведен е на 03.10 на игрище, представляващо празно тревисто пространство извън града с набързо сковани футболни врати и дървени пейки за празнуващата, подпиинала публика. Срещата завършва 4:2, с два гола на Л.Ангелов – Старото. Наградата е връчена на капитана на “АС 23” Л.Ангелов от арбитъра на мача – пълномощният министър К.Поменов, началник на канцеларията на Цар Борис ІІІ, а добричлии подаряват на всеки играч от победителите по 4 кг бяло брашно. Реномираният и ползващ се с всеобщо уважение във времето от 1923 до 1944 година офицерски “АС 23”, със своята ненатрапчива политика, обърната изцяло с поглед към юношите и строителството на игрища и спортни площадки, поставя онази основа, която в следващите години ще се окаже солидна предпоставка за издигането на армейския футбол и спорт до европейско равнище. На армейския “АС 23” “ЦСКА” дължи стадиона, благоустроен и подобрен в следващите години, както и четирима от футболистите, които извършват спортен подвиг и стават шампиони на България през 1948 година – Кирил Богданов (Картофа), Никола Алексиев, Панко Георгиев и Борислав Футеков (Борсата). |
| Историята на ЦСКА - ІІ част. Стойчо 29 шампион. "Червена" академия . В първата част от "Историята" проследихме създаването и успехите до 1944 г. на офицерския "АС 23", явяващ се документален и доказан предшественик на "ЦСКА". Във втората, ще разгледаме объркания период от 1944 до 1948 г. Веднага след 9 септември 1944 година, събитията в страната ни се развиват по начин, който принуждава клубовете да търсят спасение в обединения помежду си. Целта е ясна. Оцеляването. Финансовия недоимък от преди тази дата става още по-голям след идването на ОФ на власт. Войната върви на пълни обороти и на държавната администрация не и е до футбол. Започват масови сливания. Някои са доброволни, други, като претопяването на пощенския ФК "Княз Кирил" от ФК "Левски" в ПСК "Левски", който попада под шапката на ведомството оглавявано от министър Цола Драгойчева (член на ЦК и Политбюро на БКП) и се превръща в първият ведомствен отбор след 1944 г., не са желани от една от двете страни (в случая ФК "Княз Кирил" . Но факт е, че от 1944 до края на 50-те преобразуванията и трансформациите на тимовете са нещо обичайно. След 9.09 "Шипка" и "Победа" (Орландовци) постигат договореност и стават "Шипка-Победа". На 9 ноември 1944 година "АС 23", "Шипка-Победа" и "Спартак" (бивш "Цар Борис ІІІ" формират "Чавдар". "Шипка". "Шипка" предизвиква нашия интерес, защото е един от клубовете учредители на "Чавдар", който в началото на 1948 година (15 февруари) става първият следвоенен армейски футболен отбор в България. "Шипка" е основана 1922 година. Специално натоварена с деликатната мисия делегация е изпратена да поиска съгласието на съюза на опълченците за името "Шипка". Предшественици на отбора са "Победа" и "Спарта". Играе с екип на зелено-бели райета. Района на клуба е ограничен в територията от бул. Васил Левски, градинката пред сегашния "Исул", бул. Сливница до бул. Мария Луиза и бул. Дондуков. През 1926 г. - обединение със "Славейков". Ръководители на "Шипка" са Георги Шиваров, футболния рефер Тодор Атанасов, Тодор Наумов и др. Длъжността селекционер и треньор изпълнява Михаил Михайлов. "Шипка" дава няколко национални състезатели - Кирил Илиев, Крум Петков и Тодор Горчев, който участва на Балканиадата 1932 г. Други известни футболисти от "Шипка" са Борис Трънков - бъдещ национал и играч на "Септемри при ЦДВ" и "ЦДНА", Антон Кузманов - национал и треньор на "Септември при ЦДВ" след финалния двубой с "Левски" 1948 година, Тодор Конов -треньор на вратарите в "Чавдар", Асен Павлов - учредител на "Чавдар" и "Септември при ЦДВ" и Стоян Ташков. Отборът е типичен квартален клуб и е един от най-бедните в България. В първа дивизия на София влиза 1929 година. През 1937 печели квалификационен турнир и е приет за член на националната футболна дивизия, просъществувала три сезона - 1937/38 до 1939/1940. Същата година "Шипка" взима купата "Улпия Сердика". В надпреварата в националната дивизия "Шипка" изненадващо се представя на необичайно високо равнище и завършва трети, но до последния мач има шансове дори за титлата. 03.10.1939 година е спечелена Царската купа. На финала в София "Шипка" побеждава Левски (Русе) с 2:0, с голове на Крум Петков и Стоян Ташков. За победата си всички футболисти от "Шипка" са наградени с шапки от придворния доставчик на цар Борис ІІІ. Куриозното в случая е, че тима се класира предпоследен в първенството и трябва да изпадне, но по регламент носителят на купата задължително остава да играе във футболната дивизия. "Чавдар". С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на "Шипка", както и на други деятели на шипченци, "АС 23", "Шипка-Победа" и "Спартак" (бивш "Цар Борис ІІІ" се обединяват и образуват "Чавдар", който през 1948 се обединява със "Септември" и изгражда "Септември при ЦДВ". Обединителният протокол е съставен на девети ноември 1944 г., в София от представители на временните ръководства на клубовете “АС 23”, “Спартак” и “Шипка-Победа”. "От страна на “АС 23” е подписан от Иван Башев, Владимир Димитров и Любен Дойчев, от страна на “Шипка-Победа” от Тодор Футеков, Асен Павлов и Тодор Конов и от страна на “Спартак” от Ал.Велчев, В.Цветков и В.Божилов. Във временният УС на новообединения клуб “Чавдар” са представени и приети: 1. От “АС 23”: ген.майор Владимир Стойчев, Владимир Димитров, Любен Дойчев, Асен Нейков, Иван Башев, Жак Бенбасат, Симо Симов. 2. От “Спартак”: Александър Велчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Делчо Чолаков, Цонко Христов, Никола Гелев, Никола Лещаров. 3. От “Шипка”: Тодор Футеков, Асен Павлов, Тодор Конов, Никола Найденов, Б.Николов, Христо Атанасов, Крум Петков. " (извадки от автентичния обединителен протокол) Решено е новият клуб да се нарича “Чавдар”. За председател е избран ген. Вл.Стойчев от квотата на “АС 23”. Секретар и отговарящ за футбола е Иван Башев. "Чавдар" играе с небесносини копринени екипи. За база е определен стадион "АС 23" в Борисовата градина, който де факто, с някои подобрения, е днешния стадион "Българска армия". Физическата подготовка на играчите в "Чавдар" се води от боксьорът тежка категория Константин Николов - Замората, подготвящ и "Септември при ЦДВ" през 1948 година. Основата на отбора е дадена от футболисти на "АС 23": Асен Петров - Лебеда, Любомир Ангелов - Старото, Георги Печеджиев - Чугуна, Иван Димчев - Бачин, Кирил Чипев, Панко Георгиев, Михаил Бушев, Кирил Богданов - Картофа, Георги Балъкчиев - Куш, Благой Кузманов - Пъш, Драган Георгиев - Драго. По-късно, през 1945 г. към "Чавдар" се присъединява и дългогодишния играч на "АС 23" Бенджамин Астург. От "Шипка" са: Костадин Димитров - Фазана, вратарите Павел Василев - Шердена и Петър Минчев, Атанас Янев - Тачето, Добромир Добрев - Малчо, Асен Павлов, Симеон Василев и др. Известно време в "Чавдар" играе и националния вратар Атанас Талев - Ацко, бивш футболист на ФК 13. "Чавдар" регистрира първи места в републиканските първенства по много различни видове спорт, но не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област. През 1945 е шести, 1946 заема 5 място, а 1947 година завършва 10-ти и изпада във втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на екс-функционера на “Шипка” Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към "Чавдар" се присъединява Централния дом на войската с негови представители и от този момент нататък (15 февруари 1948 година) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началника на Централния Дом на Войската майор Иван Мирски. На 4 май 1948 година “Чавдар” и “Септември” създават “Септември при ЦДВ”. "Септември" "Септември" е образуван есента на 1944 г. с обединението на няколко съществуващи клуба - Ботев, Сокол, Устрем, Свобода, Победа и други. В областният шампионат за 1945 г. участва с квотата на Ботев. Председател на "Септември" е Петър Михайлов, зам.-председатели - Георги Москов и Славчо Чиликов. Екипите на "Септември" са изцяло в червено, което става основен цвят и за съставите на "Септември при ЦДВ" и "ЦСКА". За тренировъчно игрище използва терена на "Устрем". Треньори и селекционери на обществени начала са Христо Нелков - Ринджата, донесъл първата титла на "Септември при ЦДВ" - 1948 година, и Димитър Димитров. Най-много футболисти за новообединения "Септември" дават Ботев - вратарите Иван Мутафчиев - Лигата и Кирил Попрашков, Стефан Боцев, Нако Чакмаков, Аспарух Виденов, Петър Радков, Христофор Прокопиев, Димитър Петров - Паренти, Трендафил Станков и др.; "Устрем" - Манол Манолов, Стойне Минев и Димитър Минев, Димитър Цветков, Асен Рангелов - Мути; "Сокол" - Никола Божилов. "Септември" е квартален отбор. Няма могъщите ресурси на ведомствените и прикрепени на държавна субсидия "Левски" или "Локомотив". 6-7 от играчите работят като хамали в задругата. Между тях Манол Манолов, Никола Божилов, Спас Андреев. Други си изкарват прехраната като ковачи и стругари. Въпреки това "Септември" заема съответно 1945 - 5 място, 1946 - 7 място, 1947 - 4 място в първенството на София. Май месец 1948 година Петър Михайлов, председател на "Септември" и подполковник Иван Мирски, председател на "Чавдар", постигат споразумение и на общо събрание двете дружества се обединяват в "Септември при ЦДВ". "Септември при ЦДВ". 4 май 1948 година е датата поставила основата на съвременния български футбол. Създава се отбор на Българската войска, гордост за нацията и родината, продължител на традициите на офицерския АС 23, армейски Чавдар, Шипка и Септември. Първоначално от военния клуб "Чавдар" отправят покана за обединение на "Спортист - кв. Хаджи Димитър", но "Спортист" не се съгласява. Това принуждава "Чавдар", който търси пътища за излизане от кризата, да разгледа други варианти. Преговорите между "Чавдар" и "Септември" се проточват в близо двумесечен период от време и завършват на 4-ти май с обединително събрание, на което е подписан обединителен протокол и е изработен Устав на "Септември при ЦДВ". Успехът на дълго подготвянато сливане се дължи и на приятелските взаимоотношения между подполк. Иван Мирски и Петър Михайлов. След обединението, което е посрещнато със задоволство, особено в лагера на "Септември", армейците имат да изиграят само 2 мача в столичното първенство, в които им е необходима 1 точка за да преминат на следващото стъпало от борбата за шампионското звание. На 19.05.1948 е решителната среща със "Славия", завършила 1:1, с гол на Димитър Миланов - Пижо и спасена дузпа от Стефан Геренски - Рибата при 0:0. Състава се определя от Христо Нелков - Ринджата, а физическата подготовка от Константин Николов - Замората. Председател на "Септември при ЦДВ" е Иван Мирски. Касиер - Михаил Манов. Екипите са червени, каквито са на "Септември" и съществувалите до 1944 г. Ботев (София) и Устрем. Играчи на новия клуб са главно футболистите на "Септември" - Манол Манолов, Димитър Цветков, Нако Чакмаков, Христофор Прокопиев, Михаил Михайлов - юноша на "АС 23", Асен Рангелов - Мути, Димитър Миланов - Пижо, Стойне Минев, Тодор Такев - Тоце, Никола Божилов. От игралите в "Чавдар" остават Ангел Петров - Лебеда, Никола Алексиев, Кирил Богданов - Картофа, Панко Георгиев и завърналият се от Чехия Борислав Футеков - Борсата. Около 15-16 май Стефан Геренски - Рибата преминава от Металик в "Септември при ЦДВ". Така окомплектован, тимът прегазва Априлов (Габрово), Бенковски (Видин) и Спартак (Варна). Преди финалната среща с "Лески" клубът е подсилен от Стефан Божков, който е приключил със следването си в Кладно. "Септември при ЦДВ" за първия финален двубой с "Левски" 1:2, с гол на Кирил Богданов - Картофа: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Димитър Цветков, Стойне Минев, Манол Манолов, Нако Чакмаков, Димитър Миланов, Стефан Божков, Тодор Такев, Никола Божилов, Кирил Богданов. "Септември при ЦДВ" за реванша, завършил 3:1, с два гола на Димитър Миланов и попадение от 40 метра в 90-та минута на капитана Нако Чакмаков: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков, Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов, Кирил Богданов. Първата титла на "ЦСКА", спечелена драматично и неприятно сюрпризирала мнозина, отприщва невиждана радост сред публиката, която с последния сигнал на рефера нахлува на терена и понася на ръце героите. Празненствата не стихват и по улиците на София. Футболистите на "ЦСКА" са откарани с файтони до ЦДВ на бул. Руски, където развълнуваното множество цяла вечер не спира със скандиранията. Клубът не е от най-богатите и за наградата на всеки от играчите е раздадена по една монета от 20 лв. плюс плат за панталон. Иван Мирски е принуден да тегли и заем преди финалните мачове. В сравнение с "Левски", където са събрани повечето национални състезатели и премията за спечелена купа по онова време се движи в рамките на 30-45 000 лв., подсигурявани от ведомството на Цола Драгойчева, армейският "Септември при ЦДВ" е направо беден отбор. Със завоюването на най-ценния роден футболен трофей през 1948 година завършва първия етап от съграждането на "ЦСКА". В месеците до началото на март 1949 год. отборът се разделя с някои играчи. Треньор е бившия национал от "Шипка" и "Чавдар" Антон Кузманов - Доньо. На 01.03.1949 година в "ЦСКА" се появява Крум Милев, който прави революция в разбиранията за футбола в България и извежда националния отбор и "ЦСКА" до неподозирани върхове. Крум Милев е човекът внедрил в "ЦСКА" и представителния тим на България най-новите и модерни тенденции в европейския футбол. Умишлено претрупах втората част от "Историята на ЦСКА" с много фактология и данни за да може да се проследи приемствеността на различните отбори (играчи, стадиони, връзки), с чиито обединения се стига до създаването на "ЦСКА". Има няколко пункта, които изискват специално внимание. 1. "Чавдар" официално е приемник на "АС 23", "Шипка" и "Спартак" (бивш "Цар Борис ІІІ" , доказано и от оригиналните документи, изложени по-горе.2. "Чавдар" е първият следвоенен армейски тим в България, който на 15.02.1948 г., благодарение на самоотвержената работа на Михаил Михайлов (деятел на "Шипка" , преминава към МО.3. "Сетември при ЦДВ" се образува съвсем доброволно и не чрез насилствен акт, така както през есента на 1944 г. някои формират ПСК "Левски", анексирайки пощенски футболен клуб "Княз Кирил". 4. "ЦСКА" е реален наследник само на офицерския "АС 23", "Шипка" и армейския "Чавдар", но не и на "Септември", защото отборът от Красна поляна се отделя в самостоятелно дужество през 1987 г. 5. Дали да признаем титлите и медалите на офицерския "АС 23", "Шипка" и армейския "Чавдар" за успехи и на "ЦСКА"? Всеки би трябвало да реши сам за себе си. При отговор "Да" мотивите са : "ЦСКА" е пряк техен наследник и продължител. Поне в България скрупули в това отношение няма. Примерите са много и се знаят от всички -"Левски 1914", "Черно Море" и т.н. Отговор "Не" би бил мотивиран от европейската практика, която постановява, че когато един клуб се обединява с друг, то годината на това обединение е задължително да се приеме и за година на образуването на клуба. Волности като тези, които си позволяват например в "Левски 1914" (обединил против волята му ФК "Княз Кирил" 1944 г.) в страните от стария континент не се допускат. |
| ВАНЧЕ, казват, че голмайсторът бил в бизнеса с прасета ... а вратарят на ПА-ДЕ-ДЬОрн бил управител на преуспяващ ресторант. Мукаси, като разбрал това, го обхванала бизнес завист и това разстроило играта му |
| ... десният бек на ПА-ДЕ-ДЬОрн пък бил дистрибутор на химикалки По последна информация Цецето ще направи трансферен удар със закупуването на три кашона химикалки и тогава Янкович ще може да подпише на воля |
| Aтлети а как да могат да се освободят, той 6тойчо само отлага тръгването, на един мазоли излезли, друг екип трябвало да си купи ...... А все пак за да излязат от работа хората трябва да предупредят работодателите си, там са професионалисти (имам предвид професионални готвачи, техници и т.н. ) |
| Skorpi, подхващаш една безмислена тема колега, по която сме се дъвкали толкова много. Само ще правим трафик на "Сега". Името на ЦСКА, на сегашния етап наистина може да звучи малко безмислено. Но с това име отбора е известен в Европа. Побеждавал е много грандове. Едва ли някой в чужбината се пита какво значи името ни. Както и за не се потам какво значи Пюник, Генчлербирлиги и т.н. Може много да ви се иска но не виждам защо трябва да го сменяме. То си е нашо. Колкото за Левски. Левски е на всички българи. Вие си го присвоявате, носите портрета му на мач. Карате противниците ви да ругаят името му. Да не говорим за анадолските турнири. Изрази от сорта "Левски бе смазан от турските футболисти" , "Левски по-слаб от турците" направо ме обиждат. Та предлагам да спрем темата, защото всеки има своите аргументи. |
| Арчи, това означава, че когато те ни убеждават, че Стой6:0 е стратег, не лъжат. Стой6:0 е отложил пътуването, за да накара голяма част от титулярите на ПА да застанат пред дилемата - да играя или да ме уволнят заради самоволно напускане на работа.  |
| Пичове, Няма никакъв смисъл да се занимавате с бръщолевенията, лъжите, виденията и прочие безумия на  . Ако някой, който е по отскоро в този форум се съмнява, да погледне темите от вчера.Просто дългите, безкрайно комични "истории" на разни червени "историци" стават вече твърде досадни. Трябва да ти липсат каквито и да е познания по история на България, компенсирани от безумно развинтена фантазия, за да свържеш клубът АС 23, клуб на царските офицери с ПАРТИЗАНСКОТО ЧЕДО цска. Подобна наглост разбира се е характерна за децата на Червената армия, свикнали по ленински да пръхвърлят своите грехове на другите. Че това е все едно да обявиш обирджията на мандри Джуров за роднина на генерал Вазов например, а Милко Балев за потомък на Хан Крум. КОЙ НОРМАЛЕН ЧОВЕК ЩЕ ТРЪГНЕ ДА ОБОРВА ТАКИВА "ЕПОХАЛНИ" ЕДЕИ?!?!? Очаквам нещо подобно да се случи в близко бъдеще, е способен да "открие" какво ли не! |