Отиди на страница:
| Крез McDuck[Златен]от Bulgaria Общо мнения: 205Скрий: Име, IP Ако юрист се хваща за точките и запетайките значи си върши съвестно работата. Когато обаче журналист го прави значи си смуче статията от пръстите. Премиерът твърди още, че си взема имотите, за "да може да се администрират добре". Тук гледната точка пак е безкористна като за най-проста рая. Г-н Стойнев, трябваше да видите как бяха опоскали ловния дворец в Чамкория дейците от "културното" ни министерство до 1989. Когато ходих там, малко преди да го реституират на Симеон, гида ни въпреки че беше бивш УБО-вец с ярост разказваше как всеки културтрегер, който отспивал там, си тръгвал с пълни чанти с откраднато. До 1946 там се е намирала най-голямата колекция от ловни торфеи в света, а сега има няколко фазански глави за кумова срама. "Прибрани" са били маси, столове, електрически радиатори (правени през 1912!), телевизора на който през 1928 Борис е гледал олимпийските игри, чипровски килими и всичко що може да мине през вратата. Когато Фердинанд придобил двореца (тогава само една двустайна хижа) е изкоренил всички дървета в градината и е поставил условие на всеки министър, който пътува в чужбина да донесе от там по един растителен вид, който не се среща в България. Днес от цялото това ботаническо чудо са останали само едни канадски бор, един американски и една опърпана секвоя (поне за такова ни представиха едно дърво). А е било време, когато са растяли палми в парници! Двореца е бил дострояван и разширяван почти 30 години, включително и от Борис ІІІ. Микро-ВЕЦ-а, който е строен през 1936 от Siemens продължава да захранва с електричество половината "Боровец". Всяка вещ вътре си има история и може би като изключим копринените тапети всичко останало са подаръци на Фердинанд и Борис основно от чужденци. Когато излязох от там не можех да повярвам, че в България има толкова уникално място. Неволно го сравнявам с болшевишкия кич в сградата на бившия Партиен дом - гордостта на Партията. Трябваше да се остави двореца на "народната" власт, за да рухне от самосебе си някой ден ли?Това, че днешните българи не знаят какво е дал Фердинанд на България е проблем на тяхната обща култура и виновници за това са многобройните "историци", които станаха професори покрай громежа на монархофашизма и националните катастрофи. Като пример жълтите павета, които хиляди софиянци търкат всеки ден и по които се разхождат с Мерцедесите си господата от СДС и БСП са подарък на Фердинанд от Австрия (поискал ги е специално, защото е било грозно тогавашните депутати да джвакат из калта с лачените си обувки). В съществуването на почти всяка по-забележителна сграда в София "има пръст" и Фердинанд. Особено смешни са ми другарите от БСП, които възпяват всекидневно националните ни катастрофи, деликатно подминавайки факта, че външния дълг, който оставиха през 1990 е по-голям от репарациите ни от балканските и първата световна война. Знаете ли, че контрибуциите от 1913 са били изплатени с две тогавашни зърнени реколти? Погледнете на какъв хал е сега земеделието ни и тогава съдете Фердинанд.Специално се ангажирам да отворя тема за него във форума. Грозно и нихилистично звучи от български уста да се оплюва човекът, който превърна София от село в европейски град и който отърси българите от васалитета към султана. На една снимка на европейските монарси, правена в Русия през 1909 Николай ІІ и Фердинанд стоят най-отпред, а отзад са наредени такива "дребни" величия като краля на Великобритания и кайзера на Германия. Двамата имали по-висши аристократични титли от останалите! Погледнете някоя сегашна снимка на "европейското семейство" - Желю Желев и Петър Стоянов са все в края, за да не пречат. Погледнете която искате световна енциклопедия - 1908 се слага наравно с 1878 в историята ни. 1923, таз паметна година, отсъства!Създадено: 29.8.2003 г. 01:01:45 |
Охо! Аз съм станал златен. Сега остана и да почна да снасям златни яйца  Черпя всички със Songbird на Kenny G.Докторе, аз наистина твърдя, че Борис е гледал олимпийските през 1928 (или поне част от тях, то може ли някой да ги изтърпи до край  ) на телевизора в Чамкория. Източник: гида и охраната там. |
Док, и ти ли Бруте  Издръжката на Цар би ни струвала точно толкова, колкото ни стува и издръжката на Президента. Като разбира се надявах да се досетите, че все пак би било по-икономично ако си спестим парите, които трошим на всеки четири години за президентските избори / в порядъка на много милиони, ако не ме лъже паметта/. |
| Здравейге значи, а яз си мислех че сте на почивка а вие се скатавате измежду патиците ! Изнамерих нещо за душата де ?!? БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ Българската царска династия, поради това че има старинен и прочут произход, е една от най-знатните династии в Европа. Основател на Българската династия е Цар Фердинанд I, августейшият баща на Цар Борис III. Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 година. Той произхожда от прочут германски владетелски род по бащина линия и от рода на френските крале по майчина линия. Баща му княз Август Сакс-Кобург-Готски (роден на 1817 година, а починал на 1881 година) е брат на княз Фердинанд, женен за португалската кралица Мария, а неговата сестра-княгиня Виктория е била омъжена за Немюрския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е била княгиня Антоанета Кохари от бележития унгарски род Кохари. И тъй, Цар Фердинанд I е в родство с португалския и френски дворове, в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, а така също и с благородния унгарски род Кохари. Цар Фердинанд се възцари на българския престол в 1887 година по единодушната народна воля, изразена от Великото народно събрание в Търново. Тогава, обаче, съобразно със статутите на Берлинския договор, България бе провъзгласена за княжество, васално на Отоманската империя, и за това на българския владетел бе дадена титлата княз. Но Княз Фердинанд I, като разбираше много добре душата на българина, с похвален политически такт и с рядка смелост за ония времена, подготви и осъществи обявяването на българската държавна независимост, с която се затвърди спечелената с безчислени свидни жертви свобода и се положи началото на Третото българско царство. На 30 януари 1893 година бил отпразнуван годежът на Княз Фердинанд I с Княгиня Мария Луиза Бурбонска, а бракосъчетанието е било извършено на 8 април същата година в частния параклис на Пармския херцог в Пианоре. Княгиня Мария Луиза се е родила в Рим, през 1870 година. Тя е дъщеря на Роберт Бурбонски I, херцог на Парма и Пиаченца, и на неговата първа съпруга, княгиня Мария Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. Княгиня Мария Пия Бурбонска е родна дъщеря на френския крал Карл Х. Княгиня Мария Луиза, августейшата майка на Цар Борис, е имала напета стойка, и всяко нейно движение е отразявало вродена елегантност. Дори и когато е била най-скромно облечена, от нея е лъхал царският є произход. Тя е имала благи и замислени очи, които изразявали благородството на нейното сърце и излъчвали безкрайната є доброта. Княгиня Мария Луиза е обичала да рисува цветя и да чете стиховете на големите световни поети. Тя отлично е владеела пет европейски езика, свирила на пиано и е била смела амазонка. |
| А, този постинг е по-стар... Значи си рапределяте по едно неверно твърдение - неговото - за Олимпийски игри и твоето- че такова животно през 1928 -нема. |
| Досадно взе да става. Който иска, нека вярва, че Борис е гледал олимпиадата в 1928 на телевизора си в Чамкория. |
| Ето ви още нещо малко КРАЯТ НА ЕДИН ЦАР Борислав Гърдев web Цар Фердинанд има тази незавидна и трагична съдба да види погребан нашия национален идеал след пробива на Добро поле на 15.IX.1918 г., да загуби две съпруги (Мария Луиза на 19.I.1899 г. и Елеонора на 12.IX.1917 г.), да живее в изгнание 30 години и в края на живота си да научи за смъртта на двамата си сина Борис III (28.VIII. 1943 г.) и Кирил (1.II.1945 г.), след което е ням свидетел и на края на монархията у нас, настъпил на 8.IX.1946 г. след проведен "референдум". Един от най-светлите мигове в нерадостния му живот е участието му в сватбата на цар Борис с Джована Савойска в Асизи на 25.X.1930 г. В интерес на истината след абдикацията си Фердинанд Сакс Кобургготски не престава да се интересува от съдбата на България, превърнала се за него във втора родина. През 1928 г. например, когато се чества 1000 г. от царуването на Симеон Велики и 50 г. от освобождението от турско робство бившият монарх пише с апломб: "Когато българският народ празнува своята петдесетгодишнина, нека знае, че макар и далече от него, една изпълнена с болка, страдаща душа се вълнува от най-сърдечни пожелания за доброто му и светло бъдеще". 9 години по-късно, в писмо до Константин Калчев (от 7.VII.) Фердинанд изплаква болката си, че за 50-годишния юбилей от избирането си за български владетел, на него му е отказано официално честване, за да види отново България - "Аз изпитвам и една душевна тъга, че за тоя 50-годишен юбилей не мога да бъда в любимия мой стар престолен град Търново, в който аз получих моето Българско кръщение", като "на 50-годишнината на моето избиране за Български държавен Глава, моите страдания се увеличават и от мисълта, че надеждата ми да видя още веднъж тази страна, на която посветих и пожертвувах младините си - изчезва". Фердинанд посреща с радост раждането на престолонаследника Симеон на 16.VI.1937 г. и следи с гордост усилията на сина му в държавното управление, които дават плод в процъфтяваща България на двадесетата година от встъпването му на трона на 3.X.1918 г. Когато назряват условия за мирна ревизия на Ньойския договор, Фердинанд Сакс Кобургготски също се включва в инициативата с прочутото си писмо до Хитлер от 7.VII.1940 г., в което моли "в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата." Хитлер отговаря благосклонно, а на 7.IX. и под германски натиск по Крайовската спогодба държавата ни си връща Южна Добруджа. По-нататъшната съдба на любимата на Фердинанд България обаче не е така благополучна, особено след включването й в Тристранния пакт на 1.III.1941 г. и обявяването на война на Англия и САЩ на 13.XII. с.г. На 5.IX.1944 г. съветските войски нахлуват в страната, а на 9.IX. е извършен комунистическо-звенарски преврат, който ознаменува края на българската независимост. На 1.II.1945 г. сред осъдените от Народния съд на смърт е и бившият регент Кирил, който е накаран сам да си изкопае гроба. На 8.IX.1946 г. след "плебисцит" страната е обявена за република, а от 23.XI. с.г. премиер-диктатор става съветският гражданин и агент Георги Димитров.[/size=2] 2 години и два дни по-късно на 10.IX.1948 г. в Кобург в присъствието на двете си дъщери цар Фердинанд затваря завинаги очи. Умира на 87 години, преживял всички свои амбиции и илюзии и видял с болка рухването на своя свят, с който е бил неразривно свързан. (с) Борислав Гърдев, 2002 (с) Издателство LiterNet, 21.11.2002 ============================= Първо издание, електронно. |
| Е, не е това темата на статията, ама и аз да се плъзна по таз плоскост... Крез, тоя ексурзовод да не е бил брат на оня чичероне, описан от Чудомир в "3 века преди Христа"?  Аз поне не мога да повярвам - явно тогава и сателит са имали, за да могат да предават специално за Борис (а къде са били игрите тогава, че не ми се рови по И-нет-а?Прав е Зверо - който иска, да вЕрва... Крез, тоз чичероне много се е увлякъл, вервай ми.... |
| Сиби, не си спомням Първанов например да е предявил претенции към целия Перник примерно. Така че това за издръжката го остави моля те за някой друг път. |
| Игрите са били у Амстердам от 17 май до нам койси август, телевизорите са били три и са ги монтирали некаде по средата на юли (сигур тоя у Чамкория е бил последен, ма се параодо е стигнал от щатите до средата на август за закриването). А най-интересното е, че Борис е бил у Евксиноград  |
| Интересни неща намирам, и ако ви се чете четете , поне за обща култура де ! Натиснете тук Натиснете тук |
| Ногу са интересни, ама това за онаа Пиа не го вервам! Ти изкара, че са я правили половината европейски величества по съвместителство |
| Е това нема начин да не го прочетете , и ако не ще се сгрешите ! РЕШЕНИЕ № 12 ОТ 4 ЮНИ 1998 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 13 ОТ 1998 Г. Конституционният съд в състав: председател - Живко Сталев, и членове: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Тодор Тодоров, Александър Арабаджиев, Георги Марков, Маргарита Златарева, при участието на секретар-протоколиста Галина Добрева разгледа в закрито заседание на 4 юни 1998 г. конституционно дело № 13 от 1998 г., докладвано от съдията Стефанка Стоянова. Делото е образувано на 20.III.1998 г. по искане на главния прокурор, направено на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С искането е оспорена конституционосъобразността на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДС)-ДВ, бр. 305 от 31.ХII.1947 г. В него е посочено, че разпоредбите на закона предвиждат всъщност "принудително" и "без никакво обезщетение" отчуждаване на имущество-частна собственост. Изтъкнато е също, че така предвиденото отчуждаване е репресивна мярка, която е приета по "явно политически" мотиви, тя засяга лица, чийто кръг е определен според тяхното "лично и обществено положение" и чрез нейното прилагане, като се има предвид и отсъствието на правна възможност за защита, "грубо се погазват личните права" на тези лица. С оглед на това се поддържа наличието на противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 11, ал. 1, чл. 17, ал. 1, 3 и 5 и чл. 56 от Конституцията. Конституционният съд с определение от 7.IV.1998 г. е допуснал искането за разглеждане по същество. Като заинтересувани страни е конституирал Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и Симеон Борисов Кобурготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини. В дадения от съда срок главният прокурор е представил допълнително становище в подкрепа на искането. Становища по искането са представили и всички заинтересувани страни с изключение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В допълнително представеното от главния прокурор становище с а изложени съображения за противоконституционност, които са основани на мотивите към законопроекта, предложен и внесен за гласуване в Народното събрание. Твърди се, че тези мотиви "се състоят единствено от пристрастни и едностранчиви политически оценки", те не са съобразени със съществувалите тогава конституционно допустими основания за ограничаване или отчуждаване на частна собственост и определят целта на "атакувания закон" като свеждаща се до "налагането на репресивна мярка срещу членовете на царското семейство". Според становището на Народното събрание, изготвено от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, искането е основателно. В това становище е посочено, че разпоредбите на ЗОДС са в противоречие с конституционните принципи за равнопоставеност на гражданите и за неприкосновеност на частната собственост, а също и с конституционната забрана за отчуждаване на частна собственост без доказана държавна и общинска нужда и без предварително обезщетяване. Основателно е искането и според становищата на Министерския съвет и министъра на финансите. В тях са изложени съображения за противоречие на разпоредбите на ЗОДС не само със сега действащата Конституция, но и с Конституцията от 1947 г., която е била в сила при приемането им. В останалите становища, които са изпратени от наследниците, конституирани като заинтересувани страни, не е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на ЗОДС. Конституционният съд, като обсъди направеното искане и изразените във връзка с него съображения и доводи от заинтересуваните страни, приема следното: С чл. 1 ЗОДС се обявяват за държавни всички движими и недвижими имоти, които се намират в пределите на страната, принадлежат на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис или на наследниците им и са лично придобити от тях или са наследени. За използването на такива имоти съгласно чл. 2 от същия закон се одобрява правилник на Министерския съвет по доклад на министъра на финансите. Разпоредбата на чл. 1 ЗОДС засяга придобити права, тъй като има за предмет движими и недвижими вещи, които при съществуващия в България правен режим за придобиване и наследяване са станали собственост на посочените в закона лица. Предвиденото в тази разпоредба одържавяване по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По характер и последици то не се различава от конфискацията, защото не става срещу обезщетение. Неговото прилагане не е поставено в зависимост от такива държавни и общински нужди, съществуването на които е необходимо условие, за да се допусне принудително отчуждаване на собственост. От това следва, че тази разпоредба накърнява конституционно защитеното право на собственост. Тя противоречи на основното начало, което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от Конституцията и изисква да бъде гарантирано правото на собственост. В противоречие е също с ал. 3 и 5 на чл. 17 от Конституцията, прогласяващи неприкосновеността на частната собственост и допускащи принудителното й отчуждаване само при наличието на строго определени условия, които при постановеното от чл. 1 ЗОДС одържавяване не са налице. Кръгът на лицата, спрямо които чл. 1 ЗОДС намира приложение, е определен с два признака: а) принадлежността на тези лица към семействата на бившите царе Фердинанд и Борис; и б) качеството им на наследници. Двата признака са свързани с произхода и личното положение на съответните лица. Всеки от тях според посочената разпоредба е самостоятелно основание за лишаване от право на собственост която вече е придобита - лично или по наследство. Изложеното обосновава извод за несъвместимост на тази разпоредба с чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Тя е в противоречие с надлежно прогласения конституционен принцип за равенство на всички граждани пред закона. Наред с това противоречи както на забраната за допускане на привилегии, така и на ограничението направата въз основа на такива социални признаци като произход и лично и обществено положение. С чл. 1 ЗОДС е свързана и следващата му разпоредба -чл. 2. Тя се отнася за имотите по чл. 1 и възлага решаването на въпросите за тяхното използване на определени държавни органи. С оглед на тази връзка между двете правни норми, произтичаща от идентичността на предмета им и кръга на лицата, които засягат, разпоредбата на чл. 2 ЗОДС също противоречи на посочените конституционни принципи. Като приема изложеното, съдът счита, че следва да се обяви за противоконституционен атакувания закон. Същевременно намира за необходимо да отбележи, че не трябва да се обсъждат съображенията за противоречието му с Конституцията от 1947 г., както и доводите, които са основани на мотивите към законопроекта. Действително като част от завареното право ЗОДС подлежи на контрол за конституционност. При упражняването на такъв контрол обаче се преценява единствено противоречието или съответствието на закона с понастоящем действащата Конституция. Установяването на противоречие с предходни конституционни разпоредби, които са били в сила при приемането на ЗОДС, не е в правомощията на съда. Това следва от § 3 на преходните и заключителни разпоредби от Конституцията, който допуска проверка за конституционност на завареното право само с оглед на тази Конституция. Липсва и правна възможност за обосноваване на противоконституционност с мотивите към законопроекта, тъй като те са приети при действието на друга Конституция. По тези съображения Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията РЕШИ: Обявява за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници - ДВ, бр. 305 от 31.ХII.1947г. |
| Пики, Царят можеше да предяви частните си претенции към имотите си, като обикновен гражданин даже ако си беше в Мадрид и беше сметнал, че има основания за това. А също и Първанов, също като обикновен гражданин, би могъл да си поиска Перник, ако би сметнал, че има основания за това. Такъв засега е ЗАКОНЪТ!!!!! Защо поставяш въпроса на такава крива плоскост? Ми така обикновените граждани Лучников, Савов, Карадочев си възстановиха имотите, защото съдът е признал, че имат основания за това. Един обикновен гражданин си беше заградил Централния площад на Пловдив, защото му го реституирали. Е? Реституцията е несправедлива. А? Или за едни е справедлива, а за други - не. А двоиният аршин? Чудни са делата ти, Господи. Какво общо има с това държавната издръжка на Президентската цивилна листа, или по предполагане - на Царската такава? Въпросът е от прост по-прост - само юридически. Всичко друго са али-бали. Редактирано от - Сибила на 29/8/2003 г/ 15:06:03 |
| Ами тогава защо не си е предявил величеството претенциите преди да стане премиер или ще ми кажеш, че тука синьо-червени сили са му подлагали динени кори години наред? Не е сериозно. |