Отиди на страница:
| Защото има право да предяви законните си основания във всеки момент, в който пожелае това. Ето, аз например смятам да си възстановя имотите след пет години. Ти ще ме питаш ли защо? Малко би било нетактично. |
| ЗВЯР, плача, че се изхвърляш като ... на мокър пясък, като се опитваш да опровергаваш нечии твърдения с лъжи -- и за печките, и за телевизора! Хубаво е като твърдиш нещо, да го провериш, а като те опровергаят, да се извиниш! |
| СТАНДАРТ отделя внимание на това кой колко работи в България. Изводът е, че "половината българи работят поне на две места, за да свържат двата края... а всеки втори заспива на бюрото от умора". © BBC World Service Bush House, Strand, London WC2B 4PH, UK. |
ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА, ЦЕНАТА И ПАМЕТТА НИ… Борислав Гърдев web При честване на поредната годишнина от обявяването на независимостта на България е необходимо да изясним няколко важни и съществени факта, пропускани от вниманието на пишещите съзнателно или не. Първо, проблемът за независимостта на страната е пряко обвързан с Берлинския договор от 1 юли 1878 година, и по-точно с неговото нарушаване. Опити за обявяване на независимост са правени още при управлението на Константин Стоилов (1897 год.), но едва десет години по-късно, на Хагската конференция за мир (15 юни-18 октомври 1907 год.), когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че унизителните клаузи на васалитета трябва да бъдат премахнати. Благоприятният конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 година с избухването на младо-турската революция (11 юли) и възстановяването на Конституцията на Османската империя от 1876 година (23 юли). Инициативата за форсиране обявяването на независимостта принадлежи на премиера демократ Александър Малинов, който сондира становището на монарха чрез серия от разговори между 23 и 26 август. Към благоприятните обстоятелства добавяме дипломатическият скандал с българския агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, когато не е поканен на приема от турския външен министър Тефик паша, с цел да подчертае васалния му статут, както и с избухналата на 5 септември стачка на Източната жп линия в Турция, която се пренася и върху частта й на българска територия. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили. Фердинанд я получава във Виена на 11 септември. Следва изборът от правителството на подходящия момент за обявяване акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. В този аспект случилото се в Търново на 22 септември 1908 година е ритуално-спектакловият финал на един етап от борбата за признаване на българската независимост. В целия ритуал на 22 септември и особено при прочитане на манифеста от монарха в църквата "Св. 40 мъченици", завършващ с възгласа "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" има много показна пищност, но и връзка с традицията, с историческото ни минало, с уважение към чувствата на сънародниците, зад които се крие трудът и опитът на плеяда дипломати и политици, борили се още дълго и упорито, докато на 6 април 1909 год. "прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи" (Ал. Малинов). Второ, с обявяване на независимостта е свързан още един акт, пренебрегван от изследвачите. Оказва се, че в новата ни история Фердинанд е единственият владетел, не само избран за такъв от Велико народно събрание (Третото, на 25 юни 1887 год.) в Търново, но и провъзгласен за цар в старата българска столица на 22 септември 1908 год. в унисон с изискванията на Търновската конституция и заветите на Учредителното народно събрание. Това говори за уважение и придържане към изискванията на родовата памет. Само военно-временните условия на 3 октомври 1918 год. спасяват простъпката на сина му Борис III да не бъде коронясан в Търново, както повеляват изискванията, а набързо в София и не пред Велико народно събрание, което да узакони прерогативите му след абдикацията на неговия баща. Трето, както всеки трус в нашата история, и обявяването на независимостта ни е свързано с компромиси, които се заплащат с определена цена. В своите мемоари и премиерът Малинов, и финансовият министър Иван Салабашев засягат този деликатен и щекотлив проблем, занимавал управляващите демократи от 1 октомври 1908 год. до 6 април 1909 год. Става дума за откупуване на турския дълг към Русия, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници у нас - тегоби, прехвърлени върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!). Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978, 55 лева, с 6-месечен срок на изплащане. Четвърто, не е лошо да се замислим върху още един болезнен проблем. Докато България е васална на Турция (независимо от неудобствата и ограниченията), тя преживява стопански и културен подем. Националните катастрофи ще я преследват една след друга (независимо дали покровителят се казва Русия или Германия) скоро след обявяване на нейната независимост. И тъй като в обществено-политическата действителност няма нищо случайно, си струва да дискутираме върху незрелия и непрецизен подход на нашите управници, защитавали или не националните ни интереси, пренебрегвайки или недооценявайки фактора "съседи" и могъщи държави, доминиращи при определяне насоките на голямата европейска и световна политика. (с) Борислав Гърдев, 2002 (с) Издателство LiterNet, 05. 09. 2002 ============================= Първо издание, електронно. |
| Незнаещия , няма защо да се сгрешим и от какво! Решението на горния съд, което цитираш, се прави едностранно и грешно , на базата на един единствен параграф от конституцията: което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от Конституцията и изисква да бъде гарантирано правото на собственост. В противоречие е също с ал. 3 и 5 на чл. 17 от Конституцията, прогласяващи неприкосновеността на частната собственост и допускащи принудителното й отчуждаване само при наличието на строго определени условия, които при постановеното от чл. 1 ЗОДС одържавяване не са налице Такъв параграф има във всички европейски конституции , като се започне от страните със стара демокрация и се завърши до тези с най-младата. Въпросът не е в това параграф . .Защото с наличието на същият параграф в Консититуцията гръцкия народ конфискува имотите и изгони краля си.Същото направи и италианския , като прати в небитието дядото на нашият нехранимайко Виктор –Емануил. Същото направи и Франко с Хуан Карлос, който се върна на престола , но Не и възвръщащ дори 1/18 част от имотите на фамилията си , която за разлика от нашата , не е изкуствена , а води началото си от 10 век с непрекъсната кралска традиция в испанското общество. ПАРАГРАФЕ, моля те обясни на Незнаещия , каква е разликата при прилагане на този параграф от конституцията при обикновения гражданин и кралската особа и каква е степента им на отговорност към обществото и държавата !!!! |
| Сиби, проблемът е именно в това, спорни са основанията му! Когато се докаже, че той наистина има право да предявява претенции към исканите имоти, то тогава хубаво - нека си ги вземе. А да те питам, ти след 5 години възнамеряваш да ставаш премиер ли? |
Значи секи втори заспива на бюрото от умора, а? като гледам у форумо, има и будни. Ама и да не беше така, щом секи втори българин седи зад бюро, що искаме от икономиката? Не цар, Господ да дойде да си връне вересиите, па нема да се опраиме  |
| Пики, дали са спорни или не основанията му не бихме могли да решим - СЕГА, НА ТОВА МЯСТО и В ТОЗИ НИ СЪСТАВ. Не сме ОТОРИЗИРАНИ за това. Никой не ни е упълномощил. А и нямаме квалификация. Ние можем само/повлияни повече от собствените ни пристрастия, а не от фактите/ да цапнем напосоки по едно кроше на опонента. Това можем. Аз може и да пожелая да стана Премиер/ това е пост/, но никога няма да стана Цар/защото това е титла/. Намиг, намиг, както се шегува понякога професора.  Мон ами, някой може да те упрекне, че това не е история, а пропаганда. |
| я къв проблем станал от имотите на царюхата. ама кво ви боли точно в това че си връща. че вие нема да ги ползвате. ами то и с него и без него сите тиа имоти не са за средностатистически селяндури. тъй че карайте я по-споко, ако иска Симеончо и в мадрид да си ги носи. на мен нищо не ми зависи от тях. по ми е болно, когато разбирам че разни там властимеющи изведнъж се оказва че имат имоти по центъра на софията - например костовица, корнезов, михайлова. ами че на тия хора бащите и майките им в софия са идвали само да си измият краката за по-големите празници, па сега некакси и грандиозни имоти били придобили баш у центъра. |
| Сиби, имам предвид от много публикации по темата, че стана ясно, че царят няма основание, не че това е моето лично мнение. Моето лично мнение изцяло съвпада този път с това на Ивайло Дичев и ти препоръчвам, в случай че още не си го прочела, да идеш и да го прочетеш. Оттам вече можем да почнем разговора в малко по-различна посока, ако желаеш разбира се. Колкото за крошетата - не си падам. |
| Мементо мори, не е голям проблема за решението ! Проблема е другаде който аз гледам и виждам " Признанието за грешноста на издадените закони през 1947 " ! И вземи наистина да обърнеш внимание повече за нещата както го каза и Сиби в предния и постинг че след като е доказан един закон за неправилен и отменен значи влиза във сила поправката към същия и всеки има право да си потърси имотите назависимо дали е цар генерал или обикновен гражданин на тая държава , а също и независимо какво длъжност изпълнява ! Това са нещо от частен характер и няма нищо общо със управлинието на държавата . Така че проблема е да се докаже достоверността на Нотариалните актове и да си получи всеки това което е имал ! А дали дядо ти е пропил или проиграл и продал нещо то си остава във историята като факт , но документите за прехвърляне или закупуване на нещо си остават валидни за цял живот ! И не виждам къде е проблема , ако ти имаш земя останала от прадядо ти да не си я вземеш и правиш със нея каквото искаш ! Я пак си помисли върху тия неща и гледай по напред за нещата ! Национализацията на каквото и да е , е най-лошото нещо приятелю защото така се ражда и безотговорността ! Защо се приватизират предприятия и какви ли не държавни имоти по света а във БГ да не може да си възвърнеш това което е имал дядо ти и.т.н ??? Няма логика да знаеш !  |
| Абе момчета. Да ви призная и аз си зех едно сувенирче. Боговизор му викат модел 1928г. Иначе мейдин Тайланд 2002. Ама не зная защо от Небесната канцелария не сакат да излъчват програми. И сега не мога да разбера прототип лу е. Модел ли е. Или електрическа крушка с кутия. Виждам че тук има специалисти по устройства за приемане. Някой може ли да ми помогне, да не се окаже телефон  |
| Незнаещия , стига с тези демагогии , умряха баламите да те слушаме “аристократическите слова”. Национализира се имоти , не само защото държавата ей така е решила да прави всичко държавно и да отнема частните имоти!Национализира се и при особени случаи , касаещи държавническата дейност на определени държавници , на чиито плещи , според конституцията на страната, се носят огромни отговорности за съдбата на народа и държавата. Имотите на Кобургската династия са национализирани , поради ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ИЗВЪРШЕНИ СРЕЩУ НАРОДА СИ и това е доказано с хиляди исторически документи .Ето защо и Великите сили( Англия , Франция , САЩ и СССР) са поискали от България , като победена страна във Войната , да подпише мирния договор в Нюрнберг 1946 г , с параграф в него , изискващ от правителството на България да извърши РЕФЕРЕНДУМ по въпроса за съдбата да монархията.Това е абсолютно условия и България извършва референдума окт .1946 г , БЕЗ наличието на нито един съветски войник на българска територия , с отечественофронтовско правителство , в което комунистите са 1/10 част само и при наличието на представители И НАБЛЮДАТЕЛИ от всички Велики сили.Отвори документите не историята и чети!НЕ КОМУНИСТИТЕ ИЗВЪРШВАТ РЕФЕРЕНДУМА , А ВЕЛИКИТЕ СИЛИ!!! Пак по иска на същите Велики сили и с решението от този референдум , имотите на Кобургската династия се КОНФИСКУВАТ , ПОРАДИ ОСОБЕНО ГОЛЕМИ И ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАРОДА СИ!! |
| Привет на тези, които тепърва ще ходят на море! Чудесно е. Аз токущо се връщам и какво да видя, спор за царските имоти. Защо спор, бе приятели? Тук трябва само и единствено ГНЯВ. |
| ПС. Забравих редакцията. Момчета и момичета, Царот не може да пасе патки щото е примиер и си пасе министрите. Ха цилувайте ръка СЕГА |
| Мементо мори, историата и исторически факти ако ги наричаш демагогии, незнам как ще го наречеш и това по-долу , или как ще го наречеш въобще интересно ми е : * Скоро след това Царя кани семейството на Йонко Вапцаров в двореца в София. По време на следобедния чай, малкия Никола се покачил на трона на Царя. Тази гледка накарала Цар Фердинанд да застине, защото никой нямал право да се докосва до царския трон, но все пак Царя запазил хладнокръвие. Това го навело на мисълта, че неговото царуване е към своя край. Натиснете тук |