Отиди на страница:
| Колегите не са забравили, че преди седмица д-р Райчев ни изненада с откритието, че "у нас била избягната гражданска война". Благодарение на вече остарелия "двуполюсен модел". Зададохме му въпроса: кой точно щеше да се сражава в тая "гражданска война", защо, какъв би бил резултатът й, ако не би била предотвратена от чудотворния, но "вече за боклука", "динозавърски двуполюсен модел"? Дори препоръчах на д-р Райчев следващата му жестикулация да бъде посветена на тоя толкова сензационен въпрос. * Вместо това докторът се съкрушава сценично от думите на Костов, "че в България нямало реална демокрация, а само фасада". И че "комунистическата контрареволюция" не се била състояла, а следователно предстояла". * По-точно е да се каже, че в България преходът още не е започнал - защо, пише в старите ми постинги и статии. Още не е имало революция, за да има истинска "контрареволюция". Имало е обаче непрекъсната съпротива на силите на непромяната, която продължава и дори се активизира през последните три седмици. Срещу нея обаче се активизираха задружно и силите на промяната. Както съм думал и думам, именно такива конкретни, постижими цели - като недопускането назначаването на някой си Бригадир на важен пост - ще изпълнят обединяваща функция по отношение силите на промяната. * Risking intolerable repetitiveness, ще повторя, че истинският двуполюсен (ляво - десен) модел, или по-точно "двуполюсен континуум на свободата и равенството" (по Жак Барзон) е абсолютно необходим в политическия ни живот (и вътрешно присъщ на съвременната партийна политика в ЕС и повечето от останалото цивилизовано човечество), но той ще възникне в бъдеще време, в условията на членството ни в НАТО и ЕС, при завършила решаваща фаза на прехода и възникнало силно гражданско общество. Засега силите на промяната не са още определено "леви" или "десни", а са ситуирани по оста "промяна - непромяна". Засега и самите понятия "ляво" и "дясно" са още неопределени. * Личното ми мнение е, че у нас е неизбежна и двупартийната система - също в известна перспектива. Но и двете бъдещи партии трябва да възникнато от единството на силите на промяната, на гражданското общество (не това, за което хортува учителят Райчев, а истинското). Както от старата либерална партия, партията на младите, след Освобождението възникнаха всички нови български партии. * В условията на преобладаващ консенсус по основните въпроси на евроатлантическото битие, в което вече се вливаме, различията на обществените групи по основните обществени въпроси, поне в политическо, а не братовчедско, измерение, ще приемат все по-определно бинарен характер, както виждаме това да става навсякъде в цивилизованите страни, които д-р Райчев никога не е виждал и не познава. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/10/2003 г/ 04:15:48 |
| О, Андрейка, та нали точно налагането на частния интерес от "нелигитимните" прокопа канавките за заливането на обществото с отходните води на Капитала?! Нали тази бе и една от причините хорицата да възприемат социализма като алтернатива до момента, в който се оказа, че власт-упражняващите не са в състояние да бъдат по-различни отколкото тези на запад и пак поехме пътя на едноличната изява. И обществото ни отново се изложи на прищевките на глобализиращият се Собственик и Благодетел Народен! И си прав, че не Партиите, организирани на доминиращ идеен принцип, а излъчването на овластени Представители на Гражданството имат да играят важната роля в променяща се Европа, накъдето сме се запътили и където ни е мястото. Което е и загадката на Управлението - като как да стане това. Определено не с пропорционална избирателна система, защитаваща Модела на Партиите. Изграждането на осъзнато общество и неговото представяне в само-управлението са идеали не на едно поколение. Нам таз задача особено трудна се случи. |
| Гледам другарите комунисти от форума начело с Райчев да разясняват капитализма и интересите за да оправдават собстената си безпардонност и се чудя откъде тази наглост. Сега са седнали да ни обясняват как било на запад, че било нормално отделните групировки да "намазват" когато са на власт и БГ си била напълно нормална. Не знам дали да не започнем да нагъваме гладките им безочливи мозъци с нещо по-простичко, но малко над чалгата, например филмчето "Beautiful Mind". Там им е споменато на научна основа откога на запад са забравили да жертват общественя интерес в името на частния, защото тогава всички си пречат и никой не печели. Като го изгледат филмчето, ако някой случайно е почувствал нагъване в полираното сиво вещество в главата си може да погледне и по-сериозни разработки, които с удоволствие бих му препоръчал. |
| ДНЕС писаното от Райчев е по-приемливо! Не, че няма пак тинтири-минтири, но го има в по-ограничено количество! Днес ще бъда по-снизходителен и ще му кажа: “Добре, Райчев! Но все пак…”… Г-н Райчев, в България, за да се участва в избори /а значи и във Властта- централна или местна/ “гражданските сдружения” трябва да са съдебно регистрирани като ПАРТИИ /по Закона за партиите- без значение на тяхното наименование! Но то не трябва да е подвеждащо!/. “Сдруженията”, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, НЕ СА и не могат да бъдат партии и да участват директно във Властта! В този смисъл, многообразието на интересите на хората НЕ Е основание за МНОГОПОЛЮСЕН политически МОДЕЛ ! Защото, дори и да са “ДОКТРИНАЛНИ” партиите, те представляват интерес за членовете им именно поради ИНТЕРЕСИ/не доктринални, а реални- ИКОНОМИЧЕСКИ!/ на членовете им! Ерго, няма нищо нередно, неправилно или нелогично в ЯРКО ИЗРАЗЕН двуполюсен модел! Защото, има ярко изразени ДВА различни РЕАЛНИ/а не само доктринални!/ИНТЕРЕСА- на хората, стоящи в двата “полюса” на Системата на производствените отношения в "Произвеждащото СТОКИ общество"! Това са хората, които ПРОДАВАТ труда си- на единия “полюс”, и хората, които КУПУВАТ чужд труд- на другия! В средата е “пълнежа” от ИЗМИСЛЕНИ партии!!! Впрочем, в България, все още, всички партии са ИЗМИСЛЕНИ ! И трябва /да мине/ време, за да отиде всичко на мястото си! Не съм фен на Ив. Костов, но съм фен на “ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ” на партийността , щом ще е Пазарно стопанство и Многопартийна Демокрация! Впрочем, в Китай е Пазарно стопанство/ при това процъфтяващо!/, но е ЕДНОПАРТИЙНА политическа система!!! Нещо да кажете по този въпрос?! Ерго, в икономически план, дву- ли ще е или многополюсна партийната система , очевидно, е без особено значение! Примерът с Китай /а вече и с Виетнам!/, примерът с военната диктатура на ген. Пиночет, та дори и с България/1934-1939 г.- когато …- знае се какво!/. Не, г-н Райчев, не е минало времето на “двуполюсния партиен модел” ! Напротив, време е да му дойде времето!!!КАЗАХ! |
Райчев, не се радвай, не пиша за теб. Все ми се струваше, че още не си пожълтял ама явно съм сбъркал. Sorry брато, ама пипни се отзад........ Мисля, че е време да се позабършеш, подмиеш и да си смениш памперсо...... Костов (твоят приятел) е по напред от теб......... Той се опитва да мисли - ти само пишеш.......  |
| Миранда, Ган, Не се заблуждавайте, че ако Надежда спечели изборите за кмет в София то за това принос ще има Иван Костов. Ако Иван Костов беше казал неща, насочени извън аудиторията на тъмносиния електорат, то Надежда щеше да ги коментира изключително обстойно. Поправете ме ако греша, но коментарите на Надежда бяха съвсем лаконични. Тя остави Костов да говори предизборно вместо нея?! Стана нещо още по немислимо за времето към което Костов така умилително иска да ни върне (времето на двуполюсния модел) – той се обърна към хората от БСП. Лично аз мисля, че той направи това предвиждайки, че най-възможния балотаж на изборите в София е “Софиянски – Надежда”. От гледна точка на СДС най-лошото нещо е Софиянски отново да стане кмет. Лошо е, защото това ще означава само едно – че софиянци подкрепят политиката, осъществявана от досегашния си кмет. Това за СДС е неприемливо, защото трудно ще могат да обяснят на избирателите, какви са принципните разлики между политиката на СДС (Надежда, Костов) и ССД (Софиянски). Мисля, че и в момента СДС не може да обясни това и за това напада личностно Софиянски. За да обобщя казаното до тук – ако за СДС до тези избори имаше три политически опонента (НДСВ, ДПС и БСП) с реална електорална подкрепа (над 4% от избирателите), то след тези избори (щом Софиянски спечели) ще има четири такива – НДСВ, ДПС, БСП и ССД. И най-важното Софиянски ще се окаже прав за всичко, което е казал за СДС и Иван Костов! Мислите ли, че на Костов тази перспектива му харесва???? |
Клио, виждам, че си писала нещо, от което не се разбира точно каво искаш да кажеш и затова реших да ти преведа част от (да го кажем) една лекция. Сигурно тогава ще ти се изясни малко от малко контекста на казаното от Райчев. А и той като е писал сигурно е предполагал, че поне една част от четящите го ще са наясно с основната терминология, която ползва. Та:
Това е само една част. По нататък следва дискусия за функциите на една партия като се почне от структурно-функционалния метод на Almond/Powell от 60те и се стигне до днес. Та това очевидно е имал Райчев превид ( без да ставам негов тълкувател де), говорейки за "частни интереси", засягайки като професионалист в тази област развитието на проучванията и наблюденията в изследването на партиите досега. Отделно опита му да ги приложи чисто едно към едно към българската действителност. Но това е друга тема.... |
| Петър Петров, съвсем накратко, относно последния ти коментар-"Добрутро!" Още по накратко го формулира Дилов: "Всеки глас за Надежда е глас за Костов!" За статията Костов е донякъде прав в твърденията си, че няма ефективно управление извън мастодонтите. Миналото досега го е доказало. Зад понятието гражданско общество и неговите интереси се крие на практика толкова мръсна пяна, че държавата се оказва блокирана с целия си апарат. Това човек, който не е участвал в управлението трудно може да разбере, може само да съди косвено. Казано простичко- не знаеш кой на кого е човек, и затова не предприемаш нищо, за да не настъпиш някой.Това е положението с т.н власт извън мастодонтите. Губи се основния момент-отговорността. Като се почне от най-дребния чиновник, та се стигне до комисиите в парламента и министрите. Повече инфо-прочетете Хитлер за отговорността при парламентарната демокрация-писал е за Германия в периода сред Първата световна до неговото идване. Има обаче и един друг вариант-програмно управление. Добрата работа на служебните правителства дава оптимизъм за така предположение. А инак трудно е да се повярва, че Костовата теза е останала в миналото-дайте някакви доказателства за това извън теоретизиранията! Редактирано от - Сабахатин Али на 11/10/2003 г/ 09:31:00 |
| Както не допонимают глубину мысли товарища Райчева диспутирующие выше А ведь он почти приблизился к политическову гению Владимира Ильича И правильно - усмотрел-таки в словах товарища Костова искры все того же гения А из них как вы убедились всегда возгорается пламя Те партии о которых тут так яростно говорят не состоялись Да были моменты, были восходы, но падение все же оказалось вместо временного постоянным. И что же сейчас делать, кто виноват и с чего нужно начать Тов.Костов правильно думает - с начала Нужно создать новые партии и устроить соревнование между ними. Какая победит, такая и станет всенародной любимой и руководящей. Все остальное глупости. Чистить надо, чтобы освободить пространство для последнего и решительного. Вот и чистит |
| Чиче, май нема да мирясаш с тези сили на промяната и непромяната. Нема такива сили у БГ, бе душа. Тва е само следствие. У БГ наистина има две сили, но това са силите на тези, които утре няма с какво да се нахранят и на тези, на които храната е подсигурена за три-четири поколения напред. Имаме си и два полюса. И в двата полюса има представители от двете упоменати "сили". На единият полюс са тези, които ще гласуват за да се запази статуквото, а в другият полюс са онези, които няма да гласуват. Всеки със своите причини, основания и убеденост. Всичко останало е цирк. 13-годишен цирк с ногу скъпи билети. С всевъзможни клоуни, акробати и екзотичен добитък. И с невероятно мощна реклама, заляла трайно и напоително всички медии, форуми и паланки. Всички и всичко говорят за Цирка, изтънчени познавачи обсъждат "артистите". Кефим се на екзотичния добитък. Ръкопляскаме /гласуваме/. Естествено извикваме на "бис" /пак гласуваме/. Имаше едни клоуни, които ни спукаха от смях с демократичните си изпълнения и скечове. А Факирите, ах тези факири - направо ни смаяха. Имаше едни факири от по-предните спектакли, които скриваха в ръкавите си цели заводи. Ама и днешните не са за изпускане. Питаш за публиката ли, Чиче. Ми тя си ръкопляска /гласува/. И яде "безплатен" захарен памук. От онзи - дето лапнеш нещо-глътнеш нищо. А в устата сладък вкус. Значи е добре. Значи пак да Ги извикаме на "бис" |
| СЛУШАЙ ПУТИН, Я БЕГАЙ ДА СЕ ПУТИШ В РУСКИТЕ СИ ВЕСТНИЦИ – КАДЕ СЕ ОБАРНЕ ЧОВЕК И ВСЕ – ПУТИН!!! СКОЛКА ЛЕТ КАК ЖИЗНИ НЕТ – ВСЯКИЕ ТАМ ПУТИНИ, АЙСБЕРГИ , ВАЙСБЕРГИ И РЯБИНОВИЧИ.. АЙ СИКТИР! |
| Каруцата пред магарето (нещо като мъглива агитацийка за гласуване...за онзи който смяташ че ще ти причини най-малко зло  )Виждайки тази концентрация от синтезирани мисли, сентенции, заключения и всичките онези привични на хомо сапиенс активности по пътя към намиране на общочовешко щастие започвам да се замислям: Как така, аджеба, следствието у нас винаги изпреварва причината? Когато всички говорят за партии, групировки с интереси, двуполюсни модели, гражданско общество и вкарват в употреба цялата онази надбазична терминология определено свързана с ИДЕАЛНИТЕ нещица, почти винаги оставят на заден план онова на което криминалистите викат МОТИВ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. .... (тук направете малка пауза) Помислете си какви са подбудите за организиране на ПАРТИИ? .... .... Ако сте намерили удовлетворителен отговор (за вас самите, разбира се ) - продължете с четивото: При нас класификацията започва отвън - навътре, вместо по-логичното отвътре-навън. Когато заговорим за партии, то неминуемо всеки започва да изважда на масата стериотипите набивани му в канчето от ляво и от дясно и забравя най-важното:Подбудите принуждаващи хората да се съюзяват в групировки. В най-древни времена групирането на прародителите ни в примитивни стадообразни организацийки е овъзможило: а) преимущество на СБОРА ОТ ИНДИВИДИ над по-силни физиологически биологични единици като мамути и бизони, б) уголемявало генетичния басейн и възможността за намиране на по-секси партньор, в) оптимизация на разделения труд и т.н.т и т.н.т... но да не забравяме и: г) възможност на по-гяволите да вегетират на гърба на по-баламите. Всяка такава организация рано или късно издига(по-скоро позволява им да се издигнат) свои по-отворени представители до нива в които същите могат да взимат решения от името на МНОЗИНСТВОТО. В по-нови времена тези образования често мутират и до партии и тъй като човек е наивна креатура( в края на краищата ), не са рядки случаите на индивиди да се зачленуват в тези "образования с мъгляви цели", с вътрешно убеждение, че точно тази органзиация защитава точно техните ИДЕАЛИ ЗА ПЪЛНОЦЕННО ДИШАНЕ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА. (разбира се да не забравяме и атавистичното динамо: а бе ако вземем властта, па мо'е и мен да ме огрее, ако не Солунската митница, барем нещо...хммм...по-така интелектуално ) Най-тъжното в случая е, че мнозина от индивидите са с убеждението, че точно тяхната формация има отговор на всички онези парливи въпроси на екзистенца и само да вземат властта и край! Едва ли не всичко ще се разреши както пише там в съответната партийна програма и ако не рай и благоденствие на Земята, барем ще имаме едно по-хуманно човечество и там разните му украсени с дрънкулашки идели... дрън-дрън, демек...ярина* Както сте забелязали - която и партия да дойде на власт - нейната върхушка ( ония по-гяволите за които споменах по-рано в този текст ) си оправят "ТОТОТО", а всички останали ( включително и най-яростните байрактари продължават ( както викаше оня - чичовия ) да духат супата . Напълно закономерно и естественно явление, доказвано хилядократно в човешката история. Идиотското в случая е постоянното упорство на редовия партиен член, че следващият път нещата ще се развият коренно различно (революционно, демек ) и ще видите как той, ще гепи най-накрая ПАРЧЕТО БАНИЦА КОЕТО В КРАЯ НА КРАИЩАТА МУ СЕ ПОЛАГА! Ама ха... Та в този теоритичен бой на характери, идеологии и всякакви други такива завързани и засукани терминологии, ние не правим нищо по-различно от нашите прадеди. Онази надежда че "животът ще бъде по-хубав от песен ( дето викаше поета) стига да стане "НАШАТА" ни подбутва и държи главата ни гордо вдигната и погледа ни по-фокусиран.  В действителност партийният редник си е партиен редник и неговата функция е да гласува за своя властелин и да подсигури неговото настаняване на кормилото на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Толкова. Сега дали тази или онази ОРГАНИЗАЦИЯ ще дърпа конците за редниците и от двете страни ( ако имаме двуполюсен модел, разбира се...при повечеполюсен разбирай редника от всичките полюси ) продължава да си бъде това което винаги си е бил - редник и неговият живот (дори и при победа ) няма да се измени кой знае колко ( освен факта, че ще му бъде овъзможено когато пусне телевизора да наблюдава мутричките на своите, вместо тези на опонента, ако това разбира се може да бъде охарактеризирано като някаква положителна емоция. Аз, лично, друга същественна промяна не виждам) И така, вместо да седне и кове своята собственна съдба ( посредством чуковете които той самия има на разположение ) нашият тръгва да се организира под знамената на групоривки с идеална цел, като междувременно си губи времето по партийни събрания, слушане и четене на пропаганда, псуване на опоненти и хвалене на "нашите" ( най-вече из заведения за общественно хранене и пиене ) и куп такива дейности които той, както и съподвижниците му смятат за крайно необходими за ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА и като единствената правилна линия в борбата за светлото бъдеще на Планетата. На всичкото отгоре, когато дойде време да гласува (един-едничък път някой да го бръсне за слива) той се организира в протесни брожения (тип вестник "Коментари" ) и плюе на това свое право ( мислейки си че по този начин ще пръдне някому на хуя ) Вместо да си оправя както може своето лично битие и само когато му дойде времето, да отдели там половин-един час да пусне бюлетинката за този който той реши, че най-малко ще спъва личностния му прогрес, той тръгнал нашия да оправя мировите проблеми и неправди като прекарва безбройни часове из форуми, седянки и разпивки и когато един единствен път нещо зависи (съвсем косвено, но пък със сигурност ) от него, той на инат вика: А бе, ебал съм ги у гъзо! Няма да гласувам и туй то. Когато дойде (от кумова срама ) и неговия ред да бъде активен и му кажат: " Айде, Гуджо, казвай там. Пускай бюлетината"... той какво мислите прави? Какво, каво? Ами той под давлението на пропаганди (сходни с тази на тоя другар от вестник "Коментари" която ми се пречка пред очите която и тема да отворя ) - взима че не гласува Ела ме ритни, един вид. И накрая цялото това политиканствуване, цялото това "дране" и дуене на бицепси, целият тоя цирк става безпредметен. И вместо да се чудиш коя маскара ще бъде избрана утре, отиди и дай своя глас за този който ти считаш за най-малка маскара. Не, че е нещо кой знае какво, ама барем не е ярина... _________________________________________ ________________________ *под термина ярина(съпроводен с "близнаците: дрън, дрън" народният умотворител е имал предвид ярината вагина като неособеносполучлив заместител на така желаната хомосапиенска.  |
| Андрей Райчев е отбелязал доста неща, но е пропуснал най-важните. Отричайки бившите си "съратници" (всички доказано по-качествени в политическия спектър от него самия) Иван Костов само продължава тенденцията си да доказва не просто че България е зле щом не управлява СДС, а че България е зле щом не управлява Иван Костов. Всички тия споменавани с ненавист от бившия лидер на СДС личности бяха грижливо отлюспени в моментите, в които рейтингът им се покачваше над желаното от Командира. Другата алюзия е, че СДС = Иван Костов. Тук е пощадена Надежда Михайлова било защото е подценена от Командира понеже все пак, нали, е жена, или понеже няма друг начин в момента. Наистина вече цяла България е убедена, че СДС=Иван Костов и затова никой не се занимава с тая малка семейна фирма. |
| Грациане, Нещо си противоречиш. Първо казваш: Както сте забелязали - която и партия да дойде на власт - нейната върхушка ( ония по-гяволите за които споменах по-рано в този текст ) си оправят "ТОТОТО", а всички останали ( включително и най-яростните байрактари продължават ( както викаше оня - чичовия ) да духат супата. А после ни призоваваш да гласуваме: И вместо да се чудиш коя маскара ще бъде избрана утре, отиди и дай своя глас за този който ти считаш за най-малка маскара. Като така или иначе в крайна сметка все ще бъдем еднакво прецакани, какъв е смисълът от това усилие - гласуването? И после - ами ако всички кандидати са в еднаква степен маскари, та не можем да ги степенуваме кой е по-голям и кой по-малък, тогава какво да правим? Не може да е така, ще кажеш, ама си е точно така, с леки стилистични нюанси при всеки от тях. Аз имам желание да гласувам, но от всичките 27 кандидати за кмет на София ни един не е читав, срещу всеки имам конкретни възражения и ни един не мога да преглътна (сигурно съм много капризен, ама такъв ме е създала природата, какво да направя - be yourself). Затова смятам за по-уместно да се въздържа от гласуване. Ясно е, че така или иначе някой ще бъде избран, но все пак е важно и колко хора ще го подкрепят. Втория път Софиянски беше избран с много по-малко гласове, сега ще бъде избран с още по-малко и това все пак е някаква оценка, която не може току-така да се замаже. Не е все едно да имаш доверието на 600 хиляди и на 100 хиляди души. |
|
| Г-н Грациан е употребил много изречения за описание на това, което великият руски поет Некрасов е събрал в четири реда: Жизнь добром не обернется, Голосуй - не голосуй. Всё равно сосать придется Не конфеты, а свой хуй. След като г-н Дичев в брилянтен исторически анализ доказа светото триединство Ленин - дядка - Терминатор днес г-н Райчев творчески доразвива неговото учение. В сия статия се проследяват предпоставките и условията за възникване на необходимия counterpart на Терминатора - човекът , унищожител на всякакви нелегитимирани лица и граждански общественици. В специфичния случай на България той се олицетворява от Костов - злобно говорещ бивш партиен лидер. Какво обаче му позволява първо да мълчи дълго, а после да се обажда , но да не казва това, което трябва и предизвиква справедливи упреци от прогресивната общественост "Ти изтри прашеца на моята девственост"? Как е възможно след като огнените слова на Султана са го пръснали на хиляди малки парченца те да се стопяват, да потичат едно към друго и няколко минути по-късно Костов отново е цял , показалецът му се удължава с метър и бива забит в окото на патриотичен интелигент или пък с изкусно преправен майчин глас зове малко момченце с цел да го удуши? Всички честно мислещи българи са наясно че майка не го е раждала. Какво е тогава? Всуе бихме търсили отговора в дежурните дрънканици "Ueber die Rolle der Bedeutung" - тук е необходим по-широк поглед върху живота и надникване в тайните на науката. Китайски учени са изобретили материал, който може произволно да се втечнява или втвърдява. За тази цел екипът на Пинг Шенг от Научно - технологичния институт в Хонгконг е заложил на нанотехнологиите. Те експериментирали с електрореологични течности, чиято жилавост и течливост се влияят от включване на електрическо поле. Смес от наночастици, разтворени в силиконово масло е достигнала по този начин твърдост от 130 килопаскала, която отговаря на тази на полиуретана. Досегашните резултати с такива течности са достигали най-много до 5-10 килопаскала, което е сходно на консистенцията на тофуто. Значително по-силното втвърдяване китайците са постигнали като са разположили големите от 50 до 70 нанометра частици по протежение на линиите на електрическото поле. Така са се образували верижни труднопрекъсваеми връзки. Рекордните стойности са били получени с частици от бариев титанилоксалат , обгърнати от 3-10 нанометрова обвивка от карбамид. Заслужава си да се замислим върху тайните на науката и новите открития, които биха донесли едно по-добро бъдеще за всеки от нас. |
| Почти сигурно е, след 15 дни Софиянски да бъде избран за кмет на София. Този, който е управлява Столицата на всяка държава се нарежда сред най-влиятелните управляващи на страната си. Ерго, Софиянски има активната подкрепа на решаващата част от столичаните, даже на страната, за да постигне такива висоти. Останалите политици, колкото да грубиянстват са изтласкани в далечната периферия на политическия и обществен живот на сегашния ни размирен живот. Всякакви смехотворни констатации изживявания на потерпевшите пердаха на живота са за отчаялите се от веруюто си, за малоумниците. Постинги за заспали и проспали.  |
| Йошида, разбира се че :ВСИЧКИ СА МАСКАРИ, но все пак някой от тях е "по-малка маскара" в твоите очи. (направи отново оценка)....ако и при втората оценка не намериш някой по-подходящ ( дори и с някакъв блед нюанс пред другите ) направо отиди и се кандидатирай и ти.(хей, ами и това си е решение и то бая соломоновско ) Поради фактът, че всеки глас - и твоя и на Султана (да речем ) има еднакво тежнение при избирането на НОВИЯ КМЕТ (да речем). Колкото по-малко (дай да ги наречем )Йошиди гласуват ( мъдро осъзнаващи надполитизма си ) и колкото повече Султани (верни синове на партията си) гласуват, толкова вероятността по-султанолюбивия кмет да бъде избран е по-голяма. Тук идваме и до парадокса: един човек - един глас (този на блестящият политически анализатор и продалият се за биричка с "тройка" имат еднаква тежест ) Това е то, в общи думи демокрацията. Правото на Гунчо и Бончо да искат светът да върви натам накъдето и те искат. При положение, че "надполитическите" осъзнати хора следват зова на сърцето си(" Ами и да гласувам и да не гласувам - все тая" ) акумулацията на гласове от страна на баш онези - другите ще наклони везната на "ебем ти " страна. ( по-вероятната развръзка ) От друга страна атрофирането на изборите като оръжие на обществото (разглеждано като сбор от единични индивиди) само окриля "нечестивите" които искат точно това (колкото се може по-малко мислещи и колкото се може повече вярващи овчици ) Тези дни тук също се провеждаха избори и аз буквално с ченгел изкарах от къщи жената за да отидем да гласуваме. И тя е с "надпартийна психика", което е съвсем нормална реакция при хора разочаровани от цинизма на деянието.(тук сигурно отново се проявявам като противоречащ си, но какво да правя...в края на краищата ние-хората сме изтъкани от противоречия, нали? ) В общи линии в Канада много рядко ще чуеш (барем из средите в които аз се движа ) разговори на политическа тема. Никой не дискутира, никой не ти казва даже на кого симпатизира. Живее си живота човека и си кове щастието. Е, виж когато дойде време за "политиканствуване" отива за 10 минути до кварталното училище и си казва мнението с бюлетина. Толкоз.  |