Отиди на страница:
| Хубаво и силно лекарство си ти Антибиотик Действено  Ама на тези е късно да се лекуват Те само изглеждат като живи - проговорят ли. Мъртвило  Поздрави  |
| Просто не мога да не взема отношение към написаното. Аз имах малко по-друго мнение за г-н Игов, Светлозар. Но никога не е късно да се разочароваш от някого. ***** Статията на господин критика не казва нищо. Просто няма Теза. Интелигенцията и новите и идоли.... Грозно впечатление правят изрази като "догмите на теологията" "оковите на Теолигията" Вие какво имате против Теологията г-н Критик??? Та Теологията е всичко което ни е нужно на нас хората.... Грозно впечатление оставя тонът на симпатия с който се пише за Нитцше - един психопат и Ексцентрик позволил си да обяви .....БОГ за мъртъв???????? *** На автора на горния пасквил бих препоръчал да прочете малко материал от Соловев и малко от Бердяев. *** Тогава г-н Игов би разбрал, че прехваленият Хуманизъм на Средновековието изигра лоша шега на ЧОВЕКА! Отдалечавайки го от БОГ! Всички страдания на които днес е подложено човечеството са резултат от така нареченият Ренесанс. Днес Моралът е на ужасно ниско ниво в целия свят... БезБОЖието е догма, Етиката е непозната, Лицемерието е сложило скиптър и Корона... Но така не може да продължава...... |
| Третият път? Заложен в човешката същност той е естествен и независим. Винаги го е имало. Той е двупосочната вътрешна необходимост от изкуство. "Няма" го, защото не е път като път, не води от тук до там, не може да бъде ограничаван и направляван. Така си мисля. Антибиотик, . |
| Този чичко не пишеше ли досадните литературни анализи, опитали се да убият всяка тръпка от досега на "средношколеца" с поезията на Ботев, Вапцаров, Яворов? Не беше ли от онези, които превърнаха българската литература от изкуство и емоция за читателя в предмет от средното образование? - Текстът не е лош, но е някакси извратен. Така поставен, въпросът за Третия път предполага, че алтернатива на идеологизацията и индустриализацията няма. Може би за повечето "интелектуалци" е така - свикнали са да се "предават" / "продават". Все си мисля и се надявам, че има и изключения. "Далечен исторически спомен са вече "прокълнатите" творци (от типа на Бодлер, Едгар По, Ван Гог)..." Тук вече виждам груба фактологическа грешка. Има си ги "прокълнатите" творци, но вече не е задължително да си "прокълнат" и да умреш в мизерия. "Прокълнатите" дори понякога са на мода. А нима има голяма разлика между основната схема в житейския път на Бодлер и Sid Vicious? |
| Чудесен текст Обаче горчивата истина е, че свободни творци, даже и при Ренесанса, класицизма, романтизма не е имало. Леонардо и Микеланжело е трябвало да обслужват богатите мецанати, Моцарт-архиепископа на Залцбург а когато се възбунтува-двора на императора. Гьоте, Шилер и Лист-Ваймарския херцог , Вагнер-краля на Бавария Лудвиг II. За Бетховен може да се каже, че се опирал на пазара /печелел е доста от издаваните му произведения/ и разбира се на модата и идеологията /идеите на Френската революция/. Байрон е имал достатъчно средства да не обслужва някого, но се завършил трагично. Добра е да слугуваш на идеология в която вярваш. Тогава си свободен. Но може да останеш разочарован, защото няма абсолютна идеология. Можеш и да останеш беден, когато на мода е друга идеология. Идеологията, модата и пазарът се преплитат. Нашата творческа и научна интелигенция наивно мислеха, че като се махне идеологическото бреме ще настъпи царството на свободата. Разочарованието е пълно. Това е, което иска да ни внуши Игов. Както и при много други неща от живота истината е някъде по средата при доброто балансиране на компонентите-идеология, пазар и неговия двигател модата. Маркс++ |
| Изкуството винаги е било израз на протест срещу "това, което е" с идеята за "това, което трябва да бъде". Колкото по-утвърдена щампа в масовото съзнание съществува на "това, което е", толково по-силни произведения се раждат в отрицание на щампата и в прослава на "това, което трябва да бъде". Всяка велика епоха на промени има своите гении на изкуството, които подготвят промените - нужда от посочване на имена имате ли, проф. Поповски? Фактът, че днес няма разстърсващи духовете произведения, е просто следствие на факта, че няма безспорно утвърдена щампа в масовото съзнание... Та що му е на Игов да търси трети път между категории, които просто са изчерпани като предизвикателство за духа? |
| Творецът е обладател, собственик на онази искрица от огъна на Прометей, в ядрото (сърцето) на която нивга не представа да мъждука или ослепително святка вътрешното, неосъзнатото от самия него чувство на любов, единственият и непобедим маждрак, предопределен и му предназначен от самата природа. Без тази искрица животът пак си притежава всичките цветове радужни (от най-ярко светлия тон до най-мрачно тъмния, единично или в букет). Всичкото останало е изящна или срутена настройка, във всяка от които живее и твори човекът от памтивека насам.  Редактирано от - SultanBg на 13/10/2003 г/ 13:34:54 |
| АНТИБИОТИК , МАРКС++ СИБИЛА, може би след време културолозите ще изучават Лара Крофт и Азис  ФОРЦА НАТО, добавям към Сид Вишъс и Джим Морисън, и Джими Хендрикс и Кърт Кобейн, но по по тази логика и те са далечен спомен, а дори и бяло петно за Азис-поколението |
| Bravo na Svetlio, bravo !!! PS Pozdravi i ot AZBUKI/N.I/ Редактирано от - 5ka.bg на 13/10/2003 г/ 14:04:25 |
| Изводът, който се налага при четене на споменаваните имена в постингите е, че забраната на абсента е нанесла непоправим удар върху световната култура |
| Хареса ми с искреността си, макар да не споделям идеите на Светлозар Игов. Четяхме го преди, защото беше много различен от фаворита на социалистическата критика Ефрем Карамфилов. Но четяхме и Яворов, и Лилиев, и Дебелянов, и Траянов, и Далчев и всичко, което ни харесваше, което се докосваше по един или друг начин до нашата нагласа. Замислих се колко от изброените са били богати, тогава когато в страната ни е имало наистина свободен пазар. Никой. С.С. Демостенов, един от значимите представители на субективизма в икономиката, напуснал през 1947 г. Софийския университет, предусещайки нахлуващата, безпардонна пролетарска посредственост, счита, че благото се определя като такова, тогава и защото удовлетворява някаква наша потребност, както и че цената му отразява степента на желанието да удовлетворим същата тази потребност, отказвайки се от възможността да удовлетворим друга такава. В този смисъл, явно приоритетните потребности на обществото понастоящем са други, повече или по-малко материални. Но фактът не може да се промени с оплакване, трябва да бъде просто приет. |
| Не на китайски. На холандски. Ван Гог е холандец. Холандия е люлката на капитализма. А изкуството е продукт на същите човешки енергии, които раждат и богатството, и порядъчността. Богатството - това е богатство на човешките същностни сили (К. Маркс). Руската култура е продукт на руския капитализъм, а творческият период на съветската култура продължи до свършването (физически) на формиралите се при руския капитализъм худоджници. Realsozialismus-а остави след себе си културна пустиня. Вижте се в огледалото. |
| Минаващ, Симпли, Хамър, благодаря.. Фичкоооо, пустинята не е там където я търсиш и не се дистанцирай от картинката ако смяташ наистина, че си прав.А ако смяташ да ми кажеш, че Ван Гог не е китаец(сиреч да ме попросветиш малко) то си е твой избор. Знаеш ли каква е разликата между назидаващия и обясняващия? |
| В сия статия г-н Игов засяга животрептущ проблем на сегашната международна обстановка, а именно : " За ролята и мястото на антилехента в световния прогрес и некои аспекти на неговия упадък в епохата на постепенния преход" Четейки творбата на г-н Игов, пред нас все по-актуално се възправя основният въпрос на битието, съдържащ се в крилатите думи на др В.И.Ленин : " Что хуже: интеллигенты , пишущие для полуинтеллигентов, или полуинтеллигенты, пишущие для интеллигентов? " Интересна монография на малко известен Нобелов лауреат на същата тема може да се прочете ей ТУКА |
| Понеже и защото наистина вече само минавам от тук за други места имам по-разгърнати аргументи от тези на автора без да му противореча Натиснете тук Редактирано от - минавам от тук на 13/10/2003 г/ 17:28:36 |
| Здрасти Бооя, Кракатау, Минаващ бе всичките кво сеа ! Значи кефим се като открия нещо интересно ! Шапка свалям на момчето , та дори и да го изтрият постинга все тая има го някъде ! *** Сабахатин Али [Напреднал] от United Kingdom Общо мнения: 66 Скрий: Име, IP За власт и пари Надка е готова на всичко Сега иска кметския стол, но ще получи само позлатена цедка за чай Александър ТОМОВ в-к Стандарт Елочка Шчукина. За власт и пари тази жена е готова на всичко и става все по-жалка и смешна. Истинско удоволствие е да наблюдава човек напоследък нелепите й ходове, направлявани от нейния "мозъчен тръст", от някоя си Амелия Личева. Друг интелектуалец не се съгласи да й "сътрудничи", след като такива като Надка нагло и безцеремонно натириха всички, а сега се чудят и маят като как да ги привлекат за изборите. Виж, за подобни мероприятия са винаги готови, дето се вика. Защото, ако излъжат пак глупаците и, не дай Боже, тоя път такава като Надка да стане кметица, ела да видиш ти нови гаражи, нови костюмчета от "Макс Мара" и нови демонстрации на величие... Да започнем най-напред с най-фрапантния й ход - този със соколаря Орешарски (комай бе осиновил орлета, все едно). Въздигна го тази "истинска лъвица", даде му пълна свобода за думи и дела, гласувайки му необятно доверие, а когато Орешарски се облегна на въпросното доверие, току хоп - дръпна килимчето изпод краката му и Орешарски се намери в орешака. Остана да виси във въздуха въпросът кой точно й нареди да дръпне килимчето, защото килимчетата обикновено ги дърпат слугините по нареждане на господарите и да се кефят. Както и да е, отиде си Орешарски, а "лъвицата" направи следващия си дълбокомислен ход - започна да търси нов кандидат за кмет на столицата. И когато всички очакваха жестокия принципен кастинг, когато всички гадаеха кой ще е посоченият, Надка не хареса нито един и посочи себе си, без да подозира, че тоя номер е правен някога от съветския режисьор Сергей Бондарчук по повод избора на една главна роля. Тогава държавна комисия, начело с другия Бондарчук, събира близо две хиляди левента от великата съветска страна, от които Бондарчук не харесва нито един. А когато колегите му напълно объркани започват да се питат кого все пак има предвид другарят Бондарчук, той най-сетне изплюва камъчето и посочва себе си сред хилядите кандидати - не могъл да види никой в тая същата роля, освен него си. На това се вика обективност и точна преценка. Само че за разлика от Надка Бондарчук преди това никога не е заявявал, че нищо не разбира от кино и от въпросната роля, а тя го заяви в прав текст дни преди да се самопосочи за градоначалник на столицата. Заяви, че нищо не разбира от кметстване, а най-добре пасва за министър-председател. Представяте ли си що за самочувствие и скромност? Ще каже някой - не е възможно. Не е възможно да е толкова повърхностна, да не кажем нещо по-лошо, и да не си даде все пак сметка какво точно говори и защо. Такова едно поведение даже не е за смях, то е направо тъжно, то говори за една ветропоказателност, за едно кафанско чалгаджийско лекомислие, което вече не обижда самата му носителка, а онези, чиято лидерка е, онези, дето са я избрали и все още й вярват. Такова едно поведение в "белите страни" автоматически се наказва с искане за оставка и със съответното й подаване. Няма да го направи Надка, бъдете спокойни, нито сега, нито когато и да било, защото работата не е в кметския стол, а във властта и евентуалните облаги, дето се крият зад него. Работата не е в това да се решат проблемите на софиянци, работата е софиянци, ако могат по някакъв начин да решат някои от дилемите на такива като Надка напоследък - с друг гараж, вече с платени данъци, с хотел примерно срещу НДК, защо не с друг някой минерален извор примерно големия в Панчарево или още по-големия в Горна баня. Работата е, ако има някакъв начин Надка да е отново и отново на върха, винаги да е на върха, вижте я само колко е готина, а всички ние да й пълним по някакъв начин банковите сметки и да й викаме браво. Има и друг един отговор за тоя неин невероятен гаф, в който се обяви най-напред за недостойна за кметския стол на столицата, а след това за най-достойната, най-кадърната и призваната за него - ако някой друг й суфлира иззад кулисите, а тя като една професионална актриса от средна ръка върви по себе си чрез онзи съдбовен глас. Само че тогава тя не би била тя, само че тогава би била една измислица, една креатура... Добре, нека да не задълбаваме, нека я гледаме и виждаме такава каквато е - едно палаво женче което днес ни казва едно, утре друго, а вдругиден трето - хи-хи, пей сърце, какво пък толкоз, животът е весел, аз съм пак в нов тоалет, аз съм си аз, ще направя и други неща, може още по-така, к'во пък толкоз... В "Дванадесетте стола" гениалните Илф и Петров имат един знаменит образ, този на Елочка Шчукина, която постоянно повтаря - не ме учете да живея, помогнете ми материално... Какво пък, винаги има люде, дето биха помогнали и използвали такава като Елочка Шчукина - жената с "въображение на кълвач", както са се изразили двамата големи, най-вече люде като Великия комбинатор Остап Бендер. Припомнете си отново класическия роман и ще разберете как точно го прави. Измъква буквално изпод Елочка "златния стол" в замяна на една позлатена цедка за чай... Това е. Създадено: 13.10.2003 г. 17:22:16 |
| Колкото и да им мъчно на някои форумци - да, икономиката и изкуството имат общ живот. Да се твърди унило обратното е като да се заравя нечия соцреалистическата глава в ... априлските пясъци на България. * Да вземем, например, Метрополитън опера в Ню Йорк. Този оазис на музиката се поддържа изцяло и единствено само от частни корпорации и частни лица. Цената на билетите за представления не покриват и 1/10 от харчовете там. На програмата за всяко предствление ще видите имената на онези, които са дали дарения за тази година. Разделени се по категории - тези които са дали на 1 милион, следват онези до 500 000 и т.н. Всеизвестен факт е че съботните директни предавания по радиото на представления на МЕТ се спонсорират изцяло от Тексако. Други пък спонсорират записите и предаванията на някой спектакли по известния канал 13. В спонсорството за канал 13 влиза и заплащане на допълнителни хонорари на всеки участник в представлението (дори на децата от Детския хор). Има отделна фирма, която целогодишно поддържа надписите в МЕТ - пред всяко кресло има малък екран на който върви текстта на английски. * И като доказателство, че икономиката има много общо с изкуството - поради икономическите проблеми в САЩ и даренията за МЕТ в момента са намалели, което веднага и директно се отразява на качеството на оперните представления. Има по-малко пари за декори, костюми, репетиции, хонорари. Това е. Изкуството цъфти наистина главно в общества където цъфти и икономиката. |