Отиди на страница:
| A можеше и по-просто, разбира се, ама нали требе и да е интелектуално. По-простото го е казал бай Пешо Крика: "Я моем една кола да я напраим да мърка, ама со мерак. А га требе за паре, нема време за мерак". И Гален го е казал преди дваесе и кусур века (за съжаление не мога да ви цитирам оригинала): "Да лекуваш срещу обещана награда, е все едно да убеждаваш поклониците в храма на Юнона, че срещу една жълтица принос ще получат цяло имане." Накратко казано (и споделено от скромен личен опит): всяко изкуство (онова, което се върши с талант и от вътрешна потребност) е несъвместимо с печалбата. Всеки опит за търсене на сечение между тези двете води или до обезталантяване на изкуството и превръщането му в занаят, или до обезприходяване на таланта (освен в изключително редки случаи, известни на аудиторията поименно). Третият път е прост от логическа гледна точка, но труден за постигане в нашите условия, които явно са основен проблем на автора, както и на всички нас. А той, по виждане на идиота се състои в това да използуваш таланта си както сметнеш за добре и да изкарваш хляба си с нещо друго. |
| ОСТАВА само да се добави, че даренията ТАМ/ в САЩ и другаде/ са освободени от данъци! А в същото време НЕ СА анонимни! Т.е., с "даренията" си, ""дарителите" си правят реклама!!! Аз уважавам САМО онези Дарители, които правят АНОНИМНИ дарения- без средствата по тези дарения да са освободени от данъци!!! А за този, който получава Дарението, едва ли има значение дали Държавата или Частно лице е "дарител" ?! За мен няма! Освен всичко: който има 100 и дава 10 , и този който има 10 и дава 1- и двамата дават ЕДНАКВО !!! Редактирано от - paragraph39 на 13/10/2003 г/ 18:33:23 |
| Всички вие, които сте написали постинги тук. Независимо от известните различия в тях, може да се забележи едно преклонение пред Изкуството. Ибо не е прилично да се обявиш срещу него. Нали хората ще кажат , че си простак..... Сигурен съм , че много от вас биха одобрили следния долен Шаблон "Изкуството прави човек по-добър" *** Аз съм го срещал хиляди пъти в живота си. *** Запитвали ли сте се с какво една картина на Ван Гог прави мъките на някой несретник по-малки? Запитвали ли сте се с какво Лунната Соната намалява мъките на друг несретник? Та това са върховни произведения-образци на човешкото изкуство. Изкуството е духовен израз на мирогледа на определен Човек И то се възприема от един малък кръг хора. Така то става Елитарно. Но ИЗКУСТВОТО само по себе си не е Панацея, То не може да лекува СТРАДАНИЕТО и МЪКИТЕ Човешки ги лекува само ...ВЯРАТА А тя ВЯРАТА не зависи нито от обществения строй нито от Икономическите закони които действуват.... *** Самият аз обичам Изкуството и се Прекланям пред него, но то не намалява Страданието ми. То не ме прави щастлив. То просто задоволява една душевна потребност. Не го издигайте на пиедестал по-висок от пиедестала на ВЯРАТА! Ако разбирате какво искам да кажа. *** поздравявам всички от вас освен двама те си знаят кои са. пардон! поздравявам всички освен 2+1(общо трима) те си знаят кои са Редактирано от - prof.Popovski на 13/10/2003 г/ 18:49:17 |
Изглежда напоследък в общообразователната програма на училищата преподаването по предмета "Различия между реклама и дарения" е било сериозно занемарено. Явно фондацията на семейство Гейтс недоглежда що за образователни програми подпомага.  |
| Творците в България май станаха излишни. Нямат пазар за стоката си. Нямате потребители господа, защото по времето на социализма държавата ви даваше поръчките, тя ви плащаше и вие работехте за държавата. Тя беше вашият потребител. За да имате в момента пазар на стоката си, трябва да го създавате този пазар, да създавате потребители . Такива се създават от ранна детска възраст. Господа творци- ходете в училищата, а не по кръчмите. Превърнете се в проповедници на културата и изкуството сред подрастващите. Нека се докоснат до тези тайни. Те ще бъдат вашите утрешни обожатели, последователи, потребители. Ние сме загубени поколения. До 11-ти клас учих пеене, при което единствено ме учиха да пея по ноти. Нищо друго. Една песен не чух от учител, една музика не се пусна, една певица не се покани- само до, ре, ми, фа. Да не говорим за това, че можеха да ни запознаят с творчеството на големите композитори, певци, музиканти. За това в България никой вече не се весели с песни. Никой не може да изпее една песен до края. ( С изключение на старите поколения). За това ще се примирявате с големия пазар на чалгата и с празните джобове на останалите. Ходете в училищата и безплатно изнасяйте всякакви беседи, сказки, ограмотявайте децата и си създайте пазар на вашето изкуство- и та пазар за изкуството, както вие го разбирате. На малък елит публика не може да разчитате, за да се прехранвате. |
| Катя Кирилова Паскалева е родена на 18.09.1945 г. в Петрич. Починала на 23.07.2002 г. в София. Завършила е актьорско майсторство при Методи Андонов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1967). Създала незабтавими образи в българското социалистическо кино. Била е щаслива, жизнерадостна, обична, обичаща живота. Всяка година участвала в над 30 филми, множество театрални постановки и в хилядни концерти. Обществото е било социалистическо, следователно-бедно. Идва капитализма-богатото общество и талантливата българска актриса загива, потънала в мизерия, без средства да плати за лечението на заболеванието си. А ето и част от нейните филми: 1. ГОЛГОТА (1993) 2. АРИТМИЯ (1992) .... майката на Филип 3. МЪЛЧАНИЕТО (1991) .... майката 4. ЖИВЕЙ ОПАСНО (1990) .... майката 5. ДЕФИЦИТ (1990) .... Мария 6. СПИРКА ЗА НЕПОЗНАТИ (1989) .... Мария 7. ЧИЧО КРЪСТНИК (198  8. ЕВА НА ТРЕТИЯ ЕТАЖ (1987) .... Наумова 9. ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНО ДЪРВО (1986) .... Непознатата 10. ТАЗИ ХУБАВА ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (1985) .... Малина 11. ПАМЕТ (1985) .... Елена 12. НАЙ-ТЕЖКИЯТ ГРЯХ (1982) .... Диана, съпруга на Абрашев 13. БУМЕРАНГ (1979) .... Нина 14. БЕДНИЯТ ЛУКА (1979) .... Милица 15. СЛЪНЧЕВ УДАР (1977) .... Снежа 16. МАТРИАРХАТ (1977) .... Станка 17. ЗВЕЗДИ В КОСИТЕ, СЪЛЗИ В ОЧИТЕ (1977) .... Лиза Стрезова 18. КАТИНА (1976) .... Катина 19. ВИНАТА (1976) .... Невяна 20. ЛЪЖОВНИ ИСТОРИИ (1976) .... Ангелина 21. ВИЛНА ЗОНА (1975) .... Стефка 22. НА ЖИВОТ И СМЪРТ (1974) .... Росица Енева 23. ИВАН КОНДАРЕВ (1974) .... Христина Влаева 24. НОНА (1973) 25. МЪЖЕ БЕЗ РАБОТА (1973) .... Христина 26. БЯЛАТА ОДИСЕЯ (1973) .... Милка 27. КОЗИЯТ РОГ (1972) .... Мария/майката 28. СКОРПИОН СРЕЩУ ДЪГА (1969) .... Бояна 29. ОТКЛОНЕНИЕ (1967) .... Вера.Редактирано от - SultanBg на 13/10/2003 г/ 21:20:58 |
| Изглежда напоследък в общообразователната програма на училищата преподаването по предмета "Правене на самореклама чрез дариния" е било сериозно занемарено. Явно фондацията на семейство Гейтс недоглежда що за образователни програми подпомага. |
| "...Ходете в училищата и безплатно изнасяйте всякакви беседи, сказки, ограмотявайте децата и..." ........................ Ходете, бе! БЕНЗИНЪТ И КОМАНДИРОВЪЧНИТЕ ЩЕ СА ОТ ЗУЮ !!! |
| ИЗКУСТВО НА КИЛО И КУЛТУРА НА МЕТЪР Не мога да се съглася с този плач на "производителите на интелектуална стока" и това си е. Никой не може да ме убеди, че ако на някой му се пее, свири, рисува, танцува, пише или моделира някой може да му пререже крилцата. Ъ-ъ...този аргумент може да бъде посочван само от изпечени "хрантутнци" пред някое чиновниче от "подаяниепускаща" институцийка. Никой не може да ме убеди, че ако не са се продавали големите творци са щели да престанат да творят. Въпреки че исторически могат да бъдат намерени примери на "спонзорирано изкуство", приживе признати гении и щастливи творци просто ударили "тотото" ( сътворили точната творба в точното време и уцелили точното настроение на съответна консуматорска прослойка) болшинството от творците или не намират никакво признание ( най-вече поради неособено високото качество на творбите си ) или пък не успяват да съчетаят "полезното с приятно" ( или поради нежалание да правят компромис с идеалите си, или поради недостатъчна пазарна ниша която да им позволи да се издържат от своя поминък, или най-често поради предлагането на непродаваем продукт ) Нека поразгледаме някой примери ( ей така, извадени "прима виста" ): 1.Чарлз Ийвз - един от най-любимите ми композитори.(е, ако ви интересува ето малко подробности за негоНатиснете тук) е бил мултимилионер и през деня се е занимавал доста успешно със застрахователна дейност, а вечерно време е композирал. Уникален стил и изключителна интелигентност и мъдрост струят от неговите симфонии. Просто - феноменален. 2. Франк (Д)Заппа* - най-любимият ми творец. Самоук ентусиаст, гениален мултиталантиран творец, който на всичкото отгоре и безкомпромисен критик на простотията. Най-гениялният творец на 20 век, успял да извае уникални звукови склуптори от джаз, репорти за "клизмени" бандити, класическа музика, легенди за жълти акули, рок енд роул, хроники за култиватори на "дентал флос", ду-уап, саги за ескимоси и жълт сняг, реге, цитати от Стравински, Джони Кеш, Лед Цепелин, Алмън бръдърс, кънтри, историйки за "експлоадиращи тоалетни" и "профсъюзни търтеи", постомодернизъм, додекафония, трагедии за разведени шофьори на камиони, предкласика, приказки за хора обитаващи огромен роял, истории за поправки на автомобили и дори български фолклор. Отвратен от "машината на злото" той ( с помощта на окумуш съпругата си Гейл ) успява да произвежда и финансира сам голяма част от творчеството си. Апотеоз на "селфмейд мен". Превъзходен човек и мислител. Безспорно неговия култов статус и вярната "фен" аудитория подсигуряват и постмортем на неговите наследници един доста охолен живот. Ето и една много кратка биографийка за незапознатите с гения на 20 век Натиснете тук 3. Емо Коларов - мой най-добър приятел, композитор и виртуозен китарист. Поради неособено широкият кръг на негови почитатели в Родината, той успява да съчетае полезното с приятното, като от време на време предприема "халтурни договорчета с норвежки ресторантчета". Когато е в България, си прави кефа като композира и свири онази музика която му се ще, като през останалото време чете Витгенщайн, Джон Кенеди Тул, Монтен, Зошченко и изобщо там който автор му се чете в момента ( последните му колаборации за които му слушах бяха с Марга Хранова: )). Въпреки натоварения си календар разбирам (от телефонни разговори с него) че прекарва и доста време в разговори с приятели и в обменяне на телесни течности с девойки от различни възрастови, национални и етнични групи. Живее си човека тихо и спокойно там срещу руското посолство и се радва на живота. Ако случайно чете настоящото четиво (или някой от приятелите му прави това да му каже че ще му се обадя другия уикенд ) 4. Ерик Сати - още един от моите персонални фаворити. Човекът който освен че има една дузина еднакви чадъри, незнам си колко еднакви сиви костюма и незнам си колко носни кърпички живее и твори своите гениални творби без да му пука кой знае колко много за финанси. Мисля че е давал уроци по пиано, но в общи линии е живеел доста пуритански. Ето връзка и за негоНатиснете тук Ето с тези "ей така" на бързина измъкнати примерчета искам да ви покажа само, че ТВОРЕЦА Е ПРЕДИ ВСИЧКО ТВОРЕЦ. Ако е добър търговец ( или има познат такъв който да го пласира ) и разбира се ако продукта му е с комерсиален потенциал то евентуално този труд който той е положил може да има и финансово обезпечение ( при много масови продукти с многомилионна публика това обезпечение може да се изрази и в милиони долари ). Някои творци са принудени и да си дават гъза под наем и да творят "спонзорирана по някакъв си начин" творба. В много от случаите спонзорът си "иска своето" и творецът е принуден на "твори в кофража на това което му налагат". Често той може да поразпери крилца в клетката и понякога се получават и добри творби, макар и с привкуса на "онова което иска поръчващият"...ама като си даваш гъза под наем -няма на кой друг да се сърдиш. Праскаш там каквото ти иска човека и туй то.  |
| Прекрасна статия за Работническо Дело. Затрогващата изповед разкриваща безпътицата на саксиените политически псевдоинтелекуалци поливани с цитати и откърмени със слънцето и въздуха на всяко живо същество. Какви дилеми, какви ръзтърсващи трагедии! Горките, все още им се струва, че светът се върти около тях. |
| Ах, колко убедителен постинг. Изглежда много си чел Работническо дело навремето и затуй можеш да правиш сравнение. Похвално, но не върши работа вече. |