Отиди на страница:
| Да де, и аз това казвам, всичките ти знания по въпроса са от "кандидатския" ти минимум. А останалите словоблудства - от ежедневните "репорти" на службите, които, за разлика от нашите, вече са лустрирани, и това им личи. А на тебе, най-паче. |
Вметка - кандидатския "минимум" за който става дума е един голям максимум за някой другари тук.  Преди 1989 беше някак политически некоректно учените да се зоват учени (сакън, да не се обди водещата класа на работниците), та : те държаха "кандидатски минимуми", ставаха "кандидати на науките", титулуваха ги "научни работници", и все от тоя десен рабфаковски недомислици. |
| И да не се забравя - докато учените взимаха минимуми и ставаха кандидати (на науките) и (научни) работници, Кеворк Кевркян усилено интервюираше знатни доячки след пъргави събирачи на яйца на видни носачки-рекордьорки по курниците (помним още лозунга от гара Разделна : всяко яйце - пирон в ковчега на империализма). Защото да не забравяме, другари, курниците и кравефермите бяха истинския образ, най-точната метафора, на мечтаното ком. бъдеще, а работещите вътре - нашата единствена национална гордост. Следват - продължителни ръкопляскания преминаващи в овации, бла, бал, бла. |
| Кандидатския минимум по история на философията в БАН, товарищи, включваше три въпроса - антична и средновековна, нова и съвременна и българска, т.е. обединяваше четири изпита от на студентите. Комисията беше проф. Иван Кирилов, който ме пита за първото (падна ми се май римския стоицизъм), д-р Анани Стойнев - за второто, Михалчев, Кант на Балканите и български позитивист, и то много сериозно питане, и д-р Иванка Богомилова Райнова за третото - нещо по нейната част, френско от 20 в., май Теяр. * Като студенти изпитите по история на философията, разбира се, ни бяха бая по-трудни. По курсове - 1) проф. Ради Радев - антична и средновековна, с над 70 въпроса, не знам колко хиляди страници, изтеглих Аристотел - хилеморфизъм и класификация на науките, и Джордано Бруно; 2) нова - вече покойната проф. Елена Панова, изтеглих самия Кант - трансценденталната естетика - т.е. учението за априорните форми на нагледа - пространството и веремето, или как е възможна математиката; 3) марксистка - проф. Петър-Емил Митев, изтеглих Парижките ръкописи от 1844, Грамши), коментар на откъс от "Шаг вперед, два шага назад" - четеш напосоки отворена страница и тълкуваш; 4) съвременна западна ('буржоазна') - акад. Н. Ирибаджаков, изтеглих за Виенския кръг - Шлик, Карнап, Райхенбах; писах и курсова работа за Хусерл и дипломна за прагматизма на Джеймс и Дуи, че и на чешкия писател К. Чапек и групата Праксис (хърватска); 5) българска - "панепистемията" на д-р Петър Берон, това май беше нещо като атомизма на Епикур, елементите на Емпедокъл, много ренесансово, писано в Париж в началото на 19 в. Имахме и спецкурсове - помня Асен Давидов (после заместник на Коко Василев в АСП) за Франкфуртците (Хоркхаймер, Адорно, Маркузе, Хабермас) и задължителния курс на др. Лилов, току-що изгонен от политбюро, за "природата на художественото творчество" - но говореше обаче само за международна политика, глобализъм, за севера и юга, абе беше истински космополит от с. Граничак, доста представителен на живо (не е фотогеничен), все си дрънкаше нервно едни стотинки в джоба на сакото. |
| Секция История на философията обединяваше разни люде - и червени другари като бай Иван и кака Иванка, и от бившите, като внука на Ст. Михайловски - бай Й. Ватев, превеждаше египетската Книга на мъртвите, и почвеници като бат Анани, спецове по православното средновековие, стъпалата на аскезата на св.св. Осоговски и едикойси Лествичник (не им помня титлите) и богомилската дуалистка космогония, и постмодернисти, и дори безродни космополити позитивисти, мислещи на английски - езика на долара! - като д-р Николай Милков, преводача на Витгенщайн (целия) и моя скромност. |
| "Плановите работи" на секцията бяха също толкова еклектични - първата и последната, в която участвах, беше сборник "Проблемът за интуицията в историята на философията", в който всеки пише каквото си знае, един за Декарт, друг за Спиноза, трети за Бергсон, моя скромност пък за интуицията в американската постаналитична философия - У. Селарс, Д. Дейвидсън, Р. Рорти - хич не стана зле, някой път ще пусна кратки цитатчета за обука на другарите |