Отиди на страница:
| Но работата беше само да се подскаже деликатно на Джимо, че когато оценява чуждия "верски примитивизъм", не е зле да го сравни и с нашия... |
| Богът - епицентър на религиозни търсения Иване, питаш ме за Библията и за нейното значение. Тъй като все пак аз не съм теолог, нито по призвание, нито по професия, то и моите разсъждения ще бъдат вкопчили корени в “моята си дисциплина” – дървената философия. Така че, не очаквай някакви кой знае какви очиотварящи изводи или директиви за употребата на посочената книга от мен. Както знаем, това са събраните съчинения на неизвестни автори, здраво вкопчени в оралната традиция оставена от поколенията от предписменестта. В тях са смесени шумерски, асирийски, месопотамски и какви ли не още теоритични тълкувания на фактът че ние-хората сме творение на висша сила и разум надвишаващ нашите възможности за анализирането му. Древните автори, осъзнавайки нищожността на човека в космичен аспект съвсем правилно са креирали свои собственни теории на базата на тогавашните познания, позволяващи им да се чувствуват комфортно и в хармония със заобикалящата ги действителност. В началото те боготворели явленията поединично, като им пришивали по един или няколко бога и така са се появили първите езични религии, при които си е имало бог на светкавиците, бог на бурите, бог на плодородието, бог на туй ми ти, бог на онуй ми ти. Населението, разбира се, си се молело за дъжд на този, а пък за да му се роди мъжко чедо – на онзи, за берекет – на трети и т.н.т. Нямало, демек, дисциплина и това хаотично многобожие трябвало да се регулира, някак си. Защото, как може, да речем Бакхус да привлича толкова много поклонници и неговите жреци да са постоянно льокани, а Терпсихора пък да привлича само няколко дузини майки с неосъществени амбиции, предали ги на своите дъщерички? За да възтържествува правдата и да може по някакъв начин прослойката наречена духовенство да максимализира своите печалби то решило да обедини всичките там хаотични и разнокалибрени поверия в строга и канонична религия с един господ. Няма демек, шикики-микики. Не може то така, Атина да те защитава, пък ти да правиш номера на Афродита, някак си в монотeизма просто няма мърдане. Подчинението трябва да бъде безпрекословно и ха си се опитал да мръднеш или изтълкуваш по-инако от индокторнацията даден постулат, рискуваш вечно проклятие, анатема и там не знам си к’во още. Нещата демек стават кристално ясни. Или с нас – или си против нас. Монотеистичните религии, разбира се разцвитат и в зависимост от географските ширини на потребителя, познавателните му способности и куп други вторични фактори те му обясняват концепцията за Господа по различен ( но все пак сходен в доктрините си начин: Бой се! Не оспорвай! Почитай! Изпълнявай! Слушкай наместника, той говори от името на БОГ ) Имащи монопол над вярата на търсещите институциите занимаващи се със спасението на душите декларират че те са УНИКАЛНИ и ЕДИНСТВЕННИ ОВЛАСТЕНИ ОТ САМИЯТ БОГ да решават кое е право и кое е криво. Както икономиката ни учи – имаш ли монопол – шапка на тояга. Правиш си там, каквото си речеш и толкова. Да де, ама в тия земи – тая религия има монопол, в другите – друга, на други места пък религиозните картели са си поделили потребителите и дори функционират сравнително безметежно и неконкураращо се. В борбата за разрастване на ПРЕДПРИЯТИЕТО, институцията предлага различни душевни лакомства и се стреми да изтласка конкуренцията. Да си припомним и нашето приобщаване към лоното на Православния картел. Като мъдър и разсъдлив човек нашият прауправник Борис не се е хвърлил току така, ами изпратил значи различни допитвания към конкуриращите се по онова време МАЖОРИТАРНИ ИГРАЧИ в тогавашна Европа. Пратили му те различни брошурки, пропагандни материали, религиозни търговци му изтъквали качествата на своята стока и изобщо както си му е реда всеки искал да покаже колко по-близко до ГОСПОДА е неговата форма на славенето му. По-стар народен обичай обаче, нашият суверен избрал тия дето му дали най-голям бакшиш и по-нататък историята е ясна... Е , те ти това за начало...ако имаш още въпроси – питай! Поздрави – Грациан  |
| Некой написал, че руските попове открили водката. Не само водката, ще речем ний. Руски поп е открил рентгена през шеснаести ли беше, седамнайсти ли век. Връща се попадията късно в къщи, а очите и святкат като на ЗиЛ фаровете. Попът изревал кат йерихонска труба(да не се брка с йерихонската роза): Апят ***сь курва трехклятая! Я тебя насквозь вижу." И кафето са го открили пак руски попове, но некакав ногу лош португалски монах им задигнал чертежите и ги занесъл в Бразилия. Така си е ... Некои са даже по зле - верват, че некой си А. Ф. Можайский е постоил самолет през 1882. Верват също така, че Трафим Денисавич Лисенко е получил пияните вишни чрез кръстосване на вишна, какао и захарна тръстика. |
| Абе образование Шотландският монах Роджер Бекон саздаде махината, от която тръгна шотландската водка, а после и всички други За българската историята мълчи - може и да е на руските попове произведение Редактирано от - Johney Walker на 22/10/2003 г/ 19:43:55 |
Религиите отдавна са еволюирали и това е една от причините, поради липсата на алтернатива, някои от тях да се фанатизират. Иначе писанието на Д. Иванов е страхотно и заслужава адмирации.  |
| Хммм... тук май и аз трябва да се изкажа... Атила, за съжаление май не си прав. Западът вЕрно ни е изпреварил още в началото на миналото хилядолетие, а към средата съвсем му дишаме праха. Доказателствата - веществени при това - се намират по музеи и замъци - Железни девици, Испански ботушчета, Диби и други изобретения. Също трябва да отбележим, че при вкарването на блудната овца в правия път западното духовенство е боравело с устрем и плам. В буквалния смисъл на думата. А за носещите прогрес и цивилизованост кръстоносни походи въобще не говорим. Там изоставаме на светлинни години. |
| Ах Ах Нели какви сантиманти я сподели радостта от духовната близост с другите ти можеш всичко - благовестоносицата си наша Ах  |
| най вече за водката и уискито какви злини са донесли гадните руснаци, въпреки че са и попове по съвместителство разкрий ги с пъклените им замисли дай знак, кога ще настъпи светлото бъдеще тук и сега чакаме със затаен дъх и проникновено осмисляне  |
| Вече нема да слушам The Voice of America. Достатъчно е да прочета Фича, надлежно интерпретиращ комюникетата на Информбюро, пЪрдон, Държавния департамент. Редактирано от - ЗВЯР на 22/10/2003 г/ 21:08:29 |
| А? Ама ти си бил слушал това чудо Къде, в гората ли В градината ли /Зоо, пардон/ Разочароваш ме Е, всяко чудо за три дни Будь здоров, расти пиписькой Редактирано от - Johney Walker на 22/10/2003 г/ 22:43:31 |
| Дяденька! Эт у Вас ширинка расстегнута и пиписька видна. Редактирано от - ЗВЯР на 22/10/2003 г/ 22:53:10 |
| Кстати за дисКурса Стана едно недоразумение За радиото не за тезисите Там всичко е както трябва - ширинката просто липсва |
А, православните мъдреци - чул съм все нещичко - все пак прекрах няколко години в секцията "История на философията" в ИФИ БАН на Попа - шеф ни беше д-р Анани Стойнев, автор на книги за отшелничеството, богомилството и исихазма (и за лествицата), беше и д-р Иван Христов, защитил в Петербург нещо за визанийските шестодневи, държал съм кандидатски минимум  Още поне от 12 в. насетне изтокът има само педагогическо, антропологическо и куриозно значение; при това България никога не е била средина на изтока, а периферия. Когато видя православен детски хор като тоя на Мариеле Вентре, може обаче да си променя мнението. И когато чуя на иситинска служба в църква в някой градец или манастир у нас православна музика с художествените достойнства на Палестрина или Бах. * Хугине,  |
| Колкото до "ликьора", таварищ Курятинский, отнася се не до алкохола изобщо, а до бенедиктина от абатство Монте Кассино, за който ни разказа Джимо неотдавна. Предпочитам обаче лимончелло и особено романа самбука Равенна била център на някогашна византийска Италия (мозайките в Сан Витале), дори и Венеция се числила към Константинополския патрика дълго време, Сан Марко се смята образец на византийска архитектура. Новата емпирична европейска философия била дело на францисканците - напр. Роджър Бейкън, Дънс Скот и Уилям от Окам - с бръснача. * За мене връх на религиозната мисъл са римско-африканският св. Августин и мистиците като Я. Бьоме и М. Бубер, който има превъзходни разкази за хасидски мъдреци, а наскоро четох хубаво хасидско нещо от Башевис Сингер (превеждан от Бела от иврит на български) в Ню Йоркер, превод от идиш. Райнхолд Нийбур и "диалектическата теология" от 20 в. си струват труда за запознаване със съвременната протестантска мисъл, и разбира се, "Протестантската трудова етика..." на М. Вебера, както и писанията на Захария и Ив. Хаджийски за "набожността" на българина и ролята на БПЦ в народния ни живот и на Яворов за протестантите и православните в Банско. * Любопитни, макар и досадни, са Г. Марсел и Ясперс, малко по-свеж е Е. Муние, очарователен е иезуитът антрополог П. Теяр дьо Шарден. Интересни са реформираните иудеи от Temple Емману-Ел в Ню Йорк и Jews for Jesus. В Америка има консервативни католици, за които папа Войтила е комунист, модернист, анархист, както и всички папи от Ронкали насам, такъв консерватор бил бащата на кинематографиста Мел Гибсън, а и самият той (купил къща в единственото място край LA, дето имало архиконсервативен католически свещеник). |