Отиди на страница:
| Fierce, между другото ти си вече под номер 14 там. Прав е бил Незнаещия че данните още се обработват. |
| Подточката на 7 е много готина: да не прави достояние на други лица потребителското си име и парола Тука сите сме за мустаците, добре са само анонимните  |
| Това, Фиерце, фиксира неколцината форумни злосторници, които пуснаха име и парола за всеобщо ползване, нещо като жените при комунизма. Защо тази щедрост да бъде наказвана, просто не знам? Тъмна Индия, изостаналост некаква си....абсолютно нецивилизационно, а за Промяна и дума не може да става... Само силите на Непромяната могат да си позволят такова нящо. |
| Ай, приятелю степен, аз ти водя с един ден. Ама да не вземем да проспим подредбата, че бързо-бързо ще изпаднем от класацията. Аз съм десета, а пък ти си нумер 11. |
| Степен, къде съм 14-ти, да не е на опашката за прокурора, щот знае ли нЕкой кога ще попадне на хора и стане човек!  |
C'est la vie, вино пей и рябчиков жри! , как говорили французы перед тем как им пришлось обедать пряниками  |
| Геновева ще ти обясни по-подробно. Тя днес цял следобед се занимава с просветителска дейност... Е, Сибила от оставащите 58 дни спокойно можеш да пропуснеш 20.  Редактирано от - steppenwolf на 03/11/2003 г/ 22:42:06 |
| Незнайко, привет! Ти никога не си прав, когато си си легнал! Въпреки че нЕкои са прави за себе си дори и когато са седнали! Многострадална, те никога не са били разбирани, та какво остава Сега! |
| Ами сметни бе, мон амие! За 180 дни - получаваш часовник. За 240 дни - и часовник, и участваш в томболата. До края на годината остават 58 дни, да речем. Е, виж колко има всеки от списъка и пресметни за какво му стигат точките. Ако участва всеки ден, т.е. числото му плюс 58. Те не могат да се увеличават - дни са това. |
Фиерсе , добре го каза в десятката !  Има и други като това например Съгласен съм че си прав , но това не значи че аз съм седнал ?!?!??  |
| Зхалко, че форума заряза темата на Дайнов. Нищо, аз пак ще си говоря сам. Уважаеми Г-н Дайнов, удивителна е неспособността на българската нация да създаде ( в чисти физиологическия смисъл на думата) продуктивни политици, които да са на висотата на мисията си на лидери И водачи на изстрадалата ни нация.. В един свят, чиято най типична характеристика е Глобалната И абсолютно безпощадна конкуренция между отделните нациии, лишена от абсолютно никакъв морал, (спомнете си думите на един от светиите на 20-век – Цхурчил – “ако трябва, за да победим германия, ще влезем И в съюз с Дявола” – по повод вступването в съюзнически отношения със сталин И съветска русия – какъв морал има тука? Само безпощадно преследнане на националния интерес – И така И трябва да бъде), е странно да се обясняват политическите неуспехи на лидерите ни с отсъствието на “морал”. За 6-7 века имаме един Левски, един двама като Ботев И това е май всичко. Ми не е достатъчно. Къде е морала на българина. Ми там, където е морала на политика. Ако по вашата дефиниция е морално да се поставя обществення интерес над всичко българина е най-аморалния индивид на света, а комунистическата идеология – най моралната идеология. Минаващия от тук някога цитира една дефиниция, според която нациите са преуспели етноси. Според тази дефиниция българската нация съществува на кредит, тъй като не е преуспяла катто етнос, преди да се конституира като нация, И в този смисъл е време този кредит на който дължим съществуването си като държава да бъде върнат. Неспособността ни да излъчим водач е типична за неуспял етнос като нашия. Някога един копмунист се изцепи, че “ний тая власт с кръв сме я взели И с кръв ще я дадем” Добре, че грешеше.Нито с кръв са я взели, нито с кръв я дадоха. Подариха им я така, както някога руските щикове подариха свободата на България – без българина да пролее капка кръв за нея – така както са получили независимостта си “преуспелите” етноси. Да ама подареното не ни донесе късмет. Затова И такава готовност сме готови във всеки един момент да подарим независимостта си на всеки който не почука на вратата – било той американец, руснак, германеци ли ескимос – безкръвно я получихме – на кредит – И безкръвно я даваме. Зхивков даже май предложи през 60-те да ни подари на съюза дори без да ни искат. Ма априлското въстание – ще казете – да бе, десетина села от двете страни на балкана. Много хора във форума твърдят, че запада ни ограби чрез Берлинския конгрес – аз пък казвам – много ни дадоха И това е проблема. Ако бяха ограничили независима България до размерите на тези десетина села, дали кръвен данък за свободата си, щеше да има една преуспяла мъничка нация с националноотговорни политици, привързана към свободата си И много по конкурентна от сегашна “България”. Нямаме никакво основание да сиществуваме даже на картата на света. Историята ни даде един век да върнем историческия си кредит И да обосновем правото си на съществуване на нещо друго освен на руските щикове. Няма да има месия, няма да има нов морал, няма да има успешни политици. Питайте себе си защо. |
| Да, бе Даинов, прав си. И за визята, и за Аристотеля. И сигурно можеш да извъртиш още много кратки музикални пиески за общественя договор от древна Гърция, че през Рнессанса и до сега. Ама знаеш ли какво - много ти е избирателна истината и ерудицята. Сега намери да ривеш... |
| Южен е намалил броя на точките, но механизмът на търсене е описан тук: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АНКЕТНИ ПРОУЧВАНИЯ Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 41 от 30 май 1975 г. Чл. 1. Тази наредба се отнася до конкретните социологически и социално-психологически изследвания и до всички видове анкетни проучвания, провеждани в страната, независимо от това, кой ги финансира или превежда. Чл. 2. Конкретни социологически и социално-психологически изследвания и анкетни проучвания могат да се възлагат (еднократно или периодично): обществено-политическите органи и организации; културните, масовите и другите организации, министерствата, другите ведомства и стопанските организации (предприятия, АПК и др.). Чл. 3. Конкретните социологически и социално-психологически изследвания и анкетни проучвания се възлагат на специализирани научни институти и специализирани научни звена или на Българската социологическа асоциация (БСА). В случаите, когато тези институти и звена нямат или не им достигат щатни специалисти, необходими за провеждане на определено изследване в дадена област, те могат да включат в научния колектив и външни лица. Чл. 4. За отделно социологическо изследване се формира научен колектив от състава на организацията, на която е възложено изследването, и от включени в него външни лица. Чл. 5. Условия за финансиране на социологическите изследвания са: утвърден идеен проект на изследването; одобрена от Института по социология към Българската академия на науките цялостна документация на изследването и потвърдително писмо от същия институт, че изследването отговаря на научните изисквания. Чл. 6. (1) За финансирането на социологическите и социално-психологическите изследвания и анкетни проучвания се съставят цялостна програма (работен проект) и план-сметки за разходите със срокове за изпълнение. (2) План-сметката включва разходите: 1. за проучване и подготовка на проекта за изследването; 2. за провеждане на пробно изследване; 3. за събиране на първична информация; 4. за обработването на информацията (включително машинната обработка); 5. за анализирането, обобщаването и отпечатването на резултатите от социологическото изследване. (3) Разходите по план-сметката се определят от организацията-изпълнител и се утвърждават от организацията-възложител (финансиращата организация) на основата на предварително съставени количествени и стойностни сметки съобразно действуващите нормативни актове, ценоразписи, разчети и договорни цени. Чл. 7. Първичната информация се събира от анкетьорски апарат. За целта организацията-изпълнител сключва договори със съответните социологически дружества в страната. Изплащането на възнагражденията на анкетьорския апарат става със съгласие и разрешение на окръжните социологически дружества, формулирано писмено за всеки анкетьор поименно. Чл. 8. Привличането и заплащането на външните специалисти (извънщатни сътрудници) за ръководители и членове на научни колективи, които са на постоянна работа в други учреждения и предприятия, се извършва по реда на чл. 60 от Правилника за организациите за внедряване на научно-техническите постижения в практиката (ДВ, бр. 56 от 1974 г.) и със съгласието и писменото разрешение на Българската социологическа асоциация, а на другите, които не са включени в научните колективи (анкетьорски апарат, технически персонал и др. под.) - по Тарифа за размера на възнагражденията, които следва да се заплащат на външни лица, привлечени за изпълнение на работата по социологически и социално-психологически изследвания и анкетни проучвания, утвърдена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите (приложението към наредбата). Чл. 9. Разходите за машинна обработка на информацията от социологическите и социално-психологическите изследвания се изплащат само на Изчислителния център към Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), с който организацията-изпълнител сключва договор. При липса на възможност за обработка на информацията Изчислителният център към АОНСУ се кооперира с други изчислителни центрове, като заплащането се извършва от него. Чл. 10. Разходите за социологическите и социално-психологическите изследвания се извършват от организациите-възложители в рамките на предвидените средства с Единния план за обществено-икономическо развитие за наука и научно обслужване и от предвидените за тази цел средства по бюджетите на съответните министерства ( ведомства) и обществено-политическите организации. Чл. 11. (1) Социологически изследвания, възложени от министерства (ведомства), които ръководят стопански организации, се финансират от фонд “Разширяване и техническо развитие”. (2) Социологически изследвания, възложени от стопански организации, се финансират от фонд “Нови производства”. (3) Социологически изследвания, възложени от министерства (ведомства), които не ръководят стопански организации, и от обществено-политически организации, се финансират от утвърдените им бюджетни средства. (4) Социологически изследвания, извършвани от Института по социология към БАН за свои нужди, се финансират от предоставените за целта средства от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование чрез Българската академия на науките. Чл. 12. (1) Българската народна банка допуска окончателното изплащане на разходите по социологическите и социално-психологическите изследвания и анкетни проучвания при спазване на условията по чл. 6 и 8 от тази наредба и при представянето на документацията и доклада за резултатите от социологическото изследване в АОНСУ - Национална документация за социологически изследвания. (2) Тази наредба влиза в сила от 1 юни 1975 г. Ако някой даде парите, Южен знае как. |