Отиди на страница:
| Ние бяхме деца, две деца в таз страна, обкръжена от сиви мъгли. Но безкрайна любов, непозната до днес ме обвързваше с Анабел Ли. ... или нещо подобно ... |
| Нещо оптимистично: . Ние бяхме деца. Две деца в таз страна, обкръжена от сиви мъгли. Но безкрайна любов, непозната до днес ни обвързваше с Анабел Ли. . или нещо подобно. Краят е тъжен, затова го пропускам. |
| Но защо ли, уви, буря есенна сви и уби, мойта Анабел-Ли. Е и какво, Йори, Ние с теб, Пики и Геновева ще си имаме кмет за чудо и приказ, даже и не смееХМЕ да си мечтаем за такъв.... |
В този литературен контекст, да припомня нещо, било актуално преди 50-тина години в (West) Deutschland: "Wir Wunderkinder". Беше издавана и на български: "Ние, децата-чудо" и втората част "Ние, Майзегайерови" Защо ли се сещам за тях в днешно време?  |
| Лилит, не - това е отделна, по-късна студия, дето разказва за сектите и превъплъщенията им по-късно в клубове, Greek letters... * Рефорумист, клането в Батак е работа на съседи българи мохамедани, има една превъзходна статия на Евгения Иванова за "комшулука" в "Култура" от м. май 2002 г., сигурно е на мрежата. |
| Това "НИЕ" реално има ефект от страниците на вестниците и от екрана на телевизията. А там кои са? Ивайло Дичев и немуподобните, които са на принципa "Който плаща, поръчва музиката". Та в този контекст страхотно откритие направил Ивайло !!! |
Йори, да не забравяме, че падежите в българския език почти са изчезнали, с изключение на звателния. По-точно те са вече единствено стилистична украса у по-начетените. Един университетски тип човек с вкус към... доброто старо би казал "сенките на идеите у ПлатонА", но това не означава, че един шофьор на такси от март 2000 (например) би го разбрал.  Шофьорът разбира само и много от политика и главният въпрос, който го интересува е "откраднатото от Костов одеялце на малкия Пепи" (дето вика форумния каруцар).* Така че . "Мама СтоянУ думаше" (народна песен) или "МайцИ си писмо да пише" (Ботев, Чавдар войвода), но има и вариант "МайцЕ си" - заглавие на стихотворение, а също "НеЙ" или "наместо мен обесиха едного урука" (Софроний) . остават в златната ни литература - разбираме ги, но не ги употребяваме. Заменили сме ги с на Стоян, на майка си, на нея, един и т.н. * Ако някой все още тъжи за падежите в българския нека по-често употребява звателния - той действа в пълна сила и засега е твърде превзето и граматически неправилно, ако някой каже : . Каруцар (наместо каруцарЮ, подай ми падналата ми батистена кърпичка и за бога, недей натиска толкова газта . Такава госпожа явно превежда направо от "Ямщик, не гони лошадей..."  |
АЗ мисля, че злоупотребата с "Ние" е повече от точно дефинирана... С умиление почесвам и Йори зад ушите, дето се е сетил, че в нашия аналитичен /граматически смисъл/ за разлика от синтетичните /пак в такъв смисъл/ езици, се е запазила от падежните форми единствено тази на дателния падеж... Но АЗ мисля, че все пак можем да се поздравим - запазена е кратката форма - не се изпозва вече "нему" а направо "му" .... В сравнение с руския Ние сме напред... То пък АЗ като мисля... А дали мисля...  |
| Нели, гледам, че си на път да ми станеш фенка. И понеже, оная вечер стана въпрос в една кръчма и понеже ти прописа на руски, молим, ако знаеш, уведоми ме как е на руски тиква. |
|
| Нерде Едгар Алан По, нерде Дичев. Пак си додохме на темата за краставицата, демек граматиката. Звателния, дателния падеж, па чат-пат и винителния, за който авторът не казва нищо, а то не е защото няма какво. |
| * Дай ръка! От враждата безплодна и глуха уморени и двама сме веч, в нас сърцата внезапно се чуха и разбраха си топлата реч - . Дай ръката - стисни мойта силно, наший жар да щадим, потърпи: пред нас бъдеще има обилно с бури грозни и светли борби. И.Вазов |
| The grass was greener The light was brighter The taste was sweeter The nights of wonder With friends surrounded The dawn mist glowing The water flowing The endless river Forever and ever |