Отиди на страница:
| Eh ot tija komunqgi nqma da se oturveme... Edin den kato Kostov otnovo doyde na vlast, izkam da wida si4ki komunqgi i t.n nacionalisti dolu kadeto im e mqstoto.Kak da ne zavijdash na Kostov, samo si otvarq ustata i posle polowin godina kompromati, dogatki, zlobni napadki ot ruskite podlogi i promitite bulgarski mozuci... Eh Kostov kaji kak go pravish toq nomer  |
| GanЮгоTree ами наверно искала съм да кажа- форума като отражение и мнения за събитийната ни динамична история десет години назад. А чета форума на Сега от 3 години, верно. Нета в останалите до 10 съм сънувала. . |
| На първо време- "Реквием в тъмносиньо" в горната Политика. Наум, Сабахатин Али, нещата от днешния живот с поглед надълбоко. Коруджиев-есетата в Демокрация четяхме призори, докопали вестника след дълго чакане. Но това време е минало незабравимо, необратимо, нереално, лъжа без полвина за някои, религия за други, нафталин за трети. И доста имане за четвърти, дето ни излъгаха във вярата ни, не щяхме друго. Тъй че уважаеми СултанБг, не си зачерняй обзора всеобхватно, обидно е. |
| Бени, не те разбрах добре. За мен, мафията е Иван Костов, негови приятели или кучета от прокуратурата, съда, силовите ведомства. Той ги държи здраво. Когато Костов загуби изборите, той ги обиколи всичките, размениха си пароли, сувенири и клетви за преданост и единодействие. Главният им враг стана Н.В. Мръсните комунисти бяха оставяни на по-заден план. Сега тези, които се гърмят по улици и площади са аргатите и помиярите на мафията. Самата мафия управлява и граби държавата, както и народа.   |
| Сериозно ли говориш? Сигурен ли си? По-добре не ми отговаряй, че ще изникне Параграфа трийсе девети, с вода от изворите правосъдни. Пък по комшийска линия не бива да ни нападат. |
1 Тимотей 6:9-19 9 А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10 Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. ПЕСНЯ О ПАВЛИКЕ МОРОЗОВЕ (музыка - Ф. Сабо, слова - С. Михалков) Пионерский ансамбль, 1938 г. Залегла тайга в тумане сером От большого тракта в стороне. Для ребят хорошим был примером На деревне Паша-пионер. Был с врагом в борьбе Морозов Павел, И других бороться с ним учил. Перед всей деревней выступая, Своего отца разоблачил! За селом цвели густые травы, Колосился хлеб в полях, звеня. За отца жестокою расправой Угрожала Павлику родня. И, однажды, в тихий вечер летний, В тихий час, когда не дрогнет лист, Из тайги с братишкой малолетним Не вернулся Паша-коммунист. Собирала ночь седые тучи, Расходился ливнем дождь прямой. Пионер, один из самых лучших, Не вернулся в эту ночь домой! Поднимал рассвет зарницы знамя От большого тракта в стороне. Был убит Морозов кулаками, Был в тайге зарезан пионер! К их убийцам ненависть утроив, Потеряв бойцов в своих рядах, Про дела погибшего героя Не забыть ребятам никогда! Омразата е най-достъпният и всеобхватен фактор за сплотяване на масовите движения. Тя изтръгва и запраща индивида надалеч от неговото собствено Аз, прави го безразличен към собственото му благосъстояние и бъдеще, освобождава го от всякаква завист, себичност и егоистични амбиции. Той се превръща в анонимна частица, изгаряща от копнеж да се претопи и слее със себеподобните си в една огромна, пламтяща маса. Хайне е казал, че това, което християнската любов не може да направи, се постига от общата омраза. Масовите движения могат да възникнат и да се разпространят и без вяра в някакъв бог, но никога без вяра в някакъв сатана. Обикновено силата на масовото движение е в пряка зависимост от яркото и осезателно присъствие на неговия зъл демон. Когато Хитлер бил запитан дали мисли, че евреите трябва да бъдат унищожени, той отговорил: "Не... Тогава ще трябва да ги измислим. Важно е да имаме реален, а не абстрактен противник. Фриц Август Фойгт разказва за една японска делегация, която през 1932 г. посетила Берлин, за да проучи опита на национал-социалистическото движение. Фойгт попитал член на делегацията какво мисли за движението. Той отговорил: "Чудесно е. Много бих искал и ние да имаме нещо подобно в Япония, но не можем, защото нямаме никакви евреи.(3) Вероятно е справедливо да се твърди, че интуицията и ловкостта на хората, знаещи как да приведат в действие едно масово движение и да поддържат развитието му, се проявяват не само в сполучливия избор на възприетото от тях учение и провъзгласената програма, но и в изнамирането на подходящ враг. Кремълските теоретици едва дочакаха да заглъхнат изстрелите на Втората световна война, за да обявят след взискателен подбор, че демократичният Запад, и по-специално Америка, са нарочени за враг номер едно. Едва ли каквито и да било прояви на добра воля и отстъпки ще намалят количеството и жлъчта на изливащите се от Кремъл клевети по наш адрес. Една от най-сериозните слабости на Чан Кайши бе неспособността му да намери подходящ нов дявол, след като японският враг изчезна от сцената в края на войната. Амбициозният, но простодушен генерал вероятно е бил прекалено самонадеян, за да проумее, че не той, а японският дявол е породил ентусиазма, единството и готовността за саможертва на китайските маси. Общата омраза сплотява най-разнородни елементи. Да споделиш обща омраза дори с враг означава да го заразиш с чувство за родство и по този начин да подкопаеш съпротивителните му сили. Хитлер използва антисемитизма не само за да обедини германците, но и да отслаби решимостта на онези страни, в които мразеха евреите: Полша, Румъния, Унгария и в крайна сметка дори Франция. По подобен начин той използва и антикомунизма. Изглежда, че както идеалното божество, така и идеалният дявол е едининствен. От Хитлер - най-големият авторитет в областта на демонологията - знаем, че гениалността на великия водач се състои в това да съсредоточи цялата омраза върху един единствен неприятел, като "дори противници, които са твърде отдалечени един от друг, започнат да се причисляват към една и съща категория. Когато Хитлер избира за свой сатана евреина, той фактически населява целия свят извън Германия с евреи или с хора, които работят за тях. "Зад Англия стои Израел, както и зад Франция, както и зад Съединените щати." И Сталин се придържа към моноте-истичния принцип при избора на своя зъл демон. Преди Дяволът беше фашист, сега е американският плутократ. И отново, както идеалното божество, идеалният дявол е всемогъщ и вездесъщ. Когато Хитлер бил запитан, дали не придава прекалено голямо значение на евреите, той възкликнал: "Не, не, не!... Невъзможно е да се преувеличат изключителните качества на евреите като врагове." Всяка вътрешна трудност или провал в движението е дело на дявола, а всеки успех - триумф над пъклените му замисли. И накрая - изглежда, че идеалният дявол е чужденец. За да попадне в сатанинската категория, вътрешният враг трябва да получи чужд произход. За Хитлер не бе трудно да заклейми като чужденци германските евреи. Руските революционни агитатори подчертават чуждия произход (варяжки, татарски, западен) на руската аристокрация. По време на френската революция на аристократите се е гледало като на "потомци на варварите германци, докато френските граждани били потомци на цивилизованите гали и римляни. По време на пуританската революция роялистите "били обявени за нормални, потомци на група чужди нашественици." Когато обичаме, обикновено не търсим съюзници. Напротив, често смятаме онези, които обичат заедно с нас, за съперници и нарушители на законните ни права. Но ние винаги търсим съюзници, когато мразим. Обяснимо е защо се стремим да се съюзим с други, когато нашето недоволство е справедливо, и ние жадуваме да отмъстим на онези, които са ни причинили зло. Изненадващо е, че когато за нашата омраза няма видими причини и тя не изглежда оправдана, желанието да търсим съюзници става още по-силно. Безпричинната омраза е на първо място сред силите, които ни кара да се обединим с другите, които мразят като нас, и именно тази омраза действа като един от най-ефикасните сплотяващи фактори. Откъде възниква тази безпричинна омраза и защо постига такъв обединяващ ефект? Тя е израз на отчаяния опит да се потисне осъзнаването на нашата неадекватност, безполезност, вина и други недостатъци на собствената ни личност. Тук презрението към самия себе си се трансформира в омраза към другите, при което се полагат неимоверни усилия да се прикрие тази неочаквана метаморфоза. Очевидно това може да стане най-ефикасно, като намерим колкото се може повече други хора, които мразят като нас. Тук повече от всякога се нуждаем от общо съгласие и голяма част от усилията ни около намирането на съмишленици вероятно се свежда именно до това да заразим другите не с нашата вяра, а с нашия специфичен вид безпричинна омраза. Дори в случаите на справедливо недоволство нашата омраза се дължи не толкова на злото, което ни е причинено, колкото на съзнанието за безпомощност, неадекватност и страх - с други думи, на презрението към самия себе си. Когато чувстваме превъзходството си над своите мъчители, ние по-скоро ще ги презираме, може дори да ги съжаляваме, но не и да ги мразим. Връзката между недоволството и омразата не е толкова проста и непосредствена, което проличава и от факта, че освободената омраза не винаги се насочва срещу причинителите на злото. Често злото е сторено от един, а ние насочваме омразата си към друг човек или група, без нищо общо със случая. Руснаците, преследвани и тероризирани от Сталиновата тайна полиция, лесно могат да бъдат насъскани срещу "капиталистическите подпалвачи на война"; германците, унизени от Версайския мирен договор, си отмъстиха за него като изтребиха евреите; зулусите, потиснати от бурите, колят индусите; белите бедняци, експлоатирани от южняците-богаташи, линчуват негри. Презрението към самия себе си предизвиква в човека "най-несправедливите и престъпни страсти, които можем да си представим, тъй като у него се поражда смъртна омраза към истината, която се превръща в обвинение и доказателство за собствените му недостатъци." Тясната връзка между омразата и гузната съвест потвърждава тезата, че омразата се дължи повече на презрението към самия себе си, отколкото на справедливото недоволство. Вероятно най-сигурният начин да се заразим със злостна омраза към един човек е да му причиним някаква тежка несправедливост. Това, че хората имат справедливи оплаквания срещу нас, е много по-силна причина да ги мразим, отколкото ако ние изпитвахме оправдано недоволство от тях. Когато посочваме на хората вината им и ги караме да се срамуват от себе си, съвсем не събуждаме в тях покаяние и смирение. По-скоро ще предизвикаме тяхната арогантност и дръзка агресивност. Убеждението в собствената праведност е шумна врява, целяща да заглуши вината в нас. Зад всяка нагла дума или действие, зад всяка проява на самодоволна праведност се крие гузна съвест. Като причиняваме зло на онези, които мразим, ние подхранваме нашата омраза. И обратното, да се отнасяме великодушно към врага означава да смекчаваме омразата си срещу него. Най-сигурният начин да накараме гузната си съвест да млъкне е да убедим себе си и другите, че онези, към които имаме някакви прегрешения, в действителност са изродени и покварени същества, които заслужават всячески да бъдат наказани, дори унищожени. Ние не сме способни да съжалим онези, на които сме причинили зло, нито да бъдем безразлични към тях. Трябва да ги мразим и преследваме, за да не ни постигне собственото ни презрение към самите нас. Възвишената вяра неминуемо поражда силно чувство за вина. Съществува неизбежен контраст между благородната извисеност на проповядваното учение и несъвършенството на практическата му реализация. И както може да се очаква, чувството за вина стимулира омразата и наглостта. Затова изглежда, че колкото по-възвишена е вярата, толкова по-злостна е омразата, която тя поражда. По-лесно е да мразиш противник, притежаващ добри черти, отколкото ако всичко в него е калпаво. Ние не можем да мразим онези, които презираме. Японците имаха това предимство пред нас, че ни се възхищаваха повече, отколкото ние на тях. Те можеха да ни мразят по-пламенно, отколкото ние мразехме тях. Американците не могат да изпитат силна омраза в международните отношения поради присъщото им чувство за превъзходство над всички останали нации. Омразата на американците към американци (например срещу Хувър или Рузвелт) е много по-силна от антипатията, която някой чужденец може да породи в тях. Интересно е да се отбележи, че в изостаналия Юг има повече ксенофобия, отколкото в останалата част на страната. Започнат ли американците с цялата си душа да мразят чужденците, това ще е показател, че са изгубили увереността си в своя начин на живот. Прикритото зад омразата възхищение се проявява в стремежа ни да подражаваме на онези, които мразим. Поради това всяко масово движение се оформя по подобие на своя смъртен враг. В апогея на развитието си християнството материализира в действията си образа на антихриста. Якобинците повториха всички злини и пороци на тиранията, срещу която бяха въстанали. Съветска Русия осъществява най-чистия и грандиозен пример на монополистичен капитализъм. Хитлер е използвал Протоколите на Сионските мъдреци като свой пътеводител и наръчник, следвал ги е "в най-малката подробност. Поразително е да наблюдаваш как потиснатите почти неизменно приемат облика на своите омразни потисници. Това, че стореното от хората зло остава и след тях, се дължи отчасти на факта, че онези, които имат най-голямо основание да мразят това зло, се формират по негов образец и по този начин го увековечават. Ето защо очевидно е, че влиянието на фанатика винаги ще надхвърля неизмеримо действителните му способности. Като печели подкрепата на хората или ги опълчва срещу себе си, той прекроява света по свой облик и подобие, фанатизираното християнство остави отпечатъка си върху древния свят и със спечелените привърженици, и като предизвика у своите езически противници непозната дотогава ревност и безпощадност. Хитлер наложи своя отпечатък върху света не само с насаждането на нацизма, но и като принуди демократичните държави да станат фанатизирани, нетърпими и безмилостни. Комунистическа Русия моделира както своите привърженици, така и противниците си по свой образ и подобие. Затова, въпреки че омразата е подходящо средство за мобилизация на обществото за защита, в дългосрочна перспектива тя може да струва доста скъпо. Ние плащаме със загубата на всички или много от ценностите, които сме тръгнали да браним. Хитлер, който усещаше в омразата подмолното присъствие на възхитата, направи едно твърде необикновено заключение. Изключително важно е, посочваше той, националсоциалистите да търсят и да заслужат силната ненавист на своите противници. Тази омраза ще е доказателство за превъзходството на националсоциалистическата вяра. "Най-вярното мерило за неговото [на национал-социалиста] поведение, за искреността на неговите убеждения и силата на волята му е омразата, която предизвиква във врага." Изглежда че когато сме потиснати от съзнанието за собствената си непригодност, ние не оценяваме себе си по-ниско от едни и по-високо от други, а по-ниско и от най-жалките представители на човешкия род. И тогава мразим целия свят и сме готови да излеем гнева си върху цялото мироздание. За фрустрираните няма по-успокояваща и вдъхваща увереност гледка от това да наблюдават краха на преуспелите и безчестието на праведните. В общото падение те виждат наближаващото братство на всички хора. Хаосът, както и гробът, са пристанище на равенството. Горещото им убеждение в необходимостта от нов живот и нов ред се подхранва от разбирането, че преди те да бъдат построени, старият живот и старият ред ще трябва да бъдат сринати до основи. Техните крясъци за идващия златен век са пропити от омраза към всичко, което съществува и копнеж по края на света. Страстната омраза може да придаде смисъл и цел на един празен живот. Ето защо хората, преследвани от мисълта за безцелността на своето съществуване, се опитват да намерят ново съдържание не само като се посвещават на свещена кауза, но и като развиват фанатично недоволство. Масовото движение им предлага неограничени възможности и за двете. Независимо дали е вярно или не казаното от Паскал, че "всички хора по природа се мразят един друг" и че любовта и милосърдието са само "бледо и фалшиво изображение, тъй като в основата си те не са нищо друго освен омраза , човек не може да се отърси от впечатлението, че омразата е една от всепроникващите съставки на всички смеси и съединения на вътрешния ни живот. Всички наши възторзи, привързаност, страсти и надежди при своето разлагане освобождават омраза. От друга страна, възможно е да се синтезира ентусиазъм, преданост и надежда като се задейства омразата. Както казва Лутер: "Когато моето сърце е хладно и аз не мога да се моля така, както би трябвало, аз се бичувам с мисълта за неблагочестивост и неблагодарност на моите врагове, папата, неговите съучастници и паразити, и Цвингли, така, щото моето сърце да се изпълни с праведно негодувание и омраза, и аз мога да кажа с топлота и страст: "Да бъде свято името Ти, да настъпи Царството Твое, да бъде волята Твоя!" И колкото повече се разпалвам, толкова по-пламенни стават молитвите ми." Единството и саможертвата сами по себе си, дори когато са подклаждани с най-благородни средства, пораждат склонност към омраза. Дори когато хората се обединят в мощен съюз, за да съдействат за търпимост и мир по света, те вероятно ще са яростно нетърпими към онези, които не мислят като тях. Отчуждаването от собственото Аз, без което няма нито себеотрицание, нито пълно поглъщане на индивида в единното цяло, поражда, както вече беше отбелязано , силно емоционални нагласи, включително и бурна омраза. Има и други фактори, които спомагат за засилването на омразата в атмосферата на единство и самоотверженост. Актът на себеотричане като че ли ни дава правото да бъдем груби и безмилостни спрямо другите. Някак си се е наложила представата, че истинският вярващ, особено религиозният човек, е смирена личност. Истината е, че смирението и отказът от на собственото Аз пораждат горделивост и високомерие. Правоверният е склонен да смята себе си за един от избраниците, солта на земята, светлината на света, предрешения принц, чието предначертание е да наследи и земята, и царството небесно (1  . Онзи, който не принадлежи на вярата му, е зло; онзи, който не слуша, ще загине. Има и още нещо: когато се отричаме от собственото си Аз и ставаме част от едно единно цяло, ние не само се отказваме от личните си предимства, но се освобождаваме и от личната си отговорност. Не може да се опише до каква крайна жестокост и безпощадност може да стигне човек, когато се освободи от страховете, колебанията, съмнението и неясните вълнения на почтеността, които съпровождат самостоятелната индивидуална преценка. Щом загубим личната си независимост в корпоративната цялост на масовото движение, ние се сдобиваме с нова свобода - свободата да мразим, да потискаме, да лъжем, да измъчваме, да убиваме и да предаваме без срам и угризения. Ето тук без съмнение се крие и част от притегателната сила на масовото движение. В него откриваме "правото на безчестие", което според Достоевски, таи неотразима магия. Хитлер има много ниско мнение за жестокостта на самостоятелната личност. "Всяко насилие, което не произтича от здрава духовна основа, ще бъде колебливо и несигурно. То е лишено от стабилността, която може да се опира единствено върху фанатично въззрение." По този начин омразата е не само средство за унификация, но и неин продукт. Ренан казва, че никога, от сътворението на света насам, никой не е чувал за милосърдна нация. Нито пък, можем да добавим, сме чували за милосърдна църква или милостива революционна партия. Омразата и жестокостта, които се коренят в себелюбието, са нищожна дреболия в сравнение със злъчта и безпощадността, породени от себеотрицанието. Когато наблюдаваме кръвопролитията, терора и разрушенията, предизвикани от такива възвишени чувства като любовта към Бога, любовта към Исус Христос, любовта към нацията, съчувствието към потиснатите и т.н., ние обикновено корим циничните, жадни за власт водачи за това срамно извращение. В действителност такъв е общият знаменател, задействан от тези различни типове ентусиазъм, а не следствие на манипулациите и интригите на водачите; това превръща благородните пориви в действителност, изтъкана от омраза и насилие. Обезличаването, което е предпоставка за пълно сливане и самоотвержена преданост, е също така до голяма степен и процес на дехуманизиране. Ерик Хоффер(с две ф-специално за ИИ)-"Истинският вярвящ", 1949 Редактирано от - Сабахатин Али на 15/11/2003 г/ 21:35:23 |
| BENI, Тук съм! Но не съм "юридически Водолей/Водоносец", нито "юридическа Водолейка/Водоноска"! Но ако има "жадни"- ще помисля по въпроса!!!  |
| Напротив, доста ясно обясняваш законните основания. А за относителното ни махленско спокойствие имах предвид, че при нас още не се гърми, че по-добре да мълчим да не ни отстрелят. |
| Александър ТОМОВ ****************** Кой е очаквал, кой можеше изобщо да предвиди, че мълчаливият, скромен уж Костов, който, когато взе властта благодарение на други, щурмували парламента, и заяви, ние никога няма да ви предадем, ще се съюзи с някакъв си келнер на име Славчо, ще го въздигне до небесни банкови висоти и ще му позволи да вдигне палатите си в Банкя с холове на различни нива, а въпросният Славчо на свой ред ще му подсигурява дивиденти от курортни ширини и морета?... Това и най-абсурдното писателско въображение не би могло да го измисли, това само родната мизерна действителност може да ти го поднесе под формата на премиерско мислене, граничещо със зле прикрит, ловко разчетен примитивизъм. И кой можеше да си представи, че строгият, уж принципен Костов радеещ и изповядващ европейските ценности, като последната мутра ще праща свои хора при преуспяващи бизнесмени с недвусмислената заплаха - или ми отстъпваш част от акциите си, или вън от страната. Щяха да го нарочат за луд, за жалък предател и клеветник, решил да съсипе синята идея, за комунистическо изчадие, чието място е там, на бунището на историята. Иван Костов обаче го стори, без да му трепне окото, вместо добър ден и дори не удостои онези, които му го казваха, с каквото и да е внимание, а даде, представете си, обет за мълчание, без да подозира, че днес ние добре знаем кои най-много и най-упорито мълчат - престъпниците. Можеше ли някой изобщо да предположи, че някогашната посредствена преводачка и още по-посредствена поетеса и бивша секретарка на Леда Милева чрез успешното си прелитане от цвят на цвят в Съюза на демократичните сили ще бъде въздигната за награда от Командира до ранг на външен министър и начаса ще вреди дечицата си в един от най-престижните колежи на Европа (заедно с отрочетата на келнера Славчо, забележете), където таксите се изчисляват в десетки хиляди долари. Нека тя да ни каже откъде и как точно ги намери тия същите хиляди долари, ние само можем да гадаем, че мъжът й ще закупи, пак с десетки хиляди долари, гараж, колкото цяло градче на пъпа на София, а тя самата чрез майка си или дявол знае кой там ще предявява претенциите си за парцели около най-древното място за столицата - нейните минерални извори, и вероятно вече е успяла - нека и за това да каже, а не за прозорците на СДС, дето щяла уж да ги проветрява. От кого да ги проветрява, от себе си и от такива като нея ли? На кой можеше и през ум да му мине, като гледаше острите диспути на Муравей Радев с червените финансисти, когато бе в опозиция, че след като властва четири години вече, ще си почива край шадраван пред луксозен апартамент в един от престижните квартали на София, а лятно време ще отмаря в друг просторен апартамент, закупен от него на Слънчев бряг? Как можехме да си представим, че зетят на Йордан Соколов ще се окаже участник в десетина борда и сега вече с няколко висящи дела, а за него бившият председател на парламента също няма да обелва звук? За това ли бе всичко? За келнерите и командирите, за колежите и гаражите, за бордовете и шадраваните? За това ли ги избрахме и им ръкопляскахме на всичките тия, за това ли се борихме в градовете на истината и скандирахме по митингите и площадите? За да дойдат някакви грандоманиаци и лумпени и под прикритието на фалшиви фрази и фатмашки изпълнения безпримерно да се нагушат, да опорочат всичко и да ни гледат сега отвисоко как се гърчим в собствените си бедност, страх и ужас за бъдещето. Но по дяволите нашето бъдеще. Те с безотговорното си поведение посегнаха на бъдещето и на нашите деца, тези уж сини и светли като морето люде, за които парите се оказаха над всичко, защото виж ти каква далновидност и предвидливост, който държал парите, държал и властта. Браво, бе!... Ние очаквахме от вас да ни заведете към Европа, а вие отведохте себе си и вашите деца и внуци нататък. Ние очаквахме да изградите у нас средна класа, а вие благодарение на нас се самоизградихте като свръхбогаташи и сега се чудите колко пъти в годината и къде да почивате - на Пампорово или в Гърция, и по колко часа на ден да ползвате модерния фитнес в Правителствена болница. Ние очаквахме от вас европейска духовност, а вие ликвидирахте като последните бездуховници и простаци собствения си вестник, изхвърляйки десетките си верни журналисти буквално на улицата. Да не би да си мислите, че тия хора някога могат да ви го простят и прощава ли се изобщо подобно нещо? Че и на всичкото отгоре имате наглостта и нахалството да искате все още да ви вярваме, да вървим след вашите банкови сметки и джипове, а и да гласуваме за вас. Беше, господа псевдосини. Можете ли днес да ни кажете каква е разликата между вас и бившата комунистическа номенклатура, срещу чиито привилегии така неистово се борихте някога? Аз ще ви я кажа каква е, защото се вижда от всички с просто око. Вие днес сте стократно по-богати от тях, ето това е разликата, а повечето от хората стократно по-бедни, отколкото бяха при социализма. Страшно, грозно, нелепо, но е точно така. И една от причините за тази драма сте тъкмо вие, които твърдяхте, че няма да ни излъжете. Защото ние бяхме наясно с лъжите на червените, но когато ни излъгахте и вие, дето се пишехте за демократи, отчаянието прерасна в безизходица, а безизходицата в гняв, който рано или късно ще ви застигне... И тогава милост няма да има. Казвам го така, както го чувствам, със сърцето... |
Ефенди, по-леко с майтапите, че ми се разлетяха жабетата тук из лабораторията бре!  Ал. Томов - слънце и въздух под налягане за българската демокрация  |
| Имаш право, Генетик! Две слънца огряваха несерЕте и двете тровяха атмосферата и културата, а може би, найвече демокрацията. A главният демократ крадеше ли, крадеше, днем и ночью и през пладне. |
А сега в чистите води на СЕМ се давят само полека-лека Култура и атмосфера под налягане вече се намират в изобилство  Светът ахнал от почуда.После настъпи тежко некрадене, държавата цъфна и върза, спокойни гражданите се разхождат из парковете и славят Новите Неща, които са им се изсипали на главите. Ей го на - пак се пръснаха... тамън ги събера пред компютъра и ги кихнеш от смях та си потрошат летателните приспособления |
| Султане, така и така си цитирал Сашо Томов. Я кажи какво стана с тоя човек? По едно време бяха 5-6 човека в партията му и се мяркаше по тв-то, а сега никакъв го няма. Не вярвам той да ти е кумира за политик. Виж ефендито е ясен - ако Доган му нареди и Конфуций ще рецитира в оригинал Костов и да го плюете и да го мразите все тая. Факт е, че за 4 години изкара страната от ямата, в която я натика БСП. Разбирам да е било преди 50г и да не помните хиперинфлацията, ама беше доста по-скоро. Помните и Пепи нали? Сега ако се случи нещо подобно на някого ще му направи ли впечатление, или ще си каже - абе мани, то само това да е, язък за детето и толкоз. За да има такъв отзвук значи престъпността не е била толкова нагла, колкото сега. Не беше ли правителството на Костов, което имаше най-силна подкрепа от Запада? Да са се ебавали по западните медии с него както сега със Саймън сес? Да е имало по-свирепа кампания срещу който и да е друг БГ политик някога? За да има подобна кампания значи нещо им бърка сметките. Нямам нищо против всеки да си има собствено мнение и да харесва когото си иска, ама поне бъдете малко реалисти. |
ТОЗИ Томов поне в едно е прав, според мен: че предишният Живот беше ПО-СПРАВЕДЛИВ от сегашния!!! Поне що се отнася до Мнозинството от българските граждани!!!  Редактирано от - paragraph39 на 16/11/2003 г/ 01:02:04 |
| Параграфе, и от кого биде разрушен предишният живот? Ъммм... LZ, Малко уравнение за пояснение: SultanBG=ефенди=солтан ефенди Редактирано от - генетик на 16/11/2003 г/ 01:06:37 |
| здрасти параграфе! Аз от малък не си падам по Сашо Томов (БЕЛ). Прочетох името му и ми беше ясно какво има по-нататък. |
