Отиди на страница:
| Предстои изчистване името на Иван Костов и завръщането му в политиката. Това заяви една от участничките днес при Явор Дачков /късно включих радиото, не разбрах името й/. На някои това не им харесва. Но за тях пък има вестник "Труд", "Всяка неделя", "Шоуто на Слави". И това ако не е демокрация. |
| Ами ние, останалите, дето невЕрваме в Месията, четейки "Труд" се натъкнахме на нещо, което един от нас е казал от наше име: Може би мнозина са се учудили-защо толкова рано се отстраних от хората, които управляваха България от името на Съюза на Демократичните Сили-нали преди това душата си давах за тях, за тях пропагандирах? И след тези сегашни разкрития за далавери и мръсни пари, може би очакват от мен патетична статия на възмущение и омраза? Не, аз пиша тези редове с униние и жалост. Помня, беше още лятото на 1997 година, няколко месеца след като ОДС спечелиха изборите, бях далече в провинцията, до мен стигна смътното ехо на първите далавери, не се сдържах, качих се на един автобус и пристигнах в София, отидох при пезидента Петър Стоянов и му казах: -Как е възможно, толкова ли е трудно тези наши момчета да посветят четири години от живота си на отечеството, без да мислят за своя изгода, без да крадат- и те ли като предишните? Петър Стоянов се засмя горчиво и ми рече: Какви четири години, Стефане, те не можаха да издържат четири седмици.. По късно, през една зимна вечер на 1998 година, някъде на Витоша се срещнахме с Богомил Бонев-тогавашният министър на Вътрешните работи, той ми каза: -Може да те заболи, но ти си писател и трябва да знаеш истината... И ми разказа кой какви рушвети или какви проценти и комисионни взема от всяка приватизационна сделка, от всяка продажба на държавни предприятия-ставаше дума за стотици хиляди долари... Бях в шок. Не можах да кажа нито дума. Попитах само: -Иван Костов знае ли? -Знае-беше отговорът. Станах и си тръгнах, олюлявайки се. Помня и досега: навън, над невинните дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се-в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да казва през облака от бели снежинки: -Повярвай ми, аз съм чист... Вече не знаех на какво да вярвам. С Иван Костов имах принципни противоречия: не понасях безпардонното му авторитарно държание, незачитането му на чуждото мнение, противно ми беше, че бавно и сигурно превръща СДС в болшевишка партия. Но това, мислех, са теоретични различия или различия на характерите ни. Дълго и упорито не исках да повярвам в падението на хората които бяха все още кумири на народа. Търсех доказателства и доводи-да ги оправдая, но все по трудно ги намирах. И нещо светло в мен умираше, умираше отчаяно и болезнено. Мълчах и се мъчех с разума си, с въображението си, с да възкреся илюзиите си, вярата си... Крушенията обаче идваха едно след друго. Историческата, както я наричах и аз, 1997 година, нейният студен размирен януари, когато се случи онова, което не се беше случвало през дългата 13 века наша история-народът да се дигне на бунт и да се освободи сам, без чужда помощ, без да е длъжен да благодари някому за свободата си-всичко това се оказа(разбрах го твърде късно) оперетна постановка с добре заплатени герои(наивната масовка, разбира се наистина подскачаше на студа и пиеше гол чай) Спомнете си митингите пред " Александър Невски, по " Цариградското шосе, митингите в Пловдив, Варна, из цяла България, спомнете си радостта, ентусиазма, спомнете си очите на младежите, на старците, на децата-пълни с надежда, че най-сетне е настъпило свещеното царство на свободата и демокрацията.. Къде е всичко това? Може ли някой днес да събере повече от хиляда души? Кой уби тази вяра, тази надежда? Комунистите ли? Агентите на държавна сигурност? Садам Хюсеин или Осама бен Ладен? Де да бяха те-шяхме да се изживяваме поне като жертви.. Тази работа я свършиха нашите момчета, които ние понесохме на ръце над тълпата, дадохме им жезъла на властта, и наивно им поверихме в тях съдбата си.. Трябва да си гений или изверг, за да съумееш да убиеш само за две години вярата в демокрацията на цял един народ, да отвратиш от себе си няколко милиона души, за които си бил кумир! Нашите момчета успяха. Сегашните разкрития са последния гвоздей в ковчега на нашата вяра. Кумирите се срутиха. Знам, гузните ще намерят оправдания и за най-гнусните свои деяния: Целта оправдава средствата (Целта-да управляваме ние) Уви, средствата убиха целта. Сбогом! в-к Труд, 26 ноември 2003 |
Е, хайде, като ще препостваме, да препостваме...  Злокобният възврат на черния Костов Идеен сценарий за филм на страховития трепет и мрачните ужаси. Първа серия Началните надписи поясняват, че действието е измислено (не съвсем добре) и всяко съвпадение на имена е случайно. Михайлова например не е Екатерина, Кеворкян не е агент “Бор” и Тошо Тошев не е доносникът Димитър, а тъкмо обратното. Филмът започва с тревожна музика. Камерите показват широка панорама на България. Над София и по-голямата част от страната е паднала студената и мрачна сянка на Костов. Гражданите се опитват да заспят, но сънят бяга от очите им като лидерка от отговорност. Но не за живота си се безпокоят българите. Министър Петканов и генерал Бойко Борисов отдавна са смачкали престъпността. (Тревожната музика се сменя с героична.) В София например е спокойно. Само тук-таме около Съдебната палата и Петте кьошета прокънтяват отделни автоматни откоси. Взривове почти не избухват, освен в квартал “Белите брези“, и то само от време-на време. В окрайнините наистина прозвучават изстрели, но те са спорадични и никой не им обръща внимание. Друго тревожи сега известният със своето трудолюбие и предприемчивост български народ. Друго не му дава да заспи. Едно злокобно предчувствие, една ужасяваща мисъл, една страховита прокоба, която го кара да се облива в студена пот, да се щипе недоумяващо, да се върти в леглото си и да се пипа, да изхвърля боклуците си през прозореца, да бие жените си, да смуче бира и ракия, да гледа Слави Трифонов и ХъХъЛъ, да псува цяла вселена, да плюе по тротоара, да чака Симеон да го оправи и да казва, че всички се маскари. Това е мисълта, че Костов се връща. (Героичната музика се сменя със зловеща.) Единствената надежда на известния със своето трудолюбие и предприемчивост български народ е в седемте основни и множеството допълнителни организации за предотвратяване завръщането на Костов. (Зловещата музика се сменя с обнадеждаваща музика) Организациите са заели позиции в околностите на София и главно около квартал Драгалевци. Те са както следва: 1. ОСС за Б с/у В на ИКСъНаИК - Общонационална служба за борба срещу връщането на Иван Костов, подкрепена със специални подразделения от МВР, НСБОП, данъчните служби, Сметната палата, Държавен и финансов контрол, КАТ, както и някои армейски подразделения, а също и пожарната. 2. НСС за РК, НБ, РПДа СТи С ако ИТ - Национална секретна служба за разследване на Костов, неговите близки, роднини, познати, дъщери, а също така и синове, ако има такива. 3. КЩО За ИВ на К, Р на НйС и НР - Квартален щурмови отряд за измерване вилата на Костов, разобличаване на неправомерното й строителство и надлежното й разрушаване. 4. БП и ТНИ, Н на СКот К с/у ИК - Бивши писатели и така наречени интелектуалци, назначени на синекурни длъжности от Костов, срещу Иван Костов. 5. Кръгченце “Иконостас “ - Обединение на бивши и настоящи сини икони срещу Костов, както и бивши президенти, премиери и лидери на СДС, издигнати от Иван Костов, срещу Иван Костов. 6. МБМД с/у К - Модни Блондинки и Медийни Дами срещу Костов. 7. О на Р А за С с О с/у К - Орда на Разгромените Авари за Съюз с Оногундурите срещу Костов. Камерата ни пренася в явочна квартира, където водачите на седемте организации са събрани на агентурно заседание. Показва се едно неясно очертание, което отдалече прилича на чамов дирек или бичме. Около дирека нещо се клати, врътка, гърчи, увива, развива, стене, хихика и плюе. Камерите се приближават. Неясните очертания от чам приемат формата на бор. Нещото около него пък заприличва на бреза. Близкият план показва, че това са Тошо Тошев, а пък нещото до него - Валерия Велева. Тошев взема думата за изявление. Тошо Тошев (БОРчески): Събрахме ли се всички? Имаме ли кворум? Има ли отсъстващи? Кой ще донесе пръв? Гъгнив глас: Нека да донеса, моля ви, много искам да донеса, позволете ми да донеса, нека пръв да донеса. Камерата показва фигура, която отдалече прилича на доносника Димитър. После се приближава и всички виждат, че това е Кеворк Кеворкян. Кеворк Кеворкян: Донасям. При направената проверка всички се оказахме налице с изключение на геройски пострадалите в борбата срещу връщането на Иван Костов на власт. Донос даден. Тошо Тошев (като поглежда укоризнено към Бреза): Ама как така? Кой е пострадал? Аз защо не знам! Какви агенти сте вие, тоест какви журналисти, исках да кажа? Срам и позор! Валерия Велева (гърчейки се): Точно така. Напълно сте прав, другарю Бор. Тоест, господин Тошев. Какви журналисти, тоест какви агенти сме ние. Позор и срам. Кеворкян: Донасям. Героично пострада пратеникът на Чорни. Тъкмо слезе от колата и го прегази пиян полицай. Донос даден. Тошо Тошев (БОРчески): Донос приет. Ама Бойко Борисов не може ли да си озапти хората. Блондинка от МБМД и фенка на Бойко Борисов: Не говори срещу бате Бойко. Той, за разлика от теб, е истински мъж. Пипала съм му мускула. Модни блондинки и медийни дами от МБМД: И аз, и аз, и аз, и аз. Журналистки: И ние, и ние. Валерия Велева (като се врътка, стене, увива и развива): Ох!…И аз!…Ах!… Блондинка от МБМД: Работата е там, че си нямаме президентска публика, както каза бате генерал господин Бойко Борисов. Валерия Велева (като я плюе): Не публика, а република, ма патко. Трябва да защитаваме генерал Борисов умно и агентурно, а не като теб с голи гърди. Блондинка (като си разголва гърдите): Ти си патка. Що пък да не може. Тошо Тошев (БОРчески): Какво е това? Един пипа мускули, друг си показва циците. Да не мислите, че като се е разпуснала уж Държавна сигурност и вие можете да се разпущате. Координация трябва да има. Съгласуваност. Нали затова сме се събрали. Да се знае кой кога ще донася, кой кога ще плюе, кой кога ще ковлади, кой кога ще се разграничава и кой кога ще си показва гърдите. Ако няма съгласуваност, знаете какво може да стане, нали ? Валерия Велева (ужасена, готова да припадне): Ще стане ужасно. Костов ще се върне. (Припада.) Настава напрегната и злокобна тишина, нарушвана само от отделни автоматни откоси, спорадични взривове и пияни полицаи, които пеят нашумелия полицейски хит “Кой не гази, ще загази. Газ! Газ! Газ! Тия хора кой ще сгази? Аз! Аз! Аз!” Социоложка от МБМД – Модни Блондинки и Медийни Дами с/у Костов (на фона на зловеща музика): Ужас! Ще се върне Костов. Народът пак няма да спи. Гражданите пак ще се вълнуват. Възмутени от кражбите лекари и учители пак ще искат 30-процентно увеличение на заплатите вместо десет. Таксиджиите пак ще протестират. Майките, полудели от грабителската приватизация, пак ще убиват децата си. Престъпността пак ще се развихр…. В този момент пак се чуват изстрели. Прозорците издрънчават. Няколко куршума прелитат над главите на заседаващите, но без да ги засегнат. Тошо Тошев: Всичко е наред. Това е от близката дискотека. Хората се веселят и празнуват, защото знаят, че ние бдим, за да не дойде Костов. Александър Томов от БП и ТНИ, Н на СКот К срещу И К - Бивши Писатели и Така Наречени Интелектуалци, Назначени на Синекурни Длъжности от Костов, срещу Иван Костов събира счупените стъкла. Александър Томов: Варвари! Кеворк Кеворкян: Длъжен съм да донеса. Томов преди говореше, че новите са варвари, пък сега казва, че старите са варвари, а не новите. Нека сега си признае пред всички защо преди говореше така, а сега говори обратното на така. Александър Томов: Всички са варвари. И Костов е варварин. И Михайлова е варварка. Аз тогава бях на синекурна длъжност затова говорех така, а не както сега, обратното на така. Съвсем внезапно един аварин от Ордата на Разгромените Авари за Съюз с Оногундурите срещу Костов удря шамар на Томов. Разгромен аварин (към Томов): Аз като съм разгромен аварин, да не би да съм варварин. Ще видиш ти като се обединим с оногундурите, чукундур с чукундур такъв! В другия ъгъл госпожа Михайлова (не Екатерина) се вайка и подсмърча. Михайлова (подсмърчайки): Ама той защо ми вика, че съм варварка? (Плачейки): Аз нали се вече еманципирах от Костов. (Горко ридаейки): А освен това се разграничих. (Обливайки се в солени сълзи и надавайки жалостен рев): А те пак ми искат оставкатаааааа! Какво съм им направилаааа! Не искам да я давам пъъъъъъъъък! Кръгченцето от сини икони “Иконостас” обкръжава Михайлова и започва да я утешава. Кръгчето от “Иконостас” (утешително): Ооо! Няма страшно, не плачи, миличко. Ние ще се обединим и ще те браним. Пак ще си бъдеш водачка. Пак ще обикаляш Европа и Америка. Пак ще си ходиш на приеми и коктейли и ще даваш интервюта. Пак ще те снимат и ще ти се радват хората. Няма да те дадем на Костов. Михайлова спира да плаче и се усмихва през сълзи. Велева се свестява, прегръща я, гали я и казва: Велева: Бъди мъж и не се плаши от него. Ти си истинското дясно. “Няма да те дадем на Костов“ – обещават й също агент “Бор” и доносникът Димитър. “Няма, няма” - присъединяват се към тях блондинките, аварите, модните дами, фенките, така наречените интелектуалци и всички водачи на седемте главни организации за предотвратяване връщането на Костов. Те прегръщат Михайлова, милват я, целуват я и правят жива верига в нейна защита. Музиката се готви да засвири нещо тържествено и героично, но изведнъж пред явочната квартира се чува съмнителен шум. По стълбите отекват тежки и заплашителни стъпки. Всички притихват в злокобно предчувствие. Живата верига се разпуща ни жива, ни умряла. Вратата се отваря със зловещо скърцане. В явочната квартира се мярка неясна сянка с дебели устни. “Костов иде“ – някой си изкряква. Всички медийни дами и госпожи от МБМД припадат. Михайлова и Велева също. Кеворкян изчезва. Тошо Тошев се изпарява. Аварите се отказват от съюза си с оногундурите и се напиват от мъка с черепите на Александър Томов и Петър Стоянов. Кръгченцето “Иконостос” се свива на точка, след това до точица и вече никой не го забелязва. Само една госпожица се осмелява да погледне навън, където вятърът разнася скъсани предизборни афиши, а мафиоти, клиентелисти и финансови групировки си разпределят пазари, общински имоти и длъжности в местните съвети. Госпожица: Не се плашете, бе. Само ви се е мярнала студената и мрачна сянка на Костов. Иначе него го няма. Навън пак си стрелят, взривяват и убиват. Веселят се хората. Няма страшно. Тази блондинка беше единствената гражданка, която се осмели да протестира. (Край на първа серия) Иво Беров в "Още.инфо" |
| Абе може и да има такава работа, но то като че ли е е обратната страна на медала-няма само сладолед на клечката, накрая опираш до нея... |
| Ай сиктир , наздраве брат ! И знаеш ли как се смях със сценария, заеби ! Бе и Беров и Цанев ми разказаха играта ! Цанев със неговата сериозност , и Беров със неговия стил на Черен хумор ! Бе знаеш как е ! Поздрави  , и къде е тая бира мааму стара не мога да го намеря тоя емотикон ! |
| ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ИСТИНСКИ СЦЕНИ ОТ СДС БЕЗ РАЙЧЕВ ДА ВИ РАЗМАХВА РЪЦЕ И КРАКА ПРЕГЛЕДАЙТЕ ТУК users.pandora.be/stefdirrix/flash/rukken. swe |
| Приятелю Незнаещ, ако търсиш онези 6 бири, вече са в албума на Форума... (снимка: натиснете тук) |
| КОГАТО ПАРНОТО НИ ЛИПСВА, А ЖИВОТЪТ НИ –ОТ КОСТОВ Е ПО-ЧЕР! ДВА СА ЛОЗУНГИТЕ ДНЕС: ИЛИ “НАДКА-ДОЛУ!”, ИЛИ...“СЪЮЗ С “УСМИХНАТОТО” ССД !!!”   |
Ай сиктир бе тия ги знам нали аз съм ги пуснал , ама не се виждат ! А аз ти говоря за емотикона дето си го пуснал !  (снимка: натиснете тук) |
| NEZNAESHT, ДА ти кажа и да те УПЪТЯ: 1. Бирата е в "Бирарията" 2. Рибата е в морето 3. Жената е в леглото НЕ СЕ МОТАЙ !!! |