Отиди на страница:
| Тъй, тъй, Геновева. То не се диша веч в тоя каменен, монументален наш горен Лозенец. Ама на мен Витоша още ми се открива, при хубаво време, гат нема мъгли, вихрушки, снеговалеж и смог/ не по Едгар Алън По/. Ама тва е не щото Чунчо не ма е включил в градоустройствения си проект, ами щот съм дип твърде още нависоко. |
| Не в Бусманци, изобщо нямаше да го има НДК-то. Сега таквиз работи не се строят. Да си чувал нещо за някаква публична сграда с културно предназначение? През последните 15 години? ъхххххх.... Е, басеините и дискотеките на Лечков и подобни, не влизат в сметката. От друга страна, не мога да си затворя очите пред факта, колко нуждаещи се и картотекирани се настаниха в същия Горни Лозенец, нищо, че за това обществено полезно дело хапнаха малко от парка... То и аслъ, за кво й тоя парк, едни кучаата са гонят и мърсят по нега... Редактирано от - Геновева на 15/12/2003 г/ 19:12:05 |
| Тъй като писанията на господин Волгин докосват някои от аспектите на дървенофилософските умувания във вчерашната студия, реших да постна продължението тук: Разни наблюдения върху поведението на хората (втора част) Здравият разум с положителност се различава от нездравия, като особено осезателно тази разлика се долавя при дисекцията на отминали исторически събития. Докато заключенията на притежаля на здрав разум ще бъдат оформени в следните генерални групи: а) б)всички онези които са били в полза на индивида в) всички онези които са с неособено добре оформени или все още трудно окачествяеми в настоящия момент последици. то тези оформени в нездравия ще бъдат разпръснати в далече по-субективни и по-трудно индентифицируеми категории, като (само фрагментални примери): а) разликата в отношението на трудовите маси към притежателите на средствата за производство в навечерието и (реципрочно) утрото на дадения исторически процес. б) отражението на дадения исторически процес в съзнанието на дребните земевладелци и някои от по-назадничавите представители на научно-техническата интелигенция и последиците от това . в)негативната диалектика оформяща се в процесите на денационализация и терапевтичните мерки които би трябвало да се предприемат за нейната по-плавна реализация. От горните примери ние може да си направим следните заключения: 1. Здравият разум тълкува проблемите директно, като неговият екер е БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ИНДИВИДА КОЙТО ГО ПРИТЕЖАВА. ( предпоставяйки, че ако всеки който притежава такъв би си направил съответните изводи и би действувал в последствие в същия патерн в търсенето на своето ЛИЧНО ЩАСТИЕ ). Заключението което следва е логично: Общество от задоволени или барем схващащи причините за своята незадоволеност ( и готови да работят за да ги отстранят) индивиди е много по-рационално от 2.Сбор от тълкуватели чиято цел е постигане на добрезвучащи и красиви фразеологични образувания и организацийки от сорта на: а) Развито социалистическо общество б) Партия на името на Негово Величество Царя в) Дружество на анонимните алкохолици г) Отечествен фронт и т.н.т. Няма нищо по-емблематично в обрисувката на притежателите на нездрав разум от група от техни представители ( отлъчили се от работната си площадка, естественно) развяваща плакати със смешни надписи, чучела и разни други такива символи на ЛОШОТО смятащи че скандирайки имената на НЕДОЛЮБВАНИ ОТ ТЯХ индивиди и пеейки бойки песни те правят СВЕТЪТ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ. Ако щете ми вярвайте, ако щете не, но светът щеше да стане барем малко по-добро място за живеене, ако същите тези ГРИЖЕЩИ СЕ ЗА ДОБРОТО МУ индивиди вместо да се правят на КУКЕРИ вземат (както са се събрали ) и почистят маршрута по който минават от боклуци, фасове и кучешки лайна. Целият този плач за пустите му народни маси от страна на интелектуалчета с вълнени жилетки -едра плетка( с кожени платки на лактите, естественно), брадичка тип "късен Володя Улянов", протрити дънки и маратонки ( демек, и ние знаем какво е "cool" ) пеещи "Power to the people", "Imagine" и разни такива "смятани за изключително прогресивни" песньовки може да бъде постигнат доста по-рационално от група новородени с колики, като гарантирано ефектът от плача на вторите ще е бъде по-ефективен в борбата срещу бедността и мизерията. Колкото "Live Aid" и разните му там концерти разрешиха кризата с гладуваща Африка през 1985 година, колкото "bag in"-а на Ленън и Оно разрешиха конфликта в Биафра и колкото гладната стачка на Еди Сугарев оправи "картинката" в Родината през онези не чак до там далечни години, толкова и всички онези позьорски "ние мислим за народа" фразировки на лявомислещите демагози ще разрешат проблемите на бедността и несигурноста в днешна България. На времето, когато здравият разум се е намирал в по-обилни количества по нашите земи, девизи от сорта на: "Лозето не ще молитва, иска мотика" са били съвсем достатъчни за задействуването на защитните организми на индивидите желащи да се облажат от плодовете на гореспоменатото лозе и те вместо да се назландисват и търсят там някакви причини от сорта на "Зимата отново ни изненада" почвали да копат и толкова. Чисто и просто. Никакви мистерии, никакви пет лева. Днес, за съжаление, новите гурута и теоритици на бъдните успехи вадят "ЕЛКА"-та и започват да изчисляват разни неща с гнусни имена като "прим1", "принадена стойност" и разни такива плащеши обикновения работодател параметри. Най-трагичното обаче е, че те не само че не произвеждат никакви блага, ами на всичкото отгоре и искат да бъдат ИЗХРАНВАНИ ОТ СЪЩОТО ТОВА ОБЩЕСТВО (и да не мислите, че са скромни в исканията си...ъ-ъ, хич ), заради дълбокомисленните им заключения върху ЕКСПЛОАТАЦИЯТА и НЕРАВЕНСТВОТО. Ама, както анонимния древен притежател на здрав разум е казал: "Не е луд този който изяжда зелниците, луд е този който му ги дава".  |
| А нещо за Монте Карло да кажете, не беще ли публично място. И списъците до него, дето още не могат да им намерят място. |
| Грацианчо, баби, На времето баба ми и дедо ми наблегаа на мотиката, мъ кат гледам на мене от серяли време не ми остава даже за една молитва. Епа убави серялаи, шъ знайш! Едни млади, па убави се за либов си говорат и нищо не работат по цел ден, само са задяват и закачат по офисите. Те, и я сакам такава работа, па белки мъ забележи неко дедо милионер, та и на мене да излезе късмета. Па ако ода да копам на лозето, кой ша мъ забележи? Неко сиромах дедо с кърпени гащи, такъв като мене. Я сакам дедо богат, та затова си стоа цел ден пред телевизята и гледам ли, гледам. Да са уча как да го фана. Па добре ма подсети за молитвата. Отивам да се молим за богат дедо! Я не сакам свето да оправам! Я сакам богат дедо! |
| Приемам казаното от Петър Волгин. Но съм съгласна напълно и с Док, че такава статия или радоипредаване, той трябваше да направи много по-рано, не сега. В късен час бие камбаната, затова тя глухо мълчи. Или може би просто не той е човекът ... Проф. Поповски, много добро изказване бяхте направили миналата седмица за атеизма на българите. Не си го спомням точно, но ми направи впечатление. И мисля, че по този въпрос сте прав. |
| Шантав, ти си голяма работа ! Честно, ама много малко хора разбират литература и метафори и какво ли не от хубавото на езика ! Не се учудвам , след толкова дълго учене на несъществуващи науки па макар и отвъд атлантически ! Бе заеби , кефим се на писонията ти !  Но, езикът на Езоп не е адресиран до всекиго. Той е за тези, до чиито уши трябва да стигне, необезпокоявано от посегателства, цензура и гонение.[/b] |
| "Горко на плашливите сърца, горко на отпуснатите ръце, горко на онези, които вървят по две пътеки едновременно, горко и на онези, които нямат търпение да извървят пътя до край" |
| Не става въпрос да се сравняваме в лустрационно отношение с бившата ГДР и комисията на пастор Гаук, но за съжаление в това отношение сме вече изостанали дори от Румъния - скоро ми се наложи да превеждам една статия от румънска юристка по въпроса. Законът за архивите на Секуритате, наложен след дълга борба от председателя на дружесвото на бившите политзатворници К. Думитреску в края на 90-те, има определени лустрационни елементи. По амнезията и неохотата, с която лустрационният контингент в Румъния подхожда към въпроса обаче, приликата с отечеството е пълна. У нас законът Панев от 1992 беше негоден и според мене по-скоро имитация (страничен пас) и може би и провокация на лустрационния контингент; лустрационните елементи в закона от 1992 за банките бяха умъртвени в зародиш; законът за достъп до досиетата от 1997 г., с който се създаде комисията Андреев, никога не проработи и беше неотдавна отменен, комисията за класифицираната информация засега не дава признаци на живот; наместо това присъствието на компрометирани ДС кадри в администрацията и бизнеса се засилва, а особено много се засилва наглостта им, както видяхме в случаите с кариерните и партийните амбиции на Бригадира. Именно тази наглост ще поддържа и активността на малобройните пролустрационни сили. |
| Фичо , това което пишеш не е изненада за никой , и другото е че когато се говореше за същото , ти все още беше един новобранец "СТУДЕНТ" ! не се кахъри има да учиш още поне 20 години за да ни стигнеш !?!?  |
| Професоре, Разбира се, че е недостойно човек да извлича дивиденти от провалите си, както в случая се опитваш да направиш. Човек губи и печели. И сметка трябва да си дава и за двете. Нито съм те молила да ми бъдеш настойник, нито съветник. Нито държа да констатираш и обсъждаш отношенията ми с трети лица. Мина времето, когато ме забавляваше. То е вече минало, уви, забравимо. Оттам нататък си в състояние единствено да ми досаждаш/няма да си първият/. А имах сравнително добро мнение за теб. Например, че си човек, който разбира от един път речено. Но то е и въпрос на усет, и на достойнство. Не ми е работа- но съвет и от мен. Забрави. Плувай си успоредно и без да се пресичаме. Когато жена като мен ти каже това, след няколко проби, защото съм търпелива и снизходителна спрямо човешките недостатъци, включително и своите -то е окончателно. И друго. Провокацийки, подстрекателства и смешни игрички не ми минават. Вече не. И отдавна. Редактирано от - Сибила на 15/12/2003 г/ 20:14:40 |
| А за тези които останат извън стените на небесното царство ще има:"Лутане в Тъмнината и скърцане със зъби" *** из Евангелието |
| Като студенти през 80-те години се водехме членове на комсомола, макар последните години да не сме плащали членски внос (по 10 ст. на месец), и дори сме се обръщали към университетския комитет на ДКМС по битови въпроси - като да не ни гонят през лятото от общежитието. На изпити по идеологически предмети се искаше да казваме, че идеологията на БКП е общо взето правилната, макар че се допускаше критичен коментар - особено помня акад. Никола Попов от СУ по политикономия и проф. Панчо Русев от БАН. Професорите по философия бяха номинално марксисти, но в часовете, особено на упражненията, партийната ортодоксия дори споменаването й бяха негласно забранени. Дори проф. Петър-Емил Митев по история на марксистката философия се опитваше да е свеж, и понеже е доста умен, успяваше. За акад. Николай Ирибаджаков и чл.-кор. Д. Спасов, които бяха елитни членове на идеологическия естаблишмент, съм писал вече, но много други професори бяха аполитични или леко продисидентски или поне волнодумно настроени. * Няма абсолютно никакъв знак за равенство между (1) номиналното членуване в комсомола и номиналното повтаряне на партийните "постановки" на задължителния изпит по научен комунизъм - от една страна, и напр. (2) писането на политически доноси (срещу пари!) срещу колеги и състуденти; даването на заповеди за откриване огън срещу майки с бебета на ръце и за заливане със студена вода на деца и страци на снега при минус десет градуса; организирането на международно пране на пари и международна търговия с наркотици с терористични организации и т.н. - от друга. Говоря за неща, станали между 1984 и 1989 г., на които съм бил свидетел или съм ги чул от пряк свидетел, а не за неща, ставали в тъмните времена на Ловеч и Белене преди раждането ми. Тая приказка, че всички сме били еднакви грешници по рождение (от греха на Адама и Ева) и еднакви маскари, да я оставим за верующите богомолки. * Но особено важно е поведението на човека след десети - всички такива-онакива мерки се налагат изключително от липсата ни на прогрес, отупоритата съпротива на промените от страна на въпросния контингент. Ако нещата вървяха, нямаше никой нито да се сети за лустрация. Но понеже нещата, за съжаление, не вървят, гледаме разликите ни с Германия през 1945, или с ГДР през 1990, или дори с Чехия през 1990, и си правим изводи за причините да не вървят. Те са очевидни. Методът на сходствата и разликите - основен индуктивен метод. Философията - ръководство за живота. |
| Фичо, лустрацията е инструмент за недопускане до властта на опасни за обществото индивиди. Това изисква да има ясна разделителна линия между тях и останалите. Статията точно това казва, тази линия е дотолкова размита, че обществото замижва от срам заради миналото си. Освен това всяко зло за добро. Без лустрационен закон Бригадира беше неутрализиран, при това с обществен консенсус, и това е много по-ценно от автоматична дисквалификация. |
| Де де , не сме чак толкова без памет ! Помним много повече от това което е сега , и ако имате чест, сила и памет ще ги задължите длъжниците да си плащат както всичките по света ! И спрете да плачете че нямаме чест и памет ! Не ме интересуват старите работи и данъци , дайте да оправим тия СЕГА ! Те журналисти като Волгин под път и над път ! . Общият размер на неплатените данъци от длъжниците, включени в публичния бюлетин на некоректните данъкоплатци, е 1.767 млрд. лв., съобщиха от Главна данъчна дирекция. ПП, не ми казвайте че нищо не са продали за да нямат печалба и да си платят данъците ! И другото данъците са също за хора във лошо социално положение , здравеопазване па даже и пенсии , другари социалисти !?!??  |
| Ех Бригадира, Бригадира... Всъщност прав си Чукундуре, случаят с големият професионалист предизвика обществен консенсус. Но този консенсус се дължи не просто на преобладаващо нежелание хора като ген. Аспарухов да командват спецслужбите, а и на конюнктурните интереси на БСП, които не искаха поредния червен кадър в жълтото управление. От друга страна, въпреки масовото възмущение от решението на Н.В. премиера, консенсус и т. н., подозирам че в момента Бригадир щеше да съветва, да координира или каквото там, ако не беше и силният външен натиск. |
| Великолепна статия! Напълно споделям написаното в нея и смятам, че проблемът наистина е сериозен и трябва да му се обърне внимание. |