Отиди на страница:
| Фичо, аз съвсем не считам, че пролустрационните сили сме малобройни и сме предизвикани от някаква наглост. Но все пак кажи кого трябва да лустрираме, щото и аз се водя бивше ченге - служих в МВР вместо в армията, и имам някои съвсем незначителни, но все пак притеснения, като се говори за бивши ченгета. |
| Прегледах дискусията и се убедих колко е къса паметта ..на същия Попски. Аз му открих пътя към прозрението - да си отвори душата за благи дела Сега той се самозабрави и без да е взел някаква поука поучава от амвона на неизвестната си вяра. Ама и за восьмихуевый пятиугольник - къса ви е паметта уважаеми софорумци, съкилийници То един преди известно време ми обясняваше, къде да се срещаме - на площада Баба Неделя, горкият имаше предвид Света Неделя. Та на местото на НДК имаше не едно и не две хубави софийски кварталчета вкупом със същия площад Баба Неделя-минаваха ей така веселите трамвайчета и тичаха дечицата. Идилия. Но имаше и градина наред с паметните плочи с имената на загиналите във войните. Там расхождах с количка дъщеря си Милена. Сега къде е горния Лозенец, къде е НДК Това НДК наистина беше оплювано целокупно от цялата худежествена и творческа ентелегенция тогава. Построиха го. на руски се казва - наехали. Нахлупиха с тази творба цялото това мило софийско местенце. Помен не остана. Дори и паметника не знам защо го облагородихте - а той от самото начало беше определен точно - осмихуеви петоъгЪлник или петохуеви осмоъгоЪлник. Никак не е сакралното число 7 То абсолютно не беше замесено от тогавашната общественост Пропорцията беше или 8 към 5, или 5 към 8 със задължително присъствие на фалоса отвсякъде. Та това ви е за паметта - къса е. тук съм съгласен с Волгин. Достатъчно е за следващия "наезд". когато и този НДК ще бъде подминат с още по-грандиозни съ-членения. Та това е прогреса. Е, завършвам с моето - отворете си душите за доброто-не помнете злото. Ама кой ще каже днес що е добро, а що е зло А? Поздрави на всички Редактирано от - Минавам от тук на 15/12/2003 г/ 21:40:55 |
| Чук, съгласен съм. И на форума видяхме как се формира общо съгласие срещу назначението на Бригадира и 21 колеги форумци с различни възгледи се подписахме с имената си под писмото до премиера. Линията може да се очертае ясно само с открита дискусия (и защо не самокритика), това ще помогне и на законодателя да я определи ясно. * Освен недопускането на лоши кадри до определени постове във властта, бизнеса и пропагандата и пресичането на тайните мрежи за пари и влияние, лустрацията трябва да работи да възстанови вярата на мнозинството от населението в закона и справедливостта и да му помогне да пререди спомените и комплексите си оттогава в по-приемлива и по-"инструментална" в съвременния живот мозайка. Опасното на лустрацията е, че с нея може да се злоупотреби за разправа със сегашни политически и бизнес противници. По-добро средство срещу това от широката гласност не виждам. |
| Междудругото, четейки форума и мислейки си по статията на Петър, се сетих, че най-подходяща илюстрация на неговата теза е прословутата българска поговорка "всяко чудо за три дни". Много пъти под една или друга форма съм казвала (и не само аз), че е голям проблем неученето на уроците на историята или неразбирането им. Много ме учудват също така и коментарите, че Волгин е трябвало да напише тази статия еди-кога си. Важно е да се знае, че хората на словото обикновено пишат под въздействието на идея. Понякога е необходимо и съзряване не само на идеята, но и на автора й. Така че мисля обвиненията са безпочвени. Сега му е хрумнало, сега го е написал. Много по-похвално е, че изобщо се повдига въпроса. По този повод се сещам колко пъти сме дискутирали, че българинът има невероятното свойство да започва постоянно отначало, разрушавайки старото (без да преценява дали все пак няма и нещо добро от старото). Обсъждали сме също така и вероятните причини за това свойство. This is your last chance. After this there's no turning back. You take the blue pill -the story ends, you wake up in your bed and believe whatever you want to believe. You take the red pill - you stay in Wonderland and I'll show you how deep the rabbit hole goes. |
| Да бе Пиквик. Все правильно Кстати о птичках В новия брой БД също си спомня ...за комунизма в Италия. Забрави обаче за Романо Проди Както и за други дребни детайли, споделени дни преди изборите. Ами паметта не само е къса, ама е и на фрагменти ..като този паметник Редактирано от - Минавам от тук на 15/12/2003 г/ 21:43:29 |
| Кви кварталчета са те патили, бе, Минувача! Само дето площад Баба Неделя беше нещо по-уютно, ама тя не се е променила сега, от Витоша нагоре. НДК е на мястото на едни артилерийски казарми - от ляво на трамвая, който отиваше към баба Неделя, мрачно място с двор и некакви здания като конюшни, също и едни страшни триетажни квадратни здания за военни, нещо като типови жилища. Отляво - пак същите тия барачен тип постройки, където след като ги затвориха казармите, се настани предприрятието за чанти Леда, също подтискащи казармени помещения, в същия тип постройка и зданието на Софийското комендантство, след това един малък летен кинотеатър с изпочупени пейки и скована грубо естрада. Единственото ценно бяха наистина плочите с имената и всички много жалим, дето ги отнесоха някъде и ги погубиха за едното нищо, щото не се връзваха в концепцията. И още - едно не много голямо паркче, с цветя, и названията им на латински там, нещо като ботанически кът. Какви малки уютни квартали са те патили? Хайде, да не казвам, откога са ми спомените в тоя квартал, а тейко ми работеше в тия казарми, още като бяха 1 резервен интендантски полк, че и преди 9-ти септември биля. Ти си возил дъщеря си, а мен по тия улици и паркове са ми минали всичките ученически флиртове и разходки. Наизуст ги знам. Едно време така се сваляхме - с безконечни маршове по софийските улици... |
| отворете си душите за доброто-не помнете злото. Ама кой ще каже днес що е добро, а що е зло А? Минавам оттук-това е ! Кой да ни каже кое е добро и кое зло. Редактирано от - Miranda на 15/12/2003 г/ 21:58:35 |
| Тази статия някои я нарекоха "чудесна"... Нямам друга оценка за мотивите на автора, освен завистливост и злоба. Кого визира г-на автора като източник на злото? Интелектуалците. Как така и защо разни писатели, артисти, университетски преподаватели успели да преживеят преди 10-ти и след това. А той самият по затворите ли е бил? Трябва човек наистина да е недобронамерен за да не отчита, че по онова време цели 45 години управляваше една тоталитарна машина и всеки трябваше да оцелява - заради себе си и заради семейството си. По логиката на автора след 10-ти е била необходима тотална чистка - позор за всички, свързани с управлението: - ниско образованите, но заемали примерно бригадирски места; - образованите, и най-вече кадърните, станали главни инженери, доценти, професори - по логиката на автора явно не по заслуги, а защото са били колаборанти на комунистите; - известните писатели и поети - до един некадърни, само тези, прописали след 10-ти са качествените... Ба си фалшивия журналист. Жална България с такива мекерета. Ти, господине, си с болно и неадекватно мислене и от твоите уста излизат само змии и гущери, като в една детска приказка... |
| Абе Геновева То нали зависи от маршрути и за разходки и за тичане Аз обикновенно ходих не по Витоша-бврд А по-наляво откъм центъра. Та това бяха уютни с обитателите си и живота кварталчета. Не бяха красиви и стъклени. бяха оживени. За бараките си права. Не са за съжаление. А за паметника А? Пак както казвам - паметта е на фрагменти. НДК наехал точно на тези фрагменти, изравни ги и направи място за по-така разходки. Нито е пръв, нито е последен. А пяметник все пак е точно восьмипхуевЬый пятиугольник. Много точна естетическа формула Надмината, обаче, в Лозенец по-нагоре, където вече има многохуевые паралелепипеды-кой ли ще ги спомня със същото умиление. А? За баба Неделя - действително не се намира на площад Ленин където пък се намира Света Неделя. Но се намира там, където е "в района на НДК" както го пишат във вестници за недвижими имоти. |
| Много пъти вече съм казвал, че една примитивна етическа максима е "златното правило" на древните - "не прави другиму това, което не щеш те да правят на тебе". Значи едно примитивно определение на "злото" е: "това, което не искам да правят на мене". За съжаление, през последните 15 месеца видяхме, че дори това просто правило не е достъпно всекиму. * Едно почти неизпълнимо по строгостта си определение на доброто се съдържа в Кантовия "категоричен императив" (т.е. "априорно", сиреч - общовалидно и независимо от конкретния ни житейски опит - изискване на "чистия практически разум", т.е. на свободната воля на всеки здрав човек) - "постъпвай само така, щото максимата на действието ти да може да стане всеобщ закон" и "отнасяй се към всеки човек винаги като към цел и никога - като към средство". Първата част на императива означава, че ако реша да не си платя тая година данъците (така, че никой да не ме хване), трябва да си дам сметка дали искам тази моя "максима" да стане "всеобщ закон", т.е. всички хора да не си платят данъците. Или ако реша тайно да си хвърля боклука през прозореца, понеже ме мързи да ида до кофата (но никой да не ме види) - ... и т.н. * Оплакванията ни "кой да ни каже кое е добро и зло" са оправдания, че сме безсилни да не вършим зло. Няма кой да ни каже кое кое е: всеки сам решава. Според Всеобщата декларация за правата на човека "всички хора се раждат равни и свободни, ... надарени с разум и съвест" . |
| Миранда Се опитах да отговоря, ама няма какво, никак не е весело в този постмодерен свят, в който наистина всичко е дозволено Поздрави и лека нощ! |
| Ма нема ни едно кварталче бутнато бе, Минувача, от строежа на НДК-то! Всичко си е там - от бвр Витоша надясно - и Гургулят, и Верила. А от трамвая наляво беха розовите стени на казармите. И след Толбухин, към Втора мъжка, също запазено. Може и некоя друга къщица, след казармите, да е бутната, ама не е това цял район, отсреща - Бузлуджа, Тунджа, всичко си стои. А площад баба Неделя си беше същото, като сега, само че трамвая минаваше не отдолу, а отгоре. На ъгъла имаше една книжарница - Маяковски. А НДК-то като го построиха, ходихме с трепет и уважение там, дори екскурзии организираха, да го разглеждат отвътре, после почнаха различни концерти по залите, различни конференции. Особено нашего брата преводача, често му се случваше да виси по фойаетата, да си пие кафетата в кожената мебел. И дъха ми е спирал пред всички тези чудесни творби на приложното изкуство - дърво, метал, килими, кожи, изложени по етажите. Немаше сергии, немаше чалга. Конференц център на богата държава, така изглеждаше... А парка с фонтаните, особено по знаменателни дати - чисто, светло, всички фонтани пуснати, металните топки долу в подлеза - непипнати, винаги блестящи, обливани от водата... Малко беше кофти строителството, на юруш, та след два-три месеца почнаха едни течове по подлезите, ама беше хубаво. И понеже предмет на особено ченгесарски грижи, че обектът беше от национално и особено партийно значение, абсолютно безопасен район. По 2-3 часа след полунощ съм си го прекосявала, без никакъв страх. Я сега го прекоси...  |
И аз се радвах на НДК и го разглеждах с трепет додето пускаха - лятото на 1981, като кандидатствах за СУ. Беше набързо стъкмен за 12 конгрес и после -веднага в ремонт. Башат ми живял като студент над пл. Баба Неделя на спирката на единицата срещу училището. Архитектурно, мисля, НДК е по-неуспешен от други подобни, макар по-малки сгради на реалсоца, особено Спортната зала във Варна и дори зала Универсиада (тя не беше ли пак на арх. А. Баров?). За фестивалното кино няма да кажа, защото е правено от автора на минералната баня във Варна (арх. К. Христов) и на нея прилича, макар и то да е по-функционално и по-малко задръстено от НДК. В НДК има нещо упадъчно, предвещаващо новия м-барок  |
| Добрутро Геновева Представих те тичаща нощем из парковите пространства на НДК Чудесна картинка Ама ти май се заяждаш, А "Бутането", според мен съвсем не се свежда до елементарното отстраняване. Промени се живота на града в тази огромна зона. И площадчето стана друго, минават покрай него и не забелязват и кварталите също. Представи си един блок комуто са смъкнати панелите на една от "фасадите" Става страшно интересно и оригинално, но не е за живот. Поздрави П.С. Все ми е тая за НДК-то Най-малко обаче ще се любувам на това без-образие Още повече, че като бързаха да го преддадат в огромния изкоп са паднали живи хора. Даби са излезли не знам. Казват че има и загиналите. със своите архитектурни "достойънства", особено с топките на едно място и с фалоса на друго този "дворец" стана предтеча на днешните архитектурни безобразия - силата мачка всичко безразборно за да се настани на удобното за селе си място Това е архетипът НДК А ти и сега можеш да потичваш нощем и картинката ще остане твърде интересна Още веднъж поздрави Редактирано от - Минавам от тук на 16/12/2003 г/ 08:46:42 |
Ей, тъпи хора, бреййй!  Викам им - спокойно се прибирах, щото 4енгенцата ме пазеха, а те - подтичквала съм. Сега се подтичква, ама нема файда и от подтичкване, па и веке по-трудно се подтичква, та не минавам от тамока през нощта.А тогаз бях млада, но и бедна, пари за такси нямаше, а и такситата бяха малко, не като сега. Па като окъснея някъде на гости, и вече няма трамваи, от Руски паметник до Раковски - пеша. Тихо, кротко, само дето не си тананикаш по пътя. Улиците чисти, измити, няма хора, няма коли. Минавам си спокойно по Скобелев, гледам си школото, дето го завърших, и партерната стая на 11б клас, нахлуват спомени, след това пресичам тихия площад през НДК-то, и цапур, цапур, в къщи. В случаите, когато съм се прибирала сама, де... Нема сега статистики да правим, за измеренията на моята еманципация от тогава до сега ... А и воайорите ги ловяха 4енгенцата, впрочем - особено в този район. Не вярвам да ме е гледал... |